Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 08.07.2013 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, първи състав в публично
заседание на тринадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря В.К., като разгледа
докладваното от съдията НАХ дело № 598 по описа за 2013 година, за да се
произнесе, съобрази следното :
С наказателно постановление №
РД-17-5/09.04.2013 г. на Калин Ангелов Каменов -председателя на Държавната
агенция за закрила на детето /ДАЗД/ е наложена на основание чл.46,ал.2,във
връзка с чл.45,ал.11 от Закона за закрила на детето глоба в размер на
3 000 лева на В.Г.С. ***,ЕГН:********** за извършено нарушение на чл.7,
ал.2, във връзка с ал.1 от ЗЗДет.
Недоволна от постановлението
останала жалбоподателката В.Г.С., която го обжалва в
срок, като незаконосъобразно,като счита,че отразените в акта случаи са отразени
неточно,не са взети предвид възраженията по акта,както и данните за подадените
сигнали,извършените интервенции и останалите предприети мерки относно
различните случаи.Излага още,че действията на ДАЗД показват преднамерено и
необективно отношение към нея,като моли съда да отмени обжалваното НП с всички
произтичащи от това последици.
В съдебно заседание, жалбоподателката
С. редовно призована се явява лично и с адв.Близнаков,който поддържа жалбата и
счита,че НП е незаконосъобразно и недоказано,поради което моли съда да го
отмени с произтичащите от това последици. Представени са писмени бележки.
Ответникът ДАЗД, редовно
призовани, се представляват от юриск. Дукова,която
излага,че НП е законосъобразно и правилно и нарушението е установено от
събраните по делото доказателства. Представени са писмени бележки.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите Г.Е.А.,Р.Т. Пейкова,Д.Б.Б.,Камелия
Ангелова Джонева,Иринка Цветанова Кюркчиева и Камелия
Маринова Петкова, както и от становищата на страните в съдебно заседание и
писмените бележки, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Жалбоподателката В.Г.С. изпълнявала длъжността
директор на ДДГРГ „Митко Петков” – с.Крушуна, Ловешка област.
За периода 20-22.03.2013
год.експерти от ДАЗД са извършили проверка при която е констатирано нарушението
,за което е съставен АУАН.
На 22.03.2013 г., бил съставен
АУАН №0000889 от св.Г.А.,в присъствие на св.Р. Пейкова и Д.Б. срещу В.Г.С.-***
за това,че за периода 05.12.2012 год.до 22.03.2013 год.не е сезирала незабавно
органите за закрила-ДСП-Ловеч,ДАЗД,МВР за нуждата от закрила на детето Габриела
Добрева Димитрова,което на 05.12.2012 год.-медикаментозно отравяне,на
25.01.2013 год.-нервна криза с повръщане и затруднено дишане,на 13.03.2013
год.-падане и травма на ръка,на 18.03.2013 год.-гадене ,повръщане и
кръвотечение от носа-претърпяло инциденти,които поставят в риск живота и
здравето на детето.за периода от 18.01.2013 год.до 25.01.2013 год. не е
сезирала незабавно органите за закрила-ДСП-Ловеч,ДАЗД,МВР за нуждата от закрила
на детето Габриела Добрева
Димитрова,което на 18.01.2013 год.е получило нервна криза е хоспитализирано,което поставя в риск живота
и здравето на детето.За периода от 10.02.2013 год.до 28.02.2013 год.не е
сезирала незабавно органите за
закрила-ДСП-Ловеч,ДАЗД ,МВР за нуждата от закрила на детето Цветомир Бориславов Цонев,което на 10.02.2013
год.е поставено в риск за живота и здравето поради упражнено физическо насилие
от пълнолетен,което представлява нарушение на чл.7,ал.2,във връзка с ал.1 от ЗЗДет.По така съставения акт, В.С. е подала писмени
възражения,които са приложени към преписката.Въз основа на АУАН е издадено
обжалваното НП.
Съдът на база събраните по
делото доказателства приема,че жалбата е подадена от надлежна страна и е
допустима,но по същество е неоснователна.
АУАН е съставен и съответно
наказателното постановление издадено от компетентни органи, съгласно
разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗЗДет и Заповед №
РД-11-88/01.03.2013 г. на Председателя на ДАЗД.
АУАН и наказателното
постановление съдържат предвидените в чл.42, съответно чл.57 от ЗАНН
задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание.
Неоснователно е направеното в писмената защита възражение,че АУАН е бил
подписан и връчен на жалбоподателката,без същият да е
подписан от св.Б.,тъй като видно от показанията на св.Б. същата е присъствала в
институцията по време на проверката ,наясно е била за какво се съставя акта и е
била свидетел по връчването на същия.Освен това следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.43,ал.1 от ЗАНН,която допуска АУАН да бъде подписан от актосъставителя и от един свидетел.Липсват доказателства за
твърдението на жалбоподателката ,че св.Б. е подписала
акта впоследствие.От друга страна правата на жалбоподателката
по никакъв начин не са били нарушени или ограничени при извършената проверка и
съставяне на АУАН,тъй като същата е присъствала през цялото време на проверката
и на съставяне на акта,същият й е бил предявен и връчен по надлежния ред,като е
упражнила своевременно правото си на възражения по акта.
Безспорно от събраните по делото
писмени доказателства и от разпитаните по делото свидетели се установява
изложената в НП фактическа обстановка по случая, а именно наличието на
инциденти с децата Габриела Димитрова и Цветомир Цонев, които не се отричат и
от жалбоподателката. Безспорно също така е и това,че
въпросните инциденти,някои от които протекли с хоспитализация в болнично
заведение/по отношение на Г.Димитрова/, са поставили двете деца в категорията
„дете в риск”, съгласно легалната дефиниция дадена в нормата на §1, т.11, б.”в”
от ДР на ЗЗДет. При това положение, съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗЗДет, всяко лице, на
което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да
уведоми дирекция „Социално подпомагане”, Държавната агенция за закрила на
детето или МВР. Това задължение, в още по-голяма степен се отнася за лица, на
които нуждата от закрила е станала известна във връзка с упражняваната от тях
професия или дейност, какъвто е случаят с жалбоподателката
и в какъвто смисъл е и нормата на чл.7, ал.2 от ЗЗДет.
Защото несъмнено, с оглед заеманата от нея длъжност „директор” на Дом за деца,
лишени от родителска грижа „Митко Петков” – с.Крушуна, тя попада в кръга на
задължените лица по ал.2 на чл.7 от ЗЗДет. Неотносими са направените от С. възражения по акта и
правилно не са били възприети от наказващия орган,тъй като във възражението по
акта жалбоподателката
подробно обяснява как са реагирали служителите на дома при въпросните
инциденти и това,че своевременно е оказана медицинска помощ на децата.Това
обстоятелство,че на тел.112 е извикан екип на спешна помощ не бива да се смесва
и не може да игнорира задължението ,което е имала директорката на дома,а именно
да уведоми и да сезира незабавно органите за закрила-ДСП,ДАЗД и МВР за
инцидентите,които са поставили в риск живота и здравето на децата Габриела и
Цветомир,още повече,че от Цветомир Цонев е имало и постъпила жалба от
11.02.2013 год. по повод нанесения му побой от пълнолетно лице.По повод
инцидента с детето Цветомир Цонев жалбоподателката е
изпратила писмо до ДСП и РУП-Ловеч едва на 28.02.2013 год.,което не се покрива
с критериите за незабавно сезиране на органите по закрила.Следва да се има
предвид и това,че инцидентите с детето Габриела Димитрова са били няколко и в
кратък период от време,при които се е наложило намесата на спешна медицинска
помощ,поради което съдът не приема изложеното във възражението,че не е реално и
най-малкото неразположение на детето да се счита за изключително сериозен
инцидент,застрашаващ живота и здравето му и не го прави дете в риск,за да бъдат
уведомени незабавно органите за закрила. Не е за пренебрегване и това,че идеята
и целите на ЗЗДет.всъщност са да се елиминира именно
субективния фактор/преценката за това дали детето е в риск или не/,с цел да се
избегне точно поставянето на живота и здравето му в риск.Без значение за спора
по делото е това,че всеки от отделните възпитатели се е обадил на тел.112,тъй
като както вече беше отразено по-горе задължението да се сезират незабавно
органите по закрила е и за жалбоподателката ,а не за
възпитателите от дома.Няма спор ,че своевременно е извикана бърза помощ и е
оказана лекарска помощ на Габриела Димитрова,но също така безспорно е ,че
директорката на дома е била уведомена от въпросните възпитатели за състоялите
се инциденти,същите са отразени в регистъра за инциденти и рапортната
тетрадка и въпреки това жалбоподателката не е
сезирала незабавно органите по закрила на детето.От показанията на разпитаните
свидетели,посочени от жалбоподателкта се
установява,че всеки от тях е присъствал на отделен инцидент с Габриела,за който
са уведомили г-жа С.,но не се установява,същата незабавно да е уведомила някои
от органите по закрила за тези инциденти.От показанията на св.Джонева се установява,че при един от инцидентите Габриела е
била в емоционално нервно състояние,скубела си е косите,правила е опити да се
нарани и дори е казала,че иска да сложи край на живота си,което определено
поставя в категорията „дете в риск”.
Ето защо, с оглед на тези
съображения съдът приема, че жалбоподателката В.С. е
извършила нарушение на разпоредбата на чл.7, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗЗДет, както правилно е квалифицирал деянието и наказващият
орган. Правилно наказващият орган е приложил и санкционната разпоредба на
чл.45, ал.11 от ЗЗДет, като е наложил санкция от
3 000 лева, тъй като нарушението е извършено повторно от С..
В тази връзка не могат да бъдат
кредитирани аргументите на жалбоподателката за
„маловажност” на случая и приложението на чл.28 от ЗАНН. Действително, съгласно
цитираното ТР № 1/2007 г. на ВКС, преценката на административнонаказващият
орган за „маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол. Това е така, тъй като административнонаказателния
процес е строго нормирана дейност, при която за всяко извършено административно
нарушение се налага съответното наказание, а прилагането на санкцията на
съответната административнонаказателна норма, във
всички случаи е въпрос само на законосъобразност, но не и на целесъобразност.
При преценката на случая съдът установи, че няма основания за приложението на
чл.28, б.”а” от ЗАНН,още повече,че по делото са представени
доказателства-Решение №709/12.10.2012 год.по НАХД №1887/2011 год.,потвърдено с
Решение №21/15.02.2013 год.на Адмнистративен съд
–Ловеч,от което е видно ,че жалбоподателката е
санкционирана веднъж за такова нарушение и е наложена минимална глоба.В тази
връзка правилен е извода на наказващият орган,че се касае за повторно
нарушение,тъй като видно от обстоятелствената част на НП е имало инциденти през
м.март.2013 год.,когато е било влязло в сила цитираното решение на ЛРС.Вида на
конкретното нарушение, осъществяващо се чрез бездействие, не се отличава по
степен на обществена опасност от останалите такива нарушения, поради което не
би могло да се приеме, че случаят е маловажен и не случайно законодателят е
предвидил един такъв сравнително висок праг на минималния размер на санкцията
за това нарушение. Освен това, касае се за права на деца, в разглеждания случай
деца в риск, като застрашени са били и здравето и живота им. Разпоредбата на
чл.7, ал.1 и ал.2 от ЗЗДет е императивна и вменява
безусловно задължението незабавно да бъдат уведомени съответните органи, когато
дете се нуждае от закрила. Законодателят е употребил израза „незабавно” именно,
за да подчертае сериозността на този обществен или служебен ангажимент.
Безспорно, жалбоподателката е предприела действия по
овладяване на ситуацията,като в някои от случаите макар и по-късно е уведомила
органите по закрила, но тези действия са само смекчаващи отговорността й
обстоятелства и в никакъв случай не могат да заместят императивното изискване
на закона. Незабавно уведомяване означава това да е станало в първите часове
след случилото се или най-много до ден, два, в зависимост от конкретната
ситуация.Ето защо, поради тези съображения съдът счита, че не могат да бъдат
кредитирани доводите за маловажност на нарушението и правилно наказващият оран
не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Съдът не споделя и възражението
изложено в жалбата за тенденциозност от страна на контролните органи спрямо жалбоподателката ,тъй като видно от АУАН и НП независимо от
това,че инцидентите с децата са няколко и при всеки от тях не е имало незабавно
сезиране на органите по закрила,наказващият орган е преценил и е приел
изброените случаи като едно нарушение и е наложил една санкция на жалбоподателката.Тъй като наказващият орган е описал едно
нарушение и е наложил съответната санкция за него,което е и по-благоприятно за жалбоподателката,съдът не е коментирал това обстоятелство в
мотивите си.
При определяне на санкцията
наказващият орган е съобразил обстоятелството,че нарушението е извършено при
условията на повторност и правилно е наложил
наказание глоба в размер на 3000 лева,който размер се доближава до минималния
размер от 2000 лева за повторно нарушение,предвиден в чл.45,ал.11 от ЗЗДет.
Поради изложените съображения,
настоящият състав намира, че обжалваното НП е законосъобразно ,правилно и
обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса следва
да бъде оставено без уважение като неоснователно направеното от жалбоподателката искане за присъждане на разноски,още
повече,че такива в това производство не се дължат независимо от изхода на
процеса.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № РД-17-5/09.04.2013 г. на Калин Ангелов Каменов
-Председател на Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/ ,с което е
наложена на основание чл.46,ал.2,във връзка с чл.45,ал.11 от Закона за закрила
на детето глоба в размер на 3 000 лева на В.Г.С. ***,ЕГН:**********, за
нарушение на чл.7, ал.2, във връзка с ал.1 от същия закон, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателката за
присъждане на направените по делото разноски,като неоснователно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Ловеч в 14 дневен срок от съобщението на
страните,че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :