Р Е
Ш Е Н
И Е
№
23.05.2019 г.
гр. Балчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд-Балчик граждански състав
на двадесет и трети април през две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Цонко Иванов
Членове
:
Съдебни заседатели:
секретар Радостина Стоилова
прокурор
изслуша докладваното от съдия Иванов
гр.дело № 543 по описа за 2018 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Подадена
е искова молба от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
Николина Станчева и Мартин Деспотов, чрез юрисконсулт Б.Н.Р., срещу Г.С.Г., с ЕГН**********,*** с
обща цена на иска 1294.83 лева, правно
основание чл. 415(1) и сл ГПК.
Ищецът
чрез пълномощника си твърди, че по силата на договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ има вземане срещу ответника. Твърди, че ответника е бил
уведомен за цесията. По образуваното ч. гр. д. № 220/2018 г. по описа на
РС-Балчик е издадена Заповед за изпълнение. Поради неустановяване на длъжника и
по разпореждане на съда е подал настоящата искова молба. Моли да бъдат
призовани на съд и след като съдът се запознае с всички доказателства по делото
и се убеди във верността на твърденията му да постанови съдебен акт, по силата
на който да признае за установено по отношение на длъжника Г.С.Г., с ЕГН**********,***
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумите както следва: 966,25лв., представляваща
неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № *********/19.02.2016
г., ведно със законната лихва от 02.04.2018г. до окончателното изплащане;
190.58лв., представляваща
договорна лихва за период от 02.11.2016 г. до 26.04.2017 г.; 48.30лв.,
представляваща такса оценка на досие; 89.69лв. обезщетение за забава, за
периода от 19.05.2017 г. до 02.04.2018 г. Моли присъждане разноските направени
в заповедното производство и присъждане разноските направени в настоящото
производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв. на
основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Ответника от Г.С.Г., с ЕГН**********,***, в указания от съда срок по чл.131 ГПК не депозира писмен
отговор. В първото съдебно заседание, се явява адв. Е.Михайлова от АК-Варна,
като пълномощник на ищеца и оспорва изцяло исковите претенции.Смята договора за
недействителен, защото не са спазени
изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, и на
основание чл. 22 от същия закон, вр. чл. 10, ал. 1 договорите се считат за
недействителни. Сочи за липса на действителен договор за цесия на процесното
вземане.
Съдът като взе
предвид доказателствата и становищата на страните приема: При липса на отговор,
съдът не приема оспорването на редовността на уведомяването на длъжника за
сключената цесия, защото той е получил лично уведомлението. Освен това
съобразно задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК цесията следва да се
счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването
на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от
цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.
3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника
на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В настоящия случай към исковата молба е
приложено уведомление, изходящо от цедента, поради което уведомяването се счита
за редовно извършено. В договора е уговорено, че заемодателят предава в
собственост на заемателя сумата от 2300 лв., срока на договора, фиксираната
лихва, както и размера на приложимия ГПР, размера на броя на погасителните
вноски и общия размер на всички плащания. Предвидено е, че се дължи още и сума
от 115лв., представляваща такса оценка на досие.
Назначена,
изслушана и приета от съда е ССчЕ. С оглед качеството на заемателя се налага
извода, че е налице договор с потребител по см. на пар. 13 от ДР на ЗЗП. Към
настоящия договор за финансова услуга, приложение намират съответно
разпоредбите на чл. 143-146 ЗЗП. Константната съдебна практика възлага на съда
и без изрично въведено в процеса възражение да подложи на преценка и приложи
съответните императивни правила, независимо, че нито една от спорещите страни
не ги е въвела като факти в своя защита (Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д.
№ 3686/2014 г., I т. о. на ВКС, Решение № 124 от 11.07.2016 г. по гр. д. №
6220/2015 г. на ВКС, I г. о). Тази служебна активност е израз на вложения смисъл
в общоевропейския стандарт на закрилата на потребител, изяснен и в практиката
на СЕС (решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11 и С-473/00). Уговорен
е размер на годишния лихвен процент по заема и годишния процент на разходите.
Твърди се приложимост на разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК, съгласно която
нищожна е всяка клауза в договор, предвиждаща годишен процент на разходите
по-висок от пет пъти размера на законната лихва. В случая ГПР е с посочен
размер от 48 %, както твърденията на вещото лице е, че не превишава размера по
закон.
Съгласно чл.
143, т. 5 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Неравноправността на клауза в договора, сключен с потребител, се преценява
конкретно, като се вземат предвид вида на стоката или услугата - предмет на
договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на
сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от
който той зависи. Съгласно чл. 146 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия, какъвто е представения от ищеца стандартен европейски
формуляр. Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от
договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказване пада върху него.
Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до
неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.
Защитата при неравноправен характер на договор, сключен с потребител е
изключена за индивидуално уговорените клаузи – чл. 146, ал. 1 ЗЗП, но се
прилага към останалата част на договора – чл. 146, ал. 3 ЗЗП. При потребителски
договор и възражение за неравноправен характер на клаузи от същия, тежестта на
доказване, че определено условие от договора е уговорено индивидуално, е на
търговеца или доставчика. В този смисъл, при позоваване на неравноправен
характер на договорна клауза от потребител или при служебна проверка от съда за
евентуално неравноправен характер на клауза от потребителски договор съгласно
решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/14 г. на ВКС, І т. о., търговецът
или доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне на оспорената
клауза, като само обстоятелството, че договорът е подписан, е ирелевантно за
дължимата от съда защита на потребителя. В разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП
са посочени критериите, според които клаузи от договора не са индивидуално
уговорени. В настоящия случай ищецът не е ангажирал доказателства за
индивидуално уговаряне на клаузите от договора за кредит, въпреки изричното
оспорване от ответната страна на клаузите като неравноправни.
Съдът
намира, че представеният по делото Договор за потребителски кредит, отговаря на
изискванията за шрифт, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, но не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, тъй като към сключения договор
за кредит липсва изобщо /изготвен или представен по делото/ погасителен план.
Съгласно императивните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, като погасителният план следва да посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните
разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния
план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит. От съдържанието на договора следва изводът, че в същия
фигурира информация за главницата /в размер на 2300лв., фиксирана лихва 453.64лв./,
такса оценка на досие 115 лв., общ размер на дължимата сума 2868,64лв., както и
брой седмични плащания 60 бр. и размер на седмичните плащания – 47,82лв. с
изкл. на последното в размер на 47,26лв., първо седмично плащане – 07.03.2016
г. и ден от седмицата, в който се дължат плащанията–понеделник. Съгласно
цитираната правна норма на ЗПК, за да бъде прието, че съответните уговорки в
договора по своята правна същност представляват погасителен план, следва освен
да са ясни размерът на съответните плащания и срока за това, също така следва
да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главница, лихва, изчислена на базата на лихвения процент и, когато е приложимо,
допълнителните разходи. В настоящия случай липсва разбиване по пера на задължението
на кредитополучателя, от което да е ясно в каква част то представлява главница,
лихви и допълнителни разходи по кредита, респ. липсва информация, показваща с
всяка отделна вноска каква част от задължението за главница, лихви и
допълнителни разходи се погасява. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
На това
основание съдът намира, че искът се явява основателен само за главницата, но не
и за възнаградителната лихва, както и за другите "разходи по кредита".
В настоящия случай ответникът е получил като кредит сумата 2300лв. От
заключението на вещото лице е видно, че плащането, което ответникът е направил
по договора за кредит е в размер на 1663.50лв. При това положение, след като се
приспадне заплатената от ответника сумата, дължима по кредита остава сумата 636,5лв.
Искът за установяване дължимост следва да бъде уважен за главницата в частта за
сумата 636.5лв., а в останалата претендирана част, искът за главница за
разликата над 636.5лв. до пълния претендиран размер от 966,25лв. следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
С оглед
гореизложеното следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и
исковите претенции за установяване дължимост на сумата от 48,30лв. - такса за
оценка на досие за периода от 02.11.2016 г. до 26.04.2017 г., сумата
190.58лв.лихва за периода от 02.11.2016 г. до 26.04.2017 г., сумата от 89,69лв.
- обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. /датата на договора за
цесия/ до датата на подаване на заявлението 02.04.2018 г. в съда.
С
оглед изхода от спора и направеното искане за присъждане разноски се следват на
двете страни. Съобразно уважената част от иска, на ищеца се следват разноски за
заповедно производство в размер на 37,31лева, за исковото производство пред тази
инстанция в размер на 403.63лева съобразно уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. На ответника се следват съобразно уважената част
на исковете разноски в размер на 147.47лв.
С оглед на
изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК:********* гр. София,
установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, че Г.С.Г., с ЕГН**********,***, ДЪЛЖИ на ищеца главница в размер на 636.50 лв. (шестстотин тридесет и шест лева и 50ст.) по Договор за потребителски кредит № *********,
сключен на 19.02.2016 г., вземането за която е прехвърлено на ищеца по силата
на договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 19.05.2017 г., за което в
полза на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:********* гр. София, е
издадена Заповед № 151/04.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. дело № 220/2018 г. на РС - Балчик.
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за установяване на вземания от длъжника Г.С.Г., с ЕГН**********,***, за заплащане на главница по Договор за потребителски
кредит № *********, сключен на 19.02.2016 г., вземането за която е прехвърлено
на ищеца по силата на договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 19.05.2017
г. в полза на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:********* гр. София, за
размера над 636.50 лв.; за сумата 190.58 лв. - договорна (възнаградителна)
лихва за периода от 02.11.2016 г. до 26.04.2017 г.; сумата 48.30 лв. - такса оценка
досие; сумата 89.69 лв. - обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху главница, считано от датата на подаване заявлението в съда – 02.04.2018
г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 220/2018 г. на РС - Балчик, на осн. чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Г.С.Г., с ЕГН**********,***, да заплати на Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК:********* гр. София, сума
в размер на 37,31 лева по заповедното производство по ч.гр.д. № 220/2018 г. по
описа на РС - Балчик и сума в размер на 403.63 лв. съобразно уважената част от
исковете по настоящото дело, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:********* гр. София, да заплати на Г.С.Г. с ЕГН**********,***, разноски за тази инстанция в размер на 147.47лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд - Добрич, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на
решението, приложеното ч.гр.д. № 220/2018
г. по описа на РС - Балчик да се върне в състава, ведно с препис от решението.
Съдия: