№ 489
гр. Х., 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Х., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Гражданско дело №
20225600100731 по описа за 2022 година
Гражданско дело № 731/2022 г., по описа на Окръжен съд – Х., е образувано по
искова молба вх. № 9324/09.12.2022 г. на С. А., представлявана от своята майка и законен
представител З. В. А., подадена чрез адв. Р. М., пълномощник, против „ДЗИ – ОБЩО
ЗА.ХОВАНЕ” ЕАД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
***************. Претендира се зА.хователно обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 60 000 лв., ведно със законна лихва за забава върху претендираната сума, считано
от 24.01.2022 г. (датата на уведомяване на зА.хователя за настъпилото ПТП, с извънсъдебна
молба-претенция) до окончателното заплащане на обезщетението за неимуществени вреди.
ИЩЦАТА- С. А., представлявана от своята майка и законен представител З. В.
А., чрез адв. Р. М., излага твърдения за настъпило на 05.11.2021 г. на първокласен път I-5-
HKV-1241, на около 200 м. преди кръстовище с първокласен път I-5 от с. В., ПТП.
Прави се описание на механизма на настъпване на пътния инцидент, съгласно което, на
посочената дата 05.11.2021 г., водачът на лек автомобил марка и модел „О.А.“ с рег. №
*********, Д.Ж. А., при движение от с. В. в посока първокласен път I-5, като предприел
маневра да се отклони наляво по платното за движение, в частност да премине в друга пътна
лента, навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал с предната си част в предната
част на лек автомобил марка и модел „Т.К.“, с рег.№ **********, управляван от водача
Ф.Х.Ф..
За пътното произшествие бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 98/05.11.2021 г., по описа на ОД на МВР-Х., в който било отразено, че виновен за
катастрофата бил водача на МПС марка „О.“ модел „А.“, с рег. № ********, Д.Ж. А., спрямо
1
когото било образувано и ДП № 959/2021 г. по описа на РУ-Х..
В резултат на така настъпилия пътен инцидент пострадала ищцата С. А. – пътник в
лек автомобил марка и модел „О.А.“, с рег. № ********, на която били причинени сериозни
травматични увреждания. Тя била незабавно транспортирана по спешност до УМБАЛ
„Свети Г.“ ЕАД, гр. Пловдив, където била приета в Клиника по Неврохирургия с оплаквания
за болки в главата и корема, и повръщане. След направени редица изследвания, прегледи,
компютърна томография на глава, лумбални спондилографии – фас и профил и
рентгенографии, били установени следните травматични увреждания: разкъсно-контузна
рана вдясно челно на главата, придружена с вертикална фрактура вдясно фронтално,
ангажираща предна и задна стена на фронтален синус, преминаваща през горния орбитален
ръб и пропагираща през супраорбитална етмоидална клетка вдясно с ангажиране на
медиалната орбитална стена, десностранен максиларен и фронтален хемосинус, хем в
предни и средни итмоидални клетки вдясно и средни вляво, минимална пневмоцефалия
регионално, кефалхематом вдясно фронтално; на колянна става данни за асиметрична ставна
междина с разширяване латерално, силна сянка наслагваща се по латералния метафизарен
контур на тибия суспектен за фрагмент; в лява лакътна става установено прекъсване на
апекса на медиалния епикондил на хумерус; нееднородна структура на олекранона на лява
лакътна става. Било взето решение за консервативно лечение и активно клинично
наблюдение с определена медикаментозна терапия. С. А. била изписана на 11.11.2021 г. с
окончателна диагноза: Контузио капитис. Фрактура крании ет базеос крании. Контузио
церебри гр. левис; В.Л.К. фациеи регио фронталис, с направена препоръка за ХДР за 30 дни,
да не приема шоколад и възбуждащи напитки, както и за консултация със специалист по
лицево-челюстна хирургия.
В деня на изписването, 11.11.2021 г., пострадалата била приета по спешност в
Клиника по Лицево-челюстна хирургия УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, гр. Пловдив, където била
оперирана по повод раната на челото. Последната била ревизирана, краищата й
ексцезирани, извършена била хемостаза и шев. А. била изписана на 13.11.2021 г. с
окончателна диагноза: Открита рана на други области на главата. В.Л.К. фацией ин регио
фронталис.
Пътният инцидент причинил на С. А. внезапно и неочаквано увреждане на
здравето, множество болки и страдания. След произшествието имала краткотрайна загуба на
съзнание, в последствие повръщала неколкократно. Болките в главата продължили и след
болничния престой и направената операция, като пострадалата изпитвала невъзможност да
се концентрира; поради постоянното главоболие не била в състояние да осъществява
активна физическа дейност и се налагало главно да лежи. Контузията в коляното също била
силно болезнена, затруднявала придвижването й, в резултат на което при ходене накуцвала.
Останалите охлузвания и натъртвания по тялото били източник на допълнителен
дискомфорт и дразнение през цялото денонощие. Всичко това в съвкупност влошило
значително ритъма на живот на пострадалата С. А..
Злополуката повлияла тежко върху психиката на пострадалата, предвид ниската й
2
възраст. След преживяното ПТП се появили безпокойство и стрес, които се отразили на съня
на А. - оплаквала се от трудно заспиване, неспокоен сън, често будене от кошмари. У нея се
появил страх от автомобили, отказвала да се вози в кола, поради опасения, че ще пострада
отново. Станала мълчалива, тревожна, лесно се разстройвала и често сменяла настроението
си, чувствала се силно депресирана и неуверена. Престанала да се храни, и нямала желание
да играе както преди. Притеснявала се, че от раната щели да останат белези, които биха
накарали нейните връстници да я отбягват.
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 98/05.11.2021 г., по
описа на ОДМВР-Х., както и от справка, извършена на интернет страницата на
Информационен център към Гаранционния фонд, виновният за пътния инцидент водач на
лек автомобил марка и модел „О.А.“ с рег. № *********, Д.Ж. А., имал валидна
задължителна зА.ховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, към датата на
пътния инцидент, сключена с „ДЗИ – ОБЩО ЗА.ХОВАНЕ“ ЕАД, с полица №
BG/06/121001242224, валидна за периода от 04.05.2021 г. до 03.05.2022 г.
Сочи се още, че ищецът на основание чл. 380, ал. 1 КЗ отправил зА.хователна
претенция до ответното дружество на 24.01.2022г., заведена с вх. №94-Р-24/24.01.2022 г.,
като към датата на подаване на исковата молба, въпреки изтеклия законоустановен срок, не
било определено и изплатено зА.хователно обезщетение от страна на зА.хователя. От датата,
на която зА.хователят бил уведомен за настъпилото ПТП от пострадалото лице –
24.01.2022г., с отправената претенция, се дължало и законна лихва върху претендираната
сума.
Така аргументирано се отправя искане до съда, ответното зА.хователно
дружество „ДЗИ – ОБЩО ЗА.ХОВАНЕ“ ЕАД, да бъде осъдено да заплати на С. А.,
представлявана от своята майка и законен представител З. В. А., зА.хователно обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на ПТП настъпило на 05.11.2021 г.
на първокласен път I-5-HKV-1241, на около 200 м. преди кръстовище с първокласен път I-5
от с. В., в размер на 60 000лв., ведно със законната лихва за забава върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата, на която ищецът уведомил
ответника за настъпилото ПТП – 24.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски, включително в полза на процесуалния представил за оказана
безплатна правна помощ и съдействие.
Отправено е искане при наличие на предвидените в закона предпоставки на
основание чл. 238, ал. 2 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.
ОТВЕТНИКЪТ- „ДЗИ – ОБЩО ЗА.ХОВАНЕ“ ЕАД, в законоустановения
едномесечен срок по чл. 131 от ГПК, чрез Адвокатско дружество „Г. и М.“, Булстат
********, представлявано от адв. К. Г. – управител, оспорва исковете в цялост както по
основание, така и по размер.
Оспорва се наличието на непозволено увреждане, извършено от страна на водача
на лек автомобил „О.А.“ с рег. № *********. Липсвали доказателства, които категорично
3
установявали чия била вината за настъпилото ПТП, като излагат твърдения, че образуваното
ДП №959/2021 г. по описа на РУ на МВР – Х. не било приключило, а към настоящия момент
се намирало във фазата на разследване. В тази връзка, се прави искане за спиране на
настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК.
Изразява се несъгласие, че в резултат на процесното ПТП за ищцата са възникнали
всички описани в исковата молба телесни увреждания.
На следващо място, се оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
действията на водача на лек автомобил „О.А.“ с рег. № *********, настъпилото ПТП и
причинените вреди, твърдени в исковата молба.
Релевира се възражение с правно основние чл. 51, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата С. А.. Ответното
дружество счита, че последната с поведението си, като не използвала обезопасителен колан,
сама се била поставила в опасност, поради което била допринесла за получените
травматични увреждания.
На отделно основание се прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, вследствие на неспазени задължения, вменени на родителите, изразяващи се в
неосъществени родителски грижи и контрол от страна на родителите на пострадала, майка й
- З. А. и баща й - Х. А., които с виновното си действие и бездействие (като не осъществили
надзор над дъщеря си, не й указали да постави колан, респ. не я инструктирали за поведение
й като пътник в МПС), нарушили разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от СК, което от своя страна
способствало настъпването на вредоносните последици и за увеличаване на техния размер.
Оспорва се размерът на претендираната сума. При формирането й ищецът не се
бил съобразил с обществените критерии за справедливост (чл. 52 ЗЗД), и с обстоятелствата,
при които настъпило процесното ПТП, не взел предвид и икономическата обстановка и
съдебната практика по аналогични случаи, касаещи вида, степента и характера на телесните
увреждания, продължителността и интензивността на болките и страданията, възрастта на
пострадалия и продължителността на оздравителния процес лицето.
Оспорва се акцесорния иск за лихва, поради неоснователност на главния иск.
Така аргументира се иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани, евентуално – да намали същите. Претендират се разноски.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно установено наличието на валидно сключена към 05.11.2021г.
зА.ховка „Гражданска отговорност“ между ответното зА.хователно дружество „ДЗИ Общо
ЗА.ховане“ЕАД-гр.С. и собственикът на лек автомобил марка и модел „О.А.“, с рег.
№********,полица ВG/06/121001242224, валидна от 04.05.2021г. до 03.05.2022г.
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №98/05.11.2021г. по описа на
ОД на МВР-Х. се установява,че на 05.11.2021г. на първокласен път 1-5-НКV,на около 200м.
4
преди кръстовище с първокласен път 1-5 от с.В. водачът Д.Ж. А. на МПС марка „О.“ модел
„А.“, с рег. № ********, при движение от с.В. по посока първокласен път1-5 е предприел
маневра да се отклони наляво по платното за движение, в частност да премине в друга пътна
лента, навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска с предната си част в предната
част на лек автомобил марка и модел „Т.К.“ с рег.№**********,управляван от водача
Ф.Х.Ф.. Спрямо виновния водач е било образувано и ДП № 959/2021 г. по описа на РУ-Х.. С
постановление от 29.04.2024г. на прокурор при РП-Х. наказателното производство по ДП
№959/2021г. по описа на РУ-Х. ,пр.пр.№5058/2021г. по описа на РП-Х. , образувано за
престъпление по чл.343, ал.1 б.“б“, пр.2-ро, вр. чл.342 ал.1 от НК и водено за престъпление
по чл.343, ал.1 б.“б“, вр. чл.342 ал.1 от НК при причинена телесна повреда на низходящ с
съгласно чл.348Б от НК прекратено на основание чл.242 ал.1 пр.1-во, чл.243 ал.1 т.1,вр.
чл.24 ал.6 вр. ал.5 т.1 и чл.199 от НПК.
От приложените писмени документи по досъдебно производство № 959/2021 г. по
описа на РУ-Х., водено срещу виновния водач на МПС се установява, че малолетната С. А.,
която се е намирала в управлявания от него автомобил, на задната седалка, е пострадала,
като на същата е са били причинени телесни увреждания.Виновният водач за ПТП е дядо на
пострадалата.
По делото са приети като писмени доказателства медицински документи установяващи
получените от ищцата увреждания в резултат на ПТП, лечението което е било провеждано.
От заключението на назначената съдебна автотехническа експертиза се установява,
че на 05.11.2022г. ,около 16.00 часа в землището на с.В.,област Х. по път НКV
1240,намиращ се южно от кръстовището с ПП-1-5, в посока юг-север със скорост около 59,7
км/ч се е движил лек автомобил марка „О.А.“, с рег.№********, управляван от Д.Ж. А..
Движението се извършвало през светлата част на денонощието по прав, сух асфалтов
участък от платното да двупосочно движение, без препятствия и неравности по него. В
даден момент от придвижването си лекият автомобил се отклонява на ляво и навлиза в
западната част на платното за движение/насрещната половина/ . В същия момент в тази част
на платното за движение в посока с. В./север-юг/, със скорост около 52,90 км/ч се е движил
лек автомобил марка и модел „Т.К.“, с рег.№ **********, управляван от водача Ф.Х.Ф.. При
така създалата се ситуация е възникнал удар между двете МПС на място с параметри на
първоначалния контакт:на около 62,7м. южно ОР-по дължина,на около-4,70м. до 2 м.
западно от БЛ-по широчина.Ударът между двата автомобила е настъпил в западната част на
платното за движение. След удара лекият автомобил „Т.К.“ се е придвижил назад и надясно
завъртайки се в посока обратна на часовниковата стрелка и се е установил с предна част
ориентирана на югоизток. След удара лекият автомобил „О.А.“ се е придвижил напред и и
наляво завъртайки се в посока обратна на часовниковата стрелка и се е установил с предна
част ориентирана на запад, застайвайки перпедникулярно на оста на пътя. От техническа
гледна точка вещото лице сочи,ч е причина за настъпване на ПТП е загуба на управление от
водача на лекия автомобил „О.А.“ и навлизането му в лентата за насрещно движение, когато
по нея в опасна близост се е движил лек автомобил марка „Тойта Корола“. При конкретната
5
пътна обстановка и параметри водачът на лекия автомобил „О.А.“ е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на удара като запази контрол върху управлението
на автомобила, движейки се праволинейно и не навлиза в лентата за насрещно движение. В
следствие на настъпилото ПТП са нанесени телесни увреждания на С. А.- пътник, който е
седял на задната седалка на автомобила.
Според заключението не са налице данни за материални части от интериора на
лекия автомобил, които да са навлезли вътре в купето и да са увредили ищцата С. А., която
се е намирала на задната седалка на автомобила. Деформираните елементи и детайли по
автомобила се намират в предната част и биха могли да нанесат увреждания на водача на
автомобила. Вещото лице сочи също, че лекия автомобил „О.А.“ е бил фабрично оборудван
5 броя обезопасителни колани: два на предните седалки и три на задната седалка.
Обезопасителните колани на предните седалки и в ляво и дясно на задната седалка са от тип
триточкови, с автоматично прибиране и инерционни блокиращи устройства, блокиращи
изтеглянето на колана при сблъсък. Обезопасителният колан монтиран по средата на задната
седалка е тип поясен двуточков, без прибиращ механизъм и без инерционен механизъм, като
при сблъсък придържа тялото на пътника през областта на пояса/корема/.Тъй като ударът
между двата автомобила е бил челен-кос при този вид удар тялото на пътника на задната
седалка под влияние на преносните инерционни сили се стреми да се придвижи напред и
наляво в посока обратна на ударния импулс. При последвалата ротация на автомобила в
посока обратна на часовниковата стрелка, тялото на пътника намиращ се на задната седалка
се стреми да се придвижи в посока обратна на ротацията, в случая наляво.
В устния си доклад вещото лице сочи,че ищцата се е намирала на задната
седалка,като няма данни за столче в автомобила и според него е било без колан.
От заключението на назначената съдебно медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Х. Д. Е. се установява, че при станалото на 05.11.2021г. ПТП на ищцата С.
А. са били причинени следните увреждания, а именно: Травма на главата-Счупване на
черепа и основата на черепа.Лека мозъчна контузия. Разкъсно контузна рана в челната
област. Разкъсно контузна рана на главата. Постравматична церебрастения. Причиненото
нараняване проникващо в черепната кухина по смисъла на чл.129 от НК се дължи на раната
в дясната половина на челото и подлежащо счупване на черепа, вкл. решетъчната кост и
стената на очницата. Церебрастенията е причинила временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Според експерта причинените увреждания са довели до тежка травма
без опасност за живота-3 точки по пет степенната скала ISS за оценка на тежестта на
травмата. Касае се за сериозна травма-тежка, не зА.шаваща живота-3 точни по
шестстепенната Анатомична скала за оценка на тежестта на травмата-AIS. Проведено е
консервативно медикаментозно лечение, което е продължено и през 2023г. след
установяване на оплакванията от постравматичната церебрастения. Инензивността на
болките е била висока в първите дни след травмата. Главоболието е продължило и през
2023г. Проявите на постравматичната церебрастения са настъпили към месец май 2023г.,
като в случая не би могло да се направи конкретна прогноза за по-продължителен период.
6
Травмите получени от ищцата са в причинно следствена връзка между преживяното ПТП,
извършените прегледи и изследвания и получените от ищцата увреждания. Травмата е удар
от елементи от купето на автомобила, намиращи се в близост до
пострадалата.Обстоятелството, че основната травма е в областта на главата, отпред, сочи че
в момента на удара тялото не е било задържано към седалката от предпазен колан.
В устния си доклад вещото лице споделя извода на вещото лице автоексперт, че тъй
като детето е било на задната седалка в автомобила, тялото се придвижва в пространството
със същата скорост и в същата посока, с която действа инерционната сила възникнала в
резултат на удара. Инерционната сила действа напред и наляво и детето върви напред и
наляво. Детето се удря отпред, челно,но не в слепоочието. Ако детето е било с предпазен
колан то е нямало как да стигне до предната седалка. Има движение наляво, напред и наляво
и се удря между предната седалка и задната врата. Тялото на детето според експерта се е
движило в пространството, което се затваря между облегалката на предната седалка и
задната врата.То влиза в това пространство, не отива само наляво, а отива и напред.Ударът е
в колата отляво, странично и за да го получи директно и да е с колан също ще се удари,з
ащото силата ще го удари там. Но в случая детето се движи в пространството и стига в
триъгълник, като ако е било с колан вероятността да получи същите травми е нищожна.
По делото са ангажирани гласни доказателства-показанията на свидетелите Х. Д.
А./баща на ищцата/, Г.Ч. А./баба на ищцата/, З. В. А./майка на ищцата/. От показанията им
се установяват факти и обстоятелства свързани със самото ПТП, тъй като свидетелката З. В.
А. е пряк очевидец на същото и се е намирала в автомобила причинил ПТП, както и такива
които се отнасят до състоянието на ищцата след ПТП-болките и страданията които същата е
търпяла и продължава да търпи; престоя в болницата и проведеното лечение както там,така
и в домашни условия; продължителността на това лечение; възстановителен и оздравителен
период след ПТП; настъпилите поведенчески промени и пр.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ-пряк иск на увреденото лице
срещу зА.ховател по задължителна зА.ховка „Гражданска отговорност“.Този иск е
процесуално допустим, тъй като е предявен от активно легитимирана страна-пострадал от
ПТП с участието на МПС, зА.ховано по зА.ховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество. Изпълнено е и задължителното условие на чл.380 ал.1 от КЗ относно
извънсъдебното претендиране на зА.хователното обезщетение, което обстоятелство се
установява от зА.хователна претенция отправена до зА.хователя на 24.01.2022г., за която
липсват данни да е удовлетворена.
Предвид предмета на главния иск в тежест на ищеца, в настоящото производство е
да докаже, че е налице сложният фактически състав, който да ангажира отговорността на
ответното зА.хователно дружество, а именно: противоправно поведение от страна на
делинквента; вреда; причинна връзка между деянието и претърпените вреди; вина; валидно
сключена зА.ховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на
7
управляваното от делинквента МПС и настъпило зА.хователното събитие като юридически
факт, пораждащи отговорността на зА.хователя. Видно от чл. 429, ал. 1 от КЗ, с договора за
зА.ховка „Гражданска отговорност“, зА.хователят се задължава да покрие в границите на
определената в самия договор зА.хователна сума отговорността на зА.хования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от зА.хователното събитие. Отговорността на зА.хователя се
реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, както
и лихви за забава, когато зА.хованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане /арг.
ал.2, т.2 на същата норма/. С нормата на чл. чл. 429, ал. 1 от КЗ законът представя на
пострадалото лице субективното право да сезира съда с пряк иск срещу зА.хователя по
зА.ховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител. Отговорността на зА.хователя е
функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента
и той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които
отговаря самият причинител на вредите. В гражданското производство, съгласно чл. 45, ал. 2
от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.
За безспорни факти съдът приема наличието на валидно сключена към 05.11.2021г..
зА.ховка „Гражданска отговорност“ между ответното зА.хователно дружество „ДЗИ- Общо
зА.ховане“ЕАД-гр. С. и собственика на лекия автомобил марка и модел „О.А.“, с рег.
№********, полица ВG/06/121001242224, валидна от 04.05.2021г. до 03.05.2022г;
съществуването на валидно зА.хователно правоотношение между ответното дружество и
водача на лекия автомобил и настъпването на ПТП на 05.11.2021г.,,в което е участвал водача
зА.хования автомобил Д.Ж. А. и ищцата С. А., която е пострадала. В тази връзка от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на
назначените съдебна автотехническа експертиза и съдебно медицинска експертиза, които
съдът кредитира като компетентни и безпристрастно дадени се установява по несъмнен
начин механизма на настъпване на ПТП, а именно: на 05.11.2022г. , около 16.00 часа в
землището на с.В.,област Х.по път НКV 1240, намиращ се южно от кръстовището с ПП-1-5,
в посока юг-север със скорост около 59,7 км/ч се е движил лек автомобил марка „О.А.“, с
рег.№********, управляван от Д.Ж. А.. Движението се извършвало през светлата част на
денонощието по прав, сух асфалтов участък от платното за двупосочно движение, без
предятствия и неравности по него. В даден момент от придвижването си лекият автомобил
се отклонява на ляво и навлиза в западната част на платното за движение/насрещната
половина/ . В същия момент в тази част на платното за движение в посока с. В./север-юг/,
със скорост около 52,90 км/ч се е движил лек автомобил марка и модел „Т.К.“, с рег.№
**********, управляван от водача Ф.Х.Ф.. При така създалата се ситуация е възникнал удар
между двете МПС на място с параметри на първоначалния контакт:на около 62,7м. южно
ОР-по дължина,на около-4,70м. до 2 м. западно от БЛ-по широчина.Ударът между двата
автомобила е настъпил в западната част на платното за движение.При това ПТП е
пострадала ищцата, на която са били причинени телесни увреждания,а именно: Травма на
главата-Счупване на черепа и основата на черепа. Лека мозъчна контузия. Разкъсно контузна
8
рана в челната област. Разкъсно контузна рана на главата. Постравматична церебрастения.
Причиненото нараняване проникващо в черепната кухина по смисъла на чл.129 от НК се
дължи на раната в дясната половина на челото и подлежащо счупване на черепа, вкл.
решетъчната кост и стената на очницата. Церебрастенията е причинила временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Несъмнено причина за ПТП са допуснатите по непредпазливост от водача на лекия
автомобил марка и модел „О.А.“, с рег.№******** нарушения на ЗДвП, а именно: на чл.20
ал.1 от ЗДВП- „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“ и на чл.16, ал.1 т.1 от ЗДвП-„На пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено:1.когато платното за движение
има две пътни ленти-да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне“. В този смисъл е заключението на назначената съдебна
автотехническа експертиза, което следва да се кредитира като компетентно и безпристрастно
дадено, неоспорено от страните, подкрепено и от другите събрани по делото писмени и
гласни доказателства. Нарушавайки правилата за движение по пътищата и ставайки с това
си поведение причина за ПТП, водачът на лек автомобил марка и модел „О.А.“, с рег.
№******** Д.Ж. А. е причинил на ищцата С. А./негова внучка/ описаните в съдебно
медицинската експертиза увреждания, едно от които- нараняването проникващо в черепната
кухина представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, а
церебрастенията е причинила разстройство на здравето не опасно за живота, като всички
описани увреждания са пряка и непосредствена последица от ПТП, станало на 05.11.2021г.
Всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната
съвкупност, установяват по несъмнен начин претърпените от ищцата медицински
интервенци описани в приетите като доказателство по делото медицински документи и в
заключението на назначената съдебно медицинска експертиза,което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено. В тази връзка по делото е установено, че
непосредствено след ПТП ищцата е била в изключително тежко състояние и е
транспортирана по спешност в УМБАЛ „Св.Г.“ЕАД-гр.Пловдив, където е била приета в
Клиника по Неврохирургия и са й били направени редица изследвания и компютърна
томография на глава, рентгенографии и ехография. Изписана е на 11.11.2021г. и е
постъпила по спешност в Клиника по лицево-челюстна хирургия на същата болница за
оперативно лечение по повод раната на челото, където също са й били правени изследвания
и под местна анестезия е била извършена операция, при която се е наложило раната да бъде
ревизирана, като е изписана на 13.11.201г.В последствие ищцата е била на домашно лечение
около два месеца. При домашното лечение се наложило продължително време да бъде на
легло тъй като не се чувствала добре. В тази насока са показанията на разпитаните по делото
свидетели, които следва да бъдат изцяло кредитирани предвид тяхната последователност,
еднопосочност и непротиворечивост. Показанията на родителите на ищцата Х. А. и З. А. и
нейната баба Г. А., ценени през призмата на чл. 172 от ГПК, изградени въз основа на лични и
непосредствени техни впечатления следва да се кредитират , тъй като липсват основания
9
съда да се усъмни в тяхната достоверност, тъй като свидетелите са от най-близкия кръг на
ищцата, които са й е помагали през периода, в който същата е имала най-голяма нужда от
грижи и обслужване и с най-голяма точност могат да пресъздадат обстоятелствата по
възстановителния период. Тези показания се подкрепят и от останалия събран по делото
доказателствен материал.
Предвид кредитираното заключение на съдебно медицинската експертиза, за
установено съдът приема описаните увреждания и търпените неудобства от тях да са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното зА.хователно събитие /ПТП/, като липсват
ангажирани по делото доказателства, които да оборват извода на съда. Доказателства по
делото не могат да обусловят различен от приетия извод за наличие на причинна връзка
между зА.хователното събитие и търпените от ищеца неимуществени вреди. Ответникът не
ангажира доказателства по отношение на бланкетния довод, че такава липсвала.
Въз основана на ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че са налице
всички предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника. Реализирането, т.е.
настъпването на правните последици, на законово регламентираното притезателно
субективно право на увредения от зА.хователно събитие да получи обезщетение от
зА.хователя зависи от наличието на всички отделни юридически факти, включени във
фактически състав.
При така изложените съображения, съдът намира предявения иск с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ за доказан по своето основаниe, тъй като при условията на
пълно и главно доказване се установи наличието на елементите на състава, обсъдени вече
по-горе, поради което ответното зА.хователно дружество ще следва да обезщети
претърпените от ищцата вреди, които вреди са пряка и непосредствена последица от
противоправното поведение на водача на зА.хованото МПС.
Що се касае за размера на претендираното от ищеца обезщетение за вреди,
настоящият състав намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени
от деликт неимуществени вреди – болки и страдания е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни
обстоятелства около настъпването на вредите, техните характер и тежест, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, така че възмездяването да отговаря на критерия „справедливост“, прогласен
изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, но също така и да бъде съобразено с
икономическото състояние в страната. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не
само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се
пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние
от страна на пострадалото лице. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г.,
съгласно които понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и е свързано „с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“ каквито са
„характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
10
страдания, осакатявания, загрозявания и др.“
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът приложи
принципа на чл.52 от ЗЗД-принцип на справедливо обезщетяване на вредите. Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на съдебно
медицинската експертиза, съдът констатира и определи претърпените от ищцата вреди, като
взе предвид настъпилите последици, както във физически, така и в психически и
емоционален план, отчитайки възрастта й и множеството тежки болки и страдания, които е
претърпяла вследствие на причинените увреждания, продължителността на
възстановителен период. Съдът счита, че ищцата е търпяла изключително интезивни болки и
страдания непосредствено след станалото ПТП. Не без значение са и проведените
медицински манипулации, нуждата от чужда помощ, емоционалния стрес, коренната
промяна в начина на живот за продължителен период от време. При определянето на
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази и характера на
причинените физически увреждания, от които едното е средна телесна повреда по смисъла
на чл.129 от НК, тъй като е причинено нараняване проникващо в черепната кухина, което се
дължи на раната в дясната половина на челото и подлежащо счупване на черепа, вкл.
решетъчната кост и на стената на очницата. Срокът за възстановяване от фрактурата на
черепа според експерта следва да се уточни чрез системно проследяване. Единственият
преглед ,за който има данни по делото е ЕЕГ запис от 10.05.2023г., което съпоставено с
11.2022г. са минали 6 месеца Т.е. след тези шест месеца в случая следва да се приеме,че е
възникнала церебрастенията, което кореспондира от друга страна и с по-късното
усложнение, както посочва вещото лице в заключението си. От значение при травмата на
главата е задължителното приложение на ограничителен режим на живот, както е било и в
случая-да не се тича, за да не постъпва много кислород към мозъка; да не се гледа телевизия;
да се стои на тъмно; да не се слуша силно музика и пр. Макар и контузията на мозъка да не е
била тежка и да е налице съвсем лека разкъсно-контузна рана в челната област ищцата е
търпяла болки и страдания поне около 20 дни, през които е следвало да спазва поосочения
по-горе ограничителен режим. Същото се отнася и до контузията на коляното , за която
също има данни по делото, че възстановяването е продължило около 20 дни. Във
възстановителният период се е наложило ищцата да спазва определен лежим, да не ходи на
училище, да не може да играе с другите деца, наложило се е и да бъде подпомагана от
своите близки при обслужването си. Следва да се отчетат и оперативната намеса свързана с
лечението на травмата на главата-шев и обработка, медикаментозното лечение,
продължителността на оздравителния процес продължил около месец, както и периода на
възстановяването общо от травмите продължил около 6 месеца. Не без значение е и факта,
че и към настоящия момент ищцата не е напълно възстановена и продължава да изпитва
редовно болки и страдания от по-късно проявената постравматична церебрастения
свързани с нежеланието за активност; пристъпи на главоболие; виене на свят; гадене при
внезапно ставане и пр. Като паричен еквивалент на понесените болки и страдания при
определянето на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобрази и
конкретните икономически условия към правно релевантния момент-/05.11.2021г./, чийто
11
обективен белег са и лимитите на зА.ховането, които са значително по-високи от търсеното
от ищцата обезщетение.
В контекста на основателността на исковата претенция следва да се разгледа и
направеното от ответното дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД.
По приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД съществува константна практика на
ВС и ВКС, според която от значение за намаляване на обезщетението за вреди от
непозволено увреждане, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, е
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, а не и на вина. Когато малолетно дете допринесе за настъпване на резултата,
съобразно с обстоятелствата на случая, следва да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, независимо от това, че такова лице не може да действа виновно – т. 7 на ППВС №
17/18.11.1963 г. Приносът се отчита и когато е резултат на неупражнен върху малолетното
дете надзор от родителите му, без да е от значение вината на упражняващия надзор, като
поведението на малолетния и на упражняващия надзор се преценява дотолкова, че да може
да се направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с
виновното поведение на причинителя, и вредите, причинени от увредения – Тълкувателно
решение № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВКС. В решение № 44 от 23.06.2020 г. по т. д. №
1879/2019 г. на ВКС, I т. о. и решение № 75 от 4.07.2022 г. по т. д. № 972/2021 г. ВКС, I т. о.
са дадени разрешенията, че преценката дали пострадалият е допринесъл за настъпване на
вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в случай, че е малолетен и е пътувал без закопчан
предпазен колан /без използване на обезопасителна система според неговата възраст, ръст и
тегло/, следва да се основава на конкретните факти и обстоятелства по спора и при
провеждане на разграничение между поведението на делинквента и на пострадалия с оглед
на тяхното значение за настъпване на вредите, като се отчита и вменената на водача
завишена грижа, когато в превозното средство пътува дете. В решенията е посочено, че в
хипотезата на обезопасяване на пътуващо в превозно средство малолетно дете съществува
детайлна уредба в ЗДвП относно обезопасителните системи за деца според възрастта, ръста
и теглото им /чл. 137в, ал. 2 и чл. 137б/, респ. административнонаказателна отговорност на
водач, който превозва деца в нарушение на изискванията на глава 2, раздел 25, в който
попадат посочените разпоредби /чл. 183, ал. 4, т. 10/. При неправилно обезопасяване на
малолетното дете, основанието на което приносът му по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД би могъл да
се изключи произтича от вменената на водача завишена грижа, когато в превозното средство
пътува дете.
Анализът на доказателствата по делото сочи, че при пътния инцидент от 05.11.2021г.
ищцата С. А. е била без поставен обезопасителен колан, макар автомобилът марка и модел
„О.А. „ с рег.№******** да е бил оборудван с колани за предните и задните седалки, и това е
довело до увреждането- фрактура на черепа. Съгласно заключението на съдебно
медицинската експертиза и устния доклад на експерта в съдебно заседание, чийто изводи
съответстват на останалите обстоятелства и доказателства по делото, при ищцата не е имало
12
следи и травми, които обичайно биват причинявани при използването на предпазен колан,
т.е. такъв колан при движението на лекия автомобил не е бил поставен. По делото не се
твърди и установяват обстоятелства, при които е трябвало да бъде ползвана система за
обезопасяване (специална седалка). Същевременно получените от ищцата травми в това
число и тези на рамото, лакътя и коляното/,за които говори експерта подробно в устния си
доклад/ не съответстват на получаваните при използване на предпазен колан/система за
обезопасяване на деца. При поставен колан тялото е щяло да се задържи към седалката, като
е възможно с рефлекторно предпазно движение детето с ръка да се подпре до задната част на
предната седалка, но получените травми биха били в значително по-слаба степен и както се
изразява експерта“ нищожна е вероятността да получи същите увреждания“. При непоставен
предпазен колан тялото, включително ръцете влизат в допир със задната част на предната
седалка с набраната си кинетична енергия. Възражението на зА.хователя по чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД, че с оглед механизма на ПТП при ползване на обезопасителен колан уврежданията при
касатора не биха настъпили или биха били в по-малък обем, е доказано и основателно.
Към датата на пътния инцидент ищцата е била на 10 години (малолетно дете), но това само
по себе си не изключва приложимост на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД при нарушение
на задължението при движение на лекия автомобил да се използва обезопасителен колан.
Поведението на увреденото лице е в нарушение на чл. 137а и сл. от ЗДвП и е неправомерно,
то е обусловило настъпване на вредите и това обосновава намаляване на присъденото
обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, независимо, че С. А. е била малолетна. Когато в
моторно превозно средство се превозва малолетно дете, водачът има задължение то да бъде
обезопасено, но това е задължение и на детето като пътник в превозното средство,
изпълнявано под надзор на родителя, и при неизпълнение на задължението, което е в
причинна връзка с настъпилите вреди, е налице съпричиняване, при отчитане завишената
грижа на водача.
В този смисъл следва да се определи и процент на съпричиняване, който да е съобразен с
поведението на участниците в движението с оглед вида и тежестта на задълженията, които
всеки от тях е бил длъжен да съблюдава. Ищцата – пътник в автомобила е пътувала без
поставен обезопасителен колан, а от водача е било допуснато нарушение на задължението за
упражняване на контрол върху лекия автомобил (чл. 20, ал. 1 от ЗДвП) и за осигуряване на
всички условия за безопасното превозване на пътниците (чл. 132, т. 2 от ЗДвП), което в
случай на превоз на деца, е и в завишен обем.
В този ред на мисли и предвид установените по делото факти и обстоятелства съдът
намира за основателно релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите.
В случая към датата на произшествието пострадалата С. е била на 10 години.Установено по
делото е, че с оглед вида, тежестта и локализацията на телесните увреждания при ПТП /
основно на главата и вторично на ръката и крака / ищцата е пътувала на задната седалка на
управлявания от дядо й лек автомобил марка и модел „О.А.“ без поставен обезопасителен
колан, както се установява и от самите показания на майка й З. В. А., която също е била в
лекия автомобил на задната седалка. В този смисъл е и експертното мнение на вещото лице
д-р Е., което следва да се кредитира, доколкото се базира на механизма на ПТП, движението
13
на тялото на пострадалата по време на произшествието и получените от нея телесни
увреждания. Посоченото бездействие се явява в противоречие с изискванията на ЗДвП за
обезопасяване на детето, като изпълнението на задължението за поставяне на
обезопасителен колан би ограничило уврежданията на ищцата съгласно заключението на
посоченото вещо лице, което съдът кредитира. В подкрепа на този извод на съда е и
обстоятелството,че вещото лице д-р Е. в устния си доклад пред съда, в с.з. на 18.11.2024г.
сочи, че ако детето е било с колан вероятността да получи наличните увреждания би била
нищожна. Функцията на колана е да задържи тялото към седалката, като с поставен
обезопасителен колан могат да се получат гръдна и коремна травма, каквито в настоящият
случай не са налице. Ударът е в ляво като дори да се приеме, че детето С. е било плътно в
ляво, ако същото е било с колан при удара няма да получи наличните травматични
увреждания.Т.е при наличието на правилно поставен обезопасителен колан същият би
осъществил своята превантивна роля и детето С. нямаше да получи аналогични или по-
сериозни травми. В случая е спазено изискването на чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП детето да пътува
на задната седалка, но е нарушено изискването на чл. 137а, ал. 1, според която водачите и
пътниците в леките автомобили (МПС кат. М1), когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Спазването на изискването детето да използва обезопасителен колан включва и
задължение на водача да се убеди, че детето е с правилно поставен и закопчан предпазен
колан. Това задължение е пряк израз на вменената на водача завишена грижа, която той
трябва да полага при управление на МПС, когато в превозното средство пътува дете под
определената в закона възраст. Съдът счита,че пътуването на пострадалата С. в лекия
автомобил без поставен предпазен колан на задната седалка е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат. Налице е противоправно поведение на дядото на ищцата в качеството
му на водач на МПС, който е допуснал детето да пътува без поставен предпазен колан и
чиято отговорност е покрита от зА.ховката. По тези съображения се налага извода, че
дължимото обезщетение следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с 20% .
За характера и тежестта, интензитета, степента и продължителността на болките и
страданията, търпени от ищцата С. А., съдът кредитира писмените доказателства,
заключенията на съдебната автотехническа експертиза , на съдебно медицинската
експертиза, като компетентни и безпристрастно дадени, както и показанията на разпитаните
свидетели,част от най-близкия й семеен кръг, участвали във възстановяването от травмите.
Инцидентът безспорно е оказал отражение върху психиката на ищцата, като дори и
да липсват данни за нарушение на психическото й функциониране, то безспорно от
гласните доказателства се установява наличието на промяна в поведението, свързано със
стрес, вътрешно напрежение, сънуване на кошмари и пр.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
приложи принципа на чл.52 от ЗЗД-принцип на справедливо обезщетяване на вредите. Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на съдебната
автотехническа и на съдебно-медицинската експертизи, съдът констатира и определи
14
претърпените от ищцата вреди, като взе предвид настъпилите последици, както във
физически, така и в психически и емоционален план, отчитайки ниската възраст на ищцата
и множеството болки и страдания, които е претърпяла вследствие на причинените й тежки
увреждания, продължителният възстановителен период. Съдът счита, че С. е търпяла
изключително интезивни болки и страдания непосредствено след станалото ПТП. Не без
значение са и проведените множество медицински манипулации, невъзможността да се
обслужва самостоятелно за продължителен период от време, нуждата от чужда помощ,
емоционалния стрес. Инцидентът безспорно е оказал отражение върху психиката на детето,
като дори и да липсват данни за нарушение на психическото й функциониране, то
безспорно от гласните доказателства се установява наличието на промяна в поведението.
Изложените по-горе съображения,установените факти и обстоятелства по
делото,сочещи на търпените от малолетната С. А. болки, страдания и неудобства,
причинени от увреждането, а и понасянето на това състояние в продължителен период от
време ,води до извода на съда, че сумата в размер на 40 000 лв. в достатъчна степен
възмездява претърпените от нея неимуществени вреди. След приспадане на приноса на
пострадалия в настъпилото увреждане на ищцата следва да се присъди сумата от 32 000
лв./20% от 40 000лв./, а за разликата до претендирания размер от 60 000 лева искът ще
следва се отхвърли като неоснователен.
Основателността на иска за главницата от 32 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди обуславя основателност и на акцесорната претенция за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва до датата на погасяване на задълженията
на зА.хователя. Върху обезщетението за вреди на осн. чл. 429, ал. 3 от КЗ се дължи законна
лихва от датата на зА.хователната претенция, която съдът приема,че е 24.01.2022г., на която
дата е предявена зА.хователната претенция /според твърденията в исковата молба и липса на
доказателства в противен смисъл/ .
С оглед изхода от делото на страните следва да се разпределят и направените по
делото разноски.
Ищцата е освободена от заплащането на ДТ и разноски по делото,поради което
същата не е направила разноски в настоящето производство,поради което такива не следва
да й се присъждат.
Ответното дружество ще следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
процесуалният представител на ищцата адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗАдв и договор за процесуално представителство, което възнаграждение е в размер на
3 210лв. с ДДС, определено по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата,чрез законния си представител следва да
бъде осъдена да заплати на ответника съразмерно на отхвърлената част от исковата
претенция сумата от 1 527лв., съгласно представен списък за разноски по чл. 80 от ГПК и
доказателства за извършване на разноските.
15
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗА.хователно акционерно дружество “ДЗИ-Общо зА.ховане“АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр.С., ************* да заплати на С. А.,
ЕГН**********, действаща чрез своята майка и законен представител З. В. А., ЕГН
**********, двете от с.В., **************, на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД,
вр. чл.51 ал.2 от ЗЗД сумата в размер на 32 000лв., представляваща зА.хователно
обезщетение за претърпените от детето С. А. неимуществени вреди за претърпени болки и
страдания, в резултат на причинените й телесни увреждания при ПТП от 05.11.2021г., ведно
със законната лихва върху присъдена сума, считано от 24.01.2022г. до окончателното й
изплащане, като иска в останалата част за разликата до пълния предявен размер от
60 000лв., като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С. А., ЕГН**********, действаща чрез своята майка и законен
представител З. В. А., ЕГН **********, двете от с.В., ************** да заплати на
ЗА.хователно акционерно дружество “ДЗИ-Общо зА.ховане“АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр.С., ************* направените по делото
разноски,съобразно отхвърлената част на исковата претенция в размер на 1527лв.
ОСЪЖДА ЗА.хователно акционерно дружество “ДЗИ-Общо зА.ховане“АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр.С., *************, на основание чл. 38,
ал.2 от ЗАдв да заплати на адвокат Р. И. М.-САК , с личен № ********** и адрес на дейност
гр.С., *************** сумата в размер на 3 210лв. с ДДС– адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчване на страните.
Съдия при Окръжен съд – Х.: _______________________
16