№ 22242
гр. С., 08.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110165874 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество суми /главница и
лихви/.
Ищецът твърди, че със застрахователна полица ищцовото дружество е застраховало по
застраховка „Каско“ на МПС, участвало в реализирано ПТП, при което застрахованото МПС
е преминало през несигнализирана и необезопасена неравност / дупка/ на пътното платно, в
резултат на което по автомобила са настъпили щети. По заведената щета ищецът определил
обезщетение, която сума била изплатена на увреденото лице. Въпреки отправена покана,
ответникът не изплатил на ищеца исковата сума. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение, механизма на процесното ПТП, като навежда
твърдение, че увреждането не в резултат на покрит риск. Оспорва претендирания размер на
вредите, прави възражение за съпричиняване, както и за погасяване на процесните вземания
по давност. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
1
С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в срока на застрахователното покритие и
отговорност на ответника по чл.49 от ЗЗД, които предпоставки в настоящия случай са
налице.
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от
закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от
другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието
на следните предпоставки - 1) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическо
лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда–имуществена
и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина;
не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието
(такаППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена
работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа–чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от
закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които
не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС №
9/1966 г.).
Когато обаче отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД като възложител се ангажира не за
активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие – неизпълнение на задължение
за осъществяване на действие, то очевидно в основанието на исковата претенция не се
включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на
изпълнител, и дали това е станало виновно. В настоящия случай следва да се установи дали
ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна
връзка с това неизпълнение, което обстоятелство не бе установено по делото.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че за лек автомобил марка
********** с рег. № ****** е сключен застрахователен договор за имуществена застраховка
„Каско“ с ищеца – *******, клауза „Пълно автокаско“ с полица № ******** и период на
застрахователно покритие от 06.07.2018 г. до 05.07.2019 г. Неоснователни са възраженията
на ответника за липса на покритие, поради неплатена първоначална вноска по полица,
доколкото видно от представеното от застрахователя досие към полица, премиите са
заплатени.
Не е спорно и от представените по делото доказателства се установява, че по щета №
10118030105242 от 01.08.2018 г. ищецът е определил обезщетение в размер на 4028,44 лева
2
за подмяна на предна и задна дясна джанта и предна дясна гума на застрахования автомобил,
което обезщетение, видно от представеното платежно нареждане от 21.02.2019 г. е изплатено
на официален сервиз за извършване на ремонтните дейности.
Спорен по делото е механизмът на процесното ПТП, както и причинноследствената връзка
между настъпилите вреди и противоправното поведение на ответника СО. За тяхното
установяване по делото са изслушани свидетелски показания, както и заключение на вещото
лице по допусната съдебно-технически експертиза.
От същите обаче не се установява сочения от ищеца механизъм за настъпване на процесното
ПТП, а именно - наличието на несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно.
От свидетелските показания на водения от ищеца свидетел не може да се установи
конкретното местоположение на настъпилото ПТП. В исковата молба ищецът навежда
твърдения, че ПТП е настъпило на улица *********** до № 41, пред сградата на ******* с
посока на движението към ГР. Б. през квартал С., а водачът, управлявал увредения
автомобил не си спомня за процесното ПТП. Не са представени и годни доказателства по
делото, които да установят неравност на пътното платно – в исковата молба ищецът излага
твърдения, че застрахованият автомобил е попаднал в несигнализирана и необезопасена
шахта, а свидетелят М., който е завел претенцията пред застрахователя твърди, че имал
няколко ПТП с различни автомобили, че той е завел претенцията, че по едно от ПТП
уврежданията са в резултат на преминаване през локва с дупка, но не излага твърдения къде
точно е настъпило процесното ПТП. В този смисъл съдът не би могъл да кредитира
заключението на приетата САТЕ в частта, в която вещото лице посочва, че причина за
настъпването на ПТП-то е несигнализирана дупка на пътното платно, доколкото по делото
не са налични никакви данни за това, поради което заключението в тази част се базира
единствено на твърденията на ищеца. Действително попадането на МПС в дупка може да
причини щети като увреждане на предна и задна дясна джанта, както и на предна дясна
гума, но в случая не са налице никакви категорични доказателства именно наличието на
дупка и попадането на процесния автомобил в нея да е причинило процесните увреждания.
Поради изложеното предявения иск се явява неоснователен, поради което следва да бъде
отхвърлен. Като неоснователен следва да се отхвърли и акцесорния иск за законна лихва за
забава.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат
възложени сторените от ответника разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от ******* с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в /адрес/ против СО, ЕИК ********* с адрес: /адрес/ иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ
вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 4038.44 лева, представляваща регресно
вземани за изпратено застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка
„Автокаско“ за вреди, причинени на лек автомобил марка ********** с рег. № ****** МС,
при застрахователно събитие, настъпило на 01.08.2018 г. в гр. С., на ул. ***********,
вследствие виновно, противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и
необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностни лица, чийто възложител е
ответникът, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 30.11.2023 г., до
изплащане на вземането, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на
1311,54 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 29.11.2020 г. до
29.11.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ******* с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в /адрес/ да
заплати на СО, ЕИК *********, с адрес: /адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4