Решение по адм. дело №1912/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗдр/, във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от З. Р. Р. от [населено място], [ЕГН], против Експертно решение /ЕР/ № 91172 от заседание № 74 от 17.07.2024 г. на Специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, с което е отменено Експертно решение № 93433 от заседание № 242 от 18.12.2023 г. на Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ II състав при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД.

В жалбата се поддържа, че оспореният акт е незаконосъобразен, постановен при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита се, че неправилно е определен процент на неработоспособност 30 % като са намалени установените с решението на ТЕЛК 78 % ТНР. Твърди се, че оспореното решение на НЕЛК не отразява вярно здравословното му състояние към момента на освидетелстването и не е определена правилно общата оценка на ТНР на Р., поради което определеният процент ТНР е драстично занижен. Сочи се, че решението на НЕЛК не е съобразено с чл. 63 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ и с Постановление № 13/26.01.2023 г. на МС за изменение и допълнение на НМЕ. Аргументира се, че позовавайки се формално на възможността на чл. 50, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ, административният орган е нарушил регламентирания в чл. 9, ал. 2 АПК принцип за установяване на обективната истина чрез правилата на служебното начало. Изтъква се, че неправилното приложение на материалния закон е довело до невъзможност за постигане на предвидената в закона цел освидетелстването на лицата да се основава на действителното им състояние. Релевира се издаването на акта в нарушение на общите правила на чл. 35 и чл. 36 АПК, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и без да са събрани необходимите доказателства. По изложените съображения се прави искане за отмяна оспореното ЕР на НЕЛК.

В открито съдебно заседание, чрез представител по пълномощие, жалбата се поддържа изцяло, като се настоява за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на НЕЛК за ново произнасяне, като въз основа на медицинската документация и извършването на необходимите изследвания съгласно чл. 62 НМЕ се направи нова експертна оценка на работоспособността на жалбоподателя. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Национална експертна лекарска комисия [населено място], в депозирана чрез процесуален представител писмена молба, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Счита, че оспореното решение на НЕЛК е постановено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма и при спазване на предвидената административна процедура. Сочи, че изводите на административния орган са подробно мотивирани като правилно са определени следващият се процент ТНР, срокът и датата на инвалидност, както и са посочени противопоказните условия на труд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Териториално поделение – Варна на НОИ, в депозирано чрез процесуален представител писмено становище, излага аргументи за неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне.

Заинтересованите страни – ТЕЛК при „МБАЛ Света Анна – Варна“ АД, „Агенция за хора с увреждания“, [населено място] и Регионална дирекция „Социално подпомагане“, [населено място], не изразяват становище по жалбата. В съдебно заседание, редовно призовани, не изпращат представители.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, изхожда от надлежно легитимирана страна с правен интерес /участник в административното производство, който е адресат на акта/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Видно от приложеното на л. 10 от административната преписка известие за доставяне решението на НЕЛК е връчено на З. Р. на 01.08.2024 г., а жалбата срещу него е изпратена по пощата на 14.08.2024 г. /л. 21 от делото/, т.е. в рамките на установения в чл. 149, ал. 1 АПК 14-дневен срок.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища от страните и фактите, които се извличат от събраните по делото доказателства, както и с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно приложената на л. 7 от МЕД на З. Р. Р. епикриза от лекари в Неврологичното отделение към МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, [населено място], на жалбоподателя е поставена окончателна диагноза: I63.3 Исхемичен мозъчен инсулт – тромботичен инфаркт в територията на ДСМА. ХБ III СТ., умереновисока степен, МСФ. Дислипидемия. Левостранна централна хемипареза. Посочена е дата на приемане в болничното заведение: 19.07.2013 г., и дата на изписване: 23.07.2013 година.

С ЕР № 0533 от заседание № 033 от 04.03.2014 г. на ТЕЛК за Общи болести II състав към МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД /л. 16 от МЕД на З. Р./ след извършен преглед лицето е освидетелствано и му е определена временна неработоспособност.

Видно от ЕР № 1029 от заседание № 058 от 15.04.2014 г. на ТЕЛК за Общи болести II състав към „МБАЛ Света Анна – Варна“ АД /л. 32 от МЕД на З. Р./ жалбоподателят отново е освидетелстван като са му определени 60 % ТНР за една година – до 01.04.2015 година. Определени са водеща диагноза: мозъчен инфаркт и дата на инвалидност: 15.04.2014 година.

С ЕР № 1012 от заседание № 048 от 30.03.2015 г. на ТЕЛК за Общи болести II състав към „МБАЛ Света Анна – Варна“ АД /л. 58 от МЕД на З. Р./, след извършен преглед и преосвидетелстване на Р., са определени 50 % ТНР за три години – до 01.03.2018 година. Като водеща диагноза е посочена: последици от мозъчносъдова болест, а за дата на инвалидност: 15.04.2014 година.

Съгласно ЕР № 0383 от заседание № 017 от 07.02.2018 г. на ТЕЛК за Общи болести II състав към МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД /л. 89 от МЕД на З. Р./ лицето отново е прегледано и преосвидетелствано като са му определени 50 % ТНР за три години – до 01.02.2021 г., във връзка с поставена водеща диагноза последици от мозъчносъдова болест. Посочена е дата на инвалидност: 15.04.2014 година.

От ЕР № 0158 от заседание № 008 от 21.01.2021 г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД /л. 134 от МЕД на З. Р./ се установява, че след преосвидетелстване по документи на Р. са определени 76 % ТНР за срок от три години – до 01.01.2024 г., при поставена водеща диагноза: последици от мозъчен инфаркт, както и дата на инвалидност: 15.04.2014 година.

С ЕР № 93433 от заседание № 242 от 18.12.2023 г. на ТЕЛК II състав при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД /л. 176-177 от МЕД на З. Р./ е извършено преосвидетелстване по документи на З. Р. Р., с което е определена 78 % трайно намалена работоспособност /ТНР/ без чужда помощ, за срок от 3 години – до 01.12.2026 година. Определена е дата на инвалидност: 15.04.2014 година. Посочена е водеща диагноза: последици от мозъчен инфаркт, и придружаващи заболявания: хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, неинсулинозависим захарен диабет, с неврологични усложнения. Като противопоказни условия на труд са отбелязани тежък физически труд, нервно психическо напрежение, нощен труд, работа на височина около движещи се механизми и автомати. Изложени са мотиви, че на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ ЕР на НЕЛК се взема по документи. Посочено е, че е налице /I69.3/ МСБ състояние след ИМИ д ДСМА, ХКВБСН, дискоординационен синдром – лека ст. – УЗДСГ и кл. данни с ЦОНС в декомп., обуславящи 50 % по т. 3.2, ч. 7; /I69.3/ остатъчна левостранна централна латентна хемипареза след преживения ИМИ в ДСМА, обуславяща 30 % по т. 2.4.1 ч. 7; /I11.9/ ХБ III ст. умереновисока ст. СМФ, обуславяща 20 % по т. 2.1 р. 1 ч. 9; /М48.6/ спинална стеноза в поясния отдел на ГС, съст. след операт. леч-е транспедикуларна стабилизация двустр. L5S1 ЛСР синдром – умерена ст. клин. и ЕМГ данни, обуславящи 50 % по т. 15.4. ч. 7 и във връзка с т. 5.2. р. 4. ч. 1. Определена е ТНР – 78 %, включително 20 % от Методиката за отправни точки съгл. Постановление № 13/26.01.2023 година.

С Решение № 0717 от заседание № 027 от 26.01.2024 г. на медицинската комисия при ТП – Варна на НОИ /л. 178 от МЕД на З. Р./ са оспорени констатациите в ЕР № 93433 от заседание № 242 от 18.12.2023 г. на ТЕЛК II състав при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, като е изразено становище, че същото следва да бъде обжалвано. Конкретно е изразено несъгласие с определените 50 % ТНР по т. 3.2. ч. 7 – „Дискоординационен синдром“, което е аргументирано с липсата на проследяване състоянието на лицето от предходно освидетелстване, представен е амбулаторен лист единствено преди явяване на ТЕЛК от 20.09.2023 г., в който е посочено обективно състояние „дискоородинационен синдром“, без да са изследвани проби на Ромберг, НПП /носо-показалечна проба/ и КСП /колянно-стъпална проба/.

С жалба № 022268/26.01.2024 г. /л. 179 от МЕД на З. Р./ до НЕЛК, [населено място], от Председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 КСО към ТП – Варна на НОИ е оспорено ЕР № 93433 от заседание № 242 от 18.12.2023 г. на ТЕЛК II състав при „МБАЛ Света Анна – Варна“ АД като е направено искане за неговата отмяна/изменение, в частта относно оценката на трайно намалена работоспособност/вида и степента на увреждане, поради причините, отразени в Решение № 0717 от заседание № 027 от 26.01.2024 г. на медицинската комисия при ТП – Варна на НОИ.

С обжалваното ЕР № 91172 от заседание № 74 от 17.07.2024 г. на Специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ на НЕЛК, е отменено ЕР № 93433 от заседание № 242 от 18.12.2023 г. на ТЕЛК II състав при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, в частта относно оценката на ТНР на лицето, като е намален определеният процент ТНР от 78 % на 30 %. Същият е определен за срок от три години – до 01.12.2026 година. ЕР на ТЕЛК е потвърдено по останалите поводи. Анализирани са документите, приложени към МЕД на З. Р., като са изложени мотиви, че липсват данни за проследяващи консултации от невролог с описан пълен и прецизен неврологичен статус, честотата и характера на пристъпите и лечението, поради което не може да бъде дадена оценка на функционалния дефицит и съответно % ТНР. Направено е заключение, че за диагнозата: последици от мозъчен инфаркт, ЦОНС в декомпенсация, не се следва % ТНР, съобразно приложената документация. Направени са препоръки за наблюдение от невролог с пълен неврологичен статус, отоневрологично и образни изследвания. Посочено е, че на основание ч 4 р 6 т. 2.2 от НМЕ се следва 30 % ТНР предвид двуорганното таргетно ангажиране, наличните рискови фактори – ЗД, дислипидемия, пол, възраст. Определен е краен % ТНР – 30 %.

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е допуснато изготвянето на съдено медицинска експертиза /СМЕ/, според чието заключение /л. 120-122 от делото/ е налице трайно неврологично увреждане с остатъчна хемипареза, полиневропатия и координационен дефицит, установени и документирани обективно. От вещото лице д-р С. А. е констатирано, че в наличната по делото медицинска документация е налице достатъчно пълно описание на неврологичния статус на З. Р., даващ възможност за оценка на функционалния му дефицит. Посочено е, че функционалният дефицит е значим – пациентът не е в състояние да извършва физически труд и се нуждае от ограничения в дейността. Изброени са съответните относими отправни точки съгласно Приложение № 1 към Наредбата на медицинската експертиза /НМЕ/ съобразно установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, като е заключено, че в конкретния случай намаленият с решението на НЕЛК процент инвалидност не съответства на реалното неврологично състояние и придружаващите заболявания. Според вещото лице няма данни за значително подобрение във времето, а напротив – сензорно-моторната невропатия е с прогресивен характер, като съпътстващият захарен диабет с полиневропатия допълнително утежнява състоянието. Установено е, че заболяванията на жалбоподателя към 18.12.2023 г. /датата на постановяване на ЕР № 93433 от заседание № 242 от 18.12.2023 г. на ТЕЛК/, към 17.07.2024 г. /датата на постановяване на обжалваното ЕР на НЕЛК/ и към датата на изготвяне на заключението по СМЕ /04.04.2025 г./ са същите, които са подробно описани от ТЕЛК в ЕР от 18.12.2023 година. Констатирано е, че в ЕР № 91172 от заседание № 74 от 17.07.2024 г. на НЕЛК няма пълно описание на заболяванията.

При изслушване на заключението по СМЕ в открито съдебно заседание вещото лице С. А. заявява, че не е необходимо да се изследват проби на Ромберг, НПП и КСП, тъй като в случая резултатите биха били компроментирани, защото пациентът няма пълната мускула сила на крайниците, които са засегнати от инсулта, понеже получената след инсулта пареза е налице и към настоящия момент. Пояснява, че прегледът е клиничен – неврологичен статус. Експертът уточнява, че освен заболяванията във връзка с получения мозъчен инфаркт /инсулт/ е налице и диабетна полиневропатия, която при Р. е прогресирала във времето, което се удостоверява от направеното електромиографско изследване. Заявява, че предвид изминалия времеви период след инсулта /12 години/ по-скоро не може да се очаква възстановяване. Според вещото лице на база медицинската документация, съдържаща се в МЕД, и извършения преглед не се установява клинично подобрение в състоянието на З. Р. от неврологична гледна точка, което да обуславя по нисък процент ТНР, тъй като няма възстановяване след инсулта предвид парезата.

Заключението по СМЕ е прието без оспорване от страните и се кредитира от съда като компетентно и обосновано, кореспондиращо с останалите доказателства по делото.

От правна страна съдът съобрази следното:

Оспореното ЕР на НЕЛК е постановено от компетентен орган съгласно чл. 112, ал. 1, т. 3 ЗЗдр и чл. 43, т. 1 ПУОРОМЕРКМЕ – специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ на НЕЛК – председател и двама членове, определен с оглед водещата диагноза на жалбоподателя, с което са изпълнени изискванията на чл. 18, ал. 3 и 4 ПУОРОМЕРКМЕ в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари, единият от които е председател на състава, като същите са със съответните профили, отговарящи на състоянието на жалбоподателя.

Административният акт е издаден в регламентираната в чл. 49, ал. 1, изречение първо от ПУОРОМЕРКМЕ форма – мотивирано експертно решение, като съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, и при спазване на административнопроизводствените правила. С оглед на особения характер на регулираните обществени отношения и тяхната значимост, свързана със здравето на гражданите, законодателят е предвидил строго регламентирана процедура, намерила подробна регламентация в НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ, която в случая е спазена. Решението на НЕЛК е прието след анализ на представената медицинска документация по реда на чл. 50, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ и след предварително уведомяване на освидетелстваното лице и на заинтересованите организации по чл. 112а ЗЗдр за откритото административно производство и за начина на провеждането му.

Обжалваното ЕР на НЕЛК обаче е постановено в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.

Принципите и критериите на медицинската експертиза и редът за нейното извършване са регламентирани в приетата на основание чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето НМЕ, в сила от 27.06.2017 година. Съгласно чл. 62, изречение първо от НМЕ /в действащата понастоящем редакция, изм. и доп., бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г., която е приложима предвид датата на издаване на оспореното ЕР на НЕЛК № 91172 от заседание № 74 от 17.07.2024 г./ видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, а в случаите по чл. 40, ал. 2 от правилника по чл. 109 от Закона за здравето – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. В идентичен смисъл е и разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ, постановяваща че НЕЛК се произнася въз основа на медицинската и друга документация, както и въз основа на информацията в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система. Според чл. 63, ал. 1 НМЕ установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. При наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, процентът на трайно намалената работоспособност /вида и степента на увреждане/ се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност /вида и степента на увреждане/ в проценти съгласно приложение № 2 /чл. 63, ал. 3 НМЕ/.

Основните доводи в обжалваното ЕР на специализирания състав на НЕЛК, мотивирали крайния извод за незаконосъобразно определяне на процента ТНР с решението на ТЕЛК, са, че поради липса на данни за проследяващи консултации от невролог с описан пълен и прецизен неврологичен статус, честотата и характера на пристъпите и лечението, не може да бъде дадена оценка на функционалния дефицит и съответно процент ТНР, поради което за диагнозата: последици от мозъчен инфаркт, ЦОНС в декомпенсация, не се следва процент ТНР, съобразно приложената документация.

Действително, както ТЕЛК /чл. 40, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ/, така и НЕЛК /чл. 50, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ/, се произнасят въз основа на наличната медицинска документация и обосновават решенията си с тези доказателства и съдържащата се в тях информация. В разглеждания случай обаче крайният извод на специализирания състав на НЕЛК, постановил оспорения административен акт, с който е намален определеният с ЕР на ТЕЛК процент ТНР, не се подкрепя от събраните по делото доказателства, в т.ч. медицинските документи, съдържащи се в МЕД на З. Р., и неоспореното от страните заключение по СМЕ.

Оспорването по административен ред на решението на ТЕЛК пред горестоящия административен орган – НЕЛК, от страна на Председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 КСО към ТП – Варна на НОИ е само по отношение на оценката на процента ТНР по т. 3.2. ч. 7 от Приложение № 1 „Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти“ към НМЕ – „Дискоординационен синдром“. Посочената точка предвижда при хроничните нервни болести, когато са лека степен /форма/, да се определи 50 % ТНР, какъвто процент именно е определен от ТЕЛК II състав при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД в ЕР № 93433 от заседание № 242 от 18.12.2023 година.

От съдържащите се в МЕД на З. Р. медицински документи и от приетото без оспорване от страните по делото заключение по СМЕ категорично се установява възможност за определяне на пълния неврологичен статус на жалбоподателя, който позволява извършването на оценка на функционалния му дефицит. В медицинското досие се съдържат множество амбулаторни листове, етапни епикризи и резултати от проведени изследвания, от които се установява, че Р. страда от неврологично заболяване във връзка с претърпян мозъчен инфаркт /инсулт/, както и от няколко придружаващи заболявания, между които и неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения. Според вещото лице, изготвило заключението по СМЕ, от медицинските документи се установява, че жалбоподателят страда от трайно неврологично увреждане с остатъчна хемипареза, полиневропатия и координационен дефицит. Съдържащата се в МЕД информация позволява проследяването на развитието на заболяванията, които според вещото лице д-р С. А. са идентични както към момента на издаване на ЕР на ТЕЛК и на НЕЛК, така и към настоящия момент. В т. 2 от заключението експертът е посочил конкретните отправни точки от Приложение № 1 към НМЕ, към които се отнасят установените увреждания и обусловените от тях функционални дефицити на жалбоподателя, като същите кореспондират с посочените в обстоятелствената част на ЕР на ТЕЛК. С оглед горното неправилен се явява изводът на специализирания състав на НЕЛК за липса на данни за пълния неврологичен статус на З. Р., респ. за липса на възможност за оценка на функционалния му дефицит и определяне на процент ТНР. Наличието на данни за неврологичното заболяване на лицето и състоянието му към момента на постановяване на обжалваното ЕР на НЕЛК обосновава определения в ЕР на ТЕЛК процент ТНР във връзка с диагнозата: последици от мозъчен инфаркт, ЦОНС в декомпенсация. Определените с решението на ТЕЛК 50 % ТНР за това заболяване напълно съответстват на приложимата в случая отправна точка 3.2. на ч. 7 от Приложение № 1 към НМЕ и се установява от заключението по СМЕ.

В подкрепа на извода, че определеният с ЕР на ТЕЛК процент ТНР неправилно е намален с оспореното ЕР на НЕЛК, е и констатацията на вещото лице за липса на данни за подобряване на състоянието на жалбоподателя, като същевременно е посочено, че неврологичното заболяване, от което страда З. Р., е с прогресивен характер, като съпътстващото заболяване захарен диабет с полиневропатия, прогресиращо във времето съгласно съдържащото се в МЕД електромиографско изследване, допълнително утежнява състоянието. Допълнителен аргумент за липса на очаквано възстановяване е и продължителността на изминалия времеви период след инсулта /12 години/, която не предполага възстановяване, в който смисъл е изявлението на вещото лице при изслушване на заключението по СМЕ в открито съдебно заседание.

Несъстоятелни са доводите на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 КСО към ТП – Варна на НОИ във връзка с липсата на направени изследвания проби на Ромберг, НПП и КСП. В открито съдено заседание по приемане на заключението по СМЕ вещото лице д-р С. А. подробно разясни, че тези изследвания не са задължителни, а в разглеждания случай не са и необходими, тъй като вследствие на получената след инсулта пареза Р. няма пълната мускула сила на засегнатите крайници и резултатите от проведени такива изследвания биха били компроментирани. За обективността на изследването е необходимо да е налице пълна мускулна сила на всички крайници, което изискване не е изпълнено в случая. При извършения от вещото лице клиничен преглед за определяне на неврологичния статус на жалбоподателя получената след инсулта през 2013 г. пареза е налична и към настоящия момент, поради което резултатите от евентуално проведено такова изследване няма да са обективни и не биха допринесли за установяване състоянието на жалбоподателя.

Съобразно нормата на чл. 63, ал. 2 НМЕ крайният процент на ТНР, посочен в ЕР на ТЕЛК, правилно е определен в съответствие с Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност /вида и степента на увреждане/ в проценти, представляваща Приложение № 2 към НМЕ, като към най-високия процент по съответната отправна точка на най-тежкото /водещото/ увреждане – в случая 50 на сто във връзка с последиците от претърпян мозъчен инфаркт /инсулт/, са прибавени 20 на сто от сбора на процентите на останалите съпътстващи увреждания, вследствие на което са определени 78 % ТНР. Приемайки че липсват данни за определяне на неврологичния статус на жалбоподателя, поради което не може да се оцени функционалния му дефицит, вследствие на което не е определил процент ТНР за диагнозата: последици от мозъчен инфаркт, ЦОНС в декомпенсация, специализираният състав по нервни, очни болести и ССЗ на НЕЛК е постановил обжалваното ЕР в противоречие с приложимите материалноправните разпоредби.

Предвид гореизложеното оспореното решение на НЕЛК е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Тъй като естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, на основание чл. 173, ал. 2 АПК, преписката следва да се изпрати на компетентния административен орган – НЕЛК, за ново произнасяне при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, касаещи определянето на процента ТНР на З. Р..

При този изход на правния спор и предвид своевременно заявеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски общо в размер на 1060 лева, от които 10 лева – заплатена държавна такса за образуване на делото /л. 19 от делото/, 450 лева – заплатена депозит за вещо лице /л. 61 от делото/, и 600 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно приложения на л. 132 от делото договор за правна защита и съдействие.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Експертно решение № 91172 от заседание № 74 от 17.07.2024 г. на Специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ на Националната експертна лекарска комисия, с което е отменено Експертно решение № 93433 от заседание № 242 от 18.12.2023 г. на ТЕЛК II състав при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД.

ИЗПРАЩА административната преписка на Националната експертна лекарска комисия за ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия да заплати на З. Р. Р. от [населено място], [ЕГН], сумата в размер на 1060 /хиляда и шестдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.