Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 03.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1053 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ от Г.М.Г. срещу Застрахователна компания „Лев Инс” АД за
заплащане на сумата от 2206,12 лв., представляваща размера на претендираното
обезщетение за причинени имуществени вреди при настъпило на 30.05.2017 г.
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
ведно със законната лихва от датата на произшествието – 30.05.2017 г., до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 30.05.2017 г. се движил със
собствения си лек автомобил „Фолксваген Мултиван” с рег. № Х 6511 КА по главен
път Одрин – ГКПП „Капъкуле”, когато претърпял ПТП след удар с друг автомобил –
„ДАФ 2008” с рег. № РА 3983 КА, управляван от Д.Г.. Поддържа, че вина за
настъпването на ПТП имал водачът на другия автомобил, който навлязъл на главния
път, без да се огледа и ударил странично автомобила на ищеца. Вследствие на ПТП
на лекия автомобил „Фолксваген Мултиван” били причинени редица повреди.
Посочено е още, че през релевантния период деликтната отговорност на водача,
управлявал процесния товарен автомобил „ДАФ 2008”, била обезпечена чрез
сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответника,
обективиран в застрахователна полица № BG/22/116002559899/03.10.2016
г. Поради
това ищецът уведомил застрахователното дружество за настъпилото ПТП, но те
отказали да му заплатят обезщетение. Твърди, че извършил ремонт на автомобила с
лични средства, като заплатил сумата в общ размер на 2206,12 лв. По тези
съображения може да бъде уважен предявеният иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника, в който излага съображения за неоснователност
на исковата претенция както по основание, така и по размер. Оспорва описания в
исковата молба механизъм за настъпване на ПТП, както и че вина за това имал
водачът на товарния автомобил „ДАФ 2008”. Също така счита, че не била налице
причинно-следствена връзка между претендираните вреди и пътнотранспортното
произшествие, като оспорва вида и характера на твърдените увреждания. По тези
съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
От представения двустранен констативен протокол за ПТП
от 30.05.2017 г., съставен от участниците в него, се установява на 30.05.2017
г. на територията на Република Турция по пътя за ГКПП „Капъкуле”, в близост до
ТИР Паркинга, е настъпило ПТП между управлявания от ищеца Г.М.Г. лек автомобил
„Фолксваген” с рег. № Х 6511 КА, и управлявания от Д.Г. товарен автомобил „ДАФ
2008” с рег. № РА 3983 КА, собственост на „Еми Ем” ЕООД. От скицата в протокола
се изяснява, че при излизане от второстепенен път товарният автомобил „ДАФ
2008” е ударил в странична дясна част движещия се по главния път лек автомобил
„Фолксваген”. В протокола водачът на товарния автомобил „ДАФ 2008” е записал,
че спрял да се изтегли друг товарен автомобил към паркинга. При тръгване
автомобилът с хасковска регистрация се движил много бързо и се ударили челно.
От своя страна, ищецът е обяснил, че по пътя имало колона от тирове, като
товарният автомобил изскочил внезапно.
Страните не спорят, а и от приложената застрахователна
полица № BG/22/116002559899 от 03.10.2016 г. се установява, че към датата на
ПТП – 30.05.2017 г., за товарен автомобил „ДАФ 2008” с рег. № РА 3983 КА била
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в ответното дружество
със срок на валидност от 03.10.2016 г. до 03.10.2017 г.
Не
е налице спор и че на следващия ден – 31.05.2017 г., ищецът Г.М.Г. е уведомил
ответника за претърпяното ПТП. Видно от представеното опис-заключение служители
на ответника са извършили оглед на нанесените материални щети на лекия
автомобил. С писма от 27.07.2017 г. и 31.10.2017 г. ответното дружество е
отказало да заплати на ищеца обезщетение за претърпените вреди, тъй като
липсвали доказателства относно механизма на произшествието, обстоятелствата,
при които е настъпило и вината на водача на застрахованото МПС.
От
показанията на свидетелите Х.К.и П.Г., преценени съгласно разпоредбата на чл.
172 ГПК като логични, безпротиворечиви и основани на лични възприятия, се
установява, че на 30.05.2017 г. били заедно с ищеца Г.М.Г. на пазар в гр.
Одрин. Пътували с микробус „Фолксваген”, който бил управляван от ищеца.
Свидетелите разказват, че се движили по главния път за ГКПП „Капъкуле”. Пътното
платно се състояло от три ленти – две ленти за движение и аварийна. Тъй като
аварийната и дясната лента били заети от спрели тирове, ищецът се движил в крайната
лява лента. И двамата свидетели са категорични, че имало ограничение от 50
км/ч, което ищецът спазвал. Точно преди ГКПП „Капъкуле”, от второстепенен път
вдясно излязъл товарен автомобил, който ударил управлявания от ищеца Г.М.Г.
автомобил в дясната част. Свидетелите са заявили, че когато товарният автомобил
тръгнал да излиза от пресечката, те били на около 50 м. Видели го в последния
момент, защото имало колони от тирове. Ищецът завил наляво, за да предотврати
челен удар. Свидетелят К.е посочил, че на пътя, от където излязъл товарният
автомобил, имало знак „Стоп”. Разказват, че била увредена цялата дясна част на
микробуса. След около пет минути на място дошли турски полицаи, които съставили
акт на водача на товарния автомобил. Пред тях той се оправдал, че ищецът трябвало
да го изчака. Но полицаите му казали, че той е виновен, тъй като е трябвало да
спре и да се огледа. Когато го попитали защо не е спрял, той обяснил, че гледал
в огледалото и давал път на камиона отзад.
От
заключението по назначената съдебно-автотехническа експертиза, което съдът
възприема като обективно и компетентно изготвено, се установява, че имуществените
вреди по лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Мултиван” с рег. № Х 6511 КА
били причинени чрез удар с товарен автомобил „ДАФ 2008” с рег. № РА 3983 КА.
Ударът между двата автомобила бил кос, страничен, при сблъсък на предна челна
част на товарния автомобил със странична дясна част на лекия автомобил. В
устния си доклад вещото лице е изяснил, че поради колоната от тирове водачът на
лекия автомобил нямал видимост към товарния автомобил. Съобразявайки наличните
писмени доказателства и свидетелските показания, вещото лице приема, че ПТП-то
не е могло да бъде предотвратено от водача на лекия автомобил. Също така е установено,
че на лекия автомобил „Фолксваген Мултиван” били причинени имуществени вреди на
следните части: предна броня, фар преден десен, панел преден десен под фар,
капак преден, калник преден десен, врата предна дясна необорудвана, челно
стъкло, колона предна дясна, колона средна дясна, вежда задна предна част,
врата средна дясна необорудвана, огледало странично механично, панел страничен
заден десен, стъкло странично задно дясно, задна броня, задна светлина дясна,
капак заден и колона задна дясна. Посочено е, че щетите по лек автомобил
„Фолксваген Мултиван”, нанесени вследствие на ПТП, били локализирани в
странична дясна част на автомобила – в зоната на прекия контакт на лекия
автомобил с товарния автомобил „ДАФ 2008”. Според експерта била налице причинно-следствена
връзка между механизма на ПТП и причинените имуществени вреди по лекия
автомобил „Фолксваген Мултиван”. На лекия автомобил „Фолксваген Мултиван” бил
извършен ремонт, като нямало пълно съответствие между частите и материалите,
описани в представените от ищеца фактури, и тези в опис-заключението на
застрахователя. В съдебно заседание вещото лице е уточнил, че не могъл да
установи какво точно е ремонтирано от представените фактури, тъй като в същите
не били описани конкретните операции, които са били извършени. Поради тази
причина при определяне на настъпилите материални щети експертът използвал
опис-заключението на застрахователя. Посочено е още, че стойността на
разходите, необходими за отстраняване на уврежданията, причинени на лек
автомобил „Фолксваген Мултиван”, определена по средни пазарни цени към датата
на събитието, възлизала на 2114,20 лв.
Представени
са от ищеца и фактури за извършени ремонтни дейности по лекия автомобил на обща
стойност 2206,12 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ,
урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск
за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който
възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи
материални предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му
е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника –
застраховател.
В
процесния случай съдът намира за безспорно установено, че между ответното
дружество и собственика на товарния автомобил „ДАФ 2008” към момента на
настъпване на пътния инцидент е налице валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица.
На следващо място, съвкупната преценка на
събраните доказателства обосновава извода за причинени вреди по автомобила на
ищеца вследствие на противоправното поведение на водача на товарния автомобил
„ДАФ 2008”. Съдът намира осъщественото от водача на товарния автомобил деяние
за противоправно, защото е извършено в противоречие с изискванията на
правилата, уредени в чл. 50, ал. 1 ЗДвП. Въпреки че е бил длъжен, той не е
пропуснал движещият се по пътя с предимство лек автомобил, управляван от ищеца.
В тази връзка съдът не възприема като достоверни дадените от водача на товарния
автомобил обяснения в двустранния протокол за ПТП, където е посочил, че
произшествието е настъпило, защото лекият автомобил „Фолксваген Мултиван” се
движил с превишена скорост. Това твърдение изрично се опровергава от
показанията на свидетелите К.и Г., които са заявили, че управляваният от ищеца
лек автомобил се движил с около 50 км/ч. Също така двамата са изяснили, че дошлите
на място турски полицаи са констатирали, че ПТП-то е настъпило вследствие
поведението на водача на товарния автомобил, който не е пропуснал движещия се
по главния път лек автомобил „Фолксваген Мултиван”. Аргумент, че същият е отнел
предимството на ищеца е и фактът, че е заявил пред полицаите и двамата
свидетели, че е гледал в огледалото и давал път на друг камион. Като съобрази
всичко изложено и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът
намира, че се установява по безспорен начин, че водачът на товарния автомобил е
нарушил правилата за движение по пътищата, като това негово поведение се явява
пряка и непосредствена причина за настъпилите имуществени вреди по лекия
автомобил на ищеца. В тази връзка следва да се изясни, че не е налице пречка,
освен протоколът за ПТП, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с
увреждането, да ангажира и други доказателства за установяване механизма на ПТП
(така Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I т. о. на
ВКС). Поради това е изслушана САТЕ, от която се установява, че причинените материални
щети по лекия автомобил „Фолксваген Мултиван” са в причинно-следствена връзка с
поведението на водача на товарния автомобил „ДАФ 2008”. За да достигне до този
извод вещото лице е съобразило както протокола за ПТП, така и показанията на
двамата свидетели очевидци. Последните са категорични, че поради колоната от
тирове видимостта на водача на лекия автомобил „Фолксваген Мултиван” е била
ограничена, поради което в момента, в който е възприел товарния автомобил „ДАФ
2008” да навлиза в неговото платно, обективно не е могъл да предотврати
настъпването на ПТП. Предвид всичко изложено, съдът намира, че от наличните по
делото данни не може да се направи извод, че ищецът е допринесъл за настъпване
на вредоносния резултат. В случая не е налице съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, тъй като не се установи конкретно действие или бездействие на
пострадалия, с което обективно да е способствал за настъпване на вредоносния резултат или
за увеличаване размера на вредоносните последици. Тъй като причинените вреди са закономерна,
необходима последица от противоправното поведение на делинквента, настоящата
съдебна инстанция счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ
деликтната отговорност на водача на товарен автомобил „ДАФ 2008” са осъществени
в обективната действителност.
По тези съображения съдът намира, че предявеният
иск е доказан по основание. При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която
обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на
реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни
цени към датата на увреждането, защото принципът на пълната обезвреда, действащ
и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на
делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната
стойност на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново
от същия вид и качество. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на
увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи
друго такова, със същото качество. Относно действителната стойност на
нанесените по процесния автомобил вреди, съдът кредитира изцяло като
компетентно и обективно изготвено заключението на вещото лице, който е посочил,
че репарирането на вредите възлиза на сумата от 2114,20 лв. Тази е пазарната
стойност, необходима за възстановяване причинените щети на лек автомобил
„Фолксваген Мултиван”. Поради това предявеният иск следва да бъде уважен до тази
сума, като до пълния предявен размер от 2206,12 лв. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По отношение на
претендираната лихва за забава, считано от датата на произшествието –
30.05.2017 г., съдът съобрази, че съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1)
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 КЗ; 2) изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ освен
в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. В случая не е налице спор, че
ищецът е сезирал на 31.05.2017 г. застрахователното дружество с искане за
заплащане на обезщетение, но от представените отговори се установява, че е
отказано да бъде удовлетворена претенцията му, тъй като не били представени
документи относно виновността на делинквента. Началото на срока от 15 работни дни по чл. 497,
ал. 1, т. 1 КЗ е обвързано не с момента на завеждане на претенцията по чл. 498,
ал. 1 КЗ, а с този на представяне от увреденото лице на всички доказателства по
чл. 106, ал. 3 КЗ, а това са доказателствата, изискани от застрахователя при
условията и по реда на цитираната разпоредба. Когато липсват обстоятелствата, с
които законът свързва началото на срока от 15 работни дни по чл. 497, ал. 1, т.
1 КЗ, същият не намира приложение, тъй като не тече. Следователно, когато не се
представят от увреденото лице доказателства, поради това, че: 1) застрахователят
не ги е поискал или 2) поисканите от застрахователя доказателства не отговарят
на условията по чл. 106, ал. 3 КЗ, срокът по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ е
неприложим. В очертаните хипотези се прилага тримесечният срок по чл. 497, ал.
1, т. 2, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ, течащ от предявяване на претенцията към
застрахователя, чийто начален момент не е обусловен от представяне на
доказателствата по чл. 106, ал. 3 КЗ (така Решение № 167 от 30.01.2020 г. по т.
д. № 2273/2018 г. на ВКС, II т. о.). В случая не е налице изрично искане за
представяне на доказателства от увредения, но и последният е в невъзможност да
предостави посочените в писмата до него доклад до застрахователя и декларация
от виновния за причиняването на ПТП водач, тъй като съгласно разпоредбата на
чл. 430, ал. 1 КЗ това е задължение на застрахования. От това следва, че в тази
хипотеза, при преценка на началния момент на забава на застрахователното
дружество няма конкуренция между двата срока по чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ.
Такава е налице само при представяне от увреденото лице на доказателства,
поискани от застрахователя. С оглед изложеното, в настоящия случай застрахователят
е изпадал в забава на 01.09.2017 г., след изтичане на 31.08.2017 г. на
тримесечния срок по чл. 497, ал. 1, т. 2 , вр. чл. 496, ал. 1 КЗ. Въпреки че
през този тримесечен период застрахователят не е в забава по смисъла на чл. 497,
ал. 1 КЗ, той също дължи законна лихва върху присъденото обезщетение за имуществени
вреди, но на основание чл. 429, ал. 3, КЗ, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429,
ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към обезщетението за неимуществени
вреди, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи
не за собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността
на делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и
чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забава на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност”, считано от
по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице,
вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите
да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от
размера на застрахователната сума. В случая, не е налице спор, че застрахователят
е уведомен за застрахователното събитие на 31.05.2017 г. с предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, поради което за периода от 31.05.2017
г. до 31.08.2017 г. ответникът дължи законна лихва за забава върху
застрахователното обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ. Поради това претенцията
за законна лихва следва да се отхвърли единствено за датата 30.05.2017 г.
По разноските:
В настоящото производство ищецът
е направил разноски за държавна такса в размер на 88,24 лв., адвокатско
възнаграждение в размер на 650 лв. и депозит за вещо лице в размер на 200 лв. Настоящият
състав, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, намира
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
основателно. Поради това следва да се редуцира съобразно разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на Висшия адвокатски съвет до сумата от 500 лв. От своя страна,
ответникът е сторил разноски в размер на 50 лв. за депозит за вещо лице, като е
бил защитаван от юрисконсулт. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната
помощ, която в чл. 25, ал. 1 ЗПП предвижда възнаграждение за исковото
производство от 100 до 300 лв. Предвид вида и характера на извършените
процесуални действия, съдът определя на ответника възнаграждение за юрисконсулт
в размер на 200 лв. С оглед уважената част от иска, сторените от ищеца разноски
възлизат на 755,40 лв. Съобразно отхвърлената част от иска разноските на
ответника са в общ размер на 10,42 лв. От това следва, че по компенсация на
ищеца следва да се присъдят разноски на стойност 744,98 лв.
Така мотивиран, РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.М.Г., ЕГН: **********,
адрес: ***, по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 2114,20 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение
за причинени
имуществени вреди на лек автомобил марка „Фолксваген Мултиван”, с
рег. № Х 6511 КА в резултат на застрахователно
събитие, настъпило на 30.05.2017
г. на главен път Одрин – ГКПП „Капъкуле”, ведно със законната лихва върху тази
сума от 31.05.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, като иска за
разликата над сумата от 2114,20 лв. до пълния предявен размер от 2206,12 лв. и
претенцията за законна лихва за забава за датата 30.05.2017 г. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.М.Г., ЕГН: **********,
адрес: ***, сумата от 744,98 лв., представляваща сторени пред първата инстанция
разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: