и за да се произнесе взе предвид,следното : На основание § 2,ал.1 от ГПК в сила от 01.03.2008 г.,настоящото производство продължава да се движи по реда на ГПК от 1952 г. /отм./ . Настоящото производство е образувано по частна жалба, депозирана от адв. Чилова , действуваща в качеството си на процесуален представител на Съби Миланов Тодоров и Юлияна Юриева Тодорова,ищци по гр.д. № 13/07 г. по описа на КРС. Частната жалба е насочена против определение № 286 / 27.02.2009 г.,постановено по цитираното гр.д. № 13/07 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е прекратено производството по делото,като недопустимо. В частната жалба се твърди,че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи в тези аспекти. Твърди се ,и че доводът на ответната страна, за евентуална нищожност на представеното от ищеца доказателство е основание не за прекратяване на производството, а е още една възможност за ответниците да възразят против размера на дела на ищците или в първото по делото заседание след допускане на делбата , сънаследниците да предявят искания за сметки. Твърди се , че представения акт за смърт на Исмаил Чаглаян , което име се разминавало с името ,посоченото като праводател на ищците, Исмаил Чалаян, не притежавал изискуемият се апостил, не представлявал документ легализиран и представен по реда на КМЧП. С оглед на това жалбодателите молят да бъде отменено обжалваното първоинстанционно определение,с което решаващият КРС ,е прекратил производството по гр.д. № 13/07 г.,вместо което делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Настоящата инстанция при извършената по повод и във връзка с частната жалба,проверка,прие за установено следното: С обжалваното определение № 286/27.02.2009 г., постановено по гр.д. № 13/2007 г., предмет на настоящия съдебен въззивен контрол, първоинстанционният съд за ТРЕТИ път е прекратил производството по делото, като недопустимо, с мотива, че „...предвид това ,че ищецът не сочи като страна наследниците на починалия Исмаил Чаглаян, въпреки многократните указания на съда , не представя удостоверение за наследници и не конституира същите като страни в делбеното производство...”. При поредния прочит на делото, което е прекратявано до този момент вече два пъти, а настоящият състав е отменял прекратителния акт на съда и е връщал делото за продължаване на съдопроизводствените действия, се налага извода, че първоинстанционният съд е следвало да съобрази обстоятелството, че постановеното определение на въззивната инстанция е задължително за по-долния съд, на който е върнато делото, но свободата да изисква, допуска, събира и цени доказателствата, становища и новите доводи на страните, и изграждането върху тях на съответстващите им правни изводи, принадлежи на компетентния съд. Грубото изписване да се изпълнят указанията на Окръжен съд, изумителното оставяне без движение на исковата молба за представяне на нормативен акт, са определено порочни действия на първоинстанционния съд, които са довели и до порочност на прекратителното определение № 286/27.02.09 г., предмет на поредния настоящ контрол. Друг е въпросът, че това определение, с което се слага край на производството, е съобщено само на ищците, такова на ответника по делото от първоинстанционния съд не е връчвано. За сметка на това обаче първоинстанционният съд е връчил на 16.04.09 г., съобщение по реда на неприложимия по отношение на това производство, условно наречен нов ГПК, и на лице /Азизе Абдула/, което е загубило качеството на страна по делото с влязло в сила определение, постановено в откритото съдебно заседание , проведено на 27.02.2008 г. Следва разбира се да бъде посочено ,че по делото са допуснати множество процесуални грешки, но най –важната в случая е грешката допусната досежно приложението на материално-правната норма. Изложените от страна на ищците , съображения, отразени в молбата им от 03.12.2008 г. и от 22.11.2008 г., че тъй като лицето Исмаил Мюмюн Исмаил се води в регистрите на населението в с. Опълченско, живо, и съответно удостоверение за неговите наследници не може да им бъде издадено, е бил длъжен да насрочи открито съдебно заседание , в което да изиска, събере и разбира се прецени дали живущото в Р.Турция, лице Исмаил Чалаян или Исмаил Чаглаян / доколкото по делото е съдът е приел идентичност на тези имена/, е ли е български гражданин или е загубило българското си гражданство към настоящия момент , както твърдят ответниците. Всеки следва да докаже своите твърдения. Това може и следва да стане и след събиране по делото на визираните в чл.15, ал.2, т.1,2 и т.3 от Наредба № 1/19.02.1999 г. за прилагане на Гл. V от Закона за българското гражданство, документи, изискани в писмо изх. № 7436/14.12.2007 г. на Министерство на правосъдието. В този смисъл лесно и изчерпателно биха се събрали и обсъдили необходимите, и относимите в производството доказателства, вкл. и посочването на изискания от първоинстанционния съд нормативен акт - Кодекса на международното частно право, на който ищцовата страна се е позовала. Приетият от първоинстанционният съд, подход, да се оставя без движение /между другото не става ясно кое е оставено без движение – дали исковата молба, или всяка конкретно представена по делото молба/ и при това в продължение на период от 24.11.2008 г. до 27.02.2009 г., е незаконосъобразен. Насрочването на открито съдебно заседание , за което страните редовно се призоват, би решило проблема на тези множество „без движения”. С оглед изложеното се налага извода, че първоинстанционният съд е постановил едно неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за предприемане на надлежните съдопроизводствени действия. Водим от горното и на основание чл.217,ал.2 от ГПК,съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 286 / 27.02.2009 г., постановено по гр.д. № 13/07 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е прекратено производството по делото,като недопустимо. ВРЪЩА делото на Кърджалийския районен съд за предприемане на надлежните съдопроизводствени действия. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.
|