Р Е Ш
Е Н И Е
261813 /29.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 14
състав, гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти
ноември две хиляди и двадесета година
в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка
И. разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 2584 по описа за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от Р.И.С. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, чрез адвокат Р.Атанасов от
ВАК срещу „К.И.И.Б." ЕАД с ЕИК **, с адрес ***, Бизнес център Люлин 6, ет.2 с пр.осн.
чл.439 ал.2 вр.чл.124
ал.1 ГПК с искане за
постановяване на решение с което се приеме за установено, че ищцата не дължи на
ответника претендираното
от него вземане по изп.лист от 06.12.2012 г. издаден от Софийски градски
съд, ТО, VI-12 състав по т.д. № 8725/2012, с който
е осъдена да му заплати сумата от 959.01 лева, заедно със законната лихва от 05.07.2012 г.
до окончателното погасяване на задължението,
сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, сумата от 80 лева
разноски по арбитражното производство,
както и сумата от 50 лева, представляваща държавна такса в
производството за издаване на изпълнителен лист, както и разноските които се дължат по
образуваното изп.дело № 20208940400055, по описа на
ЧСИ Ивета-Луис Ернандес, като задължението е погасено
по давност.
Твърденията от които ищцата черпи права са, че на 12.02.2020 г. й е
била връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 2338/31.01.2020 г. по изп.дело
№ 20208940400055, по описа на ЧСИ
Ивета-Луис Ернандес.
От поканата за доброволно изпълнение разбрала, че на 06.12.2012 г. Софийски градски съд, търговско отделение, VI-12 състав по т.д. № 8725/2012 е издал срещу нея изпълнителен
лист в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД с ЕИК ***е
осъдена да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД сумата от 959.01
лева, заедно със законната лихва от
05.07.2012 г. до окончателното
погасяване на задължението, сумата от
100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, сумата от 80 лева разноски по арбитражното
производство, както и сумата от 50
лева, представляваща държавна такса в
производството за издаване на изпълнителен лист. От поканата за доброволно
изпълнение е видно, че паричното задължение в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД въз основа
на което е образувано настоящото изпълнително дело, с договор за цесия е прехвърлено на„К.И.И.Б." ЕАД, за
което тя не е уведомена.
Според ЧСИ Ивета-Луис Ернандес, към 31.01.2020 г. общия размер на дължимите суми по
образуваното изпълнително дело възлизат на 2496.20 лева, от които главница в размер на 959.01 лева
със законна лихва в размер на 143.85 лева за периода от 09.08.2018 г. до 31.01.2020 г., сумата от 583.79 лева неолихвяеми вземания за които не е ясно откъде
произлизат, сумата от 230 лева
присъдени разноски, както и разноски по
настоящото изпълнително производство, а
именно: сумата от 150 лева -разноски за
адвокатско/юрисконсултско възнаграждение за образуване
и процесуално представителство по настоящото изп.производство, сумата от 207.15 лева - обикновени такси и
разноски по ТТР към ЗЧСИ и сумата от 222.4 0 лева - пропорционална такса по т.2
6 ТТР ЗЧСИ.
Установила, че с описания
изпълнителен лист през 2013 г. срещу нея
е било образувано изпълнително дело № 2 0138480400258 по описа на ЧСИ
Росица И. Апостолова с взискател „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД. От
отметката на изпълнителния лист е видно, че ЧСИ Р.Апостолова с постановление от 10.10.2018 г. е прекратила изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1, т. 8 от
ГПК. От отметката на ЧСИ Росица И. Апостолова в представения
изпълнителен лист е видно, че последното
изпълнително действие по изпълнително дело № 201384 80400258 по описа на ЧСИ
Росица Апостолова е било извършено на 05.11.2014 г.
Изпълнителното дело по описа на
ЧСИ Ивета-Луис Ернандес е образувано през 2020 год.
От последното изпълнително действие извършено на 05.11.2014 г. по изпълнително
дело № 20138480400258 по описа на ЧСИ Росица И. Апостолова до 2020 г. когато е образувано изп.дело
№ 20208940400055 по описа на ЧСИ
Ивета-Луис Ернандес са изминали повече от пет
години, поради което прави възражение за изтекла в нейна
полза абсолютна погасителна давност.
Ищцата моли за уважаване на иска и
заплащане на разноски от ответника.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Оспорва
изцяло предявения иск и моли за отхвърлянето му. Ответното дружество заявява,
че правния интерес от депозиране на отговора
произтича от сключен на 08.08.2018 г. договор
за прехвърляне на вземания между „Профи Кредит
България" ЕООД и „К.И.И.Б." ЕАД, по силата
на който „Профи Кредит България" ЕООД (цедент) цедира вземането си
спрямо Р.И.С., произтичащо от Договор за кредит № **********, заедно с всички
принадлежности към него, на „К.И.И.Б." ЕАД (цесионер).
По допустимостта:
В исковата молба ищцата твърди, че не дължи сумите по изпълнителен лист
от 06.12.2012 г., издаден по т.д. № 8725/2012 г. по описа на Софийски градски
съд, Търговско отделение, 12-ти състав, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 55/2020 г. по описа на ЧСИ Ивета - Луис Контрерас
Ернандес, per. № 894 при
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Варна поради изтичане на общата
погасителна давност относно вземането, след като последното валидно
изпълнително действие било извършено на 05.11.2014 г. по образуваното по описа
на ЧСИ Росица Апостолова, per № 848 към КЧСИ, с район
на действие СГС, изпълнително дело № 258/2013 г. От своя страна „Кредит
Инкасо" с молба за конституиране на нов взискател
е поискало от ЧСИ Росица Апостолова да бъде конституирано в качеството взискател по делото - изпълнително дело № 258/2013 по описа
на ЧСИ Росица Апостолова, per. № 848 при КЧСИ, а през
2020 г. въз основа на процесния Изпълнителен лист е
образувало ново изпълнително дело при ЧСИ Ивета - Луис Контрерас
Ернандес - изпълнително дело № 55/2020. С тези
действия дружеството недвусмислено е заявило, че счита ищцата за свой длъжник.
Налице е правен спор и подаденият иск е допустим.
По основателността на
иска:
Вземането по изпълнителния
лист ответникът е придобил по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен на 08.08.2018 г. между „Профи Кредит" и „Кредит Инкасо". Съгласно чл. 99
от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Уведомяването
е неформален акт и като такъв може да бъде извършено и от друго лице по
възлагане от цедента, в какъвто смисъл е установената
съдебна практика с решение по гр. дело № 5759/2014г., трето г. о., ВКС и търг.
дело № 2352/2013г., второ т. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК
(отм.). След като законът не изисква специална форма за действителност на
уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника
и от лице по възлагане на цедента - такова лице може
да бъде и цесионерът. Въз основа на изрично пълномощно с нотариална
заверка на подписите от нотариус Весела Ивчева, per. № 271 при Нотариалната камара, дружеството е упълномощено да уведоми
посочените в Приложение № 1А към Договора за цесия длъжници
за извършеното прехвърляне на вземания от името на цедента.
По силата на това упълномощаване „Кредит Инкасо" е изпратило на
предоставен от длъжника адрес, а именно: гр. Варна, ж.к. Чайка № 14, вх.А,
ет.6, ап. 16, уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД чрез препоръчана поща. Същото
обаче се е върнало с отметка „отсъства", което е удостоверено с обратна
разписка, надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор „МиБМ Експрес" ООД, като копие от същата е приложена
към настоящия отговор.
В случай, че съдът приеме, че Р.И.С. не е надлежно уведомена за
извършеното прехвърляне на вземания, моли да се да приеме с настоящия отговор
на искова молба и приложеното към него Уведомление за извършено прехвърляне на
вземания, с което от името на цедента я уведомява за
сключен на 08.08.2018 г. Договор за цесия между „Профи Кредит" и „Кредит Инкасо", по силата на
който „Профи Кредит", в качеството си на цедент, продава на цесионера
„Кредит Инкасо" изрично посочени вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредити. Съгласно практиката на ВКС, постановена по реда на чл.
290 ГПК, получаването на уведомлението за цесия в рамките на съдебното
производство по предявен иск по прехвърлено вземане съставлява валиден способ
за уведомяване на длъжника (Решение № 123 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. №
12/2009 r., II т.о., ТК). Вземането по Договор за револвиращ
заем № ********** е описано в Приложение 1А, което е неразделна част от
договора за цесия и на това основание, считано от 08.08.2018
г. кредитор по вземането е цесионерът „Кредит
Инкасо".
По твърденията в молбата, че
вземането е погасено поради прекратяване на изп.дело
на осн.чл. чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК, като последното
изпълнително действие по делото е било предприето на 05.11.2014 г. прави
следното възражение:
Изпълнителния лист е издаден на
06.12.2012 г. Въз основа на него на 27.02.2013 г. е образувано изпълнително
дело № 258/2013 г. по описа на ЧСИ Росица Апостолова. На 14.03.2013 г. по
делото са предприети действия, прекъсващи течащата относно вземането
погасителна давност, чрез изпращане на запорни
съобщения до 10 банки. На 03.11.2014 г. предходният взискател
„Профи Кредит" е депозирал Молба за извършване
на справка за трудови договори, регистрирани на името на Р.И.С., в резултат на
което е било изпратено запорно съобщение до
работодателя, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника. Със същата молба на ЧСИ Росица Апостолова са възложени правомощията
по чл.18 от ЗЧСИ. На 23.04.2018 г. от страна на „Профи
Кредит" е депозирана Молба за извършване на справка НОИ, като отново е
поискано налагане на запор с цел обезпечаване на вземането по изпълнителното
дело. На 21.09.2018 г. е последвало и изпращането на молба за конституиране на
нов взискател от Кредит Инкасо, с която е поискано да
бъде насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника, което отново е действие,
прекъсващо течащата погасителна давност.
Относно възражението, че ищцата е разбрала за
образуваното по описа на ЧСИ Росица Апостолова изп.
дело № 258/2013 г. едва след получаването на Покана за доброволно изпълнение от
ЧСИ Ивета - Луис Контрерас Ернандес
по изп. дело 55/2020 г., моля да приемете, че по изп. дело 258/2013 г. по описа на ЧСИ Росица Апостолова, е
била изпратена също Покана за доброволно изпълнение на адрес: гр. Варна, ж.к.
Чайка № 14, вх.А, ет.6, ап. 16, като същата е получена от длъжника.
На 06.01.2020 г. е депозирана
молба за образуване на ново изпълнително производство в кантората на ЧСИ Ивета
- Луис Контрерас Ернандес,
с която е поискано да бъдат извършени справки за наличното имущество на
длъжника и да бъде насрочен опис на движими вещи на адреса на длъжника.
Образувано е изпълнително дело № 55/2020 г. По делото е изходирана
Покана за доброволно изпълнение. Също така са изпратени запорни
съобщения до Алианц Банк
България АД иТД НОИ - Варна. След като вече са посочени действия, с които е прекъсвана
давността, ответното дружество допълва
становището си като се позовава
на най - новата съдебна практика, свързана с давността по изпълнителните
дела.
Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г.; постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС посочва кои процесуални действия на съдебния изпълнител
представляват изпълнителни действия и имат за последица прекъсване на
погасителната давност. Със споменатото TP на ВКС от 26.06.2015 г., обаче, се
отменя като загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г. постановено по чл. 58, т. 1
ЗУС (отм), с което е постановено, че образуването на
изпълнително производство прекъсва давността като по време на изпълнителното
производство давност не тече. Съществени в настоящия случай са въпросите какво
действие във времето имат тълкувателните актове на ВКС и в конкретика
TP на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, и кой тълкувателен акт следва пряко да се
приложи в настоящия казус. Дали тълкувателните актове действат ех tunc или ех
nunc, и следователно дали следва да се приложи ППВС №
3/18.11.1980 г. За действието във времето на тълкувателните актове липсва
законова уредба, следователно за решаването му следва да се приложи съдебната
практика като източник на правото. По този въпрос има постановена съдебна
практика - Решение № 170 по реда на чл. 290 ГПК, постановено по гр. д. №
2382/2017, IV ГО на ВКС, с председател Борислав Белазелков.
В мотивите на цитираното съдебно
решение съдът подробно и мотивирано посочва, че „с тълкувателно решение, с
което се обявява за загубило сила предшестващ тълкувателен акт поражда действие
от момента на постановяването на новото TP, поради което и от този момент
предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Ако преди постановяване
на новото TP са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото
между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или TP,
което е било действащо към момента на настъпването на последиците"...
обратното би означавало да се предаде обратно действие на новото TP, което се
предвижда само по изключение, съгласно чл. 14 от Закон за нормативните актове.
Съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. образуването на изпълнително
производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство
давност не тече. Едва от 26.06.2015 г. с TP № 2/26.06.2015 г. е дадено различно
разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва
с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва
да тече нова давност.
В същите мотиви на въпросното решение, съдът категорично посочва, че
„извършената с т.10 от TP № 2/26.06.2015 г. постановена по тълк.
д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда
действие от датата на обявяването на TP, като даденото с т.10 от TP №
2/26.06.2015 г. постановено по тълк. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това." Ако се приеме, че при образуван изпълнителен
процес, преди постановяването на TP № 2/26.06.2015 г. постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, погасителна
давност тече, то може да се стигне до това, че „давността ще се счита за
изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното
решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване
на действащото към онзи момент ППВС"
В подкрепа на изложеното е и
Решение № 51 от 2019 по гр.д. 2917 от 2018 на ВКС, 4-то ГО, Решение №
315/01.10.19 г. по в. гр. д. № 480/2019 г. - ОС-Пазарджик, Решение №
397/04.11.19 г. по в. гр. д. № 605/2019
г. - ОС-Пазарджик, Решение № 287 от 12.10.2018 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 326/2018 г., Решение № 61/24.07.2019 г. по
в. гр. д. № 217/2019 г. по описа на Окръжен съд -rp.
Видин, Решение № 4293 от 15.10.2019 г. на PC - Варна по гр. д. № 18244/2018 г.,
Решение на Окръжен съд - гр. Варна по т.д. № 907/2018 г. и Решение №
911/22.10.2019 г. на Окръжен съд - гр. Варна по в.т.д. № 1091/2019 г.
Такъв отговор на поставения
правен въпрос съответства и на практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, nap. 1 Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи /КЗПЧОС/, обективирана в решение от
19.02.2013 г. по жалба № 2834/2006 г. и в решение от 10.01.2019 г. по жалба №
48149/2009 г. Според последната, при аналогични хипотези на нови тълкувателни
решения на ВКС ДР № 1/04.02.2005 г. на ОСГК на ВКС/, отменящи стари ППВС /ППВС № 4/1964 г./ и придаващи различно задължително
тълкуване на една и съща правна норма, да се придаде обратно действие на новия
тълкувателен акт означава да се наруши правото на ефективен достъп до съд,
прокламирано в чл. 6, nap. 1 КЗПЧОС.
Въз основа на изложеното може да се направи от правна страна извод, че
по настоящия казус, от образуване на изпълнително дело № 258/2013 по описа на
ЧСИ Росица Апостолова на 27.02.2013 г. до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС
№ 3/18.11.1980 г и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма
извършени изпълнителни действия. Началния момент от който започва да тече
погасителна давност е датата 26.06.2015 г. - постановяване на TP №
2/26.06.2015. Следователно, датата, на която вземането се погасява по давност
би била 26.06.2020 г. В настоящия случай, обаче, и в периода след 26.06.2015 г„
във връзка с образуваното по описа на ЧСИ Ивета - Луис Контрерас
Ернандес изпълнително дело № 55/2020 г.. има
извършени изпълнителни действия, които прекъсват погасителния давностен срок. Може да се изведе заключение, че по процесното вземане срещу Р.И.С. не е изтекла погасителната
давност.
Във връзка с гореизложеното,
давността не е текла до 26.06.2015 г. След тази дата тя е започнала да тече, но
е била прекъсната с подадената на 06.01.2020 г. молба за образуване на
изпълнително дело, адресирана до ЧСИ Ивета - Луис Контрерас
Ернандес, с която са поискани изпълнителни действия.
В следствие на това е видно, че относно вземането не е изтекъл петгодишен
период, през който не са предприемани изпълнителни действия.
В мотивите на т. 10 от TP № 2
от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на
ВКС се изтъква, че съгласно чл. 116, б. „в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. ВКС стига
до заключение, че давността по време на висящото изпълнително дело, се прекъсва
многократно, което става с„предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)...". Не е необходимо предприемането на
действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е
задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това следва от
самата разпоредба на чл. 116, б. „в" ЗЗД, в която законодателят неслучайно
си служи с думата „предприемане" на изпълнителни действия, а не
„извършени" или друга подобна формулировка.
По изложените съображения ответникът счита,
че предявеният иск е изцяло неоснователен и моли за отхвърлянето му като ищцата
му заплати разноски за производството.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв.Атанасов поддържа молбата и моли да се уважи.
Ответникът е представил
писмено становище с което поддържа отговора. Моли да се вземат предвид
изложените от него аргументи в отговора.
Съдът като взе предвид събраните в
производството доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност,
становищата на страните, по свое убеждение и въз основа на закона намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните нямат спор относно твърденията в
молбата, че на 06.12.2012 г. в полза на „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК **** е издаден изпълнителен лист по т.д.№ 8725/2012 г. на СГС, ТО, VI-12 състав съгласно който ищцата Р.С. е осъдена да заплати на кредитора
сумата 959.01 лева, ведно със законната лихва от 05.07.2012 г. до окончателното
изплащане на задължението , сумата 100 лева за юриск.възнаграждение
и сумата 80 лева за разноски по арбитражното производство, както и сумата 50
лева, представляваща държаавна такса в производството
по издаване на изпълнителния лист.
Въз основа на същите по молба на взискателя е образувано
изпълнително дело № 20208940400055 по описа за 2020 г. на ЧСИ Ивета-Луис Ернандес с район на действие Варненски окръжен съд,
регистриран в Камарата на ЧСИ с per. № 894. На длъжника е връчена ПДИ.
Между страните няма спор, че
първоначално взискателят е подал молба за образуване
на изпълнително дело № 20138480400258 по опис на ЧСИ Росица Апостолова с район
на действие района на СГС. От извършено отбелязване на гърба на изпълнителния
лист от 06.12.2012 г. – лист 5 от делото /гръб/ се установява, че
изпълнителното производство е прекратено на 10.10.2018
г. на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Страните нямат спор
относно факта, че същото е влязло в сила.
От представените от ответното
дружество доказателства се установява, че с договор за продажба на вземане
/цесия/ от 08.08.2018 г. и приложение № 1а Информация
за вземания е прехвърлило на ответника
по иска „К.и.и.Б.“ ЕАД, ЕИК **** процесното вземане от длъжника Р.С..
С постановление за прекратяване на
изпълнително производство от 10.10.2018 г. по изпълнително
дело № 20138480400258 по опис на ЧСИ Росица Апостолова с район на действие
района на СГС е прекратено изпълнителното производство на осн.чл.433, ал.1,
т.8 ГПК – лист 5 /гръб/ от делото, след което цесионерът
е подал молба пред ЧСИ Ивета-Луис Ернандес с район на действие ВОС за образуване на
изпълнително дело и е образувано изп.дело № 20208940400055 по описа за 2020 г.
От твърденията в молбата и
становището на ответника се установява, че предявеният иск за защита на
длъжника чрез оспорване на изпълнението по исков ред с пр.осн.чл.439 ГПК е допустим. В този смисъл е постановено определение по ч.т.д.№ 843/2020 г. на ВОС и други.
В исковата си молба ищецът е
направил възражение за изтекла обща
давност след стабилизиране на неоспорено изпълнително основание и е
поискал да бъде установено със съдебно
решение, че не дължи сумите по изпълнителния лист поради погасяване на
задължението. Тези твърдения и очертания от предмет на доказване водят до извод за надлежно упражнена искова
защита на длъжник срещу насочено спрямо него принудително изпълнение, изрично
допусната в чл. 439 ГПК.
В хода на производството са събрани доказателства,
че изпълнителното производство е прекратено от
ЧСИ Р.Апостолова на 10.10.2018 г., но в отговора си заместилия взискател
- цесионер
оспорва иска с твърдения, че давността не е прекъсната.
При оспорване на вземане от длъжникът следва
да се съобрази обстоятелството, че липсва идентичност между възраженията на длъжника за погасяване на
паричния дълг чрез плащане, опрощаване, новация,
сливане и т.н., които се отнасят до отричане на самото вземане и давността не
засяга това право, а само възможността на кредитора да упражни принуда - чл.
118 ЗЗД. С твърденията, изложени в
исковата молба, ищецът търси отричане не на материалното право, а на правото на
принудително изпълнение, което е процесуално и се удостоверява с издадения в
полза на кредитора изпълнителен лист. С иск по чл.439 ГПК длъжникът може да търси отричане на легитимацията
на взискателя
като се позове на отпадането поради новонастъпили
факти както на материалното право, така и на упражненото процесуално право въз
основа на изпълнителния лист.
Постановлението за прекратяване на изпълнително
дело № 20138480400258 по опис на ЧСИ Росица Апостолова не е обжалвано и е влязло в сила. Въпреки, че
изпълнителното дело е прекратено от съдебния изпълнител на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК при настъпила перемция, взискателят, в случая цесионера
може във всеки момент да упражни отново
правото на принуда срещу длъжника, тъй като изпълнителен лист за съществуване на дълга му е върнат и е в
негово държане. Настоящият казус е точно
такъв. В тези случаи правното положение на длъжника не се променя при
прекратяване на образуваното изпълнително дело. В актуалната съдебна практика се застъпва становище, че длъжникът има интерес да се освободи от принудителната
сила на изпълнителния лист, издаден в полза на взискателя
като води исково производство за отричане на съществуването на
удостовереното в същия материално право
поради новонастъпил факт с правопогасяващо
действие, какъвто е изтичането на давността за принудително събиране на
паричния дълг. Компетентността на
съдебния изпълнител да преценява такива възражения е ограничена.
Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК
длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава
само на факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производството
по което е издадено изпълнителното основание.
Правото на принудително изпълнение за лицето в чиято полза е налице
осъдително решение, подлежащо на изпълнение
възниква от момента, в който съдебното решение е влязло в сила и за него
важат общите правила за давността. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД
щом вземането е установено със съдебно решение, както и с определение или
разпореждане с което съдът решава спора по същество, срокът на новата давност е
всякога пет години, а чл. 116, б. "в" от ЗЗД определя кога се прекъсва тази давност - с предприемане действия
за принудително изпълнение. Изпълнителното дело против ищцата е образувано въз основа на изпълнителен
лист по влязлата в сила заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. Кредиторът е подал молба за образуване на
изпълнително дело пред ЧСИ Р.Апостолова и такова е било образувано. На 10.10.2018 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК и постановлението за прекратяване
е влязло в сила.
Погасителната давност не спира
докато трае изпълнителният процес съгласно задължителните разяснения в т.10 на ТР 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 на ОСГТК
на ВКС. Същевременно по силата на чл. 116, б.“в“ от ЗЗД, давността се прекъсва
с предприемане на действия за принудително изпълнение. В цитираното по-горе
тълкувателно решение е разяснено, че в хода на изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ
и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Давността се прекъсва с насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
От предприемането на последното
по време валидно изпълнително действие започва да тече новата давност,
независимо от това, дали изпълнителното производство е прекратено на основание
чл. 433, ал.1, т.8 ГПК – поради това, че взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на 2 /две/ години.
В настоящият случай последното
изпълнително действие, довело до прекъсване на давността по изп.дело
№ 20138480400258 по опис на ЧСИ Росица Апостолова е прекратяване на
изпълнителното производство по същото дело с постановление от 10.10.2018 г. С молба вх.№ 00132/06.01.2020 г. до ЧСИ
Ивета-Луис Ернандес новият взискател
е поискал образуването на изпълнително дело и такова е образувано с №
20208940400055. От влизане в сила на решение № 674/05.07.2012 г. по вътрешно арб.дело № 674/2012 г. по описа на арбитър Бисерка Газдова до образуването на изпълнително производство пред
ЧСИ И.Ернандес с разпореждане от 06.01.2020 г. е
изтекла 5-годишната давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за датата на влизане в сила на решението, поради
което съдът приема, че същото е влязло в сила най-късно на 06.12.2012 г. –
датата на която е издаден изпълнителния лист въз основа на влязлото в сила
решение. Последното изпълнително действие по изп.дело
№ 20138480400258 по опис на ЧСИ Росица Апостолова е извършено на 05.11.2014 г.,
като считано от тази дата до 06.01.2020 г. – датата на образуване на изпълнително дело от ЧСИ И.Ернандес също е изтекла 5-годишната давност по чл. 117, ал.
2 от ЗЗД.
С изтичането на давността,
лицето в чиято полза е налице осъдително решение, подлежащо на изпълнение е
изгубило правото на принудително изпълнение срещу длъжника. Както се посочи
по-горе съгласно т.10 на ТР 2/26.06.2015
г. по тълк.д.№ 2/2013 на ОСГТК на ВКС не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността действията по образуване на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. От изложеното следва, че предявения иск е изцяло
основателен и следва да се уважи.
При този изход на спора ответникът дължи на ищцата разноски за производството в размер на 500
лева, съгласно представени доказателства за плащане и договор за правна защита
и съдействие.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на К.И.И.Б." ЕАД с ЕИК ****,
с адрес ***, Бизнес център Люлин 6, ет.2 – цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г., че Р.И.С. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, чрез адвокат Р.Атанасов от
ВАК не
му дължи сумите
по изпълнителен лист от 06.12.2012 г., издаден от Софийски градски съд,
ТО, VI-12 състав по т.д. № 8725/2012, издаден в полза на „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК *** – цедент в размер на сумата
от 959.01 лева, ведно
със законната лихва от 05.07.2012 г. до окончателното погасяване на
задължението, сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, сумата от 80 лева
разноски по арбитражното производство,
както и сумата от 50 лева, представляваща държавна такса в
производството за издаване на изпълнителен лист, както и разноските които се дължат по образуваното
изп.дело № 20208940400055, по описа на ЧСИ Ивета-Луис
Ернандес, поради погасяване по давност на задължението,
на осн. чл.439 ал.2, вр.чл.124 ал.1 ГПК, вр.чл.117,
ал.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.И.И.Б." ЕАД
с ЕИК ****, с адрес ***, Бизнес център Люлин 6, ет.2 да
заплати на Р.И.С. ЕГН ********** ***, съдебен адрес *** разноски за
производството пред РС Варна в размер на
500 /петстотин/ лева, , на осн.чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред ВОС в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
Районен съдия: