№ 215
гр. Плевен, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Е.М.Р.
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500241 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 116/31.01.2022г. по гр.д. № 6978/2021г. на РС гр.Плевен
/ПлРС/ съдът е ПРИЗНАЛ ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНИЛ на основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на А.Г.Д. с ЕГН **********, извършено
на основание чл.325 ал.1, т.3 от КТ със Заповед №4/15.09.2021г. на Директора
на Основно училище „Св.Св.Кирил и Методий“ – с.*********.
ВЪЗСТАНОВИЛ на основание чл.344 ал.1, т.2 от КТ, А.Г.Д. с ЕГН
**********, на длъжността Учител по Математика и ИТ, заемана при
Основно училище „Св.Св.Кирил и Методий“ – с.********* преди
уволнението.
ОСЪДИЛ на основание чл.344 ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225 ал.2 от КТ
, ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Св.Св.Кирил и Методий“ – с.*********, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на А.Г.Д. с ЕГН ********** сумата от 5 019,08лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което е работил на по-
нископлатена работа , за периода от 16.09.2021г. до 18.01.2022г., ведно със
1
законната лихва върху тази сума, считано от 05.11.2021г. до окончателното
изплащане , като ОТХВЪРЛИЛ иска в останалата Част до пълния
претендиран размер от 7 999,85лв. и за периода от 19.01.2022г. до
16.03.2022г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪДИЛ на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ
„Св.Св.Кирил и Методий“ – с.*********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на А.Г.Д. с
ЕГН ********** сумата от 741лв., представляваща деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение по компенсация, съразмерно уважената Част от
исковете.
ОСЪДИЛ на основание чл.78 ал.6 от ГПК ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ
„Св.Св.Кирил и Методий“ – с.*********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС
държавна такса в размер на 320,76лв. и разноски за вещо лице в размер на
195лв.
Недоволни от решението са останали ОУ Св.Св. Кирил и Методий
с.********* в ОСЪДИТЕЛНИТЕ МУ ЧАСТИ с искане да се отмени и вместо
него да се постанови друго, с което предявените искове по чл.344 от КТ да се
отхвърлят като неоснователни, както и да се отмени в Частта за разноските и
да им се присъдят разноски по делото за двете инстанции.
Оплакват се, че постановеното решение е неправилно поради
неправилно приложение на материалния закон, необосновано съгласно
представените писмени доказателства.
Твърдят, че в основата на решението на съда е преценката, че липсва
изрично отбелязване в трудовия договор на причините за сключването му
като срочен по смисъла на пар. 1. т. 8 от ДР на КТ и това отбелязване не може
да бъде заместено при съобразяване на предвиденото в сключените между
ищеца, ответника и трето лице договори, т.е. сключения между страните
договор с Фондация „Заедно в час" не може да покрие хипотезата на
изключение по смисъла на горепосочения параграф от допълнителните
разпоредби на Кодекса на труда, поради което следва да се смята сключен за
неопределено време на основание чл.68 ал.5 от КТ и като такъв не може да се
прекрати на предвидените за срочните договори основания.
Навеждат доводи, че е установено в първоинстанционното
производство, че между Фондация „Заедно в час" и училището ОУ
2
„Св.Св.Кирил и Методий" с********* е сключен рамков договор за
партньорство, съгласно който фондацията се ангажира да подбере и
препоръча на училището необходимите педагогически кадри, а училището -
партньор се задължава да ги назначи на работа за определен срок, със срок на
изпитване и при условия, посочени в Приложение № 1, а именно - годишен
норматив на преподаване 648 часа по предмет „математика" при дата на
започване на задълженията - 16.09.2019г. до 15.09.2021г. за класове 5-ти, 6 -ти
и 7 -ми.
Наред с това е налице сключен между Фондация „Заедно в час" и ищеца
А.Г.Д. договор, съгласно който фондацията в качеството си на посредник се
ангажира да намери работодател на възложителя и да го свърже с цел
започване на работа.
Налице са два отделни договора, предшестващи сключения между
ищеца и ответника трудов договор № 1 от 16.09.2019г., с Фондация „Заедно в
час", които са обуславящи според тях Трудовия договор, тъй като предмета и
срока на трудовия договор са очертани предварително в първоначалния
договор, подписан от страните.
Наличието на обуславящ предходен договор, очертал предмета и срока
на последващия, според тях следва да се приеме като „Изключение" по
смисъла на чл. 68 ал.4 от КТ.
Оплакват се, че неправилно съда е приел за невъзможно заместването
на условията, обуславящи срочността на договора, тъй като съгласно
изложеното по-горе, волята на сключване, предмета и срока на трудовия
договор са очертани предварително в предходен документ, подписан от
страните.
Считат, че в настоящия случай условието за срочност на трудовия
договор е било предварително ясно и на двете страни и така целта на Закона е
постигната, т.е. според тях не може да се приеме, че е налице нарушаване
правото на работника, което да обуслови обявяването на срочния трудов
договор за безсрочен, поради неспазване на разпоредбата на чл.68 ал.4 от КТ.
Твърдят, че наличието на предварителното знание за предшестващи
валидни условия, обуславящи сключването на трудовия договор, правят
изискването за изрично записване на обстоятелствата, обуславящи срочността
3
на договора за несъществени от правна гледна точка, тъй като и двете страни
са знаели и са били съгласни предварително с изискването за срочност на
договора.
Поради това Трудов договор №1 от 16.09.2019г. е законосъобразно
сключен като срочен по смисъла на чл.68 ал.4 от КТ, тъй като е налице
изключение по смисъла на пар. 1 т.8 от ДР на КТ и неговата срочност е
обусловена от факти и обстоятелства, валидни и налични преди неговото
сключване, и за които факти и обстоятелства всяка страна е дала своето
предварително съгласие.
Оплакват се, че съдът не е обсъдил ищцовия Договор с Фондация
„Заедно в час" поради това, че е бил непълен документ - само първа и
последна страница, а неговото съдържание е съществено с оглед твърденията
на ищцовата страна.
Искът по чл.344 ал.1, т.3 във вр. с чл.225 ал.2 от КТ не бил доказан по
размер, тъй като ищцовата страна не е представила доказателства за липсата
на други доходи, в това число Справка от НАП за сключени трудови договори
или трудова книжка. Първоинстанционният съд е уважил иска само
позовавайки се на заключението на вещото лице относно размера, без събрани
доказателства относно наличието на други доходи. В тази връзка твърдят, че
ищецът А.Г.Д. работи и в друго учебно заведение.
Ответникът А.Г.Д. от гр.Плевен изразява становище, че жалбата е
неоснователна. Твърди, че според константната практика на ВКС чл.68 ал.4
КТ допуска само по изключение сключване на трудови договори за определен
срок най-малко от една година, като изключението е дефинирано в § 1 т.8 от
ДР КТ - конкретни обективни причини, съществуващи към момента на
сключване на трудовия договор, описани в него и обуславящи срочността му.
Позовава се на Решение № 168 от 02.07.2018г. по гр.д. № 4558/2017г. на
четвърто г.о. на ВКС. Навежда доводи, че законът императивно разписва
необходимостта кумулативно да съществуват следните предпоставки за
сключване на срочен трудов договор „по изключение“, а именно: наличие на
конкретни обективни причини; тези конкретни обективни причини да
съществуват към момента на сключване на договора; те да са обуславящи
неговата срочност и да са изрично описани в него.
Районен съд Плевен е преценил, че тези кумулативни изисквания не са
4
налице. Излага съображения, че дори да се приеме, че в случая е налице
„изключение“ /каквото реално не е/ – то в трудовият договор няма никакви
данни, че същият е обвързан по някакъв начин с Фондация „Заедно в час“, а
още по-малко, че споразумението с Фондацията се явява основание, което да
обуслови срочността на договора. Твърди, че посредническите функции на
Фондацията се изчерпват със създаване на връзката работник – работодател и
това няма нищо общо и никакво отношение към вида на сключения между
страните трудов договор.
Клаузата на трудовия договор, с който е регламентиран срок на
трудовото правоотношение е в нарушение на закона, тъй като няма основания
за срочността му – нито законови такива, нито посочени съгласно
изискванията на Закона като „изключение“.
Твърди, че работата на учителя като преподавателска дейност не може
да се окачестви като временна, тъй като няма случаен, краткотраен или
сезонен характер, а е с постоянен характер, т.е. част от основната дейност на
работодателя. Изпълняваната от ищеца длъжност безспорно е съществувала
преди сключване на трудовия договор и е продължила да съществува и след
изтичане на срока му. Липсата на посочените характеристики изключва
възможността за изпълнението на възложените на ищеца трудови функции да
бъде сключен срочен трудов договор по чл.68 ал.1, т.2 от КТ – позовава се на
Решение № 61 от 16.06.2020 г. по гр. д. № 3437/2019г. на трето г.о. на ВКС.
Видно от самия трудов договор длъжността на ищеца е „учител по
математика и ИТ“ и тя няма временен или сезонен характер, в което и да е
българско училище, вкл. и в ответното. Счита, че в случая не е на лице
„изключение“ - не са спазени императивните законови изисквания за
формулиране в самия ТД на такова. Разпоредбата на чл.68 КТ е императивна,
поради което ВКС приема, че е задължително изискването на § 1, т.8 от ДР на
КТ когато са налице обуславящи срочността на трудовия договор конкретни
обстоятелства, те да бъдат вписани в самият трудов договор. Когато е за
работи, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, в трудовия
договор като императивно определено съдържание трябва да бъдат посочени
обективните причини за сключване на Договора като срочен по смисъла на §
1, т.8 от ДР на КТ. След като не са налице условията на чл. 68, ал.1, т.2 от КТ,
а в първия трудов договор на ищеца не са посочени и конкретни причини,
5
представляващи „изключение“ и обуславящи срочността, съгласно чл.68 ал.4
от КТ във връзка с §1, т.8 от ДР на КТ, то недействителната клауза се
замества с такава за неопределено време и Договорът следва да се смята
сключен за неопределено време на осн. чл.68 ал.5 от КТ и не може да се
прекрати на предвидените за срочния договор основания.
Позовава се на Определение № 230 от 11.02.2014г. по гр.д. №
7279/2013г. на трето г.о. на ВКС; Решение № 104 от 23.02.2010г. по гр.д. №
453/2009г. на трето г.о. на ВКС и Решение № 145 от 29.06.2016г. по гр.д. №
593/2016г. на трето г.о. на ВКС.
Твърди, че идентично е и становището на Министъра на образованието
и науката, дадено в писмо с изх.№9105-188/05.06.2017г. - „Следва да се има
предвид, че трудов договор, сключен в нарушение на посочените текстове, се
счита за сключен за неопределено време“.
Относно сключения между Фондация „Заедно в час“ и А.Д. договор,
съгласно който фондацията в качеството си на посредник се ангажира да
намери работодател на възложителя и да го свърже с цел започване на работа
намира, че посредническия договор между Фондацията и А.Д. няма общо със
сключения трудов договор – той не е обвързан с него, а и няма как
Фондацията-посредник да определя условия на трудов договор между две
страни, дори и тя да ги е свързала. Нелогично е твърдението, че с
посредническия договор е „очертан предмета на срока на последващия
трудов“. На лице са два отделни по вид договора / единият за
посредничество, а другият – трудов/, с различен предмет и различни страни и
е абсурдно дори да се твърди, че посредника може да договаря в договора си
за посредничество клаузи от индивидуалния трудов договор на лице, за които
самото лице не само не знае и не е дало съгласие, но и не са обвързани със
собствения му трудов договор. В случая няма препращане и обвързване
между двата договора.
Поради това, счита за установено наличието на основанията на чл. 68,
ал.5 от КТ за признаване за установено, че трудов договор №1/16.09.2019г. е
сключен като договор за неопределено време , а уволнението на осн. чл.325,
ал.1, т.3 от КТ - незаконосъобразно и като такова правилно е отменено от
Районен съд Плевен.
Относно иска по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.2 от КТ представя
6
заверено копие от трудов договор от 14.09.2021г., сключен на осн. чл.114 от
КТ във вр. с чл.68 ал.1, т.1 от КТ като иска допълнителна задача към ВЛ – да
отговори на поставените в приетото заключение въпроси, като съобрази
възнаграждението, получено от ищеца по първоначалния иск и по
представения трудов договор. Прави искане за
присъждане на направените по делото разноски за тази инстанция.
Въззивна жалба в срок е подал и А.Г.Д. в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА ЧАСТ
на решението, с която е отхвърлен иска му с правно основание чл.225 ал.2 КТ
за разликата от присъдената сума от 5019,08лв. до претендираната сума от
7999,85лв. – обезщетение за разликата в заплатите за времето, през което
поради уволнението ищеца е работил на по-нископлатена работа, но за не
повече от шест месеца за периода от 19.01.2022г. до 16.03.2022г. и се иска
отмяна на Решението в тази Част и осъждане на ответника да заплати цялата
сума по този иск. Твърди, че искът е отхвърлен поради провеждане на
последното съдебно заседание пред ПлРС на 18.01.2022г., и така искът му е
уважен до тази дата. Предвид липсата на промяна в обстоятелствата по
делото счита, че му се дължи обезщетение за целия шестмесечен период.
Не е постъпил Отговор от ответното училище с.********* против
въззивната жалба на ищеца – л.28 от настоящото дело.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателите, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, намира за установено следното:
Жалбите са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустими са, но тази
на ответното Училище е неоснователна, а тази на ищеца – частично
основателна.
Безспорно по делото е и се установява от приложения заверен препис на
Трудов договор №1 от 16.09.2019г. – л.8 от делото на ПлРС, че по силата на
същия е възникнало трудово правоотношение между страните, като ищецът е
бил назначен на длъжността „Учител по Математика и ИТ“ в ответното
Основно училище „Св.Св.Кирил и Методий“ – с.*********, общ.Плевен.
Трудовият договор е бил сключен като срочен - с посочено в него правно
основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ, във вр. с чл.70, ал.1 от КТ (в полза на
работодателя) и с посочен срок на изпълнение от 16.09.2019г. до 15.09.2021г.
7
Не се спори и се вижда от представените Договор за сътрудничество по
програма „Заедно в час“ от 04.09.2018г. – л.60 и Договор за посредническа
дейност от същата дата – л.67, сключени между Фондация “Заедно в час“ и
ответното ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ с.*********, че между страните по
тях е било регламентирано осигуряване на обучение, назначаване на работа и
оказване на подкрепа в професионалното развитие на учители, участващи в
програмата.
Няма спор и, че според отразеното в Приложение №1 към договора от
03.09.2019г., по програма „Заедно в час“ са били назначени двама учители в
соченото училище, единият от които ищеца А.Д. с предмет на преподаване
„Математика и ИТ“ по процесния трудов договор от 16.09.2019г.
Безспорно е също така и видно от приложените преписи на Договор за
посредническа дейност за наемане на работа в РБ и Договор за участие в
програмата „Заедно в час“, сключени на 02.05.2019г. между Фондация“
Заедно в час“ и ищеца А.Д. – л.79 – л.81 и л.88 от делото на ПлРС, както и
л.56 – л.68 от настоящата дело, че на последния е било предложено да му
бъде осигурено насочване към обучение и започване на работа, и конкретно
участие в провеждани обучения; подписване на трудов договор с училище
партньор по Програмата и преподаване в училището за срок от две години;
лично присъствие и преподаване по време на учебната година в училището -
партньор, с което е подписал трудов договор.
От представения препис на Споразумение от 30.10.2019г., подписано
между Фондация „Заедно в час“ и ищеца, е видно, че участието на последния
в Програмата, в която се е включил с договора от 02.05.2019г., е било
прекратено по взаимно съгласие – л.65 от настоящото дело.
Безспорно е също така и се установява от приложения препис на
Заповед №4/15.09.2021г. на Директора на ответното училище – л.11 от делото
на ПлРС, че трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено, считано
от 16.09.2021г., на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ, поради изтичане на
уговорения срок.
Не се спори и е видно от представения препис на Трудов договор
№5/16.09.2021г. – л.9 от делото на ПлРС, че със същия ищецът е бил назначен
при ответника на длъжност „Учител – лектор по Математика“, за определен
срок – до приключване на възложените лекторски часове, но не по-късно от
8
30.06.2022г.
Спорни по делото пред ПлРС, а и пред настоящата инстанция са
въпросите да се приеме ли, че първият ТД на ищеца е сключен като Договор
за неопределено време, законосъобразна ли е Заповедта, с която е прекратено
ТПО между ищеца и ответника, и подлежи ли на отмяна, следва ли Д. да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „учител по
математика и ИТ”, дължи ли обезщетение ОУ на Т., на какво основание и в
какъв размер?
За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази
събраните по делото доказателства – писмените и заключенията на СИЕ.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите.
За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че от писмените
доказателства е установено възникването на трудовото правоотношение
между страните по сключен между тях Трудов договор №1/16.09.2019г., по
силата на който ищецът е заел длъжността „Учител по Математика и ИТ“ в
ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ – с.*********. Договорът е бил сключен като
срочен и за посочен период от 16.09.2019г. до 15.09.2021г.
Пак от писмените доказателства намерил, че ищецът е бил назначен на
работа с посредничеството на Фондация „Заедно в час“. В сключения договор
между ищеца и сочената Фондация е отразено, че участието в Програмата
„Заедно в час“ е предвиждало подписване на трудов договор с училище
партньор и преподаване в училището за срок от две години.
Приел също така, че макар в процесния трудов договор като правно
основание за сключването му да е отразена разпоредбата на чл.68 ал.1, т.2 от
КТ, която касае случаите, в които работника/служителя се назначава на
длъжността до завършване на определена работа, то очевидно избраното
правно основание е било по чл.68, ал.1, т.1 от КТ, с оглед изричното
отбелязване словесно, че се сключва за конкретно посочен срок.
Намерил също така, че хипотезите, в които е допустимо сключване на
срочен трудов договор за определено време са очертани с разпоредбите на
чл.68, ал.3 и ал.4 от КТ. Като за безспорно отчел, че процесния трудов
9
договор между страните по делото не попада в групата от случаи по чл.68 ал.3
от КТ - за изпълнение на временна, сезонна или краткотрайна работа и
дейност. За този извод се позовал на разбирането, че временни са работите,
които имат случаен и еднократен характер спрямо постоянния основен
предмет на дейност на Работодателя, който те подпомагат. Тяхната
продължителност е от няколко дни до няколко месеца и се изчерпват с
изпълнението им. Сезонни са работите, които зависят от годишното време, а
краткотрайни са работите с епизодичен и кратък срок за изпълнение. Приел,
че случая не е такъв, а наред с това и че не се касае и за Работодател в
несъстоятелност или в ликвидация.
Счел доводите на ответника за относими към изключението за
сключване на срочен трудов договор за определено време, допуснато с
разпоредбата на чл.68, ал.4 от КТ - за работи и дейности, които нямат
временен, сезонен или краткотраен характер, а се отнасят до основния
предмет на дейност на Работодателя, което обаче намерил за възможно само
по изключение.
Легално определение на изключението приел, че е посочено в параграф
1, т.8 от ДР на КТ. Според легалната дефиниция „изключение“ по смисъла на
чл.68, ал.4 от КТ е налице при конкретни икономически, технологически,
финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер,
съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в
него и обуславящи срочността му. Те трябва да са конкретни за
предприятието, да са налице към момента на сключването на Трудовия
договор, да са ясно посочени в него - от съдържанието на Трудовия договор
следва да може несъмнено да се установи, че е сключен за определен срок
поради конкретно условие. Именно конкретното условие трябва да обуславя и
срочността на договора, като в тежест на Работодателя е да установи
съществуването му.
Приел, че разпоредбата на чл.68 от КТ е императивна, поради което
следва да се приеме за задължително обуславящите срочността на Трудовия
договор конкретни обстоятелства да са вписани в трудовия договор - в този
смисъл се позовал и на съдебната практика, на която се позовава ищеца,
обективирана в Решение №61/16.06.2020г. по дело №3437/2019 на ВКС, ГК,
III г.о.
10
Констатирал, че в случая липсва изрично отбелязване в Трудовия
договор на причините за сключването му като срочен по смисъла на § 1, т.8 от
ДР на КТ. Счел, че това е необходимо, императивно определено съдържание
на трудовия договор, което не може да бъде заместено при съобразяване на
предвиденото в сключения договор между ищеца и Фондация „Заедно в час“,
че програмата, в която е участвал е предлагала сключване на трудов договор
за срок от две години с училището - партньор.
Намерил, че липсва препращане към договорите, които са били
подписани от двете страни с Фондацията посредник, но дори и да е имало
такова, то условията на Програмата относно гарантирания срок на трудовия
договор, който е можело да бъде сключен от участника, не може да покрие
хипотезата на изключението така, както е допуснато по смисъла на параграф
1, т.8 от ДР на КТ - да е обусловено от икономически, технологически,
финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, които в
същото време са свързани с предмета на дейност на Работодателя.
Последният е учебно заведение и нито се твърди, нито се установява от
събраните доказателства такава обективна причина, свързана с предмета на
дейност, която да е налагала в случая сключване на срочен Трудов договор с
учителя по математика.
След като не са налице условията на чл.68 ал.3 от КТ, а в договора не са
посочени и не се установяват в производството по спора конкретни факти за
причини, представляващи "изключение" по смисъла на чл.68 ал.4 КТ, съдът
приел че Договорът следва да се смята сключен за неопределено време на
осн. чл.68 ал.5 от КТ и като такъв не може да се прекрати на предвидените за
срочния Трудов договор основания.
От последното извел незаконосъобразност на приложеното от
Работодателя основание за уволнение с издадената Заповед № 4/ 15.09.
2021год. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на
основание чл.325 т.3 КТ поради изтичане на уговорения срок. След като
уволнението е незаконно следва да бъдат уважени основателните обективно
съединените искове по чл.344 ал.1, т.1 и т.2 от КТ, като бъде отменена
процесната Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между
страните и ищеца се възстанови на работа на длъжността, заемана от него
преди уволнението.
11
Обсъдил и предявения иск с правно основание чл.344 ал.1, т.3 във вр. с
чл.225 ал.2 от КТ, за която приел, че предпоставя незаконно уволнение, а
също така работникът или служителят да е работил на по-нископлатена
работа. Първата предпоставка отчел, че е налице.
От обсъдените доказателства установил, че след прекратяване на
трудовото правоотношение с процесната Заповед, ищецът е бил назначен
отново на работа при същия Работодател с трудов договор №5/16.09.2021г.,
но на непълно работно време и при възнаграждение в размер на 8,50лв. за
всеки деклариран лекторски час.
От заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза
намерил за установено, че претендираното обезщетение по чл.225 ал.2 от КТ,
изчислено като разлика между последното получено по трудовия договор от
16.09.2019г. възнаграждение и полученото такова към датата на проверката за
лекторски часове, възлиза на 7 999,85лв. за шест месечен срок от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение и на 4 728,27лв. до 10.01.2022г.
До датата на съдебно заседание, в което е приключено съдебното дирене –
18.01.2022г., приел, че обезщетението се изчислява на 5 019,08лв.
За исковата претенция по чл.344 ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.2 от КТ
отчел, че се явява основателна и доказана до размера на сумата от 5 019,08лв.
и за периода от 16.09.2021г. до 18.01.2022г., поради което я уважил в този
размер и присъдил сочената сума, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. В останалата част
до пълния претендиран размер от 7 999,85лв. и за периода от 19.01.2022г. до
16.03.2022г. отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.
След като Решението е валидно и допустимо настоящият състав на
решаващия съд приема, че следва да отговори само на конкретните
оплаквания по въззивните жалби.
По жалбата на ОУ Св.Св.Кирил и Методий с.*********:
Неправилно въъззивникът счита, че след като страните предварително
са знаели, че Трудовия договор от 16.09.2019г. ще е срочен за две години и са
дали съгласие за това, са изпълнени изискванията на чл.68 ал.4 КТ вр.
параграф 1, т.8 от ДР на КТ – срочния ТД е сключен по изключение,
обусловено от икономически, технологически, финансови, пазарни и други
12
обективни причини от подобен характер, които в същото време са свързани с
предмета на дейност на Работодателя и изрично са вписани в съдържанието
на Договора. В тази насока позоваването на съдебната практика от страна на
ищеца е основателно и видно от цитираните определение и решения на ВКС
на РБ разбирането за приложението на чл.68 ал.4 КТ на ПлРС е правилно. Не
могат да заместят вписването на обективните причини, налагащи сключване
на срочен ТД по изключение за срок повече от една година и четирите
Договора, сключени между Фондацията, Работодателя и работника, защото
нормите са императивни, изключението има легално определение и по
приложението им има еднопосочна и константна съдебна практика, посочена
от ищеца.
Като е приел, че ТД от 16.09.2019г. следва да се смята за сключен за
неопределено време и поради това не може да се прекрати законосъобразно
на основанията за прекратяване на срочните ТД, а Заповедта за уволнение е
незаконосъобразна, следва да се отмени, а ищеца да се възстанови на
заеманата преди уволнението длъжност, ПлРС е постановил правилно и
законосъобразно решение, и с убедителни мотиви, към които ПлОС препраща
на осн. чл.272 ГПК и което следва да се потвърди.
По жалбата на А.Г.Д.:
Съгласно чл.225 ал.1 и ал.2 КТ при незаконно уволнение работникът
или служителят има право на обезщетение от Работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без
работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Когато през това време работникът или служителят е работил на по-
нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Това право има
и работникът или служителят, който незаконно е бил преместен на друга по-
нископлатена работа.
Първоинстанционният съд е присъдил обезщетението в размер на
сумата от 5 019,08лв. за времето, през което ищецът е работил на по-
нископлатена работа , за периода от 16.09.2021г. до 18.01.2022г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 05.11.2021г. – датата на ИМ до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛИЛ иска в останалата Част до
пълния претендиран размер от 7 999,85лв. и за периода от 19.01.2022г. до
16.03.2022г. по съображения, че към момента на постановяване на решението
13
не е бил изтекъл целия шестмесечен период – то е от 31.01.2022г., а искът се
предявява за периода от 16.09.2021г. до 16.03.2022г.
Видно от заключението по назначената СИЕ след проверка на
начислените и получени ТВ от ищеца по ТД с ПГРТО гр.Плевен за процесния
период от сумата 7 999,85лв. – предявен иск, следва да се приспаднат
получените 1 360лв. от ищеца и му се дължи обезщетение в размер на
6 639,84лв.
С други думи на ищеца следва да се присъдят още 1 620,77лв. като
решението се отмени в отхвърлителната Част за разликата от присъдената
сума от 5 019,08лв. до дължимата сума от 6 639,84лв. и вместо него да се
постанови друго, с което ОУ с.********* да бъдат осъдени да платят на
ищеца обезщетение по чл.225 ал.2 КТ от още 1 620,77лв. над присъдените
5 019,08лв., или общо 6 639,84лв.
В отхвърлителната Част до претендираните 7 999,85лв. обезщетение по
чл.225 ал.2 КТ или за сумата от 1 360лв. решението е правилно и следва да се
потвърди.
По разноските:
И двете страни са претендирали разноски за настоящата инстанция, а
както вече стана ясно досежно разноските пред ПлРС решението се
потвърждава.
Въззивната жалба на ОУ е неоснователна и поради това искането на
ответника за разноски също е неоснователно.Той обаче успешно се е защитил
против въззивната жалба на ищеца за сумата от 1 360лв. по иска по чл.225
ал.2 КТ, за която този иск се отхвърля. Наред с това е направил възражение за
прекомерност на разноските за настоящата инстанция, направени от ищеца.
Тези на ищеца са заявени на 1 400лв. – адвокатско възнаграждение, а
тези на ответното училище – на 560,38лв., от които 400лв. адвокатско
възнаграждение и 160,38лв. д.т.
Въззиваемата страна – ищец има право на разноски, които видно от
списъка с разноските и Договора за правна помощ – л.78 и л.36 от делото на
ПлОС, са в размер на 1 400лв. за адвокатско възнаграждение. Възражението
за прекомерност е основателно. Вярно е, че чл.9 от НМРАВ № 1/2004г.
предвижда възнаграждения за изготвяне на въззивна жалба и отговор на
14
въззивна жалба, но без процесуално представителство. В случай, че такова се
упражни, минималните размери ще се определят по чл.7 ал.1, т.1 по исковете
за отмяна на уволнението и възстановяване на работа и по чл.7 ал.2, т.2 от
Наредбата по иска по чл.225 ал.2 КТ – с определен интерес. Така минималния
размер на адвокатското възнаграждение по НМРАВ възлиза на 1 053,45лв. , а
се претендира такъв в размер на 1 400лв., който следва да се редуцира до
1 053,45лв. Тази сума не се дължи изцяло от ОУ, защото ВЖ на ищеца е
частично основателна, а за успешната защита на ОУ по иска по чл.225 ал.2 КТ
също се дължат разноски. След компенсация съразмерно на уважената и
отхвърлената Част от исковете ответното ОУ следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца сумата от 317,13лв. разноски за адвокатско възнаграждение
за тази инстанция, а за разликата до претендираната сума от 1 400лв.
претенцията следва да се отхвърли поради прекомерност и по компенсация.
Предвид основателността на ВЖ на ищеца, ответното ОУ следва да
бъде осъдено да заплати в полза на ОС Плевен разноски за вещо лице в
размер на 180лв., както и д.т. върху уважената Част от иска по члл225 ал.2 КТ
в размер на 64,83лв., или общо сумата от 244,83лв.
При горните съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК Окръжният
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 116/31.01.2022г., постановено по гр. дело №
6978/2021г. на ПлРС – ІV-ти гр. състав в Частта, с която на основание чл.344
ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225 ал.2 от КТ е отхвърлен иска на А.Г.Д. с ЕГН
********** против ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Св.Св.Кирил и Методий“ –
с.********* за разликата над присъдената сума от 5 019,08лв. до дължимата
сума от 6 639,84лв. или за сумата от още 1 620,77лв. над присъдените
5 019,08лв., като незаконосъобразно и вместо него постановява:
ОСЪЖДА на осн. чл.344 ал.1, т.3 във вр. с чл.225 ал.2 КТ ОСНОВНО
УЧИЛИЩЕ „Св.Св.Кирил и Методий“ – с.*********, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на А.Г.Д. с ЕГН ********** сумата от още 1 620,77лв., представляваща
обезщетение за времето, през което ищецът е работил на по-нископлатена
работа, за периода от 16.09.2021г. до 16.03.2022г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 05.11.2021г. – датата на ИМ до окончателното й
15
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 116/31.01.2022г. на Плевенския районен
съд, постановено по гр.д. № 6978/2021г. по описа на ПлРС – ІV-ти гр. с-в в
останалите обжалвани Части, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 вр. ал.3 ГПК ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ
„Св.Св.Кирил и Методий“ – с.*********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на А.Г.Д. с
ЕГН ********** сумата от 317,13лв., представляваща деловодни разноски по
компенсация за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.6 вр. чл.71 ал.1 ГПК ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ
„Св.Св.Кирил и Методий“ – с.*********, ДА ЗАПЛАТИ по Бюджета на
Съдебната власт – по сметка на ПлОС държавна такса върху уважените
искове размер на 64,83лв., както и сумата от 180лв. разноски за вещо лице,
или общо сумата от 244,83лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните при условията на чл.280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16