Р Е Ш Е Н И Е
гр. К., 30.07.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично
заседание на 29.07.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 853 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Гражданско
дело № 853/2019 г. по описа на Районен съд-К. е образувано по предявен иск от „А.з.с.н.в.“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес Н.управление:***, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез пълномощника юрисконсулт МиглеН.Симеонова против А.А.А., с ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК с цена на иска 3 523,25
лева.
Ищецът, чрез
процесуалния си представител сочи, че на 01.04.2016 г. било подписано
Приложение 1 към Рамков договор З.продажба и прехвърляне на В. /цесия/ от
16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД, по
силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, произтичащо от договор З.паричен
заем № ******/15.04.2015 г., било прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.“
ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви.
Сочи, че „Изи
Асет Мениджмънт“ АД упълномощило „А.з.с.н.в.“ АД /понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД/
в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на В. от 16.11.2010 г.
от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
Твърди, че
по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на Изи
Асет Мениджмънт“ АД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД уведомително писмо с Изх. №
УПЦ-П-ИАМ/****** от 07.04.2016 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с
известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес.
Писмото се върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка, че
получателят се бил преместил на друг адрес. На 06.03.2019 г. до длъжника било изпратено
повторно уведомително писмо с Изх. № УПЦ-С-ИАМ/****** за извършената цесия чрез
куриер. Писмото отново се върнало в цялост.
Моли съда да
приемете копие от уведомлението за извършената цесия от страна н.„Изи Асет
Мениджмънт“ АД чрез „А.з.с.на в.“ ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/****** от 06.03.2019
г., което да бъде връчено на ответника
ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Сочи, че на
15.04.2015 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД /Заемодател/ и А.А.А. /Заемател/
бил сключен Договор за паричен заем с № ******, в съответствие с разпоредбите
на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски
формуляр. С подписването на договора, Заемодателят се задължил да предостави на
Заемателя парична сума в размер на 3000,00 лева, представляваща главница и
чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът отпуснал
кредит на Кредитополучателя, били
уредени от Договора. Общата стойност на плащанията по кредита била
договорена в размер на 3260,25 лв., заемателят се задължил да върне кредита в срок до
09.09.2015 г. на 21 равни седмични погасителни вноски, в размер на 155,25 лева
всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил на 22.04.2015 г., а падежът
на последната погасителна вноска - 09.09.2015 г.
Сочи, че при
забавяне на заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължал на Заемодателя
заплащането на такса за разходи за събирането на просрочените вземания в размер
на 9,00 лв. На това основание на длъжника била начислена такса разходи за С.на
вземането в размер на 45,00 лв.
Сочи, че
съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко
от които да отговаря на определени изисквания и предвид обстоятелството, че
Заемателят не представил на Заемодателя
договорените обезпечения, била начислена неустойка за неизпълнение в размер на
1562,40 лева, която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 21
равни вноски, всяка в размер на 74,40 лева, платими на съответните падежни дати
на погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка била с
конкретно определен размер в договора за заем и така, погасителната вноска,
която следвало да заплаща Заемателят била в общ размер на 229,65 лева.
Сочи, че на
основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с чл. 8, ал. 2 от
сключения договор на длъжника била
начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за
периода от 21.05.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият
размер на начислената лихва бил 724,60 лева.
Сочи, че
сумата която била погасена до момента,
била в размер на 2069,00 лв., с която били погасени както следва: неустойка за
неизпълнение: 372,00 лв., такса разходи: 45,00 лв., договорна лихва: 260,25
лв., главница: 1391,75 лв.
Сочи, че
срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителн. вноска, а именно
09.09.2015 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Моли съда да
признае за установено по отношение н.длъжника
А.А.А., ЕГН **********,***. *******, бл. ***, вх. 5, ет. 6, ап. *** , че същият
дължи на „А.з.с.на в.“ ЕАД сумите както следва: 1608,25 лв. (хиляда шестстотин
и осем лева и 25 ст.) - представляващи главница по договор за паричен заем; ***0,40
(хиляда сто и деветдесет лева и 40 ст.) лв. за периода от 27.05.2015 г. до
09.09.2015 г. /падеж на последна вноска/ представляващи неустойка по договора
за кредит; 724,60 лв. (седемстотин двадесет и четири лева и 60 ст.)
представляващи обезщетение за забава за периода от 21.05.2015 г. до датата на подаване
на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението по чл. 410 ГПК /образувано ч.гр.д. ****/2018
г. по описа на РС-К., като заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК/ до окончателното изплащане на задължението.
Претендира
за разноски в заповедното и настоящото производство.
В срока за
отговор по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника – адв. Т.М.,***. Сочи, че правила многократни опити
да търси ответника, като на 13.12.2019 г. го открила на местоработата му в
баничарница в град К., като той й
съобщил, че на 12.12.2019 г. говорил по телефона с представител на ищеца, като
постигнали споразумение да изплати дълга си на 11 равни месечни вноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. №****/2019 г. по описа на РС-К.,
по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на ищеца срещу ответника, за следните суми: 1608.25 лв.
главница, ***0.40 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 27.05.2015г.
до 09.09.2015 г., 724.60 лв. лихва за забава от 21.05.2015 г. до 01.11.2018 г.
по договор за паричен заем №****** от 15.04.2015 г. и законна лихва върху
главницата от 01.11.2018г. до изплащане
на вземането, както и 120.47 лв. разноски по делото, от които: 70.47 лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Не се спори между страните, а се
потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между търговското дружество
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника са
налице валидни облигационни отношения, основаващи на сключен на 15.04.2015 г.
Договор за паричен заем № ******. Няма спор, че договорът представлява
двустранна сделка по смисъла на разпоредбата на чл.6 от Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние. Сумата, отпусната на ответника е в размер на
3 000,00 лева със срок за погасяване – 21 броя седмични вноски. На длъжника е начислена такса
в размер на 45,00 лева на основание чл. 8, т.1 от договора за паричен заем.
Освен това съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за паричен заем, Заемателят се
задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на Заемателя обезпечение, както
е описано в чл.4, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Договор
за паричен заем № ******. На това
основание е начислена неустойка в размер на 1562,40 лева.
По предоставения заем е начислена лихва за
забава в размер н.724,60 лева за периода от 21.05.2015 г. до датата на подаване
н.заявлението по чл. 410 в съда.
Сумата, погасена до момента, била
2 069,25 лева видно от исковата молба.
Ищецът „А.з.с.на в.“ ЕАД *** е представил
заверено копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от дата 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Менджмънт“ АД като цедент или
продавач и „А.з.с.на
в.“ ЕАД *** като цесионер или купувач. В представеното по делото приложение на
позиция с № 640 е посочен кредита на ответника
А. А..
Същият се яви в открито съдебно
заседание по делото, като заяви, че знае че дължи сума за ползван заем на
ищцовото дружество.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е за установяване на
вземане с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК.
За ищеца е налице правен интерес от
установяване съществуването на вземането му, тъй като издадената заповед за
парично задължение срещу ответника не му е връчена.
Искът е допустим, подаден от и срещу
надлежно активно и пасивно легитимирани страни, имащи правен интерес от
образуване и водене на настоящото дело.
Поради допустимостта на иска, съдът следва да разгледа
спора по същество.
В настоящото производство в тежест на ищцовата страна
бе при условията на пълно и главно доказване да установи и докаже
съществуването на оспореното вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Няма по делото доказателства за погасяване на суми по
кредита от страна на ответника, поради което съдът намира, че вземането на
ищеца по предоставения кредит за главница в размер на 1 608,25 лв., ведно
със законната лихва от 01.11.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и лихва за забава в
размер на 724,60 лева от 21.05.2015 г.
до 01.11.2018 г. по договор за паричен заем № ******/15.04.2015 г. е доказано и в тази част искът следва да се
уважи.
Уговореният между страните ГПР в размер на 49,10 %,
представляващ възнаграждението, дължимо на кредитора за предоставянето на
сумата в заем, не накърнява добрите нрави, тъй като е в рамките на максималния
размер на разходите по кредита, регламентирана в чл. 19, ал. 4 ЗПК, от друга
страна е съобразен с обстоятелството, че се касае за необезпечен заем с висока
стойност.
Съгласно решението по дело № С - 472/11 на Съдът на
европейския съюз, националните съдилища са длъжни да следят служебно за
неравноправни клаузи в потребителските договори, което се явява основание за
извършената проверка за валидност на клаузата за дължимостта на сумата от 1 190,40
лв.- неустойка по договора за кредит.
Съдът намира клаузата за нищожна поради
противоречие с разпоредбите на ЗПК и добрите нрави.
В противоречие с чл.
33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК е клаузата предвиждаща неустойка, която според
твърденията на ищеца, е за неизпълнение на задължението на длъжника да осигури
обезпечение на задължението. В случая неустойката е уговорена не като
обезщетение за неизпълнение на същинско задължение на длъжника по договора за
кредит, а за допълнително изискване на кредитора за обезпечаване на
задължението. С оглед на това неустойката противоречи на разпоредбата на чл. 92
от ЗЗД, дефинираща неустойката като предварително уговорено обезщетение за
неизпълнението на договорно задължение, служещо за обезпечаване изпълнението на
задължението. Процесната неустойка не обезпечава изпълнението и не обезщетява
кредитора за неизпълнението на основното договорно задължение за връщане на
заетата сума, а за друго наложено от заемодателя изискване, свързано с
непарично задължение - обезпечаване изпълнението на задължението чрез
поръчителство. Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, тъй като излиза
извън рамките на присъщите на неустойката обезщетителна и обезпечителна
функции. Освен това клаузата за неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение, уговорена в чл. 4, ал. 2 на договора
противоречи и на чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
Разпоредбата
на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“
в договор. Неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Анализирайки
всички тези обстоятелства, съдът достигна до извода, че уговорката за заплащане на неустойка по
договор за кредит в размер на 1 190,40
лв., се явява нищожна, като противоречаща на императивни правни норми от Закона
за потребителския кредит/ЗПК/.
По въпроса
за разноските, съдът намира следното:
Разноските в исковото производство следва да бъдат
редуцирани съобразно уважената част от иска. Представен е списък по чл. 80 ГПК
от ищцовото дружество. Държавната такса в настоящото производство е в размер
на 70,47 лв. Внесеният депозит за особен
представител в размер на 477,00 лева е възстановен на ищцовото дружество
съгласно протоколно определение от 29.07.2020 г. Съобразно уважената част на
исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 278,76
лева, включващи държавна такса в размер на 46,66 лева и и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 232,10 лева.
Съобразно т. 12 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва
да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното
производство съобразно уважената част на исковата претенция. Уважените там
разноски са в общ размер на 120,47 лв.. Съобразно уважен.та част на исковата
претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 79,77 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А.А.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „А.ЗА С.НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, чрез пълномощника юрисконсулт М.С.,
сумата в размер на 2 332,85 лева /две хиляди триста тридесет и два лева и 85 ст./, представляваща 1608.25 лв.
- главница; 724,60 лева -
лихва за забава от 21.05.2015 г. до 01.11.2018 г. по договор за паричен
заем № ****** от 15.04.2015 г. и законна лихва върху главницата от 01.11.2018
г. до изплащане н. вземането, като отхвърля иска за съществуване на
вземането за сумата от 1 190,40 лева /хиляда сто и деветдесет лева и 40
ст./ - неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 27.05.2015 г. до
09.09.2015 г., за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1668/05.11.2018 г. по ч.
гр. д. № ****/2018 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА А.А.А., с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на „А.ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез пълномощника юрисконсулт М.С.сумата от 79,77 лева /седемдесет и девет лева и 77 ст./, представляваща направени в заповедното производството по
ч. гр. д. № ****/2018 г. по описа на РС-К. съдебно-деловодни разноски,
съобразно уважената част от иска, както и сумата 278,76 лева /двеста седемдесет и
осем лева и 76 ст./, представляваща сторени в исковото производство
разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС-Стара Загора в 14-дневен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ ****/2018 г. по описа на РС-К..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: