Р Е Ш Е Н И Е
№ 661
гр.Пловдив, 27.03.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и първи февруари, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 193/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 480482 – F514108/27.11.2019г., издадено от И. В. В., на длъжност *** на ТД
НАП-Пловдив, с което на „ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ КРИЕЙТИВ ПАРТНЕРС“ ООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление – ***, на основание чл.74, ал.1 от Закона за
счетоводството е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 588,95
/петстотин осемдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки/ лева, за нарушение
на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.
В жалбата се поддържа, че при издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени процесуални и материални нарушения, водещи до издаването
на незаконосъобразен акт. Поддържа, че съгласно чл.52, ал.1 от ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да се произнесе по административнонаказателната
преписка в месечен срок, който в случая не е спазен. Още сочи, че не са
отчетени всички факти и обстоятелства по конкретната преписка, а именно – че
нарушението е извършено за първи път и не са настъпили вредоносни последици за
фиска, в който мисъл поддържа, че са налице предпоставките за прилагане реда на
чл.28 от ЗАНН. Взема становище, че в наказателното постановление не е описано
достатъчно ясно в обстоятелствената част извършеното нарушение, в какво се
изразява то, обстоятелствата, при които е било извършено и на какви
доказателства се основава, кога и къде е извършено нарушението. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено. В допълнително писмено становище
сочи, че наказателното постановление е необосновано и неправилно поради
нарушение на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, свидетелят Т. еднолично е извършила
проверката в Търговския регистър, не е съставила протокол по чл.50 от ДОПК,
който е доказателство за извършените от органа действия и установените факти.
Посочва, че АУАН е съставен в отсъствието на свидетели на извършване или
установяване на нарушението, поради което посоченият свидетел е такъв по реда
на чл.40, ал.3 от ЗАНН, поради което е следвало да бъдат посочени двама
свидетели. Още поддържа, че разпоредбата на чл.42, т.7 от ЗАНН използва
множествено число за свидетелите – както за тези по чл.40, ал.1 от ЗАНН, така и
тези за чл.40, ал.3 от ЗАНН. Също предлага наказателното постановление да бъде
отменено, както и претендира присъждане на
направените по делото разноски. Процесуалният представител на
жалбоподателя – адвокат В. поддържа жалбата на изложените основания, също
предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител
– юрисконсулт П. оспорва жалбата, сочи че нарушението се подкрепа от извадка от
Търговския регистър, който е публичен, както и че няма изискване за съставяне
на документи като протокол по чл.50 от ДОПК. Още поддържа, че посочения
свидетел е такъв на установяване на нарушението, както и че АУАН е съставен в
присъствието на управителя на дружеството, видно от подписа върху разписката за
връчване. На следващо място застъпва становище, че не са допуснати процесуални
нарушения по отношение сроковете за издаване на наказателното постановление,
срокът по чл.52 от ЗАНН е инструктивен, предвид посочения в чл.34 от ЗАНН
шестмесечен срок за същото. Още поддържа, че не са назали предпоставки да се
приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като е налице значително закъснение – повече от 3
месеца и нарушението е формално. Предлага наказателното постановление да бъде
потвърдено, както и да бъдат присъдени разноски на въззиваемата страна.
Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 09.12.2019г. видно от оформената
разписка към самото наказателно постановление, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив на 16.12.2019г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружество „ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ КРИЕЙТИВ ПАРТНЕРС“ ООД, ЕИК:********* било
търговец по смисъла на Търговския закон и предприятие по смисъла на Закона за
счетоводството. Същият търговец извършвал дейност през 2018г., видно от
подадена в ТД НАП – Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКОП с вх.№
1600И0710061 и приложен към нея годишен отчет за дейността.
Жалбоподателят „ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ КРИЕЙТИВ ПАРТНЕРС“ ООД не публикувало
годишен финансов отчет на същото дружество за 2018г. в Търговския регистър към
Агенция по вписванията до 30 юни на следващата година, а именно – до
01.07.2019г. /30.06.2019г. бил неприсъствен ден/.
За горното обстоятелство ЦУ на НАП било уведомено на 21.08.2019г. с
писмо на Агенция по вписванията, която информация била получена в ТД НАП –
Пловдив с писмо изх.№ 12-00-316/21.08.2019г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП
с вх.№ 04-01-1768/05.09.2019г..
С оглед на горното, на 08.10.2019г. свидетелят В.П.Т., в качеството и на
*** в ТД НАП - Пловдив, съставила АУАН № F514108 срещу „ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ КРИЕЙТИВ
ПАРТНЕРС“ ООД за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.
Последният АУАН бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, който
го подписала. Въз основа на последния акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел В.П.Т., която помни случая и описва извършената проверка и
сторените при същата констатации, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът
намира показанията на свидетеля Т. за последователни, логични, непротиворечиви
и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира
последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране
извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на
акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от събраните по делото
писмени доказателства – писмо изх.№ 12-00-316/21.08.2019г. на ЦУ на НАП,
получено в ТД на НАП с вх.№ 04-01-1768/05.09.2019г. – от което се установява
начина и момента на констатиране на нарушението; данъчна декларация по чл.92 от
ЗКОП с вх.№ 1600И0710061 и приложен към нея годишен отчет за дейността – от
които се установява, че дружеството е осъществявало дейност през 2018г., както
и нетните приходи от продажби за отчетния период.
Следва още да се посочи, че горната фактическа обстановка по същество не
е спорна между страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № ЗМФ-610
от 03.07.2018г. на министъра на финансите – от която се установява материалната
компетентност на административнонаказващия орган, а тази на актосъставителя
следва от разпоредбата на чл.78, ал.1 от Закона за счетоводството, в качеството
и на старши *** в ТД НАП - Пловдив. При съставянето на АУАН и при издаването на
НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на
наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са
и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ
КРИЕЙТИВ ПАРТНЕРС“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – ***
е нарушило разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството – за
това, че на 02.07.2019г., в гр.Пловдив, в качеството си търговец по смисъла на
Търговския закон и предприятие по смисъла на Закона за счетоводството, не
публикувало годишен финансов отчет на същото дружество за 2018г. в Търговския
регистър към Агенция по вписванията до 30 юни на следващата година, а именно –
до 01.07.2019г. /30.06.2019г. бил неприсъствен ден/.
Установено е, а и не оспорва от страните, че „ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ КРИЕЙТИВ
ПАРТНЕРС“ ООД, ЕИК:********* е търговец по смисъла на Търговския закон и
предприятие по смисъла на Закона за счетоводството. Ето защо и за същото е
налице задължението на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството за вписване
и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на
следващата година.
Съдът намери за
неоснователно възражението за допуснато съществено процесуално нарушение
предвид това, че съгласно чл.52, ал.1 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да се произнесе по
административнонаказателната преписка в месечен срок, който в случая не е
спазен. Посоченият в чл.52, ал.1, изр. първо от ЗАНН едномесечен срок е
инструктивен такъв, като неговото неспазване може да бъде единствено основание
за определена дисциплинарна отговорност и т.н., но не и относно заключение за
съществено процесуално нарушение, опорочаващо процедурата по издаване на
наказателното постановление. Това е така, защото чл.34, ал. от ЗАНН изрично е
предвидил срока, в който от образуване на административнонаказателното
производство (което от своя страна, съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН, се образува
със съставяне на АУАН) може да бъде издадено наказателно постановление и този
срок е шест месечен.
На следващо място, съдът намира за неоснователно и становището, че в
наказателното постановление не е описано достатъчно ясно в обстоятелствената
част извършеното нарушение, в какво се изразява то, обстоятелствата, при които
е било извършено и на какви доказателства се основава, кога и къде е извършено
нарушението. Същото възражение е бланкетно и декларативно, поради което не може да
бъде коментирано от съда. В наказателното постановление изрично е посочено, че
нарушението е извършено на 02.07.2019г. в гр.Пловдив, описани са всички
съставомерни факти, съгласно вече посоченото.
Същото така, като неоснователно следва да се прецени и възражението, че свидетелят Т. еднолично е извършила проверката в
Търговския регистър, не е съставила протокол по чл.50 от ДОПК, който е
доказателство за извършените от органа действия и установените факти. Следва да се
посочи, че процеса по ЗАНН не е предвижда провеждане на доказване по реда на
ДОПК, нито ограничава последния доказателствен процес с посочените в ДОПК
способи. Още повече, в случая не се касае за нарушение по ДОПК, а за такова по
Закона за счетоводството, поради което и неясно остава защо установяването на
същото следва да се провежда по реда и способите на ДОПК.
Що се отнася до посоченото на
чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, до действително не се установява свидетелят по
АУАН С. И. Ж. да е присъствала към момента, в който свидетелят Т. е направила
съответната справка в Търговския регистър, поради което Ж. не е свидетел на
извършване или установяване на нарушението. Безспорно е също, че съгласно
чл.40, ал.3 от ЗАНН, при липса на свидетели, присъствували при извършването или
установяването на нарушението, АУАН се съставя в присъствието на двама други
свидетели. В случая обаче липсата на посочен втори свидетел не съставлява
съществено процесуално нарушение, което би могло да обоснове извод за
опорочаване производството по съставяне на АУАН. Следва да се има предвид, че с
изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН за посочване свидетел на съставянето на
АУАН, както и в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН не е самоцел, а цели да
обезпечи установеността на фактическите констатации, отразени в АУАН, съответно
– възможността те да бъдат проверени – както от наказващия орган по реда на
чл.52. ал.4 от ЗАНН, така и от съда по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН. Именно с
оглед на горното е и предвиденото в чл.40, ал.4 от ЗАНН, а именно – че когато
нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се
състави и в отсъствие на свидетели, доколкото законодателят явно е преценил, че
наличието на официален документ е достатъчна гаранция за установеност на
нарушението.
В разглеждания случай нарушението е установено след справка в публичния
и общодостъпен Търговски регистър, при това – въз основа на обстоятелства,
декларирани от самия нарушител. Последният начин на установяване нарушението
създава далеч по-голяма сигурност дори от установяването му въз основа на
„официални документи“ по смисъла на чл.40, ал.4 от ЗАНН, поради което очевидно
трудно може да бъде подкрепено едно становище, че липсата на посочен втори
свидетел на АУАН опорочава последния, като води до ограничаване възможността за
проверка констатираните със същия факти относно едно нарушение, което поначало
не е спорно между страните.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение,
както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.38, ал.1,
т.1 от Закона за счетоводството, отчетена от законодателя при въздигане на
деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и
законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като
последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен
случай.
В този смисъл неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че
нарушението е извършено за първи път и не са настъпили вредоносни последици за
фиска, в който мисъл поддържа, че са налице предпоставките за прилагане реда на
чл.28 от ЗАНН. Самият факт, че нарушението е извършено за първи път не
съставлява достатъчно основание за прилагане чл.28 от ЗАНН. Също така и както
вече бе посочено – нарушение е формално, като засегнатите обществени отношения
са свързани не само с фискалната политика, а и с публичната достъпност на
горните данни, и в този смисъл – със сигурността на гражданския оборот,
очевидно съвсем спекулативно е едно твърдени дали и до са настъпили вредоносни
последици за фиска или други субекти.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството, за
процесното нарушение е предвидено административно наказание за юридическо лица
– имуществена
санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за
отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не
по-малко от 200 лева. В случая и наказанието е определено в минимален размер, а
именно – 0,1 до 0,5 от нетните приходи от продажби за отчетния период в размер
на 588953,92 лева – или 588,95 лева, като няма данни и не се твърди нарушението
да е поредно, нито други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което
следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта на установеното
нарушение.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на въззиваемата
страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и представител. Съгласно
чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Последната разпоредба от своя страна при определянето на максималния размер на
възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ
бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е взел участие в
проведеното открито съдебно заседание. Съдът намира, че делото не разкрива нито
фактическа, нито правна сложност, за разглеждането е в рамките на две съдебни
заседания, с кратка продължителност, разпитан е един свидетел, поради което съдът
намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е
80 лева, който съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 480482 –
F514108/27.11.2019г., издадено от И. В. В., на длъжност *** на ТД НАП-Пловдив,
с което на „ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ КРИЕЙТИВ ПАРТНЕРС“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление – ***, на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството
е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 588,95 /петстотин осемдесет и осем лева и
деветдесет и пет стотинки/ лева, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за
счетоводството.
ОСЪЖДА „ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ
КРИЕЙТИВ ПАРТНЕРС“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – ***
ДА ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.