Решение по дело №167/2020 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 167
Дата: 10 ноември 2020 г.
Съдия: Любомира Любенова Кръстева
Дело: 20207130700167
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

град Ловеч, 10.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав, в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година в състав

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Габриела Христова

                                                ЧЛЕНОВЕ: Любомира Кръстева                        

       Йонита Цанкова  

при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. № 167 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 285, ал.1, изр. второ от ЗИНЗС във вр. с глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

С Решение № 140/15.07.2020г. постановено по адм.д. № 181/2019 г. по описа на АдмС – Ловеч е отхвърлен като неоснователен предявеният иск вх.№1312/10.04.2019 г. от К.И.Г. ЕГН**********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора *, ХІ група,  против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) с цена на иска 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени вреди от непозволени действия и бездействия на служителите на Затвора * за  времето от 16.10.2018 г. до 13.01.2020 г.

Твърди се, че неимуществените вреди се изразяват в чувство на страх, безсилие, унижение, безнадеждност, малоценнност, незащитеност, уронване на достойнството от следните действия и бездействия на служители на Затвора *: ищецът е принуден да закупува нови ел. уреди, котлон и грил; не се извършва никаква социална и възпитателна дейност от ИСДВР в Затвора * с лишените от свобода; при наличие на здравословен проблем трябва да се чака за преглед от лекар по график, който е веднъж седмично; на 26 и 27.01.2019 г. е оставен два дни без питейна вода, тъй като от чешмата течала мътна вода; по време на престой на открито при дъжд се измокря, защото няма къде да се скрие от дъжда, тъй като не са осигурени навеси, както в другите затвори; липсват каквито условия за спорт, както са посочени в чл. 71, ал.2 и 3 от ЗИНЗС; администрацията на Затвора * не оказва съдействие и насърчаване на лишените от свобода да съхранят отношенията и контактите с близките си и с външния свят; при срещите с адвокат е принуден да разговаря с него през стъкло и телефон, който се подслушва и записва в нарушение на чл. 74, ал.4 от ЗИНЗС.

Решението е обжалвано в срок с касационна жалба от К.И.Г..

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно. Касаторът твърди, че първо-инстанционният съд е постановил решение, което противоречи на закона. Иска да бъде отменено решението и да бъде уважен искът, като бъде присъдено исканото обезщетение.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана.

В съдебно заседание касаторът не се явява.

Ответникът, редовно призован, не се представлява. Представен е отговор по касационната жалба, с който се оспорва основателността ѝ.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Ловешки административен съд, касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, намира, че жалбата е неоснователна.

Касационната инстанция не изследва фактите, а правилното прилагане на закона към установените от първата инстанция факти. Касационното производство не е предвидено за отстраняване на грешките на страните, а на първо-инстанционния съд.

Предметът на делото се определя от  твърденията на ищецът в исковата молба. Съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Дали те отговарят на обективната действителност се установява със съдебното решение въз основа на анализа на събраните по делото доказателства.

По делото  пред първата инстанция са събрани писмени и гласни  доказателства, от анализа на които се установява следното от фактическа страна:

Ищецът  К.И.Г. *** на 16.10.2018 г., когато е преведен от Затвора В.. Изтърпява наказание доживотен затвор при специален режим от 18.10.2002 г. В Затвора * е настанен в XI група в зоната за повишена сигурност, в която се настаняват осъдените на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът не е подавал писмена молба до Началника на Затвора * за внасяне на ел. уреди, котлон и грил, няма и твърдения в този смисъл. При това положение правилно първо-инстанционният съд е стигнал до извод, че твърдението в исковата молба, че служители от администрацията на Затвора * са принудили Г. да закупува нови ел. уреди, котлон и грил, е неоснователно и недоказано.

Съгласно чл. 152, ал. 1 от ЗИНЗС социалната дейност и възпитателната работа са основни средства за ресоциализация на лишените от свобода и са насочени  към подпомагане на личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в обществото.

По делото са представени копия от Индивидуален план за изпълнение на присъдата на К.Г. изготвен на 26.09.2018 г. от ИСДВР при Затвора В., където по това време е изтърпявал наказанието си ищецът, както и изготвената и утвърдена в Затвора * Програма за индивидуална корекционна работа на ищеца  за периода 19.10.2018 г. – 19.10.2019 г., и работен картон на Г., в който ИСДВР при Затвора * е отразявал проведените срещи, беседи и индивидуална работа с ищеца. Представени са и протоколите за проведени срещи на лишените от свобода от 11-та група, в която е ищецът Г., организирани от ИСДВР при Затвора * по повод празници като Великден, Цветница, Никулден и др., за разясняване правата на лишените от свобода, запознаване с мерките за предпазване от заболявания и спазване на личната хигиена. В тези срещи активно е участва и К.Г., като на някои от тях лично е запознавал присъстващите с информация за събития, празници и исторически личности. Участвал е и в работата на специализираната групова работа на тема „Овладяване на гнева”

Въз основа анализа на събраните доказателства, касационният състав намира за правилен извода на АдмСЛ, че твърдението на ищеца, че не се извършва социална и възпитателна дейност от ИСДВР в Затвора *, е неоснователно.

Опровергани са в хода на съдебното производство от събраните писмени и гласни доказателства и останалите твърдения на ищеца:

- за оказван психически и физически тормоз над лишените от свобода, изразяващи се в нанасяне на побои над лишени от свобода от служители от Затвора * – няма представени никакви доказателства в тази насока;

 - че на 26 и 27.01.2019 г. е бил оставен два дни без питейна вода, тъй като от чешмата е течала мътна вода и му било отказано да закупи вода от лафката – няма данни да е правено искане от Г. и да е отказвано закупуване на бутилирана вода от лафката на тези дни;

- че липсват условия за спорт в Затвора * – от събраните по делото доказателства е видно, че са осигурени уреди за спорт по времето, което лишените свобода прекарват на открито всеки ден;

-   че в Затвора * се ограничава правото на свиждания – съгласно чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на свеждания не по-малко от два пъти месечно. Това твърдение на ищеца се опровергава от представеното копие от Информационна система „Изпълнение на наказанията”, от което е видно, че за периода от 10.11.2018 г. до 11.05.2010 г. Г. е провеждал по две свиждания всеки месец.

При така установената фактическа обстановка, съдът е стигнал до единствения възможен извод, че не са доказани елементите от фактическия състав на чл. 284 от ЗИНЗС, липсват противоправните действия или бездействия на администрацията на Затвора *, изложени в исковата молба.

Правилно първо-инстанционният съд е стигнал до извод, че предявеният иск е недоказан и неоснователен и е отхвърлил същия.

Касационният състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК споделя изложените в мотивите на обжалваното решение фактически и правни изводи на първо-инстанционния съд. Постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав,

 

 Р Е Ш И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 140 / 15.07.2020 г. постановено по адм.д. № 181 / 2019 г. по описа на АдмС – Ловеч, като законосъобразно.

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

        

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                     

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: