Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Бургас, 03.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, в
открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и петнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Иво Добрев
Секретар: Ц.А.
като разгледа докладваното от
съдията Добрев гражданско дело № 672 по
описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано във връзка с предявена претенция от А.М.М.,
И.С.С., Щ.П.Л., О.А.К., М.А.Д., А.Г.К., Е.Г.К., Д.С.Л., З.С.Г., С.С.С., Г.М.М. и С.М.К. против „Бутед“ АД
гр.Бургас, с която се иска да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици на 3512 кв.м., представляващи реална част
от ПИ с идентификатор 574912.505.40 по КККР на гр.Поморие, включващ целия бивш
имот пл.№ 1458 и част от бивш имот пл.№1457 в кв.112 по плана на гр.Поморие, с
посочените в молбата граници, която реална част ответника да бъде осъден да им
предаде.
Ищците в исковата молба
твърдят, че са наследници на М., П., О. и С.М., които са били собственици на солници в гр.Поморие,
придобивайки ги в общ дял по силата на договор за доброволна делба от 1939г.
Заявяват, че тези техни имоти са национализирани по реда на ЗНЧИМП /отм./, като
на страница №138, в приложения към същия закон списък на предприятията, това
било изрично отбелязано. Посочват също така, че по силата на наследяването и на
основание чл.2 ЗВСОНИ им били реституирани бивши солници на площ от 16736 кв.м,
които имоти Община Поморие била осъдена да им предаде. Според заявеното в
обстоятелствената част на исковата молба площ от 3512 кв.м от тези солници
попадала в ПИ с идентификатор 574912.505.40 по КККР на гр.Поморие, който се
владеел и понастоящем от ответното дружество без правно основание. Изложените
обстоятелства обосновавали наличието на правен интерес от предявяване на
настоящата искова претенция.
В срока по чл.131 ГПК е
подаден отговор от ответника, в който се оспорва на първо място иска като
недопустим с аргумента, че претендираната площ е част
от бивши солници, които не съществували във вида, в който са отчуждени и
липсвала индивидуализация на същата, доколкото не представлявала самостоятелна
кадастрална единица. Твърди се освен това, че ПИ 574912.505.40, посочен в
исковата молба е неправилно заснет в кадастралната карта. Заявява се, че
ответникът е собственик на недвижимия имот № 1458, кв.112 с площ 11669 кв.м
като правоприемник на „Бутед” ЕООД, в чийто активи
последният се е намирал. Навеждат се също така и доводи за недопустимост на
претенцията, поради липса на условията, визирани в §6
ЗППДОбП (отм.). Прави се
възражение за изтекла, в полза на дружеството- ответник придобивна давност.
Ангажирани са доказателства.
В
съдебно заседание, проведено от Районен съд гр.Поморие на 11.10.2013г., ищците
са увеличили размера на претенцията си на 3876 кв.м, уточнявайки, че това са
идеални части от бивш ПИ с идентификатор 574912.505.40, които части понастоящем
са намират в ПИ с идентификатор 574912.505.110, разположени в североизточната
му част, а по действащия регулационен план на гр.Поморие от 1988г., 1114 кв.м.
попадат в УПИ I-OKC
и 2762 кв.м в
УПИ ІІ-ОТП.
След обезсилване на
решението на Районен съд гр.Поморие и изпращането му по правилата на родовата
подсъдност на Окръжен съд гр.Бургас производството по делото е насрочено и
разгледано от настоящия съдебен състав, като страните са заявили, че са налице
основанията на чл.118 ал.2 ГПК и извършените пред районния съд действия следва
да запазят своята сила. В тази връзка съдът с определение, постановено в
съдебно заседание от 03.06.2015г. е приобщил по делото доказателствата, събрани
пред Районен съд гр.Поморие.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното.
Не се спори между
страните, че ищците са наследници на братята М., П.,
О. и С.М., което се установява и от представените
удостоверения за наследници на последните. Установява се също и че
наследодателите на страните са станали собственици на 34 солници на площ от
3065 кв.м., с три тигана на площ от 1500 кв. м. и един комулотоп
от 150 кв.м., 34 солници на площ от 3065 кв.м., с три
тигана на площ от 1500 кв.м. и един комулотоп от 150 кв.м. и празно място за солници от 1700 кв.м. находящи се в
местността „Св.Георги”, както и 46 бр. солници на
площ 3780 кв.м и два тигана от 2200 м. в местността „Ставрос”,
които са били поставени в техен общ дял съгласно представения препис от договор
за доброволна делба от 03.02.1939г. Тези имоти били одържавени по реда на
ЗНЧИМП, обнародван в ДВ, бр.302/27.12.1947 г. и посочени в приложения към същия
нормативен акт списък на предприятията, подлежащи на национализация. Видно от
приобщените по делото материали с решение
на Окръжен съд гр.Бургас №11-11/12.03.2001г., постановено по гр.дело №
1065/2000г. е прието за установено, че ищците са собственици на общо 15753 кв.м.,
от които 6178 кв.м. в имот пл.№1453, 2163 кв.м. в имот пл.№1455, 4241 кв.м. в
имот пл.№1457, 2016 кв. м. в имот пл.№1458, 435 кв.м. в района на Металхим и 270 кв.м. свободен
терен, всички изброени с планоснимачните си номера по
действащия план на гр.Поморие. Със същия съдебен акт е осъдена Община Поморие
да предаде на ищците владението върху посочените имоти. Прието е в мотивите към
решението, че собствеността върху посочените земи е възстановена на ищците по
силата на закона- чл.2 ал.3 ЗВСОНИ.
Във
връзка с процесните имоти трябва да бъде отбелязано,
че след извършената национализация с
постановление №35/17.02.1959 г. на МС на НРБ към Окръжните народни съвети са
създадени държавни окръжни търговски предприятия за търговия, изкупуване и
материално-техническо снабдяване. Със заповед № 531/ 23.03.1960г. на
Председателя на Бургаски окръжен народен съвет, ДМСП „Черноморски солници“ е
задължено да предаде на ОТП за търговия на едро 2600 кв.м., част от стари
солници, попадащ в парцел IV, кв.110 на ОТП-клон Поморие. С ПМС №66/ 31.12.
1966г. предприятията за търговия към народните съвети са преобразувани в единни
държавни предприятия за търговия на дребно и едро, считано от 01.01.1967г. С разпореждане №590/ 16.12.1970 г. на МС е
образувано ДСО”Търговия на едро“-София, в което се включва и обособения клон за
търговия на едро гр.Бургас. С разпореждане №32/30.08.1985 г. се образува
Окръжна стопанска дирекция „Търговия“, в която е включено и Окръжно предприятие
за търговия на едро гр.Бургас. На основание чл.15 от ПМС №17/03.06.1988 г. е
прекратено ОСД”Търговия” гр.Бургас и създадено ТП”Промишлени стоки” гр.Бургас,
което е включено в ТО”Промишлени стоки”гр.София. На основание разпореждане
№18/09.11.1990г. на МС, приложение №1 към него и чл.11 ал.2 от Указ №56 за
стопанската дейност, с решение на БОС №8108/12.12.1990
г. по ф.д. №81088/ 1990г. е прекратено ТП „Промишлени
стоки“ гр.Бургас и е регистрирана ДТФ „Търговска фирма” гр.Бургас. С решение от
15.02.1991г. по ф.д.№8108/ 90г. по описа на БОС е вписана промяната в
наименованието на ДТФ ”Търговска фирма” гр.Бургас на ДТФ”Бутед”. С разпореждане №36/28.05.1993 г. на МС,
разпореждане №58/20.07.1993 г. и Решение №4938/ 18.09.1993г. по описа на БОС е
прекратена ДТФ”Бутед”, поради преобразуването и в „Бутед”ЕООД, което дружество е приватизирано по силата на
договор от 22.10.1999г. с Агенция по приватизацията. Впоследствие същото е
преобразувано в „Бутед”АД, като промяната е вписана
по ф.д. №4938/93 г. по описа на ТР при БОС. Представен е акт за държавна частна
собственост /АДЧС/ №2191 /17.11.1997 г., в който е посочено, че складова база с
терен от 11669 кв.м., находящ се в гр.Поморие, промишлена зона, представляващ имот №1458 в
кв.112 с описаните граници е включен в капитала на търговско дружество „Бутед”ЕООД. В акта е направено отбелязване, че имотът е
деактуван със заповед РД11-558/21.08.2000
г. на областния управител в полза на „Бутед“АД. Така
съставеният АДЧС е вписан в служба по вписвания на 28.02.2006г.
Съгласно заключението на
вещото лице изготвило допусната по делото съдебно- техническа експертиза солниците
и изпарителите на Г.М., посочени в представения по
делото частичен план от 1936 г. за местността „Св.Георги”
попадат в имоти пл.№985 и пл.№987 по плана на гр.Поморие от 1954 г. и са
записани в разписния лист към плана на името на Г.М.,
като същите са идентични с имотите, описани в договора за доброволна делба от
03.02.1939 г. Същите отговарят по брой съоръжения, площ и местност- представено
е приложение 1, в което върху плана от 1954 г. са нанесени мащабирани скиците
от 1936г. Тези имоти попадат в квартали 109, 110, 112 и 104 по плана на
гр.Поморие от 1954 г., в които няма обособени парцели. Така индивидуализираните
имоти от плана на гр.Поморие от 1954 г. са включени в плана на гр.Поморие от
1968 г., както следва - бивши имоти 985 и 987 влизат в парцел I-за ОКС, парцел II-за ОТП и парцел III-за ДМСП ”Черноморски солници”,
като и трите парцела са в кв.112, а имот 985 попада частично и парцел I в
кв.113-за промкомбинат. Тези парцели са отредени за имоти 1570, 1571, 1572,
1573, 1574 и 1575-всички записани като складове на ОТП и имот 1576-цех за
лимонада. Имот 987 е запазен със същата номерация в западната си част, където
не е застроен, а в източната му част е построена сграда и още един склад. Във
връзка с тези свои констатации вещото лице представя в графичен вид- приложение
№3 към заключението. По кадастралния план от 1986г. бивш имот 985/1954г. е
включен в посочения в заключението имот с №1458 по разписния лист, с площ 2676
кв.м, записан на ответното дружество, а бивш имот 987/1954 г. попада в
описаните в заключението с номерата им по разписния лист имоти, от които имот №
1458 с площ 1122 кв.м е записан на ответното дружество. ПИ с идентификатор
57491.505.40 понастоящем е заличен в КК на гр.Поморие и е разделен на три
новообразувани имота с идентификатори 57491.505.110, 57491.505.111 и
57491.505.119, от които в имотния регистър към КК, имоти 110 и 111 са записани
в идеални части на „Бутед”АД, както и на „Валас”ЕООД . От трите новообразувани имота само ПИ
57491.505.110 попада върху бивши имоти 985 и 987 по плана от 1954 г., като в
имот № 1458, записан на ответното дружество, от бивш имот 985 попадат 2676
кв.м., а от бивш имот 987 попадат 1122 кв.м и посочените имоти са графично
отразени в приложение № 4 към експертното заключение. По действащия
регулационен план от 1988г. бивши имоти 985 и 987 попадат в УПИ-I за ОКС и УПИ-ІІ за ОТП и двата в кв.112, както
и в УПИ-V1464 за ДСО”Металхим”
в кв.112а и в уличната регулация между двата
квартала. ПИ 57491.505.111 и ПИ 57491.505.119 по КК попадат изцяло в УПИ ІІ-ОТП
в кв.112 по плана от 1988 г. Бивши солници на Г.М.
попадат само върху новообразувания ПИ 57491.505.110 с площ 6745 кв.м. по КК,
като съгласно плана от 1988 г. са разпределени в следните УПИ -УПИ-I за ОКС -1114 кв.м., а в УПИ - II за ОТП 1562 кв.м. и 1200 кв.м. Същите
са графично отразени в скицата приложение №5 към експертното заключение. Частта
от ПИ 57491.505.110 с площ от 3876 кв.м. може да бъде обособена като
самостоятелен имот. В ПИ 57491.505.110, в частта от същия, в която попадат процесните имоти съществуват постройки с идентификатори
57491.505. 110.1- навес, обозначен с кръстосани пунктирани линии на приложение
№ 5 към заключението и сграда 57491.505.110.4, която е полуразрушена и е
запазена само едната и стена, като и за двете сгради липсват строителни книжа и
не може да се установи от кого са изградени. Сградите са сглобяеми и нямат
траен градоустройствен статут, като в община Поморие липсва и подадено искане
за уреждането му. Към 1992 г., в разписния лист към плана от 1988г. на
гр.Поморие, липсва отбелязване за собствеността, като са записани само
наименованията на предприятията, които ползват складовете. Солниците на М. в
бивш имот 985/1954 г. са съществували реално в размера, в който са
национализирани- 3876 кв. м. в ПИ 57491.505.110 по КК на гр.Поморие.
Недвижимите имоти на последния, представляващи 46 бр. солници и два тигана в
местност „Ставрос” съществуват към момента на
предявяване на иска и същите са трасирани на място по координати, като е извършен въвод във
владение по изпълнително дело, а на терена и върху сградите има трайни
отбелязвания на границите на имота. Към настоящия момент съществуват имотите по
т.”К” от договора за доброволна делба и същите са индивидуализирани с трайни
белези от извършено трасиране. ПИ 57491.505.40 по КК, сега разделен на три
имота – ПИ 57491.505.110, 111, 119 по действащия план от 1988 г. попада в кв.112 в УПИ I- ОКС и УПИ II- ОТП, респективно в имоти 1547 -„Наркооп”
и 1458 -„Бутед”, като в разписния лист няма записани
документи за собственост. По предходния план от 1968г. ПИ 57491.505.40 е
попадал в кв.112, парцели I-ОКС, ІІ-ОТП и III – ДМСП ”Черноморски солници”, като
в разписния лист са записани само сградите с номера 1570, 1571, 1572, 1573,
1574, 1575, без поземлени имоти - всички складове на ОТП и 1576 - цех за
лимонада (приложение №6). По плана от 1954 г. ПИ 57491.505.40 попада в квартали
109 и 110 без отразени парцели, което графично е отразено в приложение №7 към
експертното заключение. От представената по делото преписката, изготвена в СГКК
гр.Бургас във връзка с изменение на одобрената кадастрална карта и кадастрален
регистър е видно нанасянето на нови обекти ПИ 57491.505.110, ПИ 57491.505.111 и
ПИ 57491.505.119, след заличаването на ПИ 57491.505.40, съгласно заповед №
РД-16-1743/28.12.2007 г. на кмета на община Поморие, с която е одобрен ПУП-ПР
за имот 1458 в кв.112 по плана на гр.Поморие и от този имот са обособени нов
УПИ І-1458 и два самостоятелни имота - №3158 и №3157.
Съдът кредитира изцяло изготвените и представени
по делото заключения, като счита, че вещите лица са изпълнили задачите си
компетентно и професионално, отговаряйки изчерпателно и коректно на поставените
им въпроси.
Свидетелката Х.Н.
си спомня, че в качеството си на служител в община Поморие, при общинска служба
„Държавна собственост”, през октомври 2003г. по повод въвод
във владение на солници на братя М., е извършила трасиране, като според нея
солниците са били на голяма площ, в квартала на гр.Поморие в близост до
манастира, като по плана на града, отново по нейно мнение, това е бил кв.112
или кв.115. Заявява, че на територията на солниците на братя М. е имало
сгради– фурна, сладкарски цех, съборен
склад, както в същия район е била и сградата на промкомбината. Свидетелката
разказва, че след трасирането с колчета, М. не са заградили терена си, тъй като
в някои от сградите имало наематели.
Показания по делото е дал и
свидетелят К., който сочи, че на младини е работил на солниците на М., докато
са функционирали, но не е в състояние да посочи точния брой на солниците, както
и с кой са граничели точно.
Съдебният състав намира показанията на
свидетелите за достоверни и последователни, като счита, че добросъвестно и
коректно са отговорили на поставените от страните въпроси.
При така установените
факти, въз основа на събраните по делото доказателства и като съобрази
разпоредбите на закона съдът направи следните правни изводи:
Съгласно
чл.108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всеки, който я владее или
държи без правно основание. Ищецът по този иск трябва на първо място да докаже,
че е собственик и след това, че друго лице владее или държи собствената му вещ
без правно основание. В случая се твърди, че ищците са собственици на процесните солници, които са им възстановени по реда на
ЗВСОНИ, а имотите се владеят от дружеството- ответник.
Възстановяване
на собственост по реда на чл.2 ЗВСОНИ се извършва при наличието на следните
предпоставки: първо имотът да е бил собственост на лицето, което се позовава на
реституционния ефект, респективно на неговия наследодател /договорът за делба
от 1939г. легитимира ищците като собственици, по КП от 1939г. имотите са
записани на Г.М./, второ: да е отчужден по някой от
посочените в чл.2 ал.1 закони/ЗНЧИМП е в списъка по чл.2 ал.1 ЗВСОНИ/, трето:
за него да не е получено обезщетение, четвърто: да съществува реално до
размерите, в които е отчужден /установява се от експертизата и за двата имота/,
пето: към момента на влизане в сила на закона, имотът да е собственост на
държавата, общините обществени
организации или техни фирми или еднолични търговски дружества по чл.6 ТЗ/ АЧДС
№2191/17.11.1997г. имот №1458, кв.112 е включен в капитала на ТД „Бутед“ ЕООД,
още към 13.09.1993г./ Според чл.3 ал.1 ЗВСОНИ правото на възстановяване на
собствеността се установява от факта на отнемане на имотите, т.е. до доказване
на противното се смята, че лицата, от които имотите са отнети са били техни
собственици и следователно с влизане в сила на реституционния закон/ без да е
нужно деактуване/ собствеността е била възстановена в
полза на тези лица, съответно техните наследници.
Безспорно
е установено по делото, че наследодателите на ищците, са били собственици на
солниците, посочени в представения от ищците договор за доброволна делба и към
момента на тяхната национализация. От заключението на вещото лице се
установява, че бившите солници и изпарители, описани в посочения по-горе
договор попадат в имоти 985 с площ 8124 кв.м. и 987 с площ 8612 кв.м. по плана
от 1954г., записани са на Г.М., като нанесени върху
действащия план на гр.Поморие от 1988 г., попадат с площ от 1114 кв.м. в УПИ I-
ОКС и с площ от 2762 кв.м. в УПИ II – ОТП,
кв.112, като графично същите са отразени, защриховани в зелен цвят на
скицата приложение №5 към експертното заключение, която следва да се обяви и за
неразделна част от решението, а в кадастралната карта попадат в ПИ
57491.505.110 по КККР на гр.Поморие, който е един от новообразуваните имоти,
след заличаването на ПИ 57491.505.40 по КККР на гр.Поморие и разделянето му на
три имота. Констатирано е също така в приетото по делото заключение, че в
частта от ПИ 57491.505.110 по КККР на гр.Поморие, в която попадат солници на
братя М. са изградени постройки от сглобяеми метални конструкции, попълнени с
тухлена зидария, като едната от тях с идентификатор 57491.505.110.1
е навес, а другата с идентификатор 57491.505.110.4 е полуразрушена, като
въпросните сгради нямат траен градоустройствен статут. Също така се установява,
че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ през 1992 г. солниците на братя М.
са съществували реално в размера, в който са били национализирани, като са били
предоставени за ползване на държавни предприятия. От изложеното следва, че са
налице и останалите предпоставки на ЗВСОНИ, а именно отчуждените солници на
братя М., са били собственост на държавата, предоставени за ползване на
държавни предприятия и са съществували в размерите, в които са били отчуждени.
Поради това следва да се приеме, че са изпълнени изискванията на закона за
възстановяване правото на собственост върху имота на бившите му собственици и
техните наследници, като ищците следва да бъдат признати за собственици на процесните солници. Както вече се отбеляза не съществуват
разногласия и по въпроса, че ответното дружество е правоприемник на
приватизираното „Бутед” ЕООД, в чиито капитал,
съгласно посоченото в оспорения от ищците АЧДС №2191 /17.11.1997 г., вписан на
28.02.2006 г. в СВ Поморие, е бил включен имот 1458, кв.112 по плана на
гр.Поморие с терен от 11669 кв.м., с изградената в него складова база. От
заключението на вещото лице се установява, че солниците на братя М.,
възстановени на ищците по силата на закона попадат с част от площта си, а
именно с 3876 кв. м. в този имот -1458, включен в активите на ответното
дружество. В тази връзка и на основание чл.194 ал.2 ГПК съдът приема за доказано
оспорването на истинността на представения АЧДС №2191/ 17.11.1997г., с който
ответното дружество се легитимира като собственик на посочения имот 1458,
кв.112 по плана на гр.Поморие, като последният документ следва да се счита за
неверен по своето съдържание в частта му, в която е отразена площ от 11669
кв.м. като включена в капитала на „Бутед”ЕООД,
предвид установеното по делото обстоятелство, че 3876 кв.м. от тази площ са
част от възстановените по реда на ЗВСОНИ солници на ищците.
По
отношение възраженията на ответника:
Няма
как да бъде възприето становището, че тъй като имотите не са съществували във
вида, в който са отчуждени и е налице промяна в характера на терена
/урбанизирана територия/ то претенцията е неоснователна. Дори да бъде възприета
позиция, че в резултат на благоустройствени изменения имотът се е
трансформирал, той пак би подлежал на възстановяване, ако може да се обособи
като самостоятелен обект, съобразно нормативите за устройство на територията/ТР
№6/10.05.2006г. постановено по тълк. дело №6/ 2006г.
на ОСГК/ Законът изисква само имотът да съществува реално в размерите, в които
е отчужден. Необходимо е наличието на това условие, а не запазване на
функционалното му предназначение.
Възражението
за липса на годна индивидуализация на имота е такова по основателността на
претенцията. Индивидуализацията на имота, предмет на предявения иск трябва да
се извърши според актуалния му статут-действащ регулационен план или съответно
одобрена КК, като ненадлежната индивидуализация представлява недостатък на
молбата, за което съдът следи служебно. Урегулираните поземлени имоти се
индивидуализират преди всичко чрез заснемането им по действащия регулационен
план, който определя и техния пространствен обхват и градоустройствен статут.
След влизане в сила на Закона за кадастъра и имотния регистър
индивидуализацията на имотите се извършва и със заснемането по кадастъра, който
е съвкупност от основни данни за местоположението, границите, размерите и
собствеността на недвижимите имоти- чл.2 ЗКИР. За индивидуализация на имотите и
установяване идентичност между два имота е допустимо и целесъобразно да се
използват експертни знания, включително и за проследяване съседите на имотите и
тяхната съпоставка с отразеното по различните планове, разписни листи и
документи за собственост и всичката налична документация. Постоянната съдебна практика е възприела
позиция, че не площта, а границите са главен индивидуализиращ белег. В
конкретния случай посредством експертните знания на вещото лице е даден отговор
на въпроса за наличието на идентичност на имотите. В тази връзка
обстоятелството, че към настоящия момент имотът не съществува като
самостоятелна кадастрална и регулационна единица не означава, че не съществува
до размерите, в които е бил отчужден и съответно това не е пречка за
реституция.
Не
може да бъде споделено и възражението за изтекъл преклузивен срок по §6 от ЗППДОбП /отм./.
Договорът за приватизация на „Бутед“ЕООД е от 1999г., а ЗВСОНИ влиза в сила 1992г. Обявяването на дадено
имущество за собственост на държавно или общинско предприятие не може да
представлява сам по себе си нов акт на национализация, който вече е станал въз
основа на реституцията по ЗВСОНИ /ex lege/ частна собственост към датата на влизане в сила на
същия нормативен акт, а процедурата по приватизация е открита впоследствие.
Моментът на включване на трайните активи на приватизиращото се предприятие е от
значение за това дали правоимащите могат да получат реална собственост върху
имота, който защитават със заявения петиторен иск.
/Решение №1161 от 26.07.2002г. по гр.дело №732/2001г. на ВКС-ІV
отд., касаещо тълкуване на чл.18
ЗППДОбП/ отм./
По отношение застрояването на имота
като пречка за възстановяването му- под понятието незаконен строеж трябва да се
разбира такъв, извършен без надлежни строителни книжа или след реституцията на
имота на 25.02.1992г. От експертизата се установява, че изградените постройки
могат да бъдат демонтирани, сградите нямат траен градоустройствен статут и не е
проведена процедура по отреждането им. Поради това следва да се приеме, че само
несъобразяването на формалните изисквания за законност на строежите, а именно наличието
на редовни строителни книжа относно такива постройки в незаконно отнети или
отчуждени не по надлежния ред имоти, обуславят приложението на чл.2 ал.6 ЗОСОИ.
В противен случай строежите са законни и за реституцията на имота ще са
приложими постановките на ТР №1/95г. на ОСГК на ВС.
Не се споделят изтъкнатите
аргументи, че правото на собственост върху процесните
площи е придобито от дружеството- ответник на основание чл.79
ЗС, с давностно владение повече от 10г., считано от преобразуването на
държавното предприятие в търговско дружество или от 22.11.1997г. Съгласно чл.79
от ЗС правото на собственост върху недвижим имот, се придобива с непрекъснато,
явно и несмущавано владение с намерение за своене на
владяната вещ, в продължение на 10 г., а ако владението е добросъвестно с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. В конкретния случай, предвид
това, че собствеността върху процесния имот,
собственост на ищците е възстановена по силата на ЗВСОНИ, следва да се докаже,
че ответното дружество е владяло процесиите 3876 кв.м. повече от 10 г. след
22.11.1997 г., когато с оглед чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ е най-ранният момент, от
който може да започне да тече давност по отношение на процесните
имоти. По делото не се сочат никакви доказателства, за изтекла придобивна
давност, след посочената дата, в полза на ответното дружество, поради което и
съдът приема, че същото не е придобило по давност процесните
3876 кв.м.
По мнение на съда анализът на всички,
приобщени по делото доказателства води до несъмнен и непротиворечив извод за
основателност на претенцията, поради което предявеният иск по чл.108 от ЗС
следва да се уважи, като се признае по отношение на ответника, че ищците са
собственици на 3876 кв.м., от които 1114 кв.м. в УПИ I-OKC и 2762 кв.м. в УПИ -II ОТП, кв.112, по действащия план на
гр.Поморие от 1988 г., които попадат в поземлен имот с идентификатор ПИ
57491.505.110 по КККР на гр.Поморие, като графично същите са отразени
защриховани в зелен цвят на скицата приложение №5, неразделна част от решението,
владението върху които ответникът следва да предаде на ищците.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 2072.10 лева, от които 872.10 лева- държавна такса за завеждане на делото, 400 лева
депозит за вещо лице и 800 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Бутед“ АД, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас,
ул.”Цар Калоян” № 166, представлявано от Кирил Христов Стамболиев,
че А.М.М., ЕГН**********, И.С.С., ЕГН**********, Щ.П.Л., ЕГН**********, О.А.К., ЕГН**********, М.А.Д., ЕГН**********, А.Г.К., ЕГН**********, Е.Г.К., ЕГН**********, Д.С.Л., ЕГН**********, З.С.Г., ЕГН**********, С.С.С., ЕГН**********, Г.М.М., ЕГН********** и С.М.К., ЕГН**********, са
собственици на 3876 кв.м., в ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор ПИ 57491.505.110 по КККР на гр.Поморие, от които по действащия
план на гр.Поморие от 1988 г., 1114 кв.м. в УПИ I-OKC и 2762 кв.м. в УПИ-II ОТП, кв.112, като графично същите са
представени защриховани в зелен цвят на скицата приложение №5 към заключението
по изготвената съдебно-техническа експертиза от 30.09.2013г. и ОСЪЖДА ответника „Бутед“ АД гр.Бургас да предаде владението върху имота на ищците.
Обявява скицата
(приложение №5 ) към заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза
от 30.09.2013г., заверена с подписа на съдията, за неразделна част от
решението.
ОСЪЖДА „Бутед“ АД гр.Бургас
да заплати на А.М.М., И.С.С.,
Щ.П.Л., О.А.К., М.А.Д., А.Г.К., Е.Г.К., Д.С.Л., З.С.Г., С.С.С., Г.М.М. и С.М.К. 2072.10 лева /две
хиляди и седемдесет и два лева и десет стотинки/ разноски по делото .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БАС в двуседмичен срок от
съобщението.
СЪДИЯ: