Р Е Ш Е Н И Е №
от 27.01.2021 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав на шестнадесети
декември, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Анна
Димова
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 332/2020г., по описа на Районен
съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от М. И. А. и И.М.А., чрез адв. П. К. -
САК, срещу "Фигъл" ЕООД - град Велико Търново кумулативно субективно
съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда. В
исковата си молба процесуалният представител на ищците по делото развива
съображения, че първият от тях е баща, а вторият - брат на загиналия в
следствие на трудова злополука Н.М.А.. Твърди, че последният е бил назначен на
длъжност "работник строителство" в ответното дружество с Трудов
договор № 009 от 25.05.2018 година. Посочва, че на 12.10.2018 година в град
Полски Тръмбеш работници на ответното дружество почиствали налепи от клетки на
силози в "Завод за преработка на маслодайни култури", като около
12.30 часа докато Н.А. почиствал клетка тип "Звеза" № 5, налепите от
стените се свличат и го затрупват. Вследствие на инцидента последният получава
"Механична асфикция. Задушаване" и загива. Посочва, че с Разпореждане
№ 96 от 20.11.2018 година на ТП на НОИ - град Велико Търново злополуката,
станала с Н.М.А. е приета за трудова злополука, което обуславя отговорността на
работодателя по чл. 200 КТ. Развива съображения, че от страна на ответника са
допуснати редица нарушения, които са довели до трагичния инцидент. Твърди, че
ищците изключително тежко преживяват загубата на своя син, съответно – брат,
като внезапната му смърт им е причинила неописуема мъка, душевни болки и
страдания, които продължават и към настоящия момент. Посочва, че ищците са
останали без своя син и брат, лишени са от възможността да разчитат на неговата
подкрепа, грижи и опора, и преживяват изключително тежко неговата смърт. С
определение, постановено в открито съдебно заседание на 22.10.2020 година е
допуснато изменение на предявените искове в частта, относно техните размери. Направено е искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати на М. И.А.
сумата в размер на 175 000.00 лева, предявена частично от 200 000.00 лева
и на И.М.А. сумата в размер на 40 000.00 лева, предявена частично от
50 000.00 лева, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди
- болки и страдания, от смъртта на Н.М.А., вследствие на трудова злополука от 12.10.2018 година, ведно със
законната лихва върху
сумите от датата на настъпване на трудовата злополука 12.10.2018 година до окончателното им изплащане. Направено
е искане да бъдат присъдени направените от тях разноски по делото.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният
представител на ответното дружество оспорва изцяло предявените по делото
искове, както по основание, така и по размер. Посочва, че М.М.А. не фигурира
като наследник в приложеното Удостоверение за наследници, респективно – спрямо
него липсва активна легитимация и правен интерес от водене на делото. Развива
подробни съображения в подкрепа на твърдението си, че смъртта на Н.М.А. е
настъпила вследствие на груба небрежност от страна на работника, довела до
фаталния край, поради което отговорността на работодателя следва да се намали
или напълно да се изключи. Твърди, че ответното дружество има сключена
задължителна застраховка "Трудова злополука" с ЗАД "Булстрад
Виена Иншурънс Груп", като застрахователят по нея е изплатил на бащата на
починалия А. обезщетение в размер на 21 420.00 лева. Направено
е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски
по делото.
С определение № 923 от 19.05.2020 година на съда по
делото е конституирано в качеството на трето лице - помагач, на страната на
ответника, ЗАД "Булстрад Виена
Иншурънс Груп" - град София.
Процесуалният представител на дружеството оспорва изцяло предявените искове,
както по основание, така и по размер. Развива съображения, че застрахователят
по застраховка "Трудова злополука" отговаря до седем кратния размер
на годишната брутна работна заплата на съответния работник, определена на база
месечната му брутна работна заплата към момента на сключване на
застрахователния договор или в случая по делото до сумата в размер на 42 840.00
лева. Твърди, че на 07.08.2019 година дружеството е заплатило застрахователно
обезщетение в размер на 21 420.00 лева на бащата на загиналия - М. И.А..
Посочва, че застрахователят отговаря до
размера на застрахователната сума, предвидена в застрахователния договор, а
последната е изчерпана. В този смисъл посочва, че липсва основание за
ангажиране отговорността на застрахователя. Отделно от това навежда доводи, че
предявените искове са завишени по размер. Направено е искане исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че между Н.М.А. и ответното
дружество е съществувало валидно трудово правоотношение, като към 12.10.2018
година Н.А. е
заемал длъжността "Работник строителство" по сключен Трудов договор №
009 от 25.05.2018 година /л. 15 от делото/.
От приложените по делото Застрахователна полица
"Трудова злополука" № 3607180510000041 от 05.06.2018 година, ведно с
ОУ; Списък на застрахованите лица по задължителна застраховка "Трудова
злополука" при "Фигъл" ЕООД към 08.10.2018 година и Добавък №
3607180510000041/02-2 от 08.10.2018 година /л. 48-51/ се установява, че
ответното дружество е сключило с ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" задължителна
застраховка "Трудова злополука", със срок на същата от 06.06.2018
година до 05.06.2019 година за работниците и служителите в дружеството,
подлежащи на задължително застраховане за риск "Трудова злополука, какъвто
е и Н.М.А..
Въз основа на подадена от "Фигъл" ЕООД - град
Велико Търново Декларация за трудова злополука, вх. № 5101-04-89 от 18.10.2018
година на ТП на НОИ /л. 7 от делото/ е
извършено разследване, за което по делото е приложен Протокол № 5103-04-10 от 16.11.2018
година за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 12.10.2018
година /л. 8-11/. С Разпореждане № 96 от 20.11.2018 година на ТП на НОИ -
Велико Търново /л. 6/ на основание чл. 60, ал. 1 КСО декларираната злополука,
станала с Н.М.А. на 12.10.2018 година е приета за трудова злополука по чл. 55,
ал. 1 КСО.
От приложените по делото заверени копия на
Препис-извлечение от акт за смърт от 13.10.2018 година на Община Полски
Тръмбеш; Удостоверение за наследници, изх. № 94ММ-19165-1 от 23.10.2018 година
на Община Велико Търново; Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, изх. №
94ИИ-10837-1 от 15.12.2019 година на Община Велико Търново /л. 12-14/ се
установява, че М. И.А. е баща на Н.М.А., а И.М.А. е негов брат.
Видно от приложеното по делото заверено копие на Платежно
нареждане № 20190807029970040034 от 07.08.2019 година на "Банка ДСК"
/л. 77/ ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" е изплатило на М. И.А.
сумата в размер на 21420.00 лева.
По делото са приложени Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 12.07.2019 година на ВТОП /л. 26-33/, както и Решение
№ 37 от 06.06.2019 година по КНАХД № 10084/2019 година на ВТАдмС /л. 34-38/, с
което е оставено в сила Решение № 70 от 20.02.2019 година, постановено по НАХД
№ 74/2019г. на ВТРС, с което е изменено Наказателно постановление № 04-000939 от
20.12.2018 година на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Велико
Търново, с което за допуснато нарушение по чл. 11, ал. 5, във връзка с чл. 16,
ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда (обн.
ДВ. бр. 102/2009 г., изм. ДВ. бр. 25 от 30 март
По делото са приложени и други
писмени доказателства, неотносими към предмета на спора.
В
съдебно заседание на 25.06.2020 година са събрани гласни доказателства. Свидетелят Б. А. З.заявява, че познава
М.,***. Посочва, че сега живее само с майка си, а докато Н. е бил жив и той живеел
с тях. Заявява, че М. и Н.са били близки и след като той починал М. се отчаял
като баща, станал потиснат, не е същият - омърлушен, тъжен. Посочва, че Н.си
ходел почти всяка седмица в Кривина, тъй като докато работел в Търново бил на
квартира. Заявява, че И. и Н.не са се карали, събирали се, веселби правели с
хората и не са се чували кавги. След злополуката И. постоял малко и отишъл в
чужбина да работи. Посочва, че не знае за промяна в поведението му, но бил
тъжен.
Свидетелят Р. Л. Г. посочва, че познава
двамата ищци, тъй като живеят в едно село. Заявява, че преди трагедията М. бил
по-отворен и се радвал на успехите на децата си, а след трагедията станал
по-затворен, усамотен, по-малко контактен, скърбящ родител за детето си.
Споделял му е, че много му тежи. Посочва, че М. и Н.били в много добри
отношения, тъй като Н. е отрасъл при него и живеел при него до последно, като
били нормално, добро семейство - без пререкания и караници. Между И. и Н.отношенията
били много добри - приятелски, помагали си много, подаръци си правели и винаги
са поддържали контакт помежду си, не можели един без друг. След трагедията И.
се затворил в себе си - не е така общителен, изживява трагедията по тежък
начин. Заявява, че Н.живеел при баща си постоянно, като винаги през почивните
дни се е прибирал, а И. е живял при майка си от малък, като всяка събота, или
през седмица го е виждал при баща си на село. След инцидента И. коренно се
променил. Преди бил весел, контактен, а със смъртта на брат си, се затворил се.
Свидетелят И. И. К. заявява, че познава
Н.от работата във фирма "Фигъл", където работели и двамата. Посочва,
че сутринта преди инцидента се сбрали при шефа - той, Е., С. и Н., натоварили
буса и тръгнали. Шефът им казал каква ще е работата за деня, като трябвало да
чистят силозите на завода в град Полски Тръмбеш. Той ги обучавал да внимават,
да не станат инциденти. Мисли, че в самия ден на инцидента шефът им направил
инструктаж сутринта. Като стигнали там им направили инструктаж от завода Олива
и се подписали в една книга. Четиримата се качили на последния етаж, където са
силозите, като той трябвало да им носи примерно кофи и въжета. Заявява, че
около 11.00 часа С. и Н.слезли в отделни силози, а с Е. били горе да ги чакат.
Посочва, че Н.казал, че иска да излиза и в този момент като тръгнали да спускат
въжето, Н.изчезнал. Заявява, че той влязъл с 2 въжета, с една специална седалка
- стол. Има специално въженце, което няма как да се развърже, ако той не си го
махне – нещо самозатягащо. Другото е една осмица, дето се спуска с нея. Посочва,
че го вадят с телфер със стоманено въже, като той трябва да се закачи на този
телфер с това въже, но в случая не стигнал до него. Той бил на около 40 -
Свидетелят Е.Й. К. посочва, че са
работили с Н.по различни обекти около една година преди да стане инцидента.
Заявява, че в деня на инцидента тръгнали от техния шеф - М. от
"Зоната". Натоварили нещата в служебния бус. Инструктажът им се
правел всяка сутрин. В конкретната сутрин инструктажът бил точно за тази работа
- как се извършва и какви са мерките за сигурност - първо да не се отвързваш от
въжето, да си над работното място, каска и как да се пазят. Натоварили се, а
като стигнали до Полски Тръмбеш, минали също техен инструктаж и чак след това ги
допуснали до работа. Трябвало да работят по двойки в 2 отделни дупки. В едната влязъл
С., а в другата влязъл Н.. Той чакал отгоре, а И., който бил общ работник, бил
с него отгоре. Двете дупки били на около 4-
От заключението на приетата по
делото съдебно-техническа експертиза /л. 68 - 73/ се установява, че при извършване на работа с въжен достъп, приложими
са изискванията, съдържащи се в Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
използване на работно оборудване, като в чл. 215о, т. 7 изричното е предвидено,
че при работа с "въжен достъп" (алпийски способ) "Работещите са
получили подходящо специализирано обучение за извършване на работата и
съответните спасителни процедури". В случая по делото работещите в
ответното дружество не са имали квалификация да извършват работа с въжен достъп,
а формално на дружеството е издаден Сертификат № 208 от 15.11.2017г., който е
приложен към досъдебното производство. На следващо място в посочената Наредба №
7 от 23.09.1999г. в чл. 215о е предвидено,
че при използване на техники за достъп и позициониране посредством въжета се
спазват следните изисквания:
1. Въжената система съдържа най-малко две отделно закрепени
въжета, като едното служи за средство за достъп, за слизане и за опора /работно
въже/, а другото служи за резервно средство /обезопасяващо въже/. В конкретния
случай двете въжета са закрепени заедно, в една опора и служат като средство за
достъп и за опора /работна линия/;
2. Работещите са оборудвани с предпазен колан, закрепен към
обезопасяващото въже. В случая, работещите не са оборудвани с предпазен колан,
отговарящ изискванията Европейски регламент ЕС 2016/425 и СЕ EN 361 и не са
били закрепени към обезопасяващото въже, поради липсата на такова, като Н.М.А.
е използвал спортна седалка на производителя Singing Rock модел ТОР, която не
отговаря на посочените изисквания;
3. Работното въже е снабдено с предпазни средства за изкачване
и слизане и има самоблокираща система, която предотвратява падането на
ползвателя в случай, че той изгуби контрол над движенията си. В случая, липсват
средства за изкачване, а използваното съоръжение за слизане осмица Huit на производителя
Petzl не отговаря на изискванията за работа с въжен достъп и е в нарушение на
наредба № 7, гл. 6, раздел V, чл. 215о, т. 3 и не е самоблокиращо се. Освен
това посочва, че от приложените по делото снимки се установява, че съоръжението
е силно износено;
4. Обезопасяващото въже е снабдено с подвижна система, предпазваща
от падане, която следва движенията на работещия. В конкретния случай, липсват
съоръжения, описани в СЕ EN 12841 тип А, отговарящи на стандарт СЕ EN 795 А или
В. Нещо повече - липсва обезопасяващо въже. За блокиране на системата за
спускане е използван самозатягащ се възел, от
5. Необходимите за работа инструменти и приспособления са прикачени
към колана или към седалката на работещия, или към друго подходящо средство. В случая
инструментите не са били прикрепени към седалката на работещия. Пластмасовия
стол, който спада към приспособленията, също не е бил прикрепен към седалката;
6. Подходящо планиране и постоянно наблюдение на работата така,
че в случай на авария да може да се окаже незабавна помощ на работещия. В настоящия
случай, работата не била подходящо планирана. Посочва, в случая липсват: оценка
на риска; документи, пряко касаещи работата в ограничени пространства
/инструкции за безопасност, аварийно-спасителен план и т.н./; списък с лични
предпазни средства за извършваната работа - в нарушен чл. 17, ал. 3 от Наредба
№ 3 от 19.04.2001 г., както и чл. 246 и 247 на гл. 11 от Наредба № 7 относно "Минимални изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване"; списък с аварийно оборудване, съответно и авариен
план. Посочва, че в досъдебното производство са представени планове за действие
и евакуация, но те съдържат общи разпоредби, но не и необходимата информация
(методи, средства, схеми, указания, организация и др.) за справяне с аварийна
ситуация при работа с въжен достъп в ограничени пространства;
7. Работещите са получили подходящо специализирано обучение
за извършваната работа и за съответните спасителни процедури. В случая, към
датата на настъпване на инцидента, както работниците, така и управителя на "Фигъл"
ЕООД не са били подходящо обучени за извършване на работа с въжен достъп и за
съответните спасителни процедури. В заключението си вещото лице посочва, че екипировката,
използвана от А. не е адекватна нито на работната задача, нито на действащите
наредби и стандарти. Изключение правят част от използваните карабинери с муфа
на марките Singing Rock и Beal, които отговарят на изискванията на стандарт СЕ
EN 362. На следващо място посочва, че използваният телфер за извличане на
работниците не отговаря на изискванията за повдигане на хора и за работа в
взривоопасна среда. Стоманеното въже на телфера е с дължина
В проведеното на 22.10.2020 година
съдебно заседание вещото лице допълва, че при изготвяне на заключението е
работил с материалите както по настоящо дело, така и тези, съдържащи се в
досъдебното производство. Посочва, че при снимките, които са направени тогава, този телфер
не е заснет, а той е ключов елемент към системата за достъп до силоза. Посочва,
че първопричината за инцидента е липсата на подходящи квалификации и обучени
хора - както тези, които са преките изпълнители, така и на техния ръководител -
този, който организира работния процес. Заявява, че наличието на 2-те въжета не
означава, че има работна и осигурителна линия. В случая тези две въжета са били
закрепени заедно в една опора и са използвани в едно съоръжение, наречено осмица.
Самото съоръжение - осмица, когато се използва с единично въже, белезите, които
остават от износването по него са едни, а когато се използва с две въжета, то
се износва по друг начин. От снимките, които са направени на досъдебното
производство /л. 33 от заключението/ е видно, че е била използвана с две въжета
едновременно. Освен това, при използвания от тях метод за достъп, за
осигуряване те използват един възел, самозатягащ се възел, който трябва да
използват, за да фиксират тази осмица, когато достигнат до мястото, където ще
работят, за да се предотврати движението на по-нататъшното спускане. Това
съоръжение по някакъв начин трябва да се фиксира и не отговаря стандарта. Като
се махнат ръцете, то продължава да се движи надолу. Те използват същия този
възел, за да фиксират тази осмица, за да могат да стоят там, където ще работят,
което означава, че този възел трябва да е направен на същите въжета, на които
са двете осмици. Осигурителното съоръжение трябва да е самодвижещо се и да
следва движенията на работника. В случай на падане, то блокира падането, като това,
което те са използвали, това възелче не върши никаква работа и не отговаря на
никакви стандарти. В хода на работата се е налагало да се правят много
манипулации върху самото въже. Понякога се налага да се откачиш от едното въже
и да се закачиш на другото. Всяка една грешка би довела директно до падане
върху земята. За да се откачат тези въжета, трябва да е откачен и карабинерът,
който ги държи. Иначе няма как да се освободи въжето от тази осмица. Няма данни
за скъсване на въжетата, т.е. падането не е от скъсване. Би могло да се получи
ако в края на тези въжета не са поставени контролни възли, но от снимковия
материал не може да бъде установено, имало ли е такива възли. Ако е имало
възли, които да ограничат слизането по-надолу, това прави изнизването в края
невъзможно и няма възможност работникът да падне, ако не откачи сам карабинера
от въжето. Това самоволно не може да се случи, няма начин по невнимание да се
откачи от карабинера, за да се махне самия възел, той също е в карабинера. Карабинерът
се вижда на стр. 37 от експертизата и за да го откачите трябва да се отвие тази
муфа от карабинера, да се извади халката, да се премахнат въжетата и след това
да се сложи обратно. Същото се отнася за възела, който се вижда на стр. 37,
поради начина му на връзване около основните въжета. За да са откачи възелът от
въжетата, трябва да се отвие муфата, да се извади халката, да се разплете и пак
да се закачи. Ако е станало внезапно, тези муфи нямаше да са завити както на
снимката, което говори или за внезапно изнизване през края на въжетата, или той
да се е откачил много преди това - да е имал време да завие муфите. Възможно е
ако е стъпил отгоре на материала, за да може да работи, да се е освободил от
този стол, който му пречи. Седейки в стола няма как да работи и да е премахнал
и този възел. На следващо място когато започнат да ги извличат, пускат въжето
до тях на телфера. Телферът е със стоманено въже, с дължина на въжето
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Отговорността по чл. 200 и
следващите от Кодекса на труда е уредена като самостоятелен и отделен вид
гражданска отговорност, като за неуредените в КТ въпроси се прилагат субсидиарно
правилата на гражданската деликтна отговорност, предвидени в чл. 45-54 ЗЗД.
Въпреки това, отговорността е договорна, доколкото същата произхожда от
трудова-правната връзка и се различава съществено от деликтната отговорност. Легално
определение на понятието "трудова злополука" се съдържа в
разпоредбата на чл. 55 КСО, съгласно която трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, което е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт.
Ищците по дело са материално
легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.
200, ал. 1 КТ от причинена смърт на техен близък при трудова злополука.
Практиката на ВКС в тази насока е безпротиворечива /Решение № 115/2018г. по
гр.д. № 4455/2017г. III г.о. на ВКС; Решение
№ 499 от 09.01.2012г. по гр.д. № 1577/2010г. ІV г.о. на ВКС, Решение № 140 от
24.07.2013г. по гр.д. № 1328/2012г. III г.о на ВКС и др./. Приема се, че
обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова
злополука възмездява страданията или загубата на морална опора и подкрепа,
понесени от близките на починалия. Изхождайки от предпоставката, че
неимуществените вреди са неизмерими в пари, а увредените лица са в различни
отношения с пострадалия в т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961г. на Пленума
на Върховния съд на Република България е прието, че при смърт на пострадалия
поради непозволено увреждане, кръгът на лицата, които имат право на
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща
най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга, а с Тълкувателно
решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК по тълк.д. № 1/2016г. ВКС приема,
че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.05.1961г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Предвид изложеното следва да се приеме, че претенцията по
чл. 200, ал. 1 КТ не се основава на наследствени права, а на лично претърпени
неимуществени вреди от смъртта на пострадал при трудова злополука. В този
смисъл е и Определение № 610 от 13.07.2020 година по гр. дело
№ 4418/2019г. на III г.о. на ВКС.
В случая по делото не е спорно, а
и от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че към 12.10.2018
година между ответното дружество и Н.М.А. е съществувало валидно трудово
правоотношение, като по време и във връзка с извършване на възложената от
работодателя работа, свързана с почистване на налепи от клетки на силози в
"Завод за преработка на маслодайни култури" на "Олива" АД,
находящи се в град Полски Тръмбеш, работникът е претърпял трудова злополука по
смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Видно от Разпореждане № 96 от 20.11.2018 година,
на основание чл. 60, ал. 1 КСО, злополуката станала с Н.М.А. на 12.10.2018
година е приета за трудова, като същата е настъпила докато почиствал клетка тип
"Звезда" № 5, налепите от стените се свличат и го затрупват, което е довело
до внезапно увреждане на здравето на А., причинило смъртта му от
"Механична асфикция. Задушаване".
Съгласно разпоредбата на чл. 201,
ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. С отговора
на исковата молба ответното дружество изрично се позовава на наличието на груба
небрежност от страна на Н.А., която е довела до трудовата злополука. В
константната практика на ВКС, в това число в решение № 252 от 30.09.2016 година
по гр.д. № 1364 от 2016 година на IV г.о. на ВКС и останалите цитирани в него
решения, се приема, че при трудова злополука обезщетението може да се намали,
ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност.
Тя не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а
по степен, тъй като грубата небрежност представлява неполагане на грижата,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при
подобни условия. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само
при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила
за безопасност /Решение № 178 от 02.01.2019 година по гр.д. № 4579/2017 година
на III г.о. на ВКС/. Когато при трудовата злополука има съпричиняване при
допусната груба небрежност /липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила за работа и безопасност/, отговорността
на работодателя трябва да се намали в съответната степен. Степента се определя от обективното съотношение на
допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и
обстоятелства, които са всъщност и критериите за намаляване на обезщетението.
Следователно, грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация
на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е
конкретният принос на увредения. В този смисъл, колкото повече едно лице
е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото
участие в обезщетяването й.
Следва да бъде
съобразено и обстоятелството, че институтът на "грубата небрежност" при
настъпила трудова злополука е неприложим в случаите когато работодателят
допуска постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа. Тогава
работниците и служителите действат в интерес на работата и ако пострадат,
обезщетението им не следва да се намалява. Превенцията на риска от трудова
злополука е отговорност и двете страни по трудовото правоотношение, но ролята
на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и
условията на труд е негово задължение и включва система от мерки, само част от
които се свеждат до правила за безопасност, пряко вменени на изложените на
риска негови работници и служители. В този смисъл при преценката за наличието
на съпричиняване на вредите от пострадал от трудова злополука работник следва
да бъде съобразено допуснати ли са от работодателя нарушения на правилата за
безопасност на труда и имат ли те отношение към причините, довели до трудовата
злополука и съответно ако отговорът е положителен - изключват ли те грубата
небрежност на работника /Решение № 187 от 29.10.2020 година по гр.д. №
4559/2019г. на IV г.о. на ВКС/.
В случая по делото от приложените
писмени доказателства не се установява, кога и какъв конкретно инструктаж за
безопасност на труда е провеждан на Н.А., респективно - проведено ли му е
специализирано обучение за извършване на конкретната работа. Видно от приложеното
по делото заверено копие на Протокол №
5103-04-10 от 16.11.2018 година за резултатите от извършеното разследване на
злополуката /л. 9/, работодателят е документирал провеждането на начален
инструктаж по безопасност и здраве на работа, но не са документирани периодични
и извънредни инструктажи във връзка с конкретната работа на служителя, като
това е отразено и в приложеното Решение № 37 от 06.06.2019 година по КНАХД №
10084/20198 година на ВТАдмС /л. 34-38/. В тази връзка разпитания по делото
свидетел И. К. заявява, че не знае какво обучение е провеждано на Н., но шефът
ги обучавал да внимават, да не стават инциденти и сутринта им направил
инструктаж, а свидетелят Е.К. посочва, че сутринта инструктажът им бил точно за
тази работа - как се извършва и какви са мерките за сигурност - "да не се
отвързваш от въжето, да си над работното място...".
На посочената дата работниците на
ответното дружество са извършвали почистване на силози - клетки тип
"Звезда", като работниците започнали почистването по двойки, на две
клетки едновременно. В едната клетка влязъл Н.А., а отгоре бил наблюдаван от И.
К.. Около 12.30 часа А. поискал да го изтеглят. Докато спускали въже, за да го
изтеглят, колегите му установили, че Н.е откачен от въжетата.
Няма спор по делото, че макар
длъжността, на която е бил назначен Н.А. да е "работник-строителство",
той и колегите му са осъществявали дейност -работа, извършвана чрез въжен
достъп. В тази насока освен основните разпоредби, регламентиращи здравословните
и безопасни условия на труд, приложима е и Наредба № 7 от 23.09.1999 година за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и използване на работно оборудване. В Раздел V от наредбата - Специфични
изисквания при използването на техники за достъп и позициониране чрез въжета, в
чл. 215о законодателят е
въвел специални изисквания при използване на техники за достъп и позициониране
посредством въжета, а именно: 1. въжената система съдържа най-малко две отделно
закрепени въжета, като едното служи за средство за достъп, за слизане и за
опора (работно въже), а другото служи за резервно средство (обезопасяващо
въже); 2. работещите са снабдени с предпазен колан, закрепен към
обезопасяващото въже; 3. работното въже е снабдено с предпазни средства за
изкачване и слизане и има самоблокираща система, която предотвратява падането
на ползвателя в случай, че той изгуби контрол над движенията си; 4.
обезопасяващото въже е снабдено с подвижна система, предпазваща от падане,
която следва движенията на работещия; 5. необходимите за работа инструменти и
приспособления са прикачени към колана или към седалката на работещия, или към
друго подходящо средство; 6. подходящо планиране и постоянно наблюдение на
работата от лице/лица, предварително определено/и за всяка конкретна работа
така, че в случай на авария да може да се окаже незабавна помощ на работещия;
7. работещите са получили подходящо специализирано обучение за извършваната
работа и за съответните спасителни процедури. В конкретния случай, от
заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза и от разясненията, дадени
от вещото лице в проведеното на 22.10.2020 година съдебно заседание се
установява, че в голямата си част тези изисквания не са били спазени. На първо
място липсват "две отделно закрепени въжета" - работно и обезопасяващо
въже. Макар от свидетелските показания по делото да се установява, че са
използвани две въжета, то те са били закачени заедно в една точка, което
изключва наличието на осигурителна линия /каквото е изискването на т. 1 на чл.
215о от цитираната по-горе наредба/ и съответно е липсвало обезопасяващо въже,
снабдено с подвижна система, предпазваща от падане, която следва движенията на
работещия свободно /т. 4/. На следващо място дори да се приеме, че работното
въже е разполагало с предпазен колан, то той няма как да е закрепен към
осигурителното, доколкото такова в случая липсва /т. 2/. Освен това въпреки, че
работното въже е разполагало с самоблокираща система, т. нар. "самозатягащ
възел", същото не е разполагало с предпазни средства за изкачване и
слизане /т. 3/. Не на последно място по делото липсват както конкретни
твърдения, а и каквито и да било доказателства за провеждане на Н.А. и
останалите работници на подходящо специализирано обучение за извършваната
работа и за съответните спасителни процедури. За такова обучение и подготовка
не биха могли да се приемат инструкциите и разясненията на ръководителя,
правени по време на оперативките им сутрин преди работа.
Вещото лице, изготвило
заключението по делото изрично посочва, че липсата на средства за самостоятелно
изкачване на съответния работник и в частност на А., както и липсата на
специален механизъм, който да позволява свободно работника да стигне до ръба на
силоза и да работи, са от изключително значение за настъпване на инцидента.
Същият допълва, че за изваждането на А. от силоза е използван телфер със
стоманено въже, дължината на което е
Освен това вещото лице допълва,
че за да се откачи от възела, той трябва да стъпи някъде, тъй като няма опора.
Той трябва да стъпи някъде, за да се освободи от тази осмица и да махне стола
или да се закачи на телфера, да го повдигнат малко нагоре, за да се освободи от
това въже и да отвие муфата, т.е. за да се откачи възела от въжетата, трябва да
се отвие муфата, да се извади халката, да се разплете и пак да се закачи. Ако
откачането на А. е станало внезапно, тази муфа нямаше да е завита. Видно от
снимките направени на досъдебното производство /стр. 37 от заключението/, тази
муфа е завита, което говори, че той се е откачил много преди това и е имал
време да завие муфата. В тази връзка вещото лице посочва, че най-вероятно
работниците са се откачали от въжетата, за да работят по-лесно. Достъпът до
силоза е през 1 отвор, който се намира в центъра, а самият силоз е от 3.50 до
Като взе предвид събраните по
делото доказателства - показанията на разпитаните по делото свидетели,
постановлението за прекратяване на наказателното производство, както и заключението
по изготвената съдебно-техническа експертиза, настоящият съдебен състав приема,
че Н.А. се е откачил сам от въжетата, с които е бил спуснат. Вещото лице
споменава и за друга възможност - да се е изхлузил от въжетата, но
доказателства в тази насока липсват. Свидетелите, разпитани по делото изрично
посочват, че възлите, които се поставят в края на въжетата са били налични,
поради което и вещото лице посочва, че щом са били там, няма как да се е
изхлузил от тях.
С оглед на всичко изложено
по-горе, основният по делото въпрос остава проявил ли е Н.М.А. "груба
небрежност" по смисъла на чл. 200, ал. 2 КТ при изпълнение на работата си
като се е откачил от въжетата, с които е бил спуснат за почистване на
въпросната клетка тип "звезда".
Отделно от всичко изложено
по-горе, следва да бъде съобразено, че както работодателят е задължен да
осигури на работниците безопасни условия на труд, така и работникът е длъжен да
спазва изискванията за безопасност. В случая основните причини за настъпване на
злополуката са именно обстоятелствата, че на Н.А. не е било проведено
специализирано и адекватно обучение за този вид работа, не са били осигурени
две отделни линии - работна и осигурителна, последната от които да следва
свободно работника, не са били осигурени самостоятелни предпазни средства за
изкачване, а е използван телфер, който сам по себе си също е бил компрометиран,
като наред с това обаче, А. се е откачил сам, макар и за да успее да изпълни
работата си. Именно това негово поведение има пряко отношение към настъпилия
резултат, респективно - имал е ясна представа, че откачането му от въжетата го
поставя в неоправдан риск за живота му, т.е. не е проявил елементарна житейска
съобразителност.
Както бе посочено по-горе в
константната практика на ВКС се приема, че щом не са били осигурени от
работодателя безопасни условия на труд, не може да се приема, че злополуката се
дължи на груба небрежност. Тази хипотеза касае случаите когато самото поведение
на работника се дължи на неосигурени от страна на работодателя безопасни
условия на труд и самите действия на работника или служителя са в интерес на
работодателя. Действително в случая от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че работодателя не е осигурил безопасни условия на
труд, но наред с това самото поведението на Н.А. също е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпила злополука. Следва да бъде съобразено и Решение
№ 60 от 05.03.2014 година по гр.д. № 5074/2013 година на IV г.о., в което ВКС
изрично приема, че когато трудовата злополука е настъпила в резултат на работа
с необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен точен инструктаж за
технологичните правила и правилата за безопасност при работа, то поведението на
работника не може да бъде окачествено като груба небрежност, освен когато от
обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да
доведат до злополука, увреждаща здравето му. В настоящия случай макар на А. да
не е било проведено специализирано обучение, съответно - не са били спазени
част от изискванията на чл. 215о от Наредба № 7 от 23.09.1999 година минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
използване на работно оборудване, същият е предприел действия, въпреки, че е
бил инструктиран както от ръководителя си, така и от дружеството, в което са
отишли да извършват работата, че не следва да са откача от въжетата, като тези
действия всеки един човек би определил като животозастрашаващи. В този смисъл същият
е имал неправилна преценка за опасността и е проявил известна самонадеяност, за
да изпълни работата си. Подобно лекомислено поведение, от страна на който и да
е работник, би довело до вредоносния резултат.
С оглед всички
изложени по-горе обстоятелства и предвид механизма на настъпване на
злополуката, настоящият
съдебен състав приема, че обективният принос на
работника в съпричиняването на вредоносния резултат съставлява 20 %. В
тази връзка настоящият съдебен състав съобрази, че въпреки самонадеяното поведението
на работника, ако работодателят е бил предприел необходимите мерки за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд - адекватно обучение; две
отделни линии - работна и същинска осигурителна; самостоятелни предпазни
средства за изкачване, на работника не би му се наложило да се откачи, за да
извърши работата си, респективно - до
злополуката не би се стигнало.
Неминуемо смъртта на Н.М.А.,
вследствие на трудовата злополука, е причинила на М. И.А. - негов баща, неимуществени
вреди. Към датата на инцидента Н.А. е бил на 27 години. От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява, че след като родителите му се
разделили, Н.е бил отгледан и е живял със своя баща в село Кривина. Двамата са
били изключително близки и са разчитали един на друг. Въпреки, че поради
работата си Н.е живял в град Велико Търново, в почивните дни се е прибирал при
баща си, за да му помага. След инцидента баща му станал потиснат, отчаял се
като баща и е омърлушен, по-затворен и усамотен. Претърпените от М. И.А.
неимуществени вреди от смъртта на сина му, вследствие на трудовата злополука
подлежат на обезщетяване по реда на чл. 200, ал. 1 КТ от работодателя му. Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по
справедливост. Последната не е абстрактно понятие, а зависи от преценката на
обективни обстоятелства като естеството на увреждането, начина на получаването
му, интензитет и продължителност на негативните преживявания, трайни последици,
възраст и др. /Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г. на Пленума на ВС/. При
преценката, съдът следва да съобрази данните за конкретната личност, която е
засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и отраженията,
които те са оказали върху нея. Освен това следва да бъдат съобразени фактите и
обстоятелствата, относими към установяване на връзката между починалия и
претендиращия обезщетение, както и относно преживяването на тази загуба от
последния. От събраните по делото
гласни доказателства безспорно се установи силната емоционална връзка между М. И.А.
и сина му, който е отгледан именно от него. Съдът съобрази и младата възраст на
починалия, както и че мъката на баща му, с която продължава да се бори, едва ли
ще отмине. Макар и обезщетението да се определя по справедливост за
всеки конкретен случай съобразно фактите и обстоятелствата по делото, следва да
бъде съобразена и съдебна практика относно размера на обезщетенията за подобни
случаи, касаеща обезщетения за неимуществени вреди на родители в резултат от
смъртта на тяхното дете /Например Решение № 178 от 02.01.2019 година по гр.д. №
4579/2017 година на III г.о. ВКС - при трудова злополука, както и Решение № 173
от 27.10.2016 година по т.д. №2663/2015 г. на I т.о. на ВКС, Решение № 124 от 14.07.2016
година по т.д. № 2056/2015 г. на I т.о. на ВКС и Решение № 52 от 30.03.2016 година
по т.д. № 678/2015г. на II т.о. ВКС - в
хипотеза на смърт от ПТП/. При всичко изложено и съобразно
обществено-икономическите условия към момента на настъпване на деликта
12.10.2018 година, съдът намира, че определеното обезщетение за неимуществени
вреди на М. И.А. следва да бъде в размер на 120 000.00 лева. Определянето
на по-малък размер от посочения и съобразно всички факти и обстоятелства по
делото, не би бил съответстващ на изискванията на справедливостта. С оглед всичко изложено по-горе и предвид приетия механизъм
на настъпване на злополуката, както и обективният
принос на работника в съпричиняването на вредоносния резултат от 20 %,
настоящият съдебен състав приема, че отговорността на
работодателя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателно
да бъде ангажирана до размера на сумата в размер на 96 000.00 лева.
Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ,
дължимото обезщетение се намалява с размера на получените суми по сключените
договори за застраховане на работниците и служителите, а дължимото обезщетение
според определението на ал. 3 на същия член е разликата между причинената вреда
– неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението
и/или пенсията по общественото осигуряване. Когато разпорежда, че по посочения
начин се намалява "дължимото обезщетение", законът не предвижда
намаляването да се извършва само в случаите на предявени претенции само или и
за имуществени вреди /Решение № 227 от 25.1.0216 година по гр.д. № 1405/2016г.
на IV г.о. на ВКС, Решение № 211 от 29.03.2010г. по гр. д. № 719/2009 г. на IV
г.о. на ВКС и др./. В този смисъл от определеното по-горе обезщетение в размер
на 96 000.00 лева, следва да бъде приспаднато изплатеното на М. И.А. от ЗАД
"Бустрад Виена Иншурънс Груп" застрахователно обезщетение в размер на
21 420.00 лева.
Следва да се има предвид, че
работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ, изпада в забава от
момента на настъпване на увреждането, съгласно правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД,
а не след покана – Решение № 441 от 08.07.2010 година по гр.д. № 682/2009 година
на ІV г.о. на ВКС. В случая по делото предвид основателността на главния иск,
работодателят дължи на работника и законна лихва от датата на трудовата
злополука - 12.10.2018 година до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на предявения по
делото от И.М.А. иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ следва да бъдат
съобразени разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на
ОСНГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г., с което бе разширен кръгът на лицата,
които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
техни близки, като е прието, че освен посочените в Постановление № 4/
25.05.1961 г. низходящи – деца, възходящи – родители и съпруг на пострадалия и
в Постановление № 5/ 24.11.1969 г. – фактическият съжител, отглежданото от
пострадалия неосиновено дете и отглеждащият пострадалия, "по изключение"
възможността за обезщетяване следва да се допусне и за лица, които са създали
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. В разясненията, дадени от ВКС, е посочено, че в
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен
кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост, но само ако поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за претендиране, респективно - получаване на
обезщетение не е достатъчна само формалната връзка на родство, а следва да бъде
доказано, че смъртта на близкия човек е причинила на преживелия родственик
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да
се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61г. и №
5/69г. на Пленума на ВС – че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
В настоящия случай от
събраните по делото
доказателства не може да бъде направен извод за наличието на посоченото в
тълкувателното решение "изключение". Следва да се подчертае, че следва
да се касае именно за връзка, различна от типичната такава между двама братя.
Ангажираните гласни доказателства безспорно установяват, че между ищеца и
починалия, вследствие на трудовата злополука негов брат, са съществували
близост и привързаност. В тази връзка свидетелят Б. З. заявява "И. и Н.бяха
като двама братя, не са се карали, събираха се, веселба правеха с хората, не са
се чували кавги ... Не знам за промяна в поведението му ... Естествено, че е
тъжен". Свидетелят Р. Г. пък посочва, че отношенията между тях били много
добри, като много добри приятели. Помагали си, правели си подаръци и винаги
поддържали контакт, а след инцидента И. се затворил в себе си и изживял
трагедията тежко. Свидетелят заявява, че Н.е живял от малък при баща си, а И. от
малък - при майка си, но ходел често в село Кривина. Свидетелят Е.К. посочва,
че с И. също са били колеги, а на двамата отношенията им били "като на
братя - от време на време се поскарваха, но се обичаха". Следва да се има
предвид, че е естествено смъртта на брат му да се отрази на И.А. негативно в
емоционален план, но от събраните по делото гласни доказателства се установява,
че отношенията им са нормално присъщите за този родствен кръг и по делото не е
доказано претърпените от него в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на
брат му вреди да са изключителни, т.е. да надхвърлят като интензитет и по
продължителност обичайните за родствената връзка между двама братя, за да бъде
счетено, че той е материално легитимиран да получи обезщетение наред с
най-близките на починалия – двамата му родители. По делото не е доказано
психическото състояние на И.А. да е засегнато в степен, по-висока от обичайната
при сходни житейски ситуации. Шокът и душевно страдание от внезапно настъпилата
смърт на брат му са нормална психологична реакция при загуба на близък и
несъмнено той чувства и ще продължи да чувства тъга от загубата на брат си.
Мотивиран от всичко изложено
по-горе съдът намира, че предявеният по делото от М. И.А. иск с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ е основателен и доказан за сумата в размер на 74
580.00 лева, представляваща
обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ за претъпени от него неимуществени
вреди от смъртта на сина му Н.М.А., вследствие на трудова злополука, настъпила
на 12.10.2018 година, поради което и като такъв следва да бъде уважен в тази му
част, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на трудовата
злополука - 12.10.2018 година до окончателното изплащане на задължението. За
разликата от 74 580.00 лева до пълния претендиран размер от 175 000.00 лева, предявен
като частичен иск от сумата в размер на 200 000.00 лева, която разлика е в
размер на 100 420.00 лева,
представляваща обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ за претъпени от
него неимуществени вреди от смъртта на сина му Н.М.А., вследствие на трудова
злополука, настъпила на 12.10.2018 година,
искът се явява неоснователен и недоказан, поради което и като такъв
следва да бъде отхвърлен в тази му част.
Неоснователен и недоказан се
явява и предявеният по делото от И.М.А. иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за сумата в размер на 30 000.00 лева, предявен като частичен от 40 000.00
лева, представляваща обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ за претъпени от него неимуществени
вреди от смъртта на брат му Н.М.А., вследствие на трудова злополука, настъпила
на 12.10.2018 година.
При този изход на делото
претенцията на М. И.А. за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА се
явява основателна. Предвид частичната основателност на предявения от него иск и
с оглед нормата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с § 2а. (Нов - ДВ, бр. 43 от
Водим от горното,
Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "ФИГЪЛ" ЕООД, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул.
"Васил Златарски" № 6, ет. 3, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на М. И.А. ***, с ЕГН ********** СУМАТА в размер на 74 580.00 лв. /седемдесет и четири хиляди петстотин
и осемдесет/, представляваща обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ за претърпени
от него неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на сина му Н.М.А.,
вследствие на трудова злополука, настъпила на 12.10.2018 година, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 12.10.2018 година до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения по делото иск с
правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, за заплащане на обезщетение за претърпени
от него неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на сина му Н.М.А.,
вследствие на трудова злополука, настъпила на 12.10.2018 година за разликата 74
580.00 лева до 175 000.00 лева, предявен като частичен иск от сумата в размер
на 200 000.00 лева, която разлика е в размер на 100 420.00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от И.М.А. ***, с ЕГН ********** срещу "ФИГЪЛ" ЕООД, със седалище и
адрес на управление град Велико Търново, ул. "Васил Златарски" № 6,
ет. 3, с ЕИК ********* иск с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ за СУМАТА
в размер на 30 000.00 лева /тридесет хиляди лева/, предявен като частичен
иск от сумата в размер на 40 000.00 лева /четиридесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ за претъпени от него
неимуществени вреди - болки и страдания, от смъртта на брат му Н.М.А.,
вследствие на трудова злополука, настъпила на 12.10.2018 година, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на злополуката до окончателното
изплащане на задължението, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА "ФИГЪЛ" ЕООД, със седалище и адрес на управление град Велико Търново,
ул. "Васил Златарски" № 6, ет. 3, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. П.К. - САК СУМАТА в
размер на 3 320.88 лева /три хиляди триста и двадесет лева и осемдесет и осем
стотинки/, представляваща възнаграждение за осъществяваното безплатно
процесуално представителство по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА М. И.А. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "ФИГЪЛ" ЕООД, със седалище и адрес на
управление град Велико Търново, ул. "Васил Златарски" № 6, ет. 3, с
ЕИК ********* СУМАТА в размер на 725.89
лв. /седемстотин двадесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки/,
представляваща направени от дружеството разноски по делото за заплатени
адвокатско възнаграждение и депозит за изготвяне на СТЕ, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА И.М.А. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "ФИГЪЛ" ЕООД, със седалище и адрес на
управление град Велико Търново, ул. "Васил Златарски" № 6, ет. 3, с
ЕИК ********* СУМАТА в размер на 1
265.00 лв. /хиляда двеста шестдесет и пет лева/, представляваща направени
от дружеството разноски по делото за заплатени адвокатско възнаграждение и
депозит за изготвяне на СТЕ, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА "ФИГЪЛ" ЕООД, със седалище и адрес на
управление град Велико Търново, ул. "Васил Златарски" № 6, ет. 3, с
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Районен съд - Велико Търново СУМАТА в
размер на 2 983.20 лева /две
хиляди деветстотин осемдесет и три лева и двадесет стотинки/, представляваща държавна
такса за производството по делото.
Решението е постановено при
участието на привлечено от ответника трето лице-помагач ЗАД "Булстрад
Биена Иншурънс Груп", със седалище и адрес на управление град София, район Триадица, пл.
"Позитано" № 5, с ЕИК *********.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: