О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…...07.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на 17.07.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Т. Кръстев
въззивно
частно търговско дело № 1122 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
С определение № 6263 от 15.05.2019 г., постановено по гр. д. № 17788/2018 г. на ВРС, 51-ви с-в, е
прекратено производството по делото на осн. чл. 118,
ал. 2, вр. чл. 113 от ГПК и същото е изпратено по
подсъдност на надлежния съд – Районен съд – гр. Бяла Слатина.
Подадена е частна жалба от С.В.Г. чрез пълномощника
и́ адв. Петя Тихчева, с която се навеждат
съображения за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното
определение и се иска същото да се отмени, като се върне делото на
първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Варненският ОС, след като обсъди доводите, изложени
в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна
против обжалваемо определение по чл. 274 от ГПК,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Пред първоинстанционният съд е подадена искова
молба от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК
********* против С.В.Г. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Първостепенният съд е приел с атакуваното
определение, че делото не му е подсъдно и следва да се изпрати на компетентния
съд – РС – гр. Бяла Слатина. Посочено е, че ответницата се явява потребител по
договор за кредит, като исковата молба е подадена след измененията в ГПК, ДВ,
бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г. Според приложимата редакция на
разпоредбата на чл. 113 във вр. чл. 119, ал. 3 ГПК
исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния,
като за спазване на посочената местна подсъдност съдът следи служебно до
приключване на първото по делото заседание.
Направена е служебна справка относно
постоянния/настоящия адрес на ищцата и след като е установено, че същата има
регистриран настоящ адрес ***, е прието, че делото е подсъдно на РС – гр. Бяла
Слатина.
Доводите за неправилност на определението, изложени
в частната жалба са, че настоящият адрес на ищцата в с. Търнак не е уточнен с
посочване на конкретен номер на улица, къща, номер на парцел или по друг
подходящ начин; че за местната подсъдност съдът не е длъжен да следи служебно,
а само има право да повдига въпроса до определен момент; че съгласно мотивите
към законопроекта за изменение и допълнение на ГПК целта е била да се обезпечи
на потребителя възможно най-лесен и бърз достъп до правосъдие; че ответницата
не е направила възражение за местна подсъдност, а в отговора на исковата молба
е посочила постоянния си адрес в гр. Варна; че съгласно § 18 от Регламент № 1215/2012 на ЕС по-слабата страна по
потребителските договори следва да бъде защитена от правилата за компетентност,
които са по-благоприятни за нейните интереси, отколкото общите правила.
Изложените доводи настоящата инстанция намира за
неоснователни.
Видно от приложената на л. 32 от
първоинстанционното производство служебна справка относно постоянния/настоящия
адрес на ищцата, същата има регистриран настоящ адрес ***, т.е. адресът е
конкретизиран в достатъчна степен.
Уредбата на ГПК предвижда принципно, че относно
родовата подсъдност съдът следи служебно, а относно местната подсъдност – само по
направено възражение от ответника. Законодателят обаче е въвел изключения от
този принцип и те са посочени изчерпателно в разпоредбата на чл. 119, ал. 2 и 3
от ГПК.
Съгласно чл. 119, ал. 3 от ГПК, възражение за
неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113
и чл. 115, ал.
2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на
исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по
делото заседание. Доколкото предявеният от С.Г. иск попада в приложното поле на
изключенията, посочени в чл. 119, ал. 3 от ГПК касателно
служебното повдигане от съда на въпроса за местната подсъдност и в определения
за това срок – преди приключването на първото по делото заседание, то правилно
районният съд е преценил служебно, че делото не му е подсъдно, без да е налице
направено възражение за местна подсъдност от ответника.
Българският законодател е преценил, че по този
начин се обезпечава на потребителя възможно най-лесен и бърз достъп до
правосъдие и в интерес на по-слабата страна по потребителските договори е
създал специални правила за компетентност, които е приел, че са по-благоприятни
за нейните интереси, отколкото общите правила. Именно тези правила е приложил
ВРС.
Ето защо, настоящата инстанция намира, че частната
жалба се явява неоснователна и обжалваното определение следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6263 от 15.05.2019 г., постановено по гр. д. № 17788/2018 г. на ВРС, 51-ви с-в, е
прекратено производството по делото на осн. чл. 118,
ал. 2, вр. чл. 113 от ГПК и същото е изпратено по
подсъдност на надлежния съд – Районен съд – гр. Бяла Слатина.
Определението е окончателно на осн.
чл. 274, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.