№ 22
гр. Пещера, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-
Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Административно наказателно дело № 20235240200019 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от З. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
*** против Наказателно постановление № 22-0315-000806/18.01.2023 г. на
Началника на РУ-Пещера към ОДМВР - Пазарджик, с което на З. С. М. на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложени административно наказание
„глоба" в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6
месеца, и на основание чл. 183 ал. 4,т.7,пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 50 лева.
На основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, представлява се от
адвокат Ч., в което поддържат подадената жалба, оспорват наказателното
постановление, искат неговата отмяна и присъждане на разноски. В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и се моли за неговата отмяна. Жалбоподателят твърди, че не е
извършил нарушението, за което е санкциониран, тъй като на 22.12.2022 г. не е
управлявал посочения в НП автомобил и не е имал качеството на водач, както и
му е подаван сигнал със стоп –палка. Твърди, че за процесното административно
нарушение не е съставен и не му е връчван Акт за установяване на
административно нарушение. Твърди, че в НП не било описано ясно извършеното
1
нарушение, имало разминаване с описаното в АУАН. По този начин не ставало
ясно за кое точно нарушение е санкциониран. Твърди че наложените наказания са
завишени като не са настъпили вредни последици.
Въззиваемата страна РУ Пещера редовно призована, не изпраща
представител. По делото е постъпило становище от Началника на РУ Пещера,
представено с приложената административнонаказателна преписка, в което са
изложени подробно доводи в подкрепа на тезата, че жалбата е неоснователна, а
наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
На жалбоподателят е съставен АУАН бл. № 488327/23.12.2022г. от мл.авт.
С.К. за това , че на 22.12.2022г. около 23,15 часа, в град Пещера, кръстовище на
ул. „Васил Левски“ и ул.“Освобождение“ управлява л.а. БМВ 320 Д с рег. № РА
8613КН, лична собственост на жалбоподателя, като извършил следното
нарушение – при подаден сигнал за спиране от полицейски служител в
униформено облекло, през тъмната част на денонощието на добре осветен
участък от пътя, със стоп – палка по образец, жалбоподателят М. отказва да спре
плавно в дясно, като продължава своето движение по ул. „Васил Левски“. По
време на движение на автомобил от категория М1 жалбопадателят М. не поставя
обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван.
Посочено е че са нарушени разпоредбите на чл. 103 от ЗДвП и чл. 137 А
ал.1 от ЗДвП.
Актът не е подписан от жалбоподателя , тъй като същият отказал да го
подпише, като отказът да подпише и получи препис от акта, е удостоверено със
подпис и данни на свидетел.
Въз основа на акта е издадено и оспорваното НП, с което на жалбоподателя
З. С. М. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба" в размер на 200 лв. (двеста лева) и „лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 6 месеца, и на основание чл. 183 ал. 4 т.7 пр.1 от ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 50 лева.
Горната фактическа обстановка възприе се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства - бл. №
488327/23.12.2022г , фиш за спешна медицинска помощ, разписка за върнати
вещи и пари, декларация, Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, справка за нарушител/водач, както и от гласните
доказателства - показанията на актосъставителя С. К. и полицейския служител Г.
П., които са свидетели-очевидци на извършване на нарушението.
2
Разпитан като свидетел актосъставителят С. К. потвърждава изложеното в
Акта. Депозира показания, че на 22.12.2022 година водач на л.а. БМВ Д с рег. №
РА 8613КН, е бил жалбоподателя , който на подаден сигнал със стоп палка по
образец не е спрял в дясно, нито е бил с поставен обезопасителен колан.
Показанията на св. К. се подкрепя от показанията на свид. Г. П., присъствал при
извършване на нарушението. При проведения им разпит в хода на съдебното
следствие свидетелите С. К. и Г. П. дават подробни сведения по случая, като
същите са категорични, че жалбоподателят е управлявал процесния лек
автомобил, както и че не е спрял на подадения сигнал за спиране и е бил без колан
в автомобила по време на движение. Актът е съставен в управлението, прочетен
му е и му е предоставен за подпис.
Св. П. депозира показания и че след като подал сигнала за спиране със стоп
– палка, се отправил към шофьорската врата на процесния автомобил и понечил
да я отвори, като в този момент жалбоподателят потеглил и „повлякъл“св. П..
След 500-600 метра жалбоподателят спрял, при което св. К. се насочили към него
и извадил контактния ключ на автомобила управляван от жалбоподателя.
Актосъставителят С. К. и свид. Г. П. дават последователни, логични,
еднопосочни и непротиворечиви сведения относно констатациите на проверката.
Не се установява същите да са се намирали в някакви особени отношения с
нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си. Съдът кредитира
показанията на св. К. и св. П. като обективни, логични , взаимно свързани,
съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал , като не
откри причина или мотив същите да дават показания в една или друга посока.
По делото е разпитана свид. Т.К. М.а - съпруга на жалбоподателя, която не е
очевидец и която не даде сведения дали жалбоподателят е бил водач на
автомобила на процесното МПС. Следователно свид. Т. М.а няма преки
впечатления дали жалбоподателят е управлявал процесното МПС. Поради което
не кредитира показанията на свидетелката.
На следващо място се установява, и че при прегледа във ФСМП не са
констатирани телесни увреждания на жалбоподателя, изрично е записано, че е
клинично здрав, като медицинското лице е констатирало че е без оплаквания.
Съдът кредитира приетите по делото писмени доказателства, приобщени на
основание чл. 283 от НПК, като относими към предмета на доказване по делото и
допринасящи за изясняване на фактическата обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган - Камен Радков Радев -
Началник РУ-Пещера към ОДМВР-Пазарджик, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице - свид. С. К., заемащ длъжността „младши
автоконтрольор" при РУ-Пещера. Компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган, издал обжалваното НП, следва от
представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
3
вътрешните работи.
При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени
давностните срокове чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и изискванията, визирани
в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Описанието на обстоятелствата, при
които е извършено нарушението, е достатъчно конкретно и отговаря на
изискванията на закона.
Неоснователно е въведеното от жалбоподателя възражение, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като не е съставен АУАН, той не е
запознат със съдържанието на такъв акт и съответно не му е връчен АУАН. Видно
от материалите по делото за процесното административно нарушение е съставен
АУАН с бл. № 488327 от 23.12.2022 г. Свидетелите С. К. и Г. П. са категорични,
че АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, както и че актосъставителят е
запознал жалбоподателя със съдържанието му, но той е отказал да получи АУАН.
Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен при спазване на
изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. В процесния
случай съставеният АУАН е предявен на нарушителя, който е отказал да се
запознае със съдържанието му и да получи препис от него. Отказът на
жалбоподателя да се запознае със съдържанието на АУАН и отказът му да
получи препис от АУАН е удостоверен с името, датата на раждане, адреса и
подписа на Иван Димитров Кабуров.
Разпоредбата на чл. 103, от ЗДвП предвижда, че при подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да
спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
Разпоредбата задължава водачите на МПС да не напускат мястото на проверката,
докато тя не приключи, т. е. докато не им бъде разрешено от полицейските
служители да продължат движението си по пътя.
В чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е предвидено , че „водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани“.
В санкционната разпоредба на чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП е предвидено
следното –„ наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението“.
В санкционната разпоредба на чл. 183 ал. 4 т. 7 пр.1 от ЗДвП е предвидено
следното- „ Наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за
използване на предпазен колан ….
Безспорно по делото се установи извършеното нарушение – жалбоподателят
не е спрял при подаден сигнал от контролните органи, което обстоятелство не се
оспорва от него дотолкова, доколкото твърди че не е управлявал автомобила.
Същият не е изпълнил нарежданията които са му били дадени, дори напротив при
опит на св. П. да извърши проверка на жалбоподателя същият го е „повлякъл“ с
вратата на колата си. Настоящият състав намира и че е доказано и второто
4
обвинение, а именно – че жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен
колан с който управляваното от него МПС е оборудвано. Твърдения в обратна
посока липсват.
Неоснователно е наведеното във въззивната жалба възражение, че е
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не става ясно за кое
точно нарушение е санкциониран жалбоподателя. Описаното, както в АУАН, така
и в НП, поведение на З. М., изразяващо се в отказ да спре при подаден сигнал за
това е достатъчно ясно.
Неоснователно е релевираното от жалбоподателя във въззивната жалба
възражение, че на процесната дата той не е управлявал лек автомобил „БМВ 320 Д
Д с рег. № РА 8613К Н. Това негово твърдение не се подкрепя от нито едно от
събраните по делото доказателства, дори от показанията на свид. Т. М.а, която е
негова съпруга.
Съдът счита, че процесното административно нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид, поради което не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Конкретно установеното
нарушение, както и обстоятелствата по извършването му, не разкриват степен на
обществена опасност на деянието, по –ниска от общите случаи на нарушение на
разпоредбата на 103 от ЗДвП и чл. 137 А ал. 1 от ЗДвП. С оглед на това,
доколкото извършеното административно нарушение не представлява маловажен
случай, наказващият орган правилно не е приложил разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН.
На следващо място правилно наказващият орган е определил и размера на
наказанията съгласно чл. 27 от ЗАНН. Следва да се има предвид и че за
нарушението по чл. 137 а ал. 1 от ЗДвП е предвидено санкция в един размер и
настоящата инстанция не разполага с възможност да преценява размера й.
По отношение на наложената глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП,
намира същата за законосъобразно опредЕ. по следните съображения –
жалбоподателят , предвид младата му възраст, е многократно наказван по ЗДвП, с
издавани АУАН, НП, фишове и принудителни мерки, като същият е с придобита
правоспособност от 2008 година. На следващо място следва да се отчете
поведението на водача при извършване на нарушението – не само че не спира на
подадения сигнал, но и създава предпоставка за друго ПТП, както и се опитва да
избегне проверката. Предвид на което намира че настоящия случай не само , че не
се отличава с ниска степен на обществена опасност, но напротив. Характеризира
се с изключителна дързост и незачитане на правилата за движение, неуважение
към контролните органи. Предвид на което намира, че определеното наказание е
законосъобразно и не следва да се намалява.
По гореизложените съображения, съдът приема, че обжалваното НП е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
В този смисъл е и практиката - Решение № 28 от 26.01.2023 г. на АдмС -
Пазарджик по к. а. н. д. № 1040/2022 г., Решение № 585 от 15.07.2021 г. на АдмС -
5
Пазарджик по к. а. н. д. № 525/2021 г. Решение № 82 от 9.02.2022 г. на АдмС -
Пазарджик по к. а. н. д. № 1193/2021 г. и др.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1з-2539/17.12.2012 г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение, контролни точки се
отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Следователно
преценката за отнемане на контролни точки не подлежи на съдебен контрол и
съдът няма основание да се произнася по този въпрос.
По разноските:
При този изход на правния спор, съгласно чл. 63д, ал. 1 вр. 4 от ЗАНН,
право на разноски има въззиваемата страна. В процесния случай въззиваемата
страна не е поискала своевременно присъждане на разноски в настоящото съдебно
производство и не е била представлявана от юрисконсулт, поради което съдът не
дължи произнасяне по разноските.
При този изход на делото, на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал.
3 от НПК, жалбоподателят следва да понесе сторените по делото разноските,
които в случая се изразяват в изплатените от съда, на основание чл. 84 от ЗАНН
във вр. с чл. 122, ал. 1 от НПК, разноски в размер на 9,04 лв., направени от свид. С.
К. като пътни разходи за явяването му в съдебно заседание.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0315-
000806/18.01.2023 г. на Началника на РУ-Пещера към ОДМВР - Пазарджик, с
което на жалбоподателя З. С. М. ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лв. (двеста лева) и „лишаване от право да управлява МПС" за срок
от 6 месеца, и на основание чл. 183 ал. 4,т.7,пр.1 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в
размер на 50 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 3 от
НПК, З. С. М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен
съд - Пещера сумата в размер на 9,04 лв. (девет лева и четири стотинки) -
разноски по делото за пътни разходи на свидетел за явяването му в съдебно
заседание.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението
до страните за изготвянето му пред Административен съд Пазарджик.
6
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
7