№ 949
гр. София, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря АСЯ В. Г.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110138146 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ и
чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищец Д.Г., ЕИК
**********, срещу ответник З.Л.И., ЕИК ***********, с предявен иск, да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца СЛЕДНАТА СУМА – 4501,80 евро /с равностойност
8804,75 лева/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна
полица № ************** за извършени разходи за репатриране на полуремарке
„**********“ с peг. № ********** и по застрахователна полица № *****************, и за
извършени разходи за репатриране на влекач „************“ с peг. № *******, във връзка с
настъпило на 8.7.2020г. застрахователно събитие-ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на настоящата искова молба в съда-7.7.2023г. до
окончателното плащане.
В исковата си молба ищецът сочи, че на 15.1.2020г. е сключен застрахователен договор
по застрахователна полица № ************** с ответника за имуществена затраховка
„КАСКО“ със срок на валидност от 00:00 ч. на 18.1.2020г. до 23:59 ч. на 17.1.2021г. Обект
на застрахователния договор е полуремарке „**********“ с peг. № **********. Договорено
е застрахователно покритие по „Клауза 1“ - Всички рискове, която съгласно общите условия
по застраховката покрива „разходи за репатриране, когато МПС е повредено от
застрахователно събитие до такава степен, че е невъзможно да се придвижи на собствен
ход“ (виж КЛАУЗА 1 - ВСИЧКИ РИСКОВЕ т.1.5. от ОУ на застрахователния договор). На
11.6.2020г. е сключен застрахователен договор по застрахователна полица №
***************** с ответника за имуществена затраховка „КАСКО“ със срок на валидност
от 00:00 ч. на 16.6.2020г. до 23:59 ч. на 15.6.2021г. Обект на застрахователния договор е
влекач „************“ с peг. № *******. Договорено е застрахователно покритие по
„Клауза 1“ - Всички рискове, която съгласно общите условия по застраховката покрива
„разходи за репатриране, когато МПС е повредено от застрахователно събитие до такава
степен, че е невъзможно да се придвижи на собствен ход“ (виж КЛАУЗА 1 - ВСИЧКИ
1
РИСКОВЕ т.1.5. от ОУ на застрахователния договор).
На 8.7.2020г., в срока на застрахователното покритие по двете застрахователни
полици, с участието на застрахованите ППС настъпва пътно-транспортно произшествие
(ПТП). По време на ПТП застрахованият влекач е теглил застрахованото полуремарке т.е.
двете ППС-та са участвали в ПТП като една товарна композиция, управлявана от А.З..
В хода на проведеното разследване от компетентните органи в Р.Италия по
наказателно производство № 2593/2020 г се установява следния механизъм на настъпване на
ПТП: на 8.7.2020г., около 8:00 часа, на територията на Р.Италия, Община Ротофрено,
Провинция Пияченца, А.З. управлява товарен автомобил с български peг. № ******* по
магистрала А21, с посока от Торино за Пияченца. Пред автомобила на З., в същата лента и
посока се движат още два товарни автомобила - френски с peг. № *********, управляван от
Е.Р.Я. и италянски с peг. № *******, управляван от Ч.М.. Поради интензивен трафик и
извършващите се строителни работи в същия участък от магистралата се наложило
италианския и френския товарни автомобили да намалят скоростта и да спрат върху
платното за движение. Макар, че З. е имал достатъчно време от 18 секунди, за да реагира на
спрелите пред него товарни автомобили, по неизяснени причини З. е реагирал със
закъснение в последните 3 секунди. Поради закъснялата с 15 секунди реакция на З. е
настъпил удар между предната част на българския товарен автомобил и задната част на
френския товарен автомобил. В резултат на това последния е изтласкан напред и се е ударил
в задната част на италианския товарен автомобил.
Вследствие на настъпилото в периода на застрахователното покритие застрахо-вателно
събитие (ПТП) на застрахованите ППС-та - собственост на ищцовото дружество са нанесени
значителни материални щети, довели до невъзможност за придвижване на собствен ход. За
репатрирането на двете застраховвани превозни средства Д.Г. е извършило разходи в общ
размер за сумата от 4501,80 евро. Това обстоятелство се установява от издаден документ №
176/SCH с калкулация за извършена услуга за репатриране на увредените превозни средства,
както и нареждане за презграничен превод от 6.8.2020г. за сумата от 4601,80 евро.
В резултат, ищцовото дружество е предявило доброволна претенция пред
застрахователя по горепосочените имуществени застраховки „Каско“ като е декларирало
добросъвестно обстоятелства, при които е настъпило процесното застрахователно събитие.
Въз основа на предявените претенции за изплащане на застрахователни обезщетения във
връзка с нанесените имуществени вреди върху полуремарке „**********“ с peг. №
********** е заведена щета ************************** по описа на ответника, а във
връзка с нанесените имуществени вреди върху влекач „************“ с peг. № ******* е
заведена щета № 2502-1201-20-402457 по описа на ответника.
Поради съществените щети, настъпили върху влекача и полуремаркето, превозните
средства са свалени от отчет и са предадени за скраб, за което са издадени съответните
удостоверения от 29.9.2020г.
С писмо с изх. № 4600/20.5.2021г. и писмо с изх. № 4598/20.5.2021г. по описа на
ответника, застрахователят отказа изцяло плащане на застрахователни обезщетения по щета
№ ***************** и щета № ************ сочейки че в случая щетите, за които се
търси обезщетение били възникнали по причина или вследствие на управление на МПС след
употреба на алкохол. Ищецът твърди, че З. не е управлявал товарната композиция в пияно
състояние и е бил абсолютно пригоден да управлява МПС.
За наличието на алкохол в кръвта на водача на товарната композиция З.,
застрахователя се позовава на извършената в Италия съдебно-медицинска експертиза на
труп (аутопсия), в която се съдържат данни за наличие на алкохол в кръвта на З. с
концентрация 0,44 промила (гр./л.). Ищецът счита, че влиянието на алкохола в този случай е
пренебрежимо малко и не е в състояние да доведе до настъпване на ПТП. От друга страна
счита, че закъснялата реакция на З. би могла да се дължи на най-различни други фактори,
2
водещи до промяна в психоемоционалното му състояние - умора, гняв, тъга и др. В случая
забавената реакция на водача би могла да се дължи на причини от най-различен характер
(промяна в психоемоционалното състояние, прилошаване, отвличане на вниманието и др.),
но не и на въздействието на алкохол с концентрация от 0,44 промила (гр./л.). Ето защо и
доколкото липсва причинна връзка (още по-малко категорична такава) между употребата на
алкохол и настъпването на ПТП ищецът счита, че отказа на застрахователя е неоснователен.
Случаите, в които застрахователят има право да откаже плащане са изчерпателно
уредени в чл.408 КЗ. Доколкото не са налице предпоставките на нито една от хипотезите на
посочената нормативна уредба, то ищецът счита отказа на застрахователя за неоснователен.
Поради това, в настоящия случай се касае за виновно неизпълнение от страна на ответника
на договорното му задължение, регламентирано в разпоредната на чл.405, ал.1 КЗ и
включено в съдържанието на валидно възникналото между страните по настоящия правен
спор материалноправно застрахователно правоотношение въз основа на сключените между
същите застрахователен договор по полица № ************** и застрахователен договор
по полица № ***************** за имуществени застраховки „Каско“.
Поради изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи исковите
претенции, и да се присъдят разноските сторени по делото.
ОТВЕТНИКЪТ, в предоставената възможност, в рамките на законоустановения срок е
подал отговор на ИМ/ОИМ/ по реда на чл.131 ГПК с вх.№ 231465/16.8.2023г.
Не оспорва наличието на застрахователно отношение между страните по посочената в
ИМ застрх.полици, както и настъпилото застр.събитие в срока на застраховката. Не се
оспорва, че са образувани щети за описаните МПС-та-влекача и полуремаркето в следствие
на процесното ПТП.
Прави следните възражения – отказът е направен, защото водача на влекача и
полуремаркето е причинил ПТП-то след като е употребил алкохол, затова съгласно т.27.3 от
ОУ към застр.полица, съгласно която изрично са изключени от покритието на полицата и не
подлежат на обезщетение щети, възникнали по причина или следствие на управление на
МПС след употреба на алкохол и/или други упойващи вещества от водача на застрахованото
МПС, употреба на алкохол от негова страна преди идването на контролните органи. Твърди
се, че ответника не дължи плащане на обезщетение за настъпили щети, следствие
управление на МПС след употреба на алкохол. На следващо място съгласно Закона за
движение по пътищата на Република Италия и по точно чл.186, ал.1, т.С и т.D се забранява
шофирането след употреба на алкохолни напитки и под въздействието на същите на
шофьорите, които извършват дейност по превоз на товари, по смисъла на чл.88, 89 е 90; и на
шофьорите на МПС с обща маса при пълно натоварване над 3,5 т. МПС теглещи ремарке с
обща натоварена маса на двете превозни средства над 3,5 т, на автобуси и други МПС,
предназначени за превоз на пътници, чийто брой места, без този на водача, е по-голям от
осем, както и съчленени превозни средства и съчленени автобуси.
Оспорва се, че документ за прекратяване на регистрацията на процесното превозното
средство липсва и сред приложените към исковата молба доказателства. Оспорва се, че
ищеца не е представил и документ с който да докаже, че е извършил разход за репатриране
на превозните средства, с оглед на което липсват доказателства за извършените от ищеца
разходи, които се претендират.
Оспорва се размера на иска като завишен.
Оспорва се иска за лихва, като се твърди, че поради неоснователност на главния иск, то
неоснователен се явява и иска за лихва.
Поради изложеното се иска отхвърляне на исковите претенции изцяло и да се присъдят
сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си
3
представител по пълномощие, адвокат, поддържа исковата молба, оспорва отговора на
ответника и моли иска да се уважи за предявения размер.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, процесуалния си
представител по пълномощие, юр.консулт, поддържа ОИМ и направените с него
възражения, оспорва иска, моли да бъде отхвърлен.
Съдът, като съобрази разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност,
във връзка с доводите и съображенията на страните, и правните норми уреждащи
процесните отношения приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства –
Платежно за платена ДТ/л.6/; пълномощно/л.7/; Застрахователна полица/ЗП/ №
**************/15.1.2020г. по затраховка „КАСКО“ на МПС/л.8/; Преводно нареждане №
*****************/21.1.2020г. за 208,85лв. за ЗП Каско от 15.1.2020г. за МПС с рег.
№**********/л.9/; Свидетелство за регистрация Част I на полуремарке с рег.
№**********/л.10/; Опис-заключение по снимков материал по щета №
*****************/л.11/; Удостоверение за скраб от 29.9.2020г. на полуремарке с рег.
№**********, заедно с превод на български език/л.12-13/; Квитанция за платена такса при
прекратяване на регистрацията на полуремарке с рег. № ********** от 21.5.2021г./л.14-15/;
Писмо изх. № 4600/20.5.2021г. по описа на З.Л.И./л.16/; Застрахователна полица/ЗП/ №
*****************/11.6.2020г. по застраховка „КАСКО“ на МПС с рег.№*******/л.17/;
Преводно нареждане № ***************/19.6.2020г. за пл.по ЗП от 11.6.2020г./л.18/;
Свидетелство за регистрация Част I на влекач с рег. №*******/л.19/; Опис-заключение по
снимков материал по щета № 2502-1201-20-402457/л.20/; Удостоверение за скраб от
29.9.2020г. на влекач с рег. № *******, заедно с превод на български език/л.21-22/; Писмо
изх. № 4598/20.5.2021г. по описа на З.Л.И./л.23/; ОУ по застраховка „Каско“/л.24-30/; 2
бр.Удостоверения за прекратяване на регистрацията с № 221292000121 и №221292000122 от
3.10.2021г./л.31/; Протокол - спешни проверки от 8.7.2020г., издаден от МВР, Отдел
публична сигурност-Италия, заедно с превод на български език/л.32-42/; Техническа
експертиза по наказателно производство № 2593/2020г. от ВЛ от Милано с превод на
български език /л.43-49/; Доклад за техническа консултация от съдебна медицина относно
причините за смъртта на А.Б.З.. на италиански, заедно с превод на български език от
13.7.2020г. след аутопсия/л.50-63/; Документ № 176/SCH от 8.7.2020г. с калкулация за
необходимите дейности по репатриране, ведно с превод на български език/л.64-65/;
Нареждане за презграничен превод от 6.8.2020г. за сумата от 4501,80 евро по документ №
176/SCH от 8.7.2020г./л.66/; Решение № 519/18.4.2023г., постановено по т.д. № 2121/2022г.
по описа на СГС, VI-4 състав/л.67-69, л.113-118/; пълномощно за ответника/л.79/; Закон за
движение по пътищата на Република Италия - чл.186, ал.1, т.С и т.D, ведно с превод от
италиански език публикувано изменение от 27.4.2010г./л.80-85/; СТокс.Е по
ТД№2121/2022г. на СГС/л.119-127/; пълномощно на ответника/л.145/.
С определение № 31274/07.09.2023г. за безспорно между страните са обявени фактите
и обстоятелствата относно наличието на валидни застрахователни правоотношения между
ищеца и ответника, механизъм на ПТП, нанесени щети върху описан МПС в ИМ, алкохол в
кръвта на водача на пострадалото МПС 0,44 промила установен в наказателно разследване в
Р.Италия, отказ на ответника за плащане на застрахователно обезщетение.
С протоколно определение № 24539/27.10.2023г./л.140-гръб/ за безспорно между
страните е прието, че сумата от 4501,80 евро е заплатена от ищеца за репатриране на
процесните влекач и ремарке.
По искане на страните по делото е назначена и изслушана САТЕ/л.131-136/, която
съдът приема като обективно изготвена, като заключението не е оспорено от страните. От
заключението на вещото лице/ВЛ/ се установява, че процесното ПТП описано в ИМ е
4
причинено по вина на починалия З. при управление на влекач с рег. № ******* със закачено
полуремарке с рег.№**********, които са „тотална щета“ след ПТП-то. Влекача и
полуремаркето са се запалили, затова не е било възможно да се предвижват на собствен ход.
Били са напълно унищожени, а водача е загинал. Собственика ищец е заплатил за
репатриране 4501,80 евро, защото това е било необходимо и не е имало друг начин за
преместване на композицията от пътя след процесното ПТП.
По искане на страните по делото е назначена и изслушана СТоксЕ/л.146-154/, която
съдът приема като обективно изготвена, като заключението не е оспорено от страните. От
заключението на вещото лице/ВЛ/ се установява, че в кръвта иззета от трупа на водача З.,
концентрация на алкохол – 0,44 промила, съответства на субклинична степен на повлияване,
която е с диапазон 0,2 – 0,5 промила, и е в следствие на употреба на алкохол, отколкото на
пост-мортална продукция. Практически лицето е било трезво, макар в организма да се
намира незначително количество алкохол, което не се отразява на неговите основни
жизнени функции. Въпреки това чрез специални психо-моторни тестове могат да се
установят незначителни нарушения в дейността на централната нервна система - слаби
нарушения във фините координационни движения, променя се съобразителността,
подценяване на опасности, нарушава се устойчивостта на вниманието и наблюдателността,
увеличава се рискът от грешки, намалява се зрителната острота, забавя се разширението на
зениците, което може да е в основата на рязко нарушаване на адаптацията и загуба на
чувството на пространственост, качеството на управление на МПС намалява. Експертът
сочи, че в съдебната медицинска практика е възприето, че с управлението на МПС след
употребата на алкохол, водачът застрашава живота и здравето на останалите участници в
движението. Още сочи експертът, че забавянето на реакциите при водача може да се дължи,
както на алкохолна употреба, така и на други фактори - психо-емоционалното и соматично
състояние на водача като обективни данни за такива фактори, както и за времето, вида,
начина и количеството на употребения алкохол по делото не са налице. При алкохол в
кръвта 0,4 промила и липса на опиване, но качеството на управление на МПС намалява с 18-
32%. Забавената реакция на А.З. с 15 секунди може да се дължи на употреба на алкохол, но
и на други фактори – психо-емоционално и соматично състояние на водача(болков синдром,
физическо неразположение, натрупана умора, недостатъчен сън, емоционални сътресения –
тъга, гняв, напрегнатост, притеснения и др.).
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.405 КЗ. Разпоредбата на
чл.405, ал.1 КЗ урежда, че при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки
(юридически факти): накърняване на имуществено право, което е застраховано при
застрахователя, т.е. настъпване на покрито застрахователно събитие; съществуване на
действително застрахователно правоотношение към момента на увреждащото събитие
между ищеца и ответника, възникнало от договор за имуществено застраховане; за ищеца да
е възникнало право да получи претендираното застрахователно обезщетение, съобразно
уговореното в договора за имуществено застраховане.
От приетата фактическа обстановка се установи безспорно, че по отношение на
процесните влекач с рег. № ******* със закачено полуремарке с рег.№**********, към
момента на настъпване на процесното увреждане на 8.7.2020г./ПТП-то/, са съществували
валидно сключени застраховки при ответника по ЗП за застраховка „Каско“
№**************/15.1.2020г. и №*****************/11.6.2020г., както и че в
действителност е налице отправена писмена застрахователна претенция и е образувана
преписка по щета при ответника. Настъпил е вредоносния резултат, изразяващ се в
5
причинени имуществени вреди по репатриране на процесната композиция, която е била
„тотал щета“ по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ, и представлява непосредствена вреда под
формата на претърпяна загуба.
Спорът между страните е концентриран до въпроса налице ли е основание ответникът
да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, което според него се изразяват в
това, че ПТП-то не представлява покрит от застрахователния договор риск. Всички други
факти изнесени в ИМ и ОИМ са безспорни между страните, включително и това, че по
силата на действащия в Р.Италия закон към момента на ПТП-то на водачите на композиции
с габаритите на процесната е напълно забранено да управляват след употреба на алкохол.
Безспорно е между страните също така, а и се установява от писмените доказателства, че
водача А.З. е закъснял с 15 секунди за реакция, за да предотврати процесното ПТП.
Ответникът е отказал плащането по искането на ищеца за репатриране в размер на
4501,80 евро, позовавайки се на разпоредбата на чл.27.3 от ОУ към застраховките, който
предвижда застрахователят да не дължи обезщетение за щети възникнали по причина на или
вследствие на управление на МПС след употреба на алкохол и/или други упойващи
вещества от водача на застрахованото МПС. По приложимостта на общите условия в
отношенията между страните по конкретните два застрахователни договори също няма
спор.
Спорът между страните е дали ответника законосъобразно е отказал плащане.
Съдът достига до извод, че така предявения иск е основателен и следва да се уважи.
Това е така защото възражението на ответника, че е отказал заплащане поради това, че
водача на пострадалата композиция е употребил алкохол и е управлявал след употреба на
алкохол остава недоказано съгласно приетото заключение на СТоксЕ по делото, а
следователно остава недоказано, че употребения алкохол от водача А.З. е в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП, защото забавената му реакция от 15 секунди може да
се дължи и на други фактори - психо-емоционално и соматично състояние на водача (болков
синдром, физическо неразположение, натрупана умора, недостатъчен сън, емоционални
сътресения – тъга, гняв, напрегнатост, притеснения и др.).
Следователно съдът достига до извод, че чл.27, т.3 от ОУ на ответника не може да бъде
приложено в конкретния случай, доколкото не се доказва по безспорен начин, че между
употреба на алкохол от водача и причинено ПТП има причинно следствена връзка.
Следователно предявения иск подлежи на уважаване като основателен поради
обореното възражение на ответника.
По отношение на размера на иска, съдът като съобрази, че страните не спорят, че
сумата от 4501,80 евро е заплатена от ищеца на италианската фирма извършила
репатрирането, и като взе предвид заключението на приетата САТЕ, че заплащането би
могло да е в размер от 3300 евро до 5000 евро, но липсват точни данни по делото, за да се
извърши точно изчисление на разхода, то съдът достига до извод, че иска следва да се уважи
за размер, така както е предявен. Следва да се присъди пълната претендирана сума от
ищеца, следователно да се уважи изцяло.
Поради изложеното предявения иск е основателен за предявената сума от 4501,80 евро
и следва да се уважи за тази сума.
По отношение законната лихва, настоящият състав намира, че законна лихва върху
сумата се дължи от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
заплащане на задължението.
Другите възражения на ответника също остават неподкрепени от събрания по делото
доказателствен материал, затова искът подлежи на уважаване.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
6
При този изход на спора основание за присъждане на разноски има за ищеца по реда на
чл.78, ал.1 ГПК, в съответствие с направеното искане и представен списък по реда на чл.80
ГПК/л.156 от делото само от ищеца/. Ответникът не е представил списък с разноски, но е
възразил срещу размер на адв.хонорар на ищеца по реда на чл.78, ал.5 ГПК и е поискал да се
намали от съда до минимума. Възражението съдът не следва да уважава, защото по Наредба
адв.хонорар в минимален размер с ДДС е 1416,57 лева, а платения е 1420 лева с ДДС,
следователно няма основания да бъде намален до минимума.
С оглед на изложеното на ищеца, следва да се присъдят разноски в настоящото
производство съобразно събраните доказателства и в пълен размер по списъка по чл.80 ГПК,
затова съдът присъжда сумата от 2172,19 лева, от които 352,19 лева за платена държавна
такса, 400,00 лева за пл.депозит за 2 бр.експертизи, и 1420,00лв. за платен
адв.възнаграждение на ищеца.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответник З.Л.И., ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление
гр.**********************, ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца Д.Г., ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул.***************** СЛЕДНАТА СУМА
– 4501,80 евро /с равностойност 8804,75 лева/, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по застрахователна полица № ************** за извършени разходи за
репатриране на полуремарке „**********“ с peг. № ********** и по застрахователна
полица № *****************, и за извършени разходи за репатриране на влекач
„************“ с peг. № *******, във връзка с настъпило на 8.7.2020г. застрахователно
събитие-ПТП в Р.Италия, на магистрала А21, общ.Ротофрено, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на настоящата искова молба в съда-7.7.2023г. до
окончателното плащане, на основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, както и СУМАТА от
2172,19 лева представляваща сторени разноски пред СРС от ищеца, на основание чл.78, ал.1
и ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в 2-
седмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за обявяването.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните ведно със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7