№ 1318
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Мария Яначкова
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20201000503315 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 29.04.2020г. постановено по гр.д.№ 12008/2016г. по описа на СГС, ГО,
9 състав, са уважени обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД
вр.чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД, като Г. М. Ц. и Е. П. Ц. са осъдени да платят в полза на Юробанк
България АД сумата от 77 257,15 евро, представляваща задължение по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 25978/10.09.2007г., от които: - 69 606,36 евро - главница,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.10.2016г. до окончателното й
изплащане, 6703 евро - възнаградителна лихва, 678,47 евро - такси и 269,29 евро - дължими
застраховки, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 6 408.86 лева - разноски по делото.
Със същото решение е отхвърлен иска в останалата му част за разликата над 69
606,36 евро до 101 780 евро (главница) и за разликата над 6 703 евро до 13 754 евро
(възнаградителна и мораторна лихва).
Присъдени са разноски по компенсация, като „Юробанк България" АД е осъдена да заплати
на Г. М. Ц. ЕГН ********** и Е. П. Ц. ЕГН ********** сумата от 3754.75 лева, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК - разноски по делото.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответниците
по делото - Г. М. Ц. и Е. П. Ц..
Жалбоподателите-ответници Г. М. Ц. и Е. П. Ц. оспорват решението в неговата
осъдителна част и молят съда да обезсили респ. отмени решението като процесуално
1
недопустимо и неправилно. Посочват, че договор за потребителски кредит
HL25S78/10.09.2007г. е сключен между Българска пощенска банка АД, в качеството на
кредитор и Г. М.Ц. и Е. П. Ц., в качеството им на кредитополучатели. На л.36 е приложено
уведомление за прехвърляне на вземанията по чл.99 ЗЗД със страни по Договора от
31.10.2007г. - цедент „ Юробанк България" АД и цесионер „Бългериън Ритейл Сървисиз"
АД. В исковата молба банката твърди, че на 08.12.2010 г. е сключен нов Договор за цесия,
според който „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД прехвърля обратно на „Юробанк България"
АД всички свои вземания. Жалбоподателите изтъкват факта, че видно от процесното
решение, същото се позовава на изчисленията от ССЕ, които са направени за приложим
размер на възнаградителната лихва по кредита от 10,75 %, формиран от сбора на две
величини - ГЛП 6 % + надбавка от 4,75 %, Твърдят, че в тази си част диспозитива на
съдебното решение противоречи на мотивната част, която прогласява нищожност не на
цялото съдържание на допълнителните споразумения към договора за кредит, а единствено
на посочените на стр.12 от решението клаузи от тях. Обявените за нищожни клаузи от ДС
касаят прогласена недопустима капитализация на възнаградителни лихви, както и
утежняващите условия по допълнителните споразумения извън периода на облекчено
погасяване на дълга. Уговорките относно намаления размер на възнаградителнз лихва от 4
% и намален размер на месечни погасителни вноски през периода на облекчено погасяване
на дълга от 6м. или 12м., следва да бъдат зачетени, доколкото същите не са прогласени
изрично за нищожни в процесното решение. Поради служебния пропуск на съда да назначи
експертиза, която да изчисли какъв е размерът на дълга при неприлагане на нищожните
поради неравноправност разпоредби от процесния договор за кредит, но при зачитане на
валидното съдържание на процесния договор за кредит, както и при зачитане на валидните
разпоредби, уреждащи размера на приложимата лихва и дължимите месечни вноски през
периодите на облекчено погасяване на дълга от 6 мес, или 12 мес. по всяко допълнителна
споразумение, нито съдът, нито ищецът са успели да докажат, че двамата ответници
действително са изпаднали в забава, а така също по делото не е безспорно установено какъв
е размерът на неплатените суми за главница, възнаградителни лихви и такси по кредит, без
да се зачитат нищожните разпоредби от договора и ДС, без да се зачитат извършените
недопустими капитализации, без да се вземат предвид извършените от банката едностранни
незаконосъобразни повишения на лихвата по кредита, но при зачитане намалените размери
на приложимата лихва от 4 % и намалените размери на дължимите месечни погасителни
вноски в периодите на облекчено погасяване на дълга. Посочват, че своевременно още с
писмения отговор на исковата молба е предявено възражение за нищожност поради
неравноправност на определени договорни клаузи от първоначално сключения договор,
както и допълнителните споразумения към него. Жалбоподателите твърдят, че клаузите са
нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, поради допуснато нарушение на
императивните правни норми на чл.430 ал.3 ТЗ /изискване за писмена форма за валидност на
договора за кредит, погасителните планове и всички споразумения, които уреждат
условията по кредита/, поради нарушение на чл.58, ал.2 ЗКИ /разходите по кредита се
определят изрично и изчерпателно с договора за кредит/; на основание чл.143 вр.чл.146 ЗЗП
2
/нищожност поради неравноправност/, на основание чл.26, ал,2 от ЗЗД - поради липса на
съгласие по съществени параметри от договора и всяко едно от допълнителните
споразумения /неуговорен размер на дължимите месечни погасителни вноски в частта за
главницата и в частта за възнаградителната лихва, неуговорен падеж на месечните
погасителни вноски, неуговорен размер на възнаградителната лихва по допълнителните
споразумения за срока извън периода на облекчено погасяване на дълга, а така също при
наличие на специфични основания за нищожност на клаузи от всичките допълнителни
споразумения -недопустима капитализация на падежирали възнаградителни лихви към
главницата по кредита. В жалбата е изрично направено искане, да бъде допусната
допълнителна задача по ССЕ.
В хода на производството пред въззивна инстанция жалбоподателят Е. П. Ц. почина
на ***г. и бе заместен по реда на чл.227 ГПК от своята съпруга и солидарен длъжник в
лицето на Г. М. Ц.. Неговият единствен син и наследник по закон М. Е. Ц. е направил
отказ от наследството, надлежно вписан в особените книги на СРС под №
401/24.02.2022г./л.132/
Въззиваемата страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД оспорва жалбата и моли
решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изтъква факта, че видно
от постановените актове на СЕС, банката следва да информира кредитополучателя, чрез
данни, с които разполага към момента на преговорите и на сключване на договора за кредит.
Евентуалните прогнози банката прави единствено и само въз основа на реалните финансови
показатели към момента на сключване на договора. Намира, че не следва да се стига до
злоупотреба с потребителски права и при всеки повод да се твърди че „кредитополучателят
не е разбрал". Не е прехвърлен целия риск върху кредитополучателя. При понижаване на
курса, рискът остава за банката. Съдът неправилно е приел, че капитализирането на суми се
явява начисляване на „лихва върху лихва, което било допустимо само между търговци.
Съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ТЗ лихва се дължи само ако е уговорена. ВКС
посочва „Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на
паричната сума за срока на договора, която е елемент на дълга от момента на възникването
му". В този смисъл не е налице лихва върху лихва и не е налице анатоцизъм, а
капитализация. Съгласно последното от допълнителните споразумения се капитализират не
само лихви в размер, но и просрочена главница и такси. Не може да се твърди, че
капитализиране на такса е лихва върху лихва. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове, с
правно основание чл.430 ТЗ вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД. предявени от „Юробанк България" АД
срещу сем. Ц..
Банката твърди, че с ответниците е бил сключен Договор за потребителски кредит № HL
25978, по силата на който Българска пощенска банка АД предоставила кредит в размер на
3
74 340 евро, усвоен на 21.09.2007г. еднократно. Сочи, че с договор за цесия банката е
прехвърлила на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД вземането си, произтичащо от този
договор, като с нов договор за цесия "Бългериън ритейл сървисиз.“ АД е прехвърлила
обратно вземането си, произтичащо от горепосочения договор за кредит. С допълнителни
споразумения приложени от: 15.04.2009г., 30.03.2010г., 29.12.2010г., 29.07.2011г.,
10.04.2012г., 27.12.2012г., 27.09.2013г., 21.05.2014г. и 03.02.2015г., страните многократно
предоговаряли условията по договора, като въвеждали периоди на облекчено погасяване на
общия дълг и преоформяли сумата на съществуващите просрочия (за главница и лихва) чрез
натрупването им към усвоената редовна главница по кредита. Крайният срок за издължаване
на кредита, вкл. и дължимите лихви е 240 месеца, считано от датата на откриване на
заемната сметка (21.09.2007г.). Поради непогасяване в срок на задълженията на ответниците
по договора Банката упражнила правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно
изискуем. За обявената предсрочна изискуемост, ответниците са уведомени с покана,
връчена от Нотариус Е. П. с per. № *** при НК, получена лично на 23.08.2016г. от
ответницата Г. Ц. и със задължението да я предаде на съпруга си. Претендира ответниците
да бъдат осъдени да заплатят солидарно: сумата от 101 780 евро - главница по договор № HL
25978, сумата от 13 754 евро-дължима лихва (възнаградителна -13 238 евро и мораторна-
515,06 евро), сумата от 678,47евро -такси и сумата от 269,29 евро- дължими застраховки,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на ИМ до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответниците оспорват исковете с възражението, че договорът за кредит е нищожен, тъй
като има характеристиките на спогодба по чл.366 ГПК върху непозволен договор, а при
условията на евентуалност с невъзможен предмет, без основание и без да са налице
предпоставките за новиране на дълга, произлизащ от договор за потребителски кредит.
Признават сключения на 10.09.2007г. договор № HL 25978, за кредит за 74 340 евро, която
сума била усвоена от тях. Сочат, че банката неравноправно е увеличавала месечните
погасителни вноски по договора, въз основа на плаваща компонента на лихвата, с което
били доведени до невъзможност да изпълняват задълженията си по договора. Твърдят, че
лихвите, натрупани след капитализациите формират значителна част от цялото задължение,
предвид това, че не са приложени погасителните планове към подписаните допълнителни
споразумения, не е ясен точния размер по месеци на дължимите лихви и частта от
главницата, каква част от тях е била погасявана. Не става ясно и са в невъзможност да
установят натрупаните лихви, след капитализациите колко и кога са се натрупали върху
главния дълг, след изтичането гратисните периоди по допълнителните споразумения.
Оспорват приложените лихвени проценти по трите допълнителни споразумения: от 2012г.,
2013г. и от 2014г., в които се сочи че: „след изтичане периода на облекчено погасяване,
кредитът се олихвява с годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към същата
дата БЛП на Банката за ЖИЛИЩНИ кредити ...’' Отбелязват, че след като процесния
договор е за потребителски кредит, не може да се олихвява с БЛП за жилищни кредити.
Твърдят, че посочените разпоредби на договора за потребителски кредит и посочените
4
разпоредби от допълнителните споразумения към него, подробно описани са нищожни, тъй
като са неравноправни. Излагат съображения, че те дават възможност на Банката за
произволно изменение на БЛП, без ясни критерии, както и че просрочените лихви се
прехвърлят към главницата, което от своя страна води до увеличаване на лихвата. Сочат
още, че всяко едно от споразуменията съдържа неравноправни клаузи, тъй като постепенно
в тях са поставяли по-тежки условия в сравнение с основния договор. Считат, че нищожните
клаузи от анексите не са породили правно действие и с тях не е постигнат целения забранен
от закона резултат - увеличение на главницата с капитализиране на лихви и такси, и
повторното начисляване на лихви и такси. Излагат доводи, че не е настъпила предсрочна
изискуемост.
От фактическа страна се установява, че на 10.09.2007 г. между „Юробанк България"АД,
с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД и Г. М. Ц. и Е. П. Ц. -
кредитополучатели е сключен Договор за потребителски кредит № HL 25978, по силата на
който е предоставен кредит в размер на 74 340 евро, усвоен еднократно на 21.09.2007г. Не
се спори, че именно тези страни са сключили допълнителни споразумения-анекси от 2009г.,
2010г., 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. Съгласно процесния договр Банката е
предоставила на ответниците потребителски кредит за текущи нужди в размер на 74340
евро, като кредитополучателите са поели насрещно задължение да върнат ползвания кредит,
заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора, като съгласно чл. 1, ал.
2, за връщането на кредита и за другите задължения, кредитополучателите отговарят
солидарно. Чл. 5 от договора предвижда, че крайният срок за погасяване (издължаване) на
кредита, вкл. дължимите лихви е 240 месеца, считано от датата на откриване на заемната
сметка по кредита. Съгласно чл.6 ал.1, кредитополучателят погасява кредита на равни
(анюитетни) месечни вноски, вкл. главница и лихва, с размер на всяка вноска 754,72 евро.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора страните са договорили кредитът да се усвоява по сметка
на Г. М. Ц., а съобразно чл.3, ал. 1 за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката
годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент (БЛП) на банката за
жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата
плюс договорна надбавка от 4,75 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на
банката за жилищни кредити в евро е бил в размер на 6 % процента. В чл.3, ал.5 е
предвидено, че действащият БЛП на Банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне
и промените за него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява
кредитополучателя за новия размер на БЛП за евро и датата, от която той е в сила, чрез
обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените надбавки не се променят.
Съгласно чл. 6, ал. 2 погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е
разрешен и усвоен. По силата на ал.3 в случай, че по време на действието на договора,
банката промени БПБ за жилищни кредити в евро, размерът на погасителните вноски,
определени в ал. 1 се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което
кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменяемо и безусловно
съгласие.
5
В чл. 12 банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата
за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при оперциите си.
Измененията в Тарифата и/или влизат в сила от деня на приемането им от компетентните
банкови органи и са задължителни за страните по договора. По делото е представено
подписано от страните на 26.03.2008 г. Приложение към този договор, в което е посочено, че
заемната сметка е открита. Не се спори, че сумата по кредита е реално усвоена. От
приложения погасителен план по ДПК № HL 25978 следва извод, че падежът на вноските е
на дата 21 число от месеца.
С допълнителни споразумения приложени от: 15.04.2009г., 30.03.2010г., 29.12.2010г.,
29.07.2011г., 10.04.2012г., 27.12.2012г., 27.09.2013г., 21.05.2014г. и 03.02.2015г., страните
многократно предоговаряли условията по договора, като въвеждали периоди на облекчено
погасяване на общия дълг и преоформяли сумата на съществуващите просрочия (за
главница и лихва) чрез натрупването им към усвоената редовна главница по кредита. По
същество с анексите страните са констатирали размера на просрочената главница,
просрочените лихви и такси и са заявили, че всички посочени просрочени задължения се
преоформят служебно чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от
главница, както и нов гратисен период. Предоговорена е лихвената надбавка към БЛП, като
са договорени периоди на облекчено погасяване на дълго по кредита - гратисни периоди.
За съда е ноторно известен факт, че с договор за цесия от 09.04.2008г. „Юробанк И Еф Джи
България" АД, ЕИК ********* (сегашно „Юробанк България" АД), в качеството си на
кредитор, прехвърля на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД вземанията си по Договор
за потребителски кредит № HL 33832/21.02.2008г. ведно с прилежащите му споразумения. С
Договор за обратна цесия от 25.10.2017г. „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД,
прехвърля обратно на „Юробанк България" АД, цедираните преди това от банката вземания
по процесния договор за потребителски кредит, ведно с прилежащите му споразумения, с
кредитополучатели/солидарни длъжници Ц.. Цесията и обратна такава са съобщени
едновременно на 23.08.2016г. Едновременно с това банката е обявила кредитът за
предсрочно изискуем.
Поради наличието на трайна забава в погасяване на дължимите вноски от страна на
кредитополучателите Банката упражнила правото си да обяви кредита за изцяло и
предсрочно изискуем. За обявената предсрочна изискуемост, ответниците са уведомени с
нотариална покана, връчена от Нотариус Е. П. с per. № *** при НК, получена лично на
23.08.2016г. от ответницата Г. Ц. и със задължението да я предаде на съпруга си.
По делото са изслушани и приети общо три ССЕ, от които две пред първа инстанция,
съответно основно на л.228, допълнително на л.316 и още едно допълнително пред въззивна
инстанция на л.159.
От депозираното на л.316 допълнително заключение на вещото лице по ССЕ, прието от съда
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните пред първа инстанция се
установява, че ГЛП е променян и на основание сключваните споразумения е извършената
капитализация. Съгласно счетоводни данни на банката, общият размер на дълга към
6
27.9.2016 г. е в размер на 116 482,40 евро от които по отделни пера е както следва: главница-
101 780,64 евро, възнаградителна лихва - 13 238,94 евро, лихви за просрочие - 515,06 евро:
такси - 678,47 евро, застраховки - 269,29 евро. Последната погасена вноска за главница от
кредитополучателите е с падеж - 10.08.2015 г. Изплащането на пълния размер на вноските е
спряно считано от вноската с падеж - 10.09.2015 г. Общият размер на платените суми от
кредитополучателите е в размер на 34 476,82 евро, от които : за редовна лихва общо в
размер на 31 652,12 евро и за наказателна лихва - 1,34 евро. Капитализираните лихви са
общо в размер на 27 489,99 евро.
От изслушаното по делото пред въззивна инстанция заключение на допусната допълнителна
ССчЕ, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че остатъчната непадежирала главница към 23.08.2016г. е в размер на 66 974,24
евро, а падежиралата е само 4696.91 евро. Изчисленията са направени при условия, че не
се включват към главницата капитализираните суми за възнаградителни лихви и такси и че
в процесния договор за кредит първоначално приложимата лихва е в размера, указан в
самия договор - 10,75% за целия период на действие. На страница последна л.169 от
заключението е отразено, че ако се приеме настъпване на предсрочна изискуемост към
10.09.2016г./при връчване на поканата и изтичане на предоставения седмодневен срок за
изпълнение/, общият размер на главницата възлиза на 71 671.15 евро, а възнаградителната
лихва съответно е 7009.83 евро, таксите – 849.57 евро и застраховки – 269.29 евро.
Горните преизчисления се налагат както от връщане на параметрите на дълга към първия
договор от 2008г., така и поради отпадане на т.н. гратисен период, договорен по анексите,
които съдът намира за нищожни изцяло т.е. недопустимо би било връщане към БЛП от
първия договор и едновременно с това ползване на гратисен период, договорен по анекси.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че основният спорен по
делото въпрос е какъв би бил размерът на задълженията на кредитополучателите, ако
не бяха сключени анекси, съгласно които всички неплатени до този момент суми са
капитализирани като главница и при първоначално договорения лихвен процент.
При така установената фактическа обстановка САС, като въззивна инстанция, в
рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени
в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, а като косвен резултат от решаващата
си дейност счита същото за неправилно.
СГС е формирал правилни изводи, поради което и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП е
прогласил договорни клаузи - чл.6 ал.3, чл.12, чл.3 ал.5 за нищожни. Като нищожни, същите
не следва да се прилагат и нямат задължителна сила за потребителя. Също така правилно е
преценил, че уговорките в допълнителните споразумения към договора за кредит, за
прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху
които се начислява възнаградителна лихва, представляват анатоцизъм по см. на чл.10 ал.3
ЗЗД, поради това са нищожни на основание чл. 26, ал. 4, вр. с чл. 10, ал. 3 ЗЗД. /в този см.
7
решение № 66 от 29.07.2019 г. по т.д. № 1504/2018 г. на ВКС, II ТО/.
Горепосочените клаузи от договора не отговарят на изискванията за добросъвестност и
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, и то във вреда на последния. Ето защо цитираните клаузи са нищожни като
неравноправни по общите критерии на чл.143 ЗЗП. В нито една от клаузите, даващи
възможност банката едностранно да променя лихвите, таксите и комисионните, приложими
към договора за кредит, не са посочени условията, при които тя ще променя базовия лихвен
процент, представляващ компонент при изчисляване на дължимата от кредитополучателя
годишна лихва. Методологията за определяне на БЛП на банката не е част от съдържанието
на сключения договор за кредит, тъй като не е възпроизведена никъде в него, а
кредитополучателите не са дали съгласие условията в нея да влияят върху облигационните
отношения между страните. Според съда кредитополучателите не са имали възможност да
повлияят върху съдържанието на посочените клаузи и са поставени в неравностойно
положение спрямо банката, която е установила условия в тяхна вреда.
Съгласно чл.145 ЗЗП всяка от клаузите на договора за кредит следва да се тълкува ведно с
останалите клаузи в него, както и с оглед всички обстоятелства, свързани със сключването
на договора към датата на сключването. Двамата длъжници като средни потребители -
относително осведомени и в разумни граници наблюдателни и съобразителни, не биха
могли въз основа само на предоставената информация да преценят потенциално значимите
последици от поетия риск, което ги е принудило да се съгласят с предварително
установените от банката условия, без да могат да повлияет на съдържанието им, вкл. и по
отношение на декларираните в договора обстоятелства. Ето защо и при липсата на ясни и
разбираеми критерии за икономическите последици, не може да се приеме, че клаузите са
уговорени по прозрачен начин.
На следващо място на настоящата инстанция е ноторно известна казуалната практика
на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК по въпроса представлява ли анатоцизъм по
смисъла на чл.10 ал.3 ЗЗД и допустима ли е при действието на Наредба № 9/03.04.2008 г. за
оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични
провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38/11.04.2008 г., отм. ДВ бр. 40/30.05.2014 г.)
уговорка в допълнителни споразумения към договор за банков кредит за преструктуриране
на кредитно задължение на физическо лице - кредитополучател чрез прибавяне на
просрочени задължения за лихви и такси към размера на редовната главница. Според
практиката, застъпена и в служебно известните на настоящия съдебен състав решение №
118/11.12.2020г. по т.д. № 2278/2019г. на ВКС, I т. о, и решение № 132/13.01.2021г. по т.д. №
2195/2019г. на ВКС, I т. о, уговорката в допълнителни споразумения към договор за банков
кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихва
представлява анатоцизъм по см. на чл.10 ал.3 ЗЗД, който е допустим само между търговци
на основание чл.294 ал.1 ТЗ респ. е недопустим към процесния договор.
В решение № 66/29.07.2019г. по т.д. № 1504/2018г. на ВКС, I т. о., е прието, че олихвяването
на просрочено задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит,
8
върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм по смисъла
на чл.10 ал.3 ЗЗД. Затова намира за основателни възраженията за неравноправност на
клаузите по чл. 3, ал. 1, ал. 3 и, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договора за банков кредит.
Атакуваното решение е правилно. При постановяването му съдебният състав на Софийски
градски съд е извършил цялостна преценка на доказателствения материал по спора, а
изведените правни изводи за неравноправност на атакуваните клаузи на чл. 3, ал. 2 и, ал. 5 и
на чл. 7, ал. 2 от договора за кредит, са в съответствие с константната практика на ВКС по
приложението на чл. 146, вр.с чл. 143, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗЗП - така например, решение по
т.д. № 504/2015 г., решение по т.д. № 535/2016 г., II т.о., решение по гр. д. № 1899/2015 г.,
решение по т.д. № 240/2015 г. и др. Според тази практика, посочването, като част от
съдържанието на договора, на ясни и разбираеми критерии, при които цената на заетите
парични средства /или на отделен неин компонент/ може да бъде променена, съставлява
задължение на банката съгл. чл. 147, ал. 1 ЗЗП и е гаранция за потребителя да предвиди
предварително каква би била дължимата по кредита месечна вноска, вкл. и с оглед правото
му на информация. На последното право съответства задължението на търговеца да
предостави на потребителя необходимата му информация, с оглед надлежно реализиране на
правото на избор. След като не е установена добросъвестност на търговеца, предлагащ на
потребителя договор за изменение на възнаградителната лихва, чрез изменение на
компонент на тази лихва - БЛП на банката, без да е конкретизиран метод за промяната, то е
принципно неприложима разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
Изводът на СГС, че процесните клаузи не са индивидуално уговорени, доколкото са
изготвени предварително от банката и ищцата не е имала възможност да влияе върху
тяхното съдържание, е законосъобразен и обоснован. Той съответства на чл. 146, ал. 2 и, ал.
4 ЗЗП, като с оглед тежестта на доказване в процеса, банката не е ангажирала доказателства,
че Ц. са имали възможност да изразят становище по тези клаузи и да повлият върху тяхното
съдържание.
Като неоснователни следва да се преценят доводите за липса на предпоставките по чл.143,
ал.1, т.10 и т.12 ЗЗП за неравноправност на договорните клаузи, относими към размера на
дължимата възнаградителна лихва по кредита, в частност към неин компонент - базовия
лихвен процент, подлежащ на ежемесечно преразглеждане от СД на банката или комитет
към СД.
ПО РАЗМЕРА на дълга и предвид факта, че исковете са осъдителни, а не установителни по
чл.422 ГПК. САС констатира, че е допусната забава още към 10.09.2015г. /при възможно
най-благоприятния за кредитополучателите вариант на заключението, са погасени вноските
до 10.08.2015г. вкл./, след което са изпаднали в забава, като остават повече от три неплатени
вноски. Към този момент непогасената част от главницата /след приспадане на
капитализация на лихвите по анексите, които съдът намира за нищожни/ остава дължима
сумата от 71 671 евро, съгласно параметрите на първия договор от 2008г., към който момент
се прави преизчислението.
С оглед горното съдът намира, че е доказано пълно и главно наличието на виновно
9
неизпълнение - неплатени три последователно месечени вноски към 10.09.2015г. Банката е
уведомила ответниците за предсрочна изискуемост с нотариална покана, връчена и
получена на 23.08.2016г. от ответницата Г. Ц. лично и със задължението да я предаде на
съпруга си. /л.88/. Изтекъл е предвидения в нея седмодневен доброволен срок за изпълнение
респ. настъпила е предсрочна изискуемост към 10.09.2016г.
СГС е приел наличието на просрочена главница - 69 606,36 евро (72 430,24 - 2 823,88)
неплатени месечни вноски, просрочена възнаградителна лихва - 6 703 евро (38 355,55 - 31
652,12), такси - 1 062,52 евро и застраховки - 269,29 евро. Поради изложеното исковете са
уважени в посочените размери относно главницата и лихвата, а за разликата над - 69 606,36
евро до 101 780 евро и над 6 703 евро до 13 754 евро (възнаградитлна и мораторна лихва) -
отхвърлени. Законната лихва върху главницата е считано от 03.10.2016 г. датата на
предявяване на исковата молба. В първата ССЕ вещото лице посочва, че сумата 678.47 евро
непогасени такси е получена като разлика между начислените такси в размер на 2 756,33
евро и погасените лихви за просрочие, включващи плащане и капитализация, в размер
на 2 077,86 евро. Непогасените такси включват начислените такси през периода от 21.9.2015
г. до 21.9.2016 г., включващи годишни такси за управление на кредита в размер на 0,3%
годишно - 596,66 евро и такси при просрочие, съгласно тарифата на банката - 81,81 евро.
Тъй като плащанията са забавени, затова датите на плащане са по-късни от падежите.
Вноската за главница с падеж 10.08.2015 г. е платена на 07.12.2015 г. Аналогично е и за
платената лихва на 26.02.2016 г. сума в размер на 300 евро, с която банката е погасила
задължение за възнаградителна лихва.
Съгласно последното заключение общият размер на главницата възлиза на 71 671.15
евро, а възнаградителната лихва съответно е 7009.83 евро, таксите – 849.57 евро и
застраховки – 269.29 евро.
Ето защо решението следва да бъде потвърдено изцяло, доколкото всички дължими суми /с
изключение на застраховките/ са повече от вече присъдените от първа инстанция. С оглед
диспозитивното начало в процеса и доколкото решението не е обжалвано от страна на
банката т.е. недопустимо е влошаване положението на жалбоподателя, въпреки че реално
дължимите лихви, такси и разноски са много по-големи, съгласно изчислението на вещото
лице.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 77 257,15 евро, като жалбата е изцяло неоснователна.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателката дължи в полза на въззиваемата страна направените
разноски за въззивна инстанция, в размер на 200 лв. платен депозит за вещо лице и 350 лв.
юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл.78 ал.8 ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.04.2020г. постановено по гр.д.№ 12008/2016г. по описа на
СГС, ГО, 9 състав, в обжалваната осъдителна част.
ОСЪЖДА Г. М. Ц., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ
АД, ЕИК *********, гр. София 1766, ул.„Околовръстен път“ № 260, сумата от общо 550
лв./петстотин и петдесет лева/, направени по делото разноски пред въззивна инстанция на
основание чл.78 ал.3 и 8 ГПК.
В необжалваната отхвърлителна част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11