РЕШЕНИЕ
гр. София, 13.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в,
в открито заседание на десети октомври две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 16313 по описа за 2015 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Ищецът
А.Ф.Ф. твърди, че е собственик на недвижим имот, придобит въз основа на договор
за дарение, обективиран в Нотариален акт № 6, том VI, рег. № 2933 от 1999 г. по описа
на нотариус Т.М., рег. № 199 при НК, с район на действие Софийски районен съд, който имот представлява Апартамент
№ 21, находящ се в гр. ************. Описаният апартамент бил предоставен за
ползване с влязло в сила Решение № 89 от 27.03.2003 г. по гр.д.№ 2103 по описа
за 2002 г. на СРС, ГО, 82 състав, на бившата съпруга на ищеца - М.Г.Ф. и
родените от брака им, тогава непълнолетни деца – Я.А.Ф. и Ф.А.Ф.. Децата към
датата на подаване на исковата молба вече били пълнолетни, поради което
отпадало основанието да ползват собственото на ищеца жилище. А.Ф. твърди още,
че на 29.09.2015 г. на бившата му съпруга М.Ф. била връчена отправена от ищеца нотариална
покана за доброволно опразване и предаване на жилището, която обаче не била
изпълнена. Съобразно с изложеното моли съда да постанови решение при признание на иска
срещу ответника Ф.А.Ф., който да бъде осъден да предаде владението върху описания
в исковата молба недвижим имот. Не претендира присъждане на разноски.
Ответникът Ф.Ф. в писмен отговор
по чл. 131 ГПК е заявил, че не оспорва предявения срещу него иск. Излага, че
обитава посоченото по – горе жилище, тъй като няма друго в което да живее, а и
не разполага със средства за да наеме друг имот. Твърди, че сестра му и майка
му живеели в чужбина. Не сочи доказателства и няма доказателствени искания. Не
претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи
следното от фактическа и правна страна:
Установява се, а и не е спорно между страните по делото, че недвижим
имот, представляващ апартамент № 21, находящ се в гр. ************,
е собственост на ищеца - А.Ф.Ф., въз основа на договор за дарение, обективиран
в Нотариален акт № 6, том VI,
рег. № 2933 от 1999 г. по описа на нотариус Т.М., рег. № 199 при НК, с район на
действие Софийски районен съд. Видно от
Решение № 89 от 27.03.2003 г. по гр.д.№ 2103 по описа за 2002 г. на СРС, ГО, 82
състав, описаният имот е съставлявал семейно жилище и след прекратяване на
брака на ищеца и М.Г.Ф., ЕГН: **********, жилището е предоставено на бившата му
съпруга за ползване предвид наличието на родени от брака им и ненавършили пълнолетие
деца – Я.А.Ф., ЕГН: ********** и Ф.А.Ф., ЕГН: **********. Приета по
делото нотариална покана с рег. № 5978, том
I,
№ 181 от 28.09.2015 г. на нотариус Т.М., рег. № 199 при НК, с район на действие
СРС, лично връчена на М.Г.Ф. на 29.09.2015 г. удостоверява, че ищецът изрично е
поканил ползващата жилището му вече бивша съпруга заедно с пълнолетната Я.Ф. –
която е навършила 18 години на 19.06.2014 г., а Ф.Ф. – следвало да навърши
пълнолетие на 07.11.2015 г., да
освободят апартамента след 07.11.2015 г.
и да предадат владението върху него на А.Ф.. Представени удостоверения за раждане
на л.10 и л.11 от делото установяват, че ответникът Ф.Ф. е син на ищеца и е
роден на *** г., следователно към датата дата на предявяване на исковата молба
в съда – 16.12.2015 г. същият е пълнолетен. Не оспорва, че упражнява фактическата
власт върху имота, предмет на предявения иск по чл. 108 ЗС.
Съдът намира, че са налице предпоставките по
чл. 237, ал. 1 ГПК за постановяване на
решение при признание на иска. Направено е изрично искане от страна на ищеца в
проведеното на 10.10.2017 г. открито съдебно заседание, а ответникът Ф.Ф. не
оспорва предявения иск, не сочи доказателства и не претендира разноски. От
друга страна не са налице и отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, а
именно: признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а признатото
правоотношение е в разпоредителна власт на ответника.
Ето защо предявеният по чл. 108 ЗС
иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Страните не са заявили претенция за
присъждане на разноски, поради което съдът не дължи служебно произнасяне.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Ф.А.Ф., ЕГН: ********** да предаде на А.Ф.Ф., ЕГН: **********, владението върху
следния недвижим имот, собственост на А.Ф.Ф.: апартамент № 21, находящ се във вх. А на VIII етаж в **********, състоящ се от
две стаи, дневна , столова, кухненски бокс и обслужващи помещения със застроена
площ 97.58 кв.м., при граници : изток апартамент на М.Н. М. и стълбище, запад
разделна стена с ап. от вх. *, север бул.“Гоце Делчев“, юг двор, отгоре покрив
и отдолу ап. № 18, заедно с избено помещение № 11 с полезна площ 6.46 кв.м. при
граници: изток мазе на ведомствен апартамент, север коридор и юг двор, заедно с
0.700 % ид.ч. от общите части на сградата и с право на строеж върху държавна
земя, въз основа на договор за дарение,
обективиран в Нотариален акт № 6, том VI, рег. № 2933 от 1999 г. по описа на нотариус Т.М.,
рег. № 199 при НК.
Решението подлежи на обжалване пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: