РЕШЕНИЕ
№ 1462
гр. Пловдив, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. И.а Въззивно гражданско дело №
20225300501183 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 ГПК.
Подадена е въззивна жалба от ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК: *****, против
Решение №260038/08.01.2022 г., постановено по гр.д. №924/2019 г. по описа на Пловдивски
районен съд, 4 гр. състав, с което е осъдено да заплати на И. Д. Д. с ЕГН:********** на
основание чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ сумата в размер на 3500 лева /три хиляди и петстотин лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпили
травматични увреждания, вследствие на ПТП на 21.09.2015 г. в гр. Пловдив, причинено от
Б. Н. Г., ведно със законната лихва от 21.09.2015 г., до окончателното изплащане на сумата,
както и 140 лева- разноски по гр. д. №924/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив лева в
заповедното производство и сумата от 340 лв. разноски за адв.хонорар на адв.В. Н. по реда
на чл.38 ЗАдв. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на
решението, за нарушение на съдопроизводсвените правила, във връзка с което е направено
доказателствено искане за разпит на актосъставителя от протокола за ПТП,както и
преразпит на вещото лице.Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска. Претендира
за разноски.
Конкретно, във ВЖ са изложени оплаквания за недоказаност на механизма на
настъпване на ПТП, при което на ищеца са му били причинени телесни увреждания,
противоправното поведение на извършителя и причинно-следствената връзка; че
1
споразумението по НОХД №4503/2017 г. на ПРС е с пр.квалификация по чл.131 НК/за
причиняване на лека телесна повреда/, а не по глава 11, раздел 2 НК – Престъпления по
транспорта и съобщенията и счита, че не може да се приложи разпоредбата на чл.300 ГПК, в
този смисъл неправилно РС бил приел, че е налице виновно и противоправно поведение от
водача Б. Г., който при ПТП е причинил телесни наранявания, тъй като по делото нямало
достатъчно доказателства, че нанесените телесни повреди са в резултат на престъпление с
ПТП; не се установило, че ищецът е пострадал при ПТП с л.а.Ауди А6 с рама *****,чиято
ЗЗГО e била сключена в ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД; че не е доказано по делото, че
л.а.Ауди А6 с рама ***** е идентичен с л.а.Ауди А6 с рег.№*****; че неправилно съдът е
кредитирал СМЕ, която е оспорена от въззивника; вещото лице е дало заключение въз
основа на свидетелски показания, които не са събрани по делото, а в наказателното
производство; вещото лице не е дало категорични отговори на поставените задачи, а общо е
извело заключението си; ВЛ не е посочило коя е контактната точка между тялото на ищеца
и автомобила. От посочените от ищеца увреждания не можело да се установи кои са
контактните точки между автомобила и тялото на ищеца. Изводите на вещото лице от СМЕ
не съвпадали с мотивите на наказателния съд, че получените леки телесни повреди от ищеца
не са получени при управление на лекия автомобил от подсъдимия Б. Г.
Иска се отмяна на решението на РС и постановяването на друго, с което да се
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна И. Д. Д. чрез адв.Н. Н. – оспорва жалбата. Претендира разноски,
в т.ч. и адв. възнаграждение по чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. Счита, че е налице влязло в сила
споразумение на наказателния съд, с което Б. Г. е признат за виновен за настъпване на
процесното ПТП и причиняване на телесни повреди на Д.; че съгласно чл.413 НПК и чл.300
ГПК крайният акт на наказателният съд има обвързваща сила за гражданския съд относно
виновността на дееца и получените от ищеца увреждания – кръвонасядания на лява
гривнена става и дясно бедро, оток и кръвонасядания на лява глезенна става, които са
довели до болезненост на движенията му за определен период от време. Счита, че
твърдението на въззивника за съпричиняване на вредосния резултат е недоказано. По
отношение размера на вредите, счита, че правилно съдът е определил обезщетението в
съответствие с изискванията за справедливост, установени в ППВС 4/1968г в размер на 3500
лв. Счита, че възраженията във ВЖ са неоснователни, а решението на първоинстанционния
съд за правилно и законосъобразно, поради което иска да бъде
потвърдено. Пловдивският окръжен съд, след като провери
законосъобразността на обжалваното решение във връзка с оплакванията на жалбоподателя
и като обсъди доводите и съображенията на страните, намери следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения:
ОСИ с пр. осн.чл.226, ал.1от КЗ и чл.86 ЗЗД.
За да уважи предявеният иск, ПРС е приел, че е налице задължителна застраховка
2
„Гражданска отговорност” на увреждащото МПС към момента на ПТП – 21.09.2015г, че са
доказани предпоставките на чл.226,ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД – наличие на застраховка
„ГО“ на л.а.Ауди А6 с рама *****,застраховно при ответното застрахователно дружество,
настъпилото застрхователно събитие –ПТП, причинено от Б. Н. Г. –водач на процесното
МПС, претърпените неимуществени вреди, причинна връзка между застрахователното
събитие и претърпените вреди.
От приложеното НОХД №4503/201 г. на ПРС, 24 н.с. се установява следното: От
обвинителният акт и протоколите за разпит по нак.дело се установява, че на Б. Г. му е
повдигнато обвинение за това, че е управлявал л.а. Ауди А6-комби с чужд рег.№***** от
София за Пловдив; около 0,30ч на 21.09.2015 г. преди ж.п.прелез на околовръстен път-
Пловдив, където били сменени рег.табели на л.а.Ауди А6 с други рег.табели – ***** АН, с
който л.а. била извършена кражба от павилион „Лавка“ в Асеновград; полицията
проследила крадците и в района на ж.п.прелез на 13,8км. на околовръстен път-Пловдив
устроила полицейска блокада.Управляваният от Б. Г. л.а.Ауди А6 спрял пред спуснатите
бариери, а спец.полицейски сили му преградили пътя за обратно връщане като отпред,
встрани и отзад полицаите обградили Аудито;изведнъж л.а.Ауди А6 потеглил рязко, ударил
се в бариерите, после ударил и изблъскал л.а“Форд Мондео“ и се насочил по банкета на
Околовръстния път, където се намирали полицаите Д.,А. и К.; тримата побягнали встрани,
но Аудито ударило силно И. Д. в петата на левия крак, при което той се претърколил по
предния капак на л.а. и паднал отстрани до него на пътя.Б. Г. не се подчинил на дадените му
разпореждания да спре, вместо което рязко подал газ; Д. успял да се хване за отворената
шофьорска врата и се опитал да се задържи, но колата започнала да го влачи около 20 метра,
след което Д. се пуснал и се претърколил на пътя.
От приетата по делото справка /л.43 д.РС/ е видно, че л.аАуди А6 с рама ***** е
бил застрахован с действаща застраховка ГО в ЗАД ОЗК-Застраховане АД за периода
5.8.2015 г.-4.8.2016г, прекратена на 24.11.2015 г. Застрахователят не оспорва по делото, че е
налице валидно сключена застраховка ГО за процесния период за отношение на л.а. Ауди
А6 с рама ****
С влязло в сила наказателно постановление №15-1030-004746/02.11.2015 г./л.244 от
д.РС/ е видно, че на Б. Г. му е наложена глоба за това, че на 21.09.2015 г. като водач на Ауди
А6 с рама ***** и поставени табели *****АН, е допуснал ПТП с материални щети и
пострадали лица – И. Д. и В.А..
Обстоятелства по обвинителният акт се доказват по наказателното и следственото
дело от разпита на св.А., , К., Д., Д. и Н.. От назначената СМЕ в досъдебното производство
/заключение от 27.01.2017 г. е видно, че на И. Д. е било причинено кръвонасядане в
областта на дясна глезенна става и дясно бедро, траматичен оток и кръвонасядане на лява
глезенна става , които са причинени по начин и време, посочени в предварителните
сведения и свидетелските показания при блъскане от л.а. с последващо влачене, падане и
удар върху пътното платно, било му е причинена болка и страдание.
3
От приложеното следствено дело №292/16 г. е видно, че Д. е бил освидетелстван
веднага след инцидента, за което му е издадено СМЕ №944/21.09.2015 г., където е записано,
че по гръбната повърхност на дясната гривена става е имало кръвонасядане със синкаво-
червен цвят и диаметър 3 см; по външната повърхност на дясното бедро в горната трета –
кръвонасядане с диаметър 6 см, лявата глезенна става е дифузно оточена, циркулярно
кръвонаседнала със синкавочервен цвят.
От приетия протокол от с.з. на 26.9.2017 г. по нак.д. е видно, че наказателния съд е
одобрил споразумението, при което подсъдимият Б. Г. се признава за виновен за това, че на
2.09.2015 г. в района на ж.п. на 13,8км на южната дъга на околовръстния път на гр.Пловдив
/път II-86/ е причинил на И. Д. лека телесна повреда /ЛТП/, изразяваща се в травматичен
оток и кръвонасядане в областта на лява глезенна става, довели до разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и 129 НК и ЛТП, изразяваща се в травматичен оток и
кръвонасядане на дясна глезенна става; същият се е признал за виновен, че е управлявал
МПС – л.а.Ауди А6-комби с поставени регистрационни табели с рег.№***** АН без
свидетелство за управление.
Пред РС е приета СМЕ /л.137 от д/ с ВЛ З. Н. – съдебен лекар , която установява, че
на Д. е било причинено травматичен оток и кръвонасядане в областта на лява глезенна
става, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 НК и ЛТП,
изразяваща се в травматичен оток и кръвонасядане на дясна глезенна става в резултат на
удар с или върху твърд предмет и отговарят по време и начин да се причинени както се
съобщава от данните по делото; причинена била болезненост на движенията за период 10-15
дни, което налагало приемане на обезболяващи, щадене на пострадалите крайници.
Пред ПОС е допуснат преразпит на ВЛ З. Н., която е депозирала писмен отговор на
зададените й въпроси от въззивника /л.29 от д.ПОС/, от които се установява, че:
1.контактната повърхност на предмета, причиняващ удара не е имал специална форма, за да
бъде по-точно идентифициран;2.на ищеца е било причинено кръвонасядане на дясна
гривнена става и дясно бедро, оток и кръвонасядане на лява глезенна става; по време на
инцидента е имало дърпане, влачене, удряне от движещия се л.а., претъркаляне през капака
на л.а., падане и търкаляне по терена, вследствие на което биха могли да се получат
описаните травматични увреждания, т.е. налице е причинно следствена връзка между
механизма на ПТП и получените увреждания;3.по делото няма данни описаните
травматични увреждания да са получени по друг начин още повече, че ищецът е бил
прегледан веднага от съдебен лекар само няколко часа след инцидента, а лекуващият лекар е
преценил времето на болничните за възстановяване.
По делото пред ПРС е разпитан свидетелят С. Б.-очевидец, чиито показания съдът
възприема като достоверни и убедителни, който установява механизма на увреждането,
вследствие на който ищецът е получил охлузвания по тялото, както и че лечението му е
продължило около 1 седмица, през която той не е бил на работа, а след като се върнал, се
оплаквал, че болките му в областта на дясната ръка, десния крак около бедрото и левия
крак около глезена продължавали.
4
От показанията на разпитания по делото пред ПОС свидетел Г. В. Д. , с ЕГН
**********, който към 2015 г. е работил като ***** към Сектор „*****“ – *****, се
установява следното: през 2015 г. не е съставил Протокол за ПТП в гр. АСЕНОВГРАД,
защото е отговарял за район на територията на гр. ПЛОВДИВ и прилежащата територия, а
процесното ПТП на път ІІ-86, километър 14 - на околовръстното на ПЛОВДИВ, е част от
полицейското управление ПЛОВДИВ. След като на свидетеля се предяви констативен
протокол от ПТП, същият заяви, че почеркът на констативния протокол за ПТП от 21.9.2015
г. е негов и е съставен от него; че когато се получи сигнал за настъпило ПТП и се посети
мястото на настъпването му, не е задължително на място да се състави документ за
събитието; Посетил е мястото на ПТП, а протоколът за ПТП не е съставен на мястото на
събитието. Протоколът е съставен 16 дни след ПТП, тъй като бил изпратен за съдействие на
колегите за обработка на документите на дежурната част, документите се съставили в
сградата на Регионално звено „****“. Когато има пострадали лица, срокът за издаване на
такъв констативен протокол бил до 1 месец и не било задължително участниците да
присъстват при съставянето му, нито да им се предявява за подпис; че ако не присъстват
участниците, информацията се събирала по служебен път от различни източници, вкл. от
оперативната дежурна част, данни на свидетели - очевидци и от участниците на ПТП.
При изготвянето на акта присъствали водачите на автомобилите. Идентификационните
данни на водачите и автомобилите взел от представените документи от посочените като
участници лица, които присъствали на съставянето.За участник 1, лек автомобил АУДИ А6,
към този момент не е бил регистриран с български регистрационни номера в КАТ и затова
записал номер на рама, който установили при огледа на самия автомобил, а обстоятелствата
и причините за ПТП установили по данни на служителите на ОД на МВР, които са
участвали в този инцидент.Актът бил съставен в присъствието на свидетелите К. и А., а при
съставянето на административния акт – АУАН, лицето Б. Г.ЕВ е присъствал при
съставянето на АУАН.
При съвкупна преценка на събраните доказателства, ПОС намира за доказан
механизма на ПТП и настъпилите увреждания на ищеца, противоправното поведение на
водача на л.а.Ауди А6 и причинно-следствената връзка между тях, както и идентичността на
застрахования л.а с л.а, с който е причинено ПТП.Противоправното поведение на водача на
л.а. е доказано с вл.с. присъда по наказателното дело- налице са предпоставките за
уважаване на предявения иск с пр.осн.чл.226, ал.1 КЗ/отм./, където е казано, че увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
ПОС намира, че РС правилно е уважил предявения иск на срещу застрахователя
като е приел, че е доказано в кумулативен план, че е налице валиден договор за застраховка
„ГО“ към датата на ПТП, че е причинена щета от застрахованото лице след като водачът е
управлявал МПС е, както и причинната връзка между деянието и настъпилите вреди.
Преценявайки обезщетението за претърпените неимуществени вреди по
справедливост по чл.52 ЗЗД ПОС намира, че размера на обезщетението, присъдено от РС,
5
съответствува на действителната стойност на претърпените от пострадалия болки и
страдания, поради което предявеният иск се явява основателен в размер на 3500 лв.
Като е достигнал до същите изводи за размера на иска, ПРС е постановил правилно
и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед неуважаване на въвззивната жалба, въззиваемият има право да му се
присъдят направените по делото разноски. Такива са поискани за присъждане на адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл.38 от Закона за адвокатурата, въззивникът следва да заплати
на въззививаемия 340 лв. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260038/08.01.2022 г., постановено по гр.д. №924/2019 г.
по описа на Пловдивски районен съд, 4 гр. състав.
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК: *****ДА ЗАПЛАТИ на адв.Н. Н. от
гр.***** сумата от 340лв. адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв. за производството
пред ПОС.
Решението e окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.
280,ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6