Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./28.06.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти
състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
участието на секретар Цветелина Илиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5982 по описа за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от К.С.К., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, ****,
чрез адв. А.С. срещу
П.П.З.К. ”З.“, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: с. е., съединени
в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл.224, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер от 1881.60 лв. /хиляда
осемстотин осемдесет и един лева и 0.60 ст./, представляваща дължимо и
неплатено брутно трудово възнаграждение за месец март 2019г., както и сумата в
размер на 214.82 лв. /двеста и
четиринадесет лева и 0.82 ст./, представляваща обезщетение за забава за периода
от 25.04.2019г. до 08.06.2020г.; сумата
в размер на 1411.20 лв. /хиляда четиристотин и единадесет лева и 0.20 ст./, представляваща дължимо и неплатено
брутно трудово възнаграждение за месец април 2019г., както и сумата в размер на
153.66 лв. /сто петдесет и три
лева и 0.66 ст./, представляваща обезщетение за забава за периода от
14.05.2019г. до 08.06.2020г.; сумата в общ брутен размер на 5412.20 лв. /пет хиляди четиристотин и
дванадесет лева и 0.20 ст./ - обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван
платен годишен отпуск за 60 дни /за 2017г.; 2018г.; 2019г./, както и сумата в размер на 617.89 лв. /шестстотин и седемнадесет
лева и 0.89 ст./, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.05.2019г.
до 08.06.2020г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба -
08.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции
на следните фактически твърдения: по силата на сключен между страните трудов
договор в периода 07.04.2014г. - 22.04.2019г. е заемал длъжността „председател“
с основно трудово възнаграждение в размер на 885 лева. С Допълнително споразумение от 07.01.2019г.,
считано от 01.01.2019г. трудовото му възнаграждение било определено на 1680
лева. Трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от
22.04.2019г. През релевирания период, ищецът е полагал труд в ответното
дружество, което от своя страна не му е заплатило дължимото трудово
възнаграждение в исковия размер, както и дължимото й обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск. В тази връзка обективира
искане за осъждане на ответника - работодател да престира
посочените суми.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който счита
предявените искове за допустими, но неоснователни. Не оспорва фактите, че по
силата на трудов договор от 07.04.2014г. до 22.04.2019г. ищецът е заемал
длъжността „председател” в предприятието на
ответника. Не се оспорва, че трудовото правоотношение е прекратено.
Твърди, че основното месечно възнаграждение на ищеца било в размер на 885 лева,
като следвало да получава и допълнително месечно възнаграждение за трудов стаж
и професионален опит в размер на 8%. Навежда доводи, че не следва да се
признава трудовият стаж в размер на 7 години и 11 месеца, тъй като не отговаря
на изискванията на чл.12, ал.4, т.1 от Наредба за структурата и организацията
на работната заплата и не е придобит в друго предприятие съгласно изискването
на параграф 1, точка 2 от ДР на КТ на същата сходна или със същия характер
работа, длъжност или професия. Сочи, че допълнителното споразумение, с което е
определено по-високо възнаграждение е недействително поради противоречие със
Закона за кооперациите, доколкото липсвало решение УС. Счита за погасени
претенциите по чл.224 КТ за 2015г.-2017г. на основание чл.176а, ал.1 КТ.
Оспорва размера на претенциите, като счита, че дължимото месечно възнаграждение
на ищеца е 885 лева, което е относимо и при изчисляване на обезщетението за
неизползван отпуск. Моли за отхвърляне
на исковете.
В съдебно заседание, страните поддържат
заявените с исковата молба и отговора по нея становища.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК са
приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните
следните факти: че в периода от 07.04.2014г. до 22.04.2019г. ищецът е заемал
длъжността „председател“ на ответната кооперация.
Представен е Трудов договор №
8/07.04.2014г., сключен на основание чл.83, т.1 КТ между ППЗК З., село е.,
представлявана от УС, в качеството на работодател и К.С.К. за заемане длъжността „председател“. В
договора е отразено, че ищецът притежава висше
образование, научна степен магистър, специалност Аграрна икономика. Определено
е основно трудово възнаграждение в размер на 885 лева месечно и допълнително
месечно възнаграждение съгласно чл.12 НСОРЗ за трудов стаж и професионален опит
8 %. Основен платен отпуск в размер на 20 дни и допълнителен 12 дни.
С
Допълнително споразумение от
С
Допълнително споразумение от 25.06.2014г.; Допълнително споразумение от
30.09.2015г.; Допълнително споразумение от 03.12.2018г. е изменен размерът на
основното месечно възнаграждение на ищеца, като съобразно Допълнително
споразумение от 07.01.2019г. възнаграждението е достигнало размер от 1680 лева.
Посочените допълнителни споразумения са сключени с ППЗК З., село е., представлявана от председателя К.К. и ищеца
/К.К./.
Споразуменията са подписани за работодател и работник от председателя К.К..
Със Заповед № 032/22.04.2019г.
трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 22.04.2019г.
поради избор на нов председател. Отразено е на ищеца да се изплати обезщетение
по чл.224 КТ в размер на 75 работни дни неизползван платен годишен отпуск.
Представен
е Устав на ППЗК „З.“ с. е. от 2003г. /л.92-100/. Съгласно чл.33, ал.1
председателят се избира за срок от три години измежду членовете на
кооперацията. Той е председател на Управителния съвет и участва в неговата
работа с равен глас. В ал.2 е посочено, че председателят сключва и прекратява
трудовите договори с работници и служители на кооперацията и определя трудовите
им възнаграждения. Отразено е и кога се прекратяват пълномощията на
председателя.
Представен е и Актуализиран устав на П.П.З.К. ”З.“ от 2016г..
За изясняване на спора са назначени ССчЕ и допълнителна такава.
Вещото лице Г.К. дава следните
заключения:
I
Вариант:
От
представените от ответника фишове за начислени трудови възнаграждения на ищеца
за месеците март и април 2019 г. и разчетно-платежни ведомости за същите месеци
е видно, че са направени следните начисления: за месец март 2019 г. за
отработени 20 дни: Брутно трудово възнаграждение -1 881.60 лв. / в т.ч.:
основна заплата - 1 680.00 лв. и допълнително възнаграждение за професионален
опит - 201.60 лв./ Нетна сума за получаване: 1460.08 лв.; За месец април 2019
г. за отработени 15 дни: Брутно трудово възнаграждение -1 411.20 лв. / в т.ч.:
основна заплата - 1 260.00 лв. и допълнително възнаграждение за професионален
опит - 151.20 лв./ Нетна сума за получаване: 1 095.06 лв. Информацията,
подадена към персонален регистър в НАП, видно от Справка за осигурителния доход
и представените Декларации образец 1 съвпада с направените начисления.
Ищецът
има право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за следният брой
дни: за 2017 г. - 32 дни; за 2018 г. - 32 дни; за 2019 г. - 11 дни. /за период
01.01.-22.04.2019 г./. Общо 75 дни. Брутното обезщетение по чл. 224 КТ е в
размер на 7 056.00 лв. Нетното обезщетение по чл. 224 КТ е в размер на 6 350.40
лв.
II
Вариант:
На
база трудово възнаграждение на ищеца в посочения от ответника размер на 885
лева и без начисляване на допълнително възнаграждение за прослужено време 7
години и 11 месеца: За месец март 2019 г. за отработени 20 дни: Брутно трудово
възнаграждение - 885.00 лв. Нетна сума за получаване: 686.75 лв. За месец април
2019 г. за отработени 15 дни: Брутно трудово възнаграждение - 663.75 лв. Нетна
сума за получаване: 515.05 лв. Брутното обезщетение по чл. 224 КТ е в размер на
3 318.75 лв. Нетното обезщетение по чл. 224 КТ е в размер на 2 986.88 лв.
Периодите
за изчисляване на лихвите за забава са както следва: за заплата за м. март 2019
г. от 25.04.2019 г. до 08.06.2020 г.; за заплата за м. април 2019г. от
14.05.2019 г. до 08.06.2020 г.; за обезщетение по чл.224 КТ от 14.05.2019 г. до
08.06.2020 г..
Размерите
на лихвите за забава върху всяко едно от главните задължения са както следва:
I вариант:
-
За
брутното възнаграждение за м. Март 2019 г. в размер на 1 881.60 лв. - 214.82
лв.;
-
За
нетното възнаграждение за м. Март 2019 г. в размер на 1 460.08 лв. - 166.69
лв.;
-
За
брутното възнаграждение за м. Април 2019 г. в размер на 1 411.20 лв. - 153.66 лв.;
-
За
нетното възнаграждение за м. Април 2019 г.в размер на 1 095.06 лв. - 119.24
лв.;
-
За
брутно обезщетение по чл.224 КТ в размер на 7 056.00 лв. - 768.32 лв.;
-
За нетно
обезщетение по чл.224 КТ в размер на 6 350.40 лв. - 691.49 лв.
II вариант:
-
За
брутното възнаграждение за м. Март 2019 г. в размер на 885.00 лв. - 101.04 лв.;
-
За
нетното възнаграждение за м. Март 2019 г. в размер на 686.75 лв. - 78.40 лв.;
-
За
брутното възнаграждение за м. Април 2019 г. в размер на 663.75 лв. - 72.28 лв.;
-
За
нетното възнаграждение за м. Април 2019 г. в размер на 515.05 лв. - 56.08 лв.;
-
За
брутно обезщетение по чл.224 КТ в размер на 3 318.75 лв. - 361.38 лв.;
-
За нетно
обезщетение по чл.224 КТ в размер на 2 986.88 лв. - 325.24 лв.
В отговора си до вещото лице ответната
кооперация е заявила, че няма утвърдено щатно разписание за процесния период,
както и че няма надлежно одобрена длъжностна характеристика за длъжност
„Председател на кооперация" и доказателства, че ищецът се е запознал с
нея.
Ответникът е представил на вещото лице
Правилник за организация на работната заплата в П.П.З.К.
”З.“, приложен по делото. В т.2 от Правилника е записано: 2.3. За придобит
трудов стаж и професионален опит не по-малко от 1 година на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово месечно възнаграждение 1% върху
основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Правото
му на получаване възниква при установяване на обстоятелствата по тази точка. За
придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на
Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и
продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни места и длъжности; При
определяне на продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, за
които се изплаща допълнително трудово възнаграждение, работодателят отчита и
трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по
смисъла на § 1 т.2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна
или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се
зачита сходния характер на работата, длъжността или професията по ал.4, се
определят с колективен трудов договор на браншово равнище, а ако няма такъв - по
преценка на прекия ръководител.
Въз основа на горната фактическа установеност, СЪДЪТ
формира следните правни изводи:
При наличието на трудово правоотношение, за валидността
на което законът изисква писмена форма, т.е. трудов договор, сключен между
работодателя и работника в писмена форма, и при положение, че работодателят не
поддържа, работникът да е бил недобросъвестен при изпълнението на трудовите си
задължения през който и да бил месец от исковия период, то работодателя е длъжен, на основание чл.128, т.1 и 2 КТ да
начисли по ведомости и да изплати на работника уговореното възнаграждение, като
спази изискванията на чл.270, ал.3 КТ.
Предявен е и иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, за
изплащане на обезщетение от страна на ответника-работодател, спрямо ищеца-работник/служител за
неизползван платен годишен отпуск, правото за което не е погасено по давност.
Право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск възниква само при
прекратяване на трудово правоотношение, като няма значение основанието за
прекратяване. Втората предпоставка, за да се изпълни фактическият състав на
разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ е отрицателен – необходимо е
работникът/служителят да не е използвал полагащия му се платен годишен отпуск
за календарната година на прекратяване или за предходни години. Няма значение
на какво основание отпускът е бил отложен и дали работникът/служителят е искал
от работодателя да ползва отпуска си. Обезщетението
се изчислява по реда на чл. 177 КТ, към деня на прекратяване на трудовото
правоотношение /чл.224, ал. 2 КТ/. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 КТ,
предвижда, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на
работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при
същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния
календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или
служителят е отработил най – малко 10 работни дни. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, среднодневното брутно трудово
възнаграждение по чл. 177, ал. 1 КТ се установява, като полученото при същия работодател
брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ
ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най –
малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец.
Спорът между страните е относно вида на правоотношението,
възникнало между тях за поста председател на кооперацията /дали длъжността е
изпълнявана по трудово правоотношение/. Между ищеца и насрещната страна е
налице още и членствено правоотношение, което не е
спорно.
За уважаването на исковете безусловна предпоставка е
наличието на трудово правоотношение между страните за исковия период, а такова
не се установи. Единствено безспорно установено е, че ищецът действително е бил
председател на УС-председател на ответната кооперация, което обаче не означава,
че с избора му за председател, респ. с вписването на това обстоятелство между
него и кооперацията е възникнало валидно трудово правоотношение. По друг начин
биха стояли нещата, ако надлежният орган на кооперацията-Общото събрание по
аргумент от чл.15, ал.4, т.2а ЗК, с решението по избора на ищеца за председател
е определило и следващо се възнаграждение, дължимо по трудово, респ. друго
правоотношение и е бил сключен действително трудов договор. Както бе посочено
няма доказателства, а в тази насока е налице и възражение от ответната
кооперация, че в рамките на правомощията си, Общото
събрание на ответника е приело размер на възнаграждението на председателя, респ.
е взело решението отношенията между кооперацията и председателя да се
уредят като трудови.
В Решение № 268/15.10.2013г. на ВКС, ГК четвърто
отделение по гр. дело № 1301 по описа за 2012 г. е прието, че видът на договора
следва да се установи с оглед неговото съдържание, като не са определящи
цитираните в него правни норми и даденото му от самите страни наименование.
Принципно възможно е член кооператор да е и в трудово правоотношение с
кооперацията, в който случай основанията за прекратяване на двете
правоотношения се уреждат в различни нормативни актове. Допустимо е също така,
отношенията между председателя и кооперацията да бъдат уредени като трудови. В
случаите, когато председателят на кооперацията се избира от общото събрание е
възможно отношенията му да бъдат уредени като трудови, възникнали от избор, но
само ако това е предвидено в самия устав. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 КТ,
длъжностите по трудово правоотношение, които се заемат въз основа на избор, се
установяват в закон, в акт на Министерски съвет или в устав. Изборът
като основание за възникване на трудово правоотношение не може да се провежда
спрямо всяка длъжност. Това е наложено от самата специфика на основанието,
която не дава възможност за осъществяването му без изрична уредба. В Закона за
кооперациите /ЗК/ липсва изричен текст, който да урежда възможност
за възникване на трудово правоотношение между председателя и самата кооперация.
Липсва уредба и в акт на МС. Следователно, такава възможност би съществувала
само, ако в устава на кооперацията изрично е предвидено, че с председателя на
кооперацията се сключва трудов договор. В самия устав няма изрично предвидена
възможност между избрания за председател и кооперацията да се сключва трудов
договор, т.е., няма приложение чл. 83, ал. 1 КТ.
Създаденото въз основа на избора от ОС правоотношение
между ищеца и ответната коопрерация не е трудово по
смисъла на чл.357 КТ, независимо от представения по делото трудов договор, допълнителните споразумения към
него, както и справката от ТД на НАП. Така представените доказателства не
обуславят извода за наличие на възникнало между страните трудово
правоотношение, въз основа на избор, след като в устава на кооперацията или в
друг нормативен акт не съществува такава норма.
Не е приложима и разпоредбата на §2 от ДР на КТ, тъй като
касае трудовите правоотношения на членовете–кооператори, не и с председателя. В
този смисъл е и приетото в Тълкувателно решение №4/2005 от 05.04.2006г. на ВКС
по т.д.№4/2005г. на ОСГТК, което е приложимо към членовете – кооператори, които
работят в кооперацията по трудов договор, но не и за председателя на
кооперацията, чието правоотношение не е трудово. Председателят на кооперацията
е председател и на управителния съвет и се избира между членовете на
кооперацията /чл.26, ал.1 ЗК/. Той е орган на кооперацията, представлява я,
организира изпълнението на решенията на общото събрание и на управителния съвет
и ръководи текущата й дейност /чл.26, ал.2 ЗК/. Решенията и действията на
органите на кооперацията, включително решенията за избор и освобождаване на
председателя на кооперацията и за определяне на възнаграждението му, подлежат
на обжалване по реда на чл. 58 - 61 ЗК. Тези спорове не са трудови. В този
смисъл е и практиката на ВКС: решение №705 от 08.06.2006г. по гр.д.№2518/2003г.
на ІІІ г.о. и определение №715/13.03.2004г.по гр.д. №1677/2002г. на ІІІ г.о.
При нарушение на права на председателя на кооперацията, като орган на
кооперацията, защитата следва да се осъществи по реда на специалния ЗК с иск по
чл.58 ЗК или чл.60 ЗК.
Дори да се приеме, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, то претенциите са отново неоснователни,
тъй като не представлява доказателство за промяна в размера на възнаграждението
представеното Допълнително споразумение от 07.01.2019г.. Същото е сключено от самия
ищец при договаряне сам със себе си, без да се установява изключението по чл. 38, ал.1 ЗЗД. Поради изложеното, претенциите са неоснователни,
доколкото е начислено и получено без знанието и решението на Общото събрание/Управителния
съвет възнаграждение в увеличен размер от 1680 лева.
При така установената
фактическа обстановка настоящата инстанция в рамките на своите правомощия намира, че предявените от
ищеца претенции за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск с правно основание чл.128 и чл. 224, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба – 08.06.2020г. до окончателното изплащане на
задължението са неоснователни и недоказани.
По отношение на лихвата
върху трудовите възнаграждения и обезщетение като приложение на общата норма на
чл. 86 ЗЗД настоящата инстанция счита, че с оглед акцесорният характер на
вземането за лихва и извода направен в
горния абзац това искане също не следва да се уважи.
Относно разноските:
При този изход на делото
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да понесе направените от ответника
съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 1000 лв. за заплатени депозити
за вещо лице /350 лева/ и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат
/650 лева/. От
задължението за заплащането на тези разноски ищецът не е освободен, доколкото
приложното поле на чл.359 КТ и чл.83, ал.1, т.1 ГПК обхваща само разноските за
държавни такси и разноски по самото производство /държавни такси по исковете,
възнаграждения за вещи лица, за издаване на документи и т.н./.
Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от К.С.К.,
ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, ****, чрез адв. А.С. срещу П.П.З.К.
”З.“, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: с. е., съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл.224, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД
за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 1881.60 лв. /хиляда осемстотин осемдесет и един лева и 0.60 ст./, представляваща дължимо и неплатено
брутно трудово възнаграждение за месец март 2019г., както и сумата в размер на 214.82 лв. /двеста и четиринадесет лева
и 0.82 ст./, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.04.2019г. до
08.06.2020г.; сумата в размер на 1411.20
лв. /хиляда четиристотин и единадесет лева и 0.20 ст./, представляваща дължимо и неплатено
брутно трудово възнаграждение за месец април 2019г., както и сумата в размер на
153.66 лв. /сто петдесет и три
лева и 0.66 ст./, представляваща обезщетение за забава за периода от
14.05.2019г. до 08.06.2020г.; сумата в общ брутен размер на 5412.20 лв. /пет хиляди четиристотин и
дванадесет лева и 0.20 ст./ - обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван
платен годишен отпуск за 60 дни /за 2017г.; 2018г.; 2019г./, както и сумата в размер на 617.89 лв. /шестстотин и седемнадесет
лева и 0.89 ст./, представляваща обезщетение за забава за периода от
14.05.2019г. до 08.06.2020г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба -
08.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни.
ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН **********,
адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ НА П.П.З.К. ”З.“, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: с. е.,
сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, направени по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: