РЕШЕНИЕ
№ 1241
гр. Пловдив, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20215300102407 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл.79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, съединени с евентуален иск
по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.
Ищецът В. П. З., ЕГН **********, с адрес *********** моли съда да
постанови решение, по силата на което да осъди „Уайнинвест“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ж.к. Тракия,
бл.71, вх.Б, ет.3, ап.8, да й заплати следните суми по Договор за заем от
10.03.2017г.: сумата от 115 000 лв., представляваща невърната заемна сума,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата; сумата от 16 100 лв.,
представляваща договорена годишна лихва в размер на 6 % върху заемната
сума, за периода от 01.05.2019г. до 01.09.2021г. В условията на евентуалност
моли съда да осъди ответника й заплати сумата от 115 000 лв., като получена
без основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.
Претендира разноски.
Исковата претенция по обективно кумулативно съединени искове по
чл.79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД се основава на твърденията, че между
1
ищеца и ответника на 10.03.2017г. е сключен договор за паричен заем, по
силата на който ищцата се е задължила да предостави на ответника сумата от
115 000 лв., което задължение ищцата е изпълнила на 29.03.2017г., като
твърди, че е внесла на 29.03.2017г. по банкова сметка на ответното
дружество, посочена в исковата молба, заемната сума. Твърди се, че съгласно
договореното ответното дружество се е задължило да върне заемната сума в
срок до 24 месеца от получаването й, като считано от 29.03.2019г. ответникът
е в забава. Твърди се, че страните са договорили договорна лихва в размер на
6 % годишно върху заемната сума. Твърди се, че ответникът не е изпълнил
задължението си да върне заемната сума, нито да заплати договорената лихва.
Твърди се , че за периода 01.05.2019г. – 01.09.2021г. ответното дружество
дължи договорена лихва в размер на 16 100 лв. /28 месеца х 0,5 % месечно х
115000 лв./.
Исковата претенция по евенуалния иск се основава на твърденията, че
сумата е преведена на дружеството ответник от ищцата без основание.
Ответникът с отговора на исковата молба оспорва исковете като
неоснователни. Оспорва наличието на заемно правоотношение между него и
ищцата по сочения от ищцата договор за заем от 10.03.2017г. Твърди, че не е
получавал заемна сума по така представения договор за заем, оспорва да е
сключван такъв договор, оспорва, че подписът положен за „заемател“ е
изпълнен от представител на дружеството. Твърди, че между страните е
сключен действително договор за заем, но за срок от осем години и към
момента не е настъпил падежът за връщане на заемната сума, както и че
съгласно този договор не е уговорена възнаградителна лихва.
Оспорва евентуалния иск като неоснователен, като твърди, че между
ищцата и ответното дружество е налице валидно облигационно отношение по
сключен договор за заем и процесната сума е преведена от ищцата по
банковата сметка на ответника на основание сключен договор за заем.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за
установено следното:
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да се разгледат по същество.
2
По основателността на исковете.
В доказателствена тежест на ищцата по исковете по чл.79, ал.1 във вр. с
чл. 240 от ЗЗД е да установи, при пълно и главно доказване, възникналото
облигационно отношение- договор за заем, сключен между нея и ответника,
да установи, че е предала паричната сума в твърдения размер на ответника
със задължение за връщане, че вземането на ищцата е изискуемо, да установи
размера на сумата, която твърди, че не е върната от ответника, да установи
договорка за възнаградителна лихва и нейния размер.
Ответникът оспорва наличието на заемно правоотношение между него и
ищцата по сочения от последната договор за заем от 10.03.2017г. и оспорва
авторството на положения подпис от управителя на дружеството.
По делото е допусната и изслушана СГЕ, като от заключението по нея
се установява, че в представения за изследване договор за паричен заем от
10.03.2017г. подписът, положен за „заемател“ не е изпълнен от С.Н.Б..
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и съдът го кредитира
изцяло, като обективно и обосновано. Следователно установява се, че
договорът за заем, представен от ищцата и на който тя основава претенцията,
не е подписан от управителя на ответното дружество.
Ищцата не е ангажирала други доказателства, доказаващи, че е
предоставила на ответника парична сума със задължение за нейното връщане
в срок до 24 месеца от получаването й, както и наличие на договорка за
заплащане на лихва в размер на 6 % от заемната сума.
По делото е представена вносна бележка, от която се установява, че на
29.03.2017г., на каса, по банковата сметка на ответното дружество е внесена
сумата от 115 000 лв., от ищцата, посочена в документа като вносител. От
вносната бележка се установява също така, че основанието за внасяне на
сумата е „по договор“. Коментираното писмено доказателство обаче не е
достатъчно, за да мотивира извод за основателността на исковата претенеция
по предявените искове по чл.79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, тъй като не се
установява наличието на изискуемо вземане по твърдяното заемно
правоотношение – нито за главница (връщане на дадената в заем в сума), нито
за лихва. Събраните по делото писмени и гласни доказателства сочат, че
правоотношение по договор за заем от 10.03.2017г. не е съществува.
Следователно ищцата не доказва твърденията си, че предоставената от нея
сума от 115 000 лв. е със задължение за връщането й в срок до 24 месеца от
3
получаването й по банков път (29.03.2017г.), както и не установява наличието
на договорка между страните за заплащане на лихва.
С оглед на горното, предявените от ищцата искове по чл.79, ал.1 във вр.
с чл. 240 от ЗЗД се явяват неснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
След като се отхвърля главния иск, то се сбъдва процесуалното условие
за разглеждане на евентуално предявения иск за връщане на сумата от
115 000 лв., като дадена без основание.
Съдът намира този иск за неоснователен по следните съображения:
От приетата като писмено доказателство вносна бележка /л.6/ се
установява безспорно, че на 29.03.2017г. ищцата е внесла на каса, по
банковата сметка на ответното дружество сумата от 115 000 лв. Установява се
също така, че като основание за внасяне на паричната сума е посочено от
ищцата „ по договор“.
Ответното дружество оспорва твърдението на ищцата, че сумата е
внесена без основание, като твърди наличие на валидно облигационно
отношение по сключен договор за заем. За доказване на тези твърдения от
ответника са ангажирани писмени и гласни доказателства – изискан е от ТД
НАП – гр. **** препис от ГДД на ищцата за 2017г., ведно с приложенията
към нея, допусната и изслушана е ССчЕ и са изслушани показанията на
свидетелите К. Г. и Р. З.. От приетата като писмено доказателство годишна
данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, подадена от ищцата за данъчната
2017 година /л.36 – л.62/, се установява, че ищцата е декларирала, че през
2017г. е предоставила на ответното дружество заем в размер на 150 000 лв. От
приетото по делото заключение по ССчЕ, неоспорено от страните, се
установява, че в баланса на ответното дружество е отразено задължение към
В. З. по предоставен заем в размер 115 000 лв., задължението е осчетоводено
на 29.3.2017г. и като основание на счетоводния запис е посочено „внасяне на
каса по договор“. Задължението – в размер на 115 000 лв., към ищцата е
отразено и в аналитичния регистър на дружеството, с основание „внасяне на
каса по договор“ на дата 29.03.2017г. От показанията на св. Р. З. се
установява, че за внесената от ищцата сума е бил подготвен договор за заем,
от счетоводителката на ответното дружество, за срок от 8 години, като заемът
е безлихвен, тъй като заемодателят и заемателят са свързани лица.
4
Свидетелят впоследствие разбрал, че ищцата не подписала изготвения проект
на договор за заем. В допълнение следва да се посочи, че съдът цени
показанията на свидетеля при условията на чл. 172 ГПК, като отчита
вероятната заинтересованост на свидетеля с оглед на обстоятелството, че е
син на управителя на ответното дружество. Показанията на този свидетел
обаче не са опровергават от останалите събрани по делото доказателства,
включително и от показанията на другия разпитан по делото свидетел.
Напротив показанията на двамата свидетели са еднопосочни.
Следователно от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се установява, че процесната сума не е дадена без основание от
ищцата на ответното дружество, а във връзка със съществуващи между
страните заемни отношения.
С оглед на гореизложеното предявеният иск по чл.55, ал.1, предл. първо
от ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
В частта по разноските.
С оглед изхода от спора – неоснователност на исковата претенция,
своевременно направената претенция за присъждане на разноски и
представените доказателства за тяхната направа, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК, ответникът право на направените в настоящото производство разноски,
като ищцата следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 4850 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от В. П. З., ЕГН **********, с адрес
*********** против „Уайнинвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл.71, вх.Б, ет.3, ап.8, за
заплащане на следните суми по Договор за заем от 10.03.2017г.: сумата от
115 000 лв., представляваща невърната заемна сума, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане; сумата от 16 100 лв., представляваща договорена
годишна лихва в размер на 6 % върху заемната сума, за периода от
01.05.2019г. до 01.09.2021г., като неоснователни.
5
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В. П. З., ЕГН **********, с адрес
*********** против „Уайнинвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл.71, вх.Б, ет.3, ап.8, за
заплащане на сумата от 115 000 лв., като получена без основание, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА В. П. З., ЕГН **********, с адрес *********** да заплати на
„Уайнинвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ж.к. Тракия, бл.71, вх.Б, ет.3, ап.8, сумата от 4850 /четири хиляди
осемстотин и петдесет/ лева, разноски за производството по гр. дело №
2407/ 2021г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив:_______________________
6