№ 74675
гр. София, 10.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Частно гражданско дело
№ 20251110119924 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 120777/04.04.2025 г., на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Л. К. С..
Претендира се издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за суми за главница от 400 лв. главница, 24,43 лв. възнаградителна лихва и 182,98
лв. лихва за забава. Вземанията били прехвърлени от „ЮтеКредит България“ ЕООД.
От описанието в заявлението и от приложеното копие от договора за кредит е видно,
че става дума за заем, даден на потребител, под режима на ЗПК. В договора ГПР е посочен
на 56,72 %, като в договора е посочена и неустойка за непредоставяне на обезпечение от
125,57 лв.. Заемът е за 400 лв., възнаградителната лихва – 24,43 лв.
При проверка с достъпен онлайн калкулатор за бързи кредити се установява, че ГПР е
изчислен само с разхода за възнаградителната лихва. В него не е калкулирана и
неустойката за непредоставяне на обезпечение, която за потребителя е разход по кредита. С
нея ГПР става 1720%!.
Клаузите за изчисляване на ГПР и определяне размера му са нищожни. В практиката
на Съда на Европейския съюз – т. 1 и 2 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, по
преюдициално запитване на СРС, се приема, че когато в договора не е посочен правилен
ГПР, тъй като не са включени в него подобни възнаграждения за услуги като процесните,
целият договор може да се приеме за нищожен на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК.
На осн. чл. 23 ЗПК потребителят може да дължи само чистата стойност на кредита,
т.е. само за главницата. В останалата част заявлението подлежи на отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
1
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. №
120777/04.04.2025 г., на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Л. К. С. в частта
му за
сумите от 24,43 лв. възнаградителна лихва и 182,98 лв. лихва за забава.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя пред
Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2