Решение по дело №29/2020 на Районен съд - Раднево

МОТИВИ

към Решение № 14 от 19.02.2020г., постановено по АНД № 29/2020г. по описа на РС гр. Раднево

 

         Производството по делото е по реда на чл. 378 и сл. на глава  28 от НПК.

 

         Бързо производство (БП) № 21/2020 година по описа на РУ – Раднево е внесено в съда от Прокурор при Районна прокуратура – Стара Загора, Териториално отделение - Раднево с Постановление за внасяне на делото в съда с предложение за прилагане на чл. 78а от НК – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на Д.И.Д. с ЕГН **********, роден на ***г***, български гражданин, средно образование, пенсионер, женен, неосъждан, за това че: на 29.01.2020г. в гр.Раднево по общински път ***между селата ***и ***общ. Раднево управлявал МПС – колесен трактор „****” с рама № ****, което не е регистрирано по надлежния ред- престъпление по чл. 345, ал.2 във вр.с ал.1 от НК .

    В съдебното заседание, прокурорът поддържа предложението, като счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, като му бъде наложено административно наказание - глоба в минимален размер на 1000 лева.

         Обвиняемият Д.И.Д. редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и счита внесеното предложение за основателно, признава вината си, изразява искрено съжаление за стореното и моли съдът да го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание в минимален размер.

              Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

         Видно от приложената актуална Справка за съдимост рег.№ 55 от 17.02.2020 година на Районен съд Раднево, обвиняемият Д.И.Д. не е осъждан /осъждан – реабилитиран на основание чл. 88а от НК/ и не му е налагано административно наказание по чл. 78а от НК.

         На 29.01.2020г. полицейските служители - мл. експ. М.П.– мл. ПИ при РУ Раднево и свидетелите С.К.С.– мл. ПИ при РУ Раднево и М.К.П. – мл. ПИ при РУ Раднево били на работа, дневна смяна за периода от 08.30 часа до 17.30 часа. Около 14.00 часа със служебен автомобил те извършвали обход на маршрут и се намирали в участъка от общински път ***между селата ***и ****, общ. Раднево. Пред тях по пътното платно от с. ***към с. ***се движел колесен трактор „****”, сиво-зелен на цвят. Наближавайки го полицейските служители забелязали, че тракторът няма регистрационна табела. Те предприели изпреварване на посоченото МПС, като същевременно подали на водача му сигнал за спиране. Водачът възприел сигнала и спрял в банкета вдясно от пътното платно. При проверката св. С.и П.установили самоличността му, а именно обвиняемия Д.Д.. Последния заявил, че тракторът, който управлява не е регистриран в ОД „Земеделие” гр. Стара Загора. В хода на разследването е установено, че тракторът бил закупен от обвиняемия Д. през 1990 година като багер, след което е бил преработен на трактор и регистриран като такъв с рег. № ***** и с № на рама ****. поради това, че обвиняемия не го е пререгистрирал по реда на чл. 11 от ЗРКЗГТ, регистрацията му била служебно прекратена на 08.07.1999г., съгласно & 3 от Наредба I-45 за регистрацията и отчета на МПС и ремаркета, теглени от тях.       

         За констатираното нарушаване на разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, контролния орган – свидетеля М.П.съставил на обвиняемия Д.И.Д. акт за установяване на административно нарушение с бланков № 0704453/29.01.2020 г. и му бил иззет контролен талон № 4121613.

          От извършената справка с рег. № 1228р-1358/03.02.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора е видно, че колесен трактор „***” с рег. № *****, регистриран на 30.06.1992г. на Д.И.Д. с ЕГН ********** и продължава към дата 03.02.2020г. е със служебно прекратена регистрация съгласно &3 ал.3 на „Наредба I-45 за регистрацията и отчета на МПС и ремаркета, теглени от тях”.       

         От приложената по делото справка за нарушител от 03.02.2020г. се установява, че обвиняемия Д.И.Д. притежава валидно свидетелство за управление на МПС и е правоспособен водач с категории В, С, АМ и ТКТ.

          Д.И.Д. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 345, ал.2, във вр.с ал.1 от НК. Разпитан в това му процесуално качество, обв. Д. се признава за виновен и дава обяснения по случая, които напълно кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

          Гореизложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на проведеното предварително разследване (ДП), които са приобщени във фазата на съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на основание чл. 378, ал. 2, вр. с чл. 283 от НПК. В тази насока, съдът кредитира писмените доказателствени средства – Акт за установяване на административно нарушение бл. № 0704453 от 29.01.2020г. за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, което административно производство е прекратено впоследствие на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, поради образуване на наказателното производство срещу обвиняемия; Справка от ОД „Замеделие” гр. Стара Загора; Справка за нарушител/водач; Справка от РУ Раднево; Писмо от началника на С ”ПП” – Стара Загора. Така също, още и свидетелските показания от БП, материализирани в съответните протоколи за разпит на свидетели, а именно – С.К.С.и М.К.П., както и обясненията дадени от обвиняемия Д.И.Д. в хода на БП пред разследващия орган. Изброените гласни доказателства, се цениха от съда в съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК, след надлежното им приобщаване, наред с другите писмени доказателствени средства, по реда на чл. 283 от НПК и на посоченото правно основание.

            В доказателствата по делото писмени и гласни противоречия не се констатираха, поради което не се налага подробното им обсъждане. Релевантно и достатъчно във връзка с правната преценка на доказателствената съвкупност, съдебният състав намира за необходимо да отбележи, че кредитира изцяло с доверие свидетелските показания на свидетелите /С.К.С.и М.К.П./, поради липсата на противоречия – вътрешни или помежду им, тяхната изчерпателност и систематика, еднозначната им насоченост и цялостна корелация с писмените източници, които ги подкрепят. В този смисъл обосновано е и правдивото им звучене. Идентична е оценката и относно обясненията на обвиняемия, депозирани в БП, с характер на самопризнания, които не се опровергават от останалите доказателства. Обясненията му са логични, последователни, не съдържат противоречия, подкрепят се и от другите гласни и писмени доказателства по делото, поради което и съдът изцяло ги възприема за достоверни. Ето защо, не се намериха основания да не бъдат възприети същите с доверие, доколкото не могат да се определят за изцяло защитна позиция, респ. насочени към прикриване на обективната истина по делото.

             Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от съда и техни недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия, съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и необходими за преценката на личността на обвиняемия и неговото имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание. Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството му.

             При така изяснената фактическа обстановка съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемия Д.И.Д. е осъществил със­тава на престъплението по чл. 345, ал.2 във вр. с. ал. 1 от НК.

            Така изложената  фактическа обстановка, а така също и извършеното престъпление се доказва по безспорен и категоричен начин от обясненията на обвиняемия, показанията на разпитаните по БП  свидетели С. С.и М.П., приложените справки  от  сектор „ПП“ при ОД на  МВР – Стара Загора и  другите доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283   от НПК.

             При така изяснената фактическа обстановка от  обективна   страна  обвиняемият Д.И.Д. е осъществил деяние, съставляващо престъпление по смисъла на чл. 345 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, а именно:  че на 29.01.2020г. в гр.Раднево по общински път ***между селата ***и ***общ.Раднево управлявал МПС – колесен трактор „****” с рама № ****, което не е регистрирано по надлежния ред.

           На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление“ на МПС. Съдът счита, че действията на обвиняемия по привеждане на колесен трактор „****” с номер на рамата **** в движение и придвижването му в пространството по общински път ***между с. ***и с. Ковач, общ. Раднево представлява „управление“ на МПС по смисъла на закона.

          На следващо място от обективна страна, няма спор, че колесен трактор „****” с номер на рамата ****, който обвиняемият е управлявал е „моторно превозно средство“ по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство.

         На последно място, за да бъде престъпно поведението на обвиняемия, законът изисква управлението на МПС да се осъществява, въпреки че същото не е регистрирано по надлежния ред. В тази си част наказателната норма е бланкетна, като съдържанието й следва да се запълни чрез анализиране на относимите правни норми към регистрирането на МПС на територията на страната. Правната регламентация на въпросните правоотношения към датата на извършване на деянието е намерила израз в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно която – по отворените за обществено ползване пътища се допускат единствено регистрирани моторни превозни средства, с поставени на определените места табели с регистрационен номер. За приложение на разпоредбата е приета и Наредба № I-45 / 24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като съгласно чл. 2 от Наредбата – МПС задължително се представят за регистрация от секторите „Пътна-полиция“ при СДВР или областните дирекции на МВР по постоянния адрес на собственика, като последният е длъжен, с оглед разпоредбата на чл. 4, ал. 1, лично да представи превозното средство и необходимите документи за извършване на регистрацията. За всяко регистрирано превозно средство се издава свидетелство за регистрация /чл. 9 от Наредбата/ и се предоставят табели с регистрационен номер/ чл. 10 от Наредбата/, които следва да бъдат монтирани на местата, определени от производителя (съгласно чл. 10, ал. 5 от Наредбата – Табелите с регистрационен номер се закрепват отпред и отзад (или само отзад) перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, а когато това е невъзможно - в лявата част, така че да се осигури тяхната видимост и осветеност нощно време). В конкретния случай и този признак от обективна страна е налице, доколкото видно от справка с рег. № 1228р-1358/03.02.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора е видно, че колесен трактор „***” с рег. № *****, регистриран на 30.06.1992г. на Д.И.Д. с ЕГН ********** и продължава към дата 03.02.2020г. е със служебно прекратена регистрация съгласно &3 ал.3 на „Наредба I-45 за регистрацията и отчета на МПС и ремаркета, теглени от тях”.

          В разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е въведена административнонаказателна отговорност за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Същата е обусловена от вмененото в чл. 140 от ЗДвП задължение за регистрация на превозните средства. От друга страна с извършените с ДВ, бр. 95 от 2016 г. изменения в НК  посоченото поведение е криминализирано в разпоредбата на чл. 345, ал. 2 от НК. В такъв случай приложение следва да намери правилото за примата на наказателната пред административно-наказателната отговорност, прогласено в нормата на чл. 33 от ЗАНН. Това правило изключва конкуренцията между двата вида производства, като предвижда, че щом за дадено деяние е възбудено наказателно преследване, административно-наказателно производство не се образува, а започналото се прекратява.

         В съответствие с императивните предписания на закона, образуваното срещу обвиняемия Д.И.Д. административно-наказателното производство е било прекратено в частта за нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП поради обстоятелството, че деянието осъществява признаците от състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК. Т.е. налице е съставомерно деяние по посочения текст от НК и авторството на същото се установява категорично от коментираните по горе доказателства в мотивите на съда.

          От субективна страна обвиняемият Д. е осъществил престъплението с пряк умисъл – въпреки, че е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че колесния трактор „****” не е регистриран и поради това обстоятелство не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване, го е привел в движение и го е управлявал по общински път ***между с. ***и с. К., общ. Раднево, до спирането му от полицейските служители.

         По наказанието

         Съдът намира, че законосъобразно е било направено предложение от Районна Прокуратура – Раднево за освобождаване на обвиняемия Д. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал.1 от НК, тъй като са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки на тази норма. За посоченото по-горе деяние по чл.345, ал.2 вр. с ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или глоба от 500 до 1000 лева, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер /осъждан-реабилитиран/ и към момента на извършване на настоящото деяние спрямо него до този момент не е прилаган този институт, като не са налице и причинени от деянието имуществени вреди.

         С оглед на гореизложеното съдът намира, че на основание чл. 378, ал. 4, т.1 от НПК обвиняемия следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност. Съдът отчете смекчаващите вината обстоятелства – липса на други противообществени прояви, добрите характеристични данни, признанието на вина и това, че към момента е пенсионер. Не се отчетоха отегчаващи вината обстоятелства. Затова на обвиняемия при условията на чл. 78а, ал. 1 от НК и при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, като най-съответно на извършеното следва да се наложи административното наказание глоба, размер от 1000 /хиляда / лева.

         Съдът е убеден, че така определеното и наложено административно наказание ще спомогне в най-пълна степен да се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, ще спомогне да се поправи обвиняемият към спазване на законите и добрите нрави, ще му отнеме възможността да извърши и други подобни престъпления, ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото и ще допринесе според становището на съда за целите на специалната и генералната превенция.

         Причините за извършване на престъплението са незачитането на установения в страната правов ред.

 

         Водим от горните мотиви съдът постанови решението си.

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………….