Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.04.2019
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на втори
април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.
ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия СВЕТЛАНА
А.
при секретаря Павлинка Славова, като разгледа
докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 17021 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 458214 от 25.07.2018 г., постановено по гр. д. № 56437/2016 г.,
Софийският районен съд, I ГО, 40-ти състав, е отхвърлил предявеният от К.Н.Х.,
Я.Х.А., М.Х.Т., Н.Х.Г., Д.Т.П., М.Т.Г., Т.Д.Д., М.К.М., П.Т.П. и И.Т.Д. срещу П.Т.З. иск с
правно основание чл. 124, ал. 1, предл. трето във вр. с чл. 439 ГПК за
признаване за установено, че ищците, в качеството им на наследници по закон на И.Т.Н.,
не са задължени по отношение на ответника за заплащането на сумата от
3 740 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.07.2001 г.
до окончателното ѝ изплащане, установена в изпълнителен лист от
18.09.2006 г., издаден въз основа на присъда № 473 от 18.10.2004 г.,
постановена по по нохд № 503/2004 г. по описа на РС – Димитровград, въз основа
на който е образвувано изп. д. № 342/2013 г. по описа на Съдебноизпълнителна
служба при РС – Димитровград, поради изтекла погасителна давност. С оглед
изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците са осъдени да заплатят в
полза на ответника направените по делото разноски, възлизащи в размер на 200
лв.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от ищците, подадена чрез адв. В.С., техен
пълномощник по делото, в която се излагат оплаквания срещу неговата правилност
по съображения за допуснати при постановяването му нарушения на материалния
закон, на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Въззивниците
считат, че първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че предявеният
иск се основава на съображения за изтекла погасителна давност към дата, следваща
приключване на съдебното дирене в производството пред ОС – Хасково, по което е
постановено решението, с което е отхвърлен предходно предявения от тях
отрицателен установителен иск. Считат, че доколкото взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
производството по изп. д. № 342/2013 г. по описа на Съдебноизпълнителна служба
при РС-Димитровград е било прекратено на осн. чл. 433, ал.1 т. 8 ГПК, считано
на 15.10.2015 г., с оглед на което и отправеното впоследствие – на 16.12.2015
г. – искане на взискателя за насочване на принудителното изпълнение върху
недвижимо имущество на длъжниците не е било в състояние да прекъсне вече
изтеклата по отношение на задълженията погасителна давност. Предвид изложените
съображения срещу правилността на първоинстанционното решение жалбоподателите
молят за неговата отмяна и постановяването на решение, с което предявеният иск
да бъде уважен. В съдебно заседание пред въззвния съд въззивниците, чрез техния
пълномощник по делото адв. С., поддържат въззивната жалба и претендират за
присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък.
В
срока за отговор на въззивната жалба такъв е постъпил от П.Т.З., като в него се
излагат подробни съображения в подкрепа на правилността на първоинстанционното
решение. Въззиваемият се позовава на многократно прекъсване на погасителната
давност в резултат на отправяни от негова страна искания и предприети от органа
по принудителното изпълнение изпълнителни действия. Противопоставя се
на възраженията на жалбоподателите, че към – 15.12.2015 г. – датата, на която
до органа по принудителното изпълнение е отправена молба за насочване на
изпълненето върху конкрето посочено в нея недвижимо имущество на длъжниците
изпълнителното производство е било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
като посочва, че за целия необхванат от силата на пресъдебно нещо на решението,
постановено по предходното дело между страните, период до отправянето на
молбата за предприемане на съответния изпълнителен способ давност не е текла,
тъй като за този период изпълнителното производство е било спряно на основание
наложена обезпечителна мярка спиране на изпълнението, допусната по предходно
воденото между страните гр. д. № 362/2014 г. по описа на РС – Димитровград.
Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното
решение.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав счита,
че същото е правилно по следните съображения:
Видно
от представената по делото присъда № 473 от 18.10.2004 г., постановена по нохд
№ 503/2004 г. по описа на РС – Димитровград, И.Т.Н., наследодател на
жалбоподателите, е признат за виновен в извършване на 16.07.2001 г. на
престъпление по чл. 331, ал. 1 във вр. с чл. 330, ал. 1 НК, като е осъден да
заплати в полза на пострадалия П.Т.З., ищец по съединения за съвместно
разглеждане в наказателното производство граждански иск, сумата от 3 740
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 16.07.2001 г. до окончателното ѝ изплащане,
както и разноски по делото в размер на 100 лв. Присъдата е потвърдена с решение
№ 133 от 25.04.2005 г., постановено по внохд № 21/2005 г. по описа на ОС –
Хасково, от своя страна потвърдено с решение № 74 от 28.02.2006 г. по н.д. №
666/2005 г. по описа на ВКС, с оглед на което е влязла в сила, считано от
28.02.2006 г.
Въз
основа на влязлата в сила присъда № 473 от 18.10.2004 г., постановена по нохд №
503/2004 г. по описа на РС – Димитровград, потвърдена с решение № 133 от
25.04.2005 г., постановено по внохд № 21/2005 г. по описа на ОС – Хасково, от
своя страна потвърдено с решение № 74 от 28.02.2006 г. по н.д. № 666/2005 г. по
описа на ВКС, в полза на П.Т.З. е издаден изпълнителен лист от 18.09.2006 г., с
който И.Т.Н. е осъден да му заплати сумата от 3 740 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от 16.07.2001 г. до окончателното ѝ изплащане, както и разноски по делото
в размер на 100 лв.
Не
се спори, че въз основа на издадения в полза на П.Т.З. изпълнителен лист е
образувано изп. д. № 442/2006 г. по описа на Съдебноизпълнителна служба при РС
– Димитровград срещу И.Т.Н., както и че същото е прекратено на осн. чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, поради това, че в продължение на две години взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия. Във връзка с настъпилото
основание за прекратяване на изпълнителното производство органът по
принудителното изпълнение е издал постановление от 30.12.2009 г.
Не
се спори, а и се установява от представеното по делото удостоверение за
наследници от 08.01.2009 г., че И.Т.Н. е починал на 14.01.2007 г., както и че
наследството му е придобито от жалбоподателите в настоящото производство.
По
делото не е спорно, че впоследствие въз основа на същия изпълнителен лист по
молба от 15.10.2013 г. на П.Т.З. е образувано изп. д. № 342/2013 г. по описа на
Съдебноизпълнителна служба при РС – Димитровград срещу наследниците на И.Т.Н..
По
делото е приобщено гр. д. № 362/2014 г. по описа на РС – Димитровград, от което
се установява, че същото е образувано по предявен на 20.03.2014 г. от
жалбоподателите в настоящото и ищци в първоинстанционното производство иск по
чл. 439 ГПК за признаване за установено, че същите не са задължени по отношение
на ответника за заплащането на сумата от 3 740 лв., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 16.07.2001 г. до окончателното ѝ изплащане,
установена в изпълнителен лист от 18.09.2006 г., издаден въз основа на присъда
№ 473 от 18.10.2004 г., постановена по по нохд № 503/2004 г. по описа на РС –
Димитровград, въз основа на който е образвувано изп. д. № 342/2013 г. по описа
на Съдебноизпълнителна служба при РС – Димитровград, поради изтекла погасителна
давност.
От
представеното по делото определение от 25.04.2014 г., постановено по гр. д. №
362/2014 г. по описа на РС – Димитровград, се установява, че съдът е допуснал
обезпечение на иска по чл. 439 ГПК чрез спиране на изпълнението по изп. д. №
342/2014 г. по описа на Съдебноизпълнителна служба при РС – Димитровград.
С
решение № 356 от 01.10.2014 г., постановено по гр. д. № 362/2014 г. по описа на
РС – Димитровград предявеният иск по чл. 124, ал. 1, предл. трето във вр. с чл.
439 ГПК е отхвърлен. Срещу така постановеното решение от страна на ищците е
постъпила въззивна жалба, оставена без уважение с решение № 47 от 09.02.2015 г.
на ОС – Хасково, постановено по в. гр. д. № 945/2014 г. по описа на ОС –
Хасково, в сила, считано от датата на обявяването му съгласно чл. 296, т. 1 ГПК.
Видно
от представеното по делото определение № 975 от 30.11.2015 г., постановено по гр.
д. № 362/2014 г. по описа на РС – Димитровград, е отменено допуснатото с
определение от 25.04.2014 г. обезпечение на иска по гр. д. № 362/2014 г. чрез
спиране на изпълнението по изп. д. № 342/2013 г. по описа на
Съдебноизпълнителна служба при РС – Димитровград. Определението не е обжалвано
от заинтересованите страни, в резултат на което същото е влязло в сила,
считанот от 15.12.2015 г.
Предвид
възобновяването на изп. д. № 342/2013 г. по описа на Съдебноизпълнителна служба
при РС – Димитровград с молба вх. № 13101 от 16.12.2015 г. взискателят П.Т.З. е
поискал от органа по принудителното изпълнение да насочи изпълнението върху
подробно иднивидуализирано в молбата недвижимо имущество на длъжниците.
С
постановление, обективирано в протокол от 17.03.2016 г. на ДСИ В.Д.В.по изп. д.
№ 342/2013 г., е наложена възбрана върху недвжимите имоти, посочени в молбата
на взискателя от 16.12.2015 г. На 07.04.2016 г. съдебният изпълнител е насрочил
дата за опис на възбранените имоти, собственост на длъжниците по изпълнението. Описът
е извършен на 17.05.2016 г., за което е съставен протокол.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съдът
е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. трето във
вр. с чл. 439 ГПК, предявен от страна на длъжниците по изпълнението в
производството по изп. д. № 342/2013 г. по описа на Съдебноизпълнителна служба
при РС – Димитровград, с който е поискано да бъде признато за установено, че
задълженията им, установени в изпълнителен лист от 18.09.2006 г., са погасени
по давност. Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК оспорването на вземането, във връзка с
чието принудително осъществяване е образувано изпълнителното производство, може
да се основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
С
решение № 356 от 01.10.2014 г., постановено по гр. д. № 362/2014 г. по описа на
РС – Димитровград, е отхвърлен предявения от жалбоподателите иск с правно
основание чл. 124, ал. 1, предл. трето във вр. с чл. 439 ГПК, с който е
поискано по отношение на взискателя по изп. д. № 342/2013 г. по описа на
Съдебноизпълнителна служба при РС – Димитровград, да бъде признато за установено,
че вземанията по изпълнителен лист от 18.09.2006 г. са погасени по давност.
Решението е потвърдено с решение № 47 от 09.02.2015 г. на ОС – Хасково,
постановено по в. гр. д. № 945/2014 г. по описа на ОС – Хасково, влязло в сила
на 09.02.2015 г. Предвид наличието на влязло в сила между същите страни и за
същото искане, но за предходен период съдебно решение, и с оглед на установената
в чл. 299, ал. 1 ГПК забрана за пререшаване на въпроси, разрешени със сила на
пресъдено нещо, преценката на настоящия съдебен състав по въпроса дали
вземанията по изпълнителен лист от 18.09.2006 г. са погасени по давност е
ограничена за периода след приключване на съдебното дирене в производството по
в. гр. д. № 945/2014 г. по описа на ОС – Хасково – 28.01.2015 г., към която
дата е формирана силата на пресъдено нещо на съдебното решение.
Съобразявайки
обективните и субективните предели на решение № 47 от 09.02.2015 г. на ОС –
Хасково, постановено по в. гр. д. № 945/2014 г. по описа на ОС – Хасково, което
е влязло в сила и формира сила на пресъдено нещо се налага извод, че към датата на приключване на съдебното
дирене във въззивното производство, а именно – към 28.01.2015 г., вземанията по
изпълнителен лист от 18.09.2006 г. не са били погасени по давност. В същото време
по делото се установява, че с определение от 25.04.2014 г., постановено по гр.
д. № 362/2014 г. по описа на РС – Димитровград, по отношение на изп. д. № 342/2013
г. по описа на Съдебноизпълнителна служба при РС – Димитровград е допуснато обезпечение
чрез спиране на изпълнението. Изпълнителното производство е възобновено едва на
15.12.2015 г., с влизане в сила на определение № 975 от 30.11.2015 г.,
постановено по гр. д. № 362/2014 г. по описа на РС – Димитровград, с което е
постановена отмяна на допуснатото обезпечение съгласно чл. 402 ГПК. За периода
след спиране на изпълнителното производство – 25.04.2014 г. – до
възобновяването му на 15.12.2015 г. извършването на изпълнителни дейстия е
недопустимо, с оглед на което и давност не тече.
Спирането
на изпълнителното производство има за последица и спиране на преклузивния срок
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В този смисъл макар и към 15.10.2015 г. да са
изминали две години от образуване на изпълнителното производство, през които
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, по отношение на
същото не е настъпило прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Непосредствено след възобновяването на изпълнителното производство с писмена
молба на взискателя от 16.12.2015 г. до съдебния изпълнител е поискано
извършването на публична продан на шестнадесет на брой недвижими имота,
собственост на длъжниците по изпълнението, подробно индивидуализирани в
молбата. В съответствие с искането на взискателя за насочване на принудителното
изпълнение върху посоченото в молбата недвижимо имущество от страна на органа
по принудителното изпълнение са предприети съответни изпълнителни действия като
с постановление, обективирано в протокол от 17.03.2016 г. на ДСИ В.Д.В.по изп.
д. № 342/2013 г., е наложена възбрана върху съответните недвжимите имоти, на
07.04.2016 г. е насрочена дата за опис на възбранените имоти, а на 17.05.2016
г. е извършен и самият опис. Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането води до прекъсване на
погасителната давност, като с оглед задължителното тълкуване на цитираната
разпоредба, дадено в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. От изложеното следва, че погасителната давност
за вземанията по изпълнителен лист от 18.09.2006 г. е била прекъсната на
16.12.2015 г. – непосредствено след отпадане на основанието за спирането
ѝ с влизане в сила на определението, с което е отменено допуснатото
обезпечение, и възобновяване на изпълнителното производство, след което е била
прекъсвана неклокократно с предприемане на съответните изпълнителни действия от
страна на органа по принудителното изпълнение, последното от които е
извършеният на 17.06.2016 г. опис. При съобразяване началната дата на
погасителната давност, считано от деня на последното ѝ прекъсване, се
установява, че петгодишният давностен срок изтича на 17.06.2021 г. От
изложеното следва, че към датата на приключване на съдебното дирене пред
настоящата съдебна инстанция, вземанията
по изпълнителен лист от 18.09.2006 г. не са погасени по давност. Предвид
изложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл. 124, ал. 1, предл. трето
във вр. с чл. 439 ГПК се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
При
изложените съображения и предвид съвпадането на крайните изводите на настоящата
въззивна инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение, като
правилно, следва да бъде потвърдено.
При
неоснователност на въззивната жалба не се дължат разноски на въззивниците за
настоящото производство. При този изход на спора разноски се следват единствено
в полза на въззиваемия, но доколкото от негова страна не е направено съответно
искане, такива не следва да му се присъждат.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 458214 от 25.07.2018 г., по което е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение №525651 от
05.11.2018год. на Софийският районен съд, I ГО, 40-ти състав, постановени по
гр. д. № 56437/2016 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.