№ 23285
гр. София, 05.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110106933 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 163418/20.05.2024 г., депозирана от процесуалния
представител на ищеца, с която се иска изменение на решение № 8383/08.05.2024 г. в частта
за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 е подадено становище от ответната страна, в което се развиват
доводи за неоснователност на искането.
Съдът намира молбата за неоснователна.
С решението са присъдени съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на
ицеца в размер на 400 лв.
На първо място, съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C‑438/22, чл. 101, § 1
ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.
101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер
понисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При
наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се
твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
1
конкуренцията споразумения и практики. Ето защо съдът намира, че при преценка
съответствието на адвокатския хонорар с действителната фактическа и правна сложност на
делото не е обвързан от минимално определения размер по НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004
Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ.
На второ място, както е посочил и ответникът, делото не се характеризира с фактическа и
правна сложност. По приложението на нормите, служещи като правно основание за главния
иск, е налице богата съдебна практика. Много от фактическите твърдения на ищеца са
отделени като безспорни, поради което за тях не е провеждано доказване. Действително,
съдът съобразява, че по делото са проведени няколко съдебна заседания, но това се дължи
частично по вина на вещото лице, и частично - по вина на ищеца, който не е формулирал с
исковата молба или с молба преди ОСЗ, всички въпроси за СТЕ, съобразно тежестта на
доказване.
Съдът намира, че разноските са правилно разпределени с решението, паради което молбата с
вх. № 329681/17.11.2023 г. следва да се остави без уважение. така мотивиран, Софийски
районен съд, 178 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 163418/20.05.2024 г., депозирана от
процесуалния представител на ищеца, с която се иска изменение на решение №
8383/08.05.2024 г. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от връчването на препис на всяка от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2