Решение по дело №635/2019 на Окръжен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 303                                    28.09.2020 година                             Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският    окръжен съд,                                                   граждански състав

На   шестнадесети септември                           две  хиляди  и  двадесета година

В публично заседание    в    следния    състав:

              Председател: Мариела Иванова

Секретар: Жанета Граматикова                                                          

като разгледа докладваното от съдия Иванова търговско дело  №635   по описа за 2019година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

   Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Юробанк България“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, „Околовръстен път“ №260 против Д.С.Д. с ЕГН ********** от гр. А., ул. „Х. Б.“ №**. В исковата молба се твърди, че на 11.02.2008г. е подписан Договор за кредит №106-236/2008, Продукт Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт“ между „Алфа Банк“ АД чрез клона си „Алфа Банк България“ КЧТ, чийто правоприемник е ищецът, като кредитодател, и И.Г.Б., като кредитополучател, по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 30 000евро. Поръчител по кредита е ответникът Д.Д.. Съгласно чл. 2 от Договора за кредит срокът за издължаване на задължението е 30години. Съгласно чл. 9 от Договора неразделна част от договора са Общите условия (ОУ) на „Алфа Банк България“ за предоставяне на „Алфа кредит ремонт и Алфа ипотечен кредит за покупка и строителство“. Съгласно чл. 24 от ОУ с подписването им и с подписването на индивидуалния договор, поръчителят се задължава, а банката приема поръчителят да отговаря солидарно и изцяло за всички задължения на кредитополучателя, съгласно ОУ, индивидуалния договор и за всички последици от неизпълнението, включително и за разноските по неговото събиране.

Твърди се още, че длъжниците не са обслужвали редовно задълженията си по договора за кредит, поради което през 2013г, кредиторът „Алфа Банк България“ КЧТ е образувал заповедно производство само за просрочените по договора суми без да обявява договора за изцяло изискуем. По подаденото заявление е било образувано ч.гр.д. №43752/2013г. по описа на СРС, а въз основа на съдебните книжа-изп.д. № 20138410411739/2013г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев с район на действие СГС.

След издаването на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от СРС длъжниците са продължили да не обслужват задълженията си по договора за кредит, поради което на основание чл. 29, ал.2 вр.чл. 28, ал.1 от ОУ във връзка с чл. 60 от ЗКИ банката е обявила целия кредит за предсрочно изискуем, като е уведомила надлежно длъжниците чрез нарочни нотариални покани.

След обявяване на предсрочната изискуемост банката е образувала ч.гр.д. №108/2019г. по описа на РС Берковица, в рамките на което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както и е образувано изп.д. №20198410401638/2019 по описа на ЧСИ Неделчо Митев, тъй като предходното изп.дело е прекратено поради погасяване на вземанията. С нарочна молба делото е преобразувано под №20198040400636/2019 по описа на ЧСИ Делян Николов с район на действие БОС.

На 17.10.2019г. ЧСИ е връчил на ответника по делото Покана за доброволно изпълнение и Заповед за незабавно изпълнение, а на 28.10.2019г. ответникът е подал възражение.

Предвид изложеното е направено искане да се приеме за установено по отношение на Д.С.Д. с ЕГН ********** от гр. А., ул. „Х. Б.“ №**, че съществува вземането на „Юробанк България“ АД с ЕИК ********* в размер на 23 008.18евро-претендирана част от общо дължимата главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда-20.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и в размер на 647.26лв.-нотариални такси за периода от 23.01.2018г.-19.02.2019г. Претендират се също така и разноските, заплатени в заповедното производство, заявена и претенция за разноски в настоящото производство. Представя и ангажира доказателства.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника Д.Д.. Искът се оспорва като неоснователен и недоказан по основание и размер. Съгласно чл.138 от ЗЗД следва да е налице писмен договор за поръчителство. В процесния случай такъв няма – поети задължения от ответника Д. няма материализирани в нито един документ, подписан от него. Документ, в който ответникът да  поема задължения по обезпечаване с поръчителство на отпуснатия на И. Б. кредит не съществува. Поради тази причина и понятието длъжник, употребявано по отношение на ответника е  неоснователно. Приемането на общите условия от страна на ответника  не може да доведе до поемане на задължения по договор за поръчителство. Прави се изрично възражение, че  представените ОУ не могат да се приемат като индивидуален договор за поръчителство по договора за кредит на кредитополучателя Байчев. Оспорва се и истинността на представените Общи условия – не се установява същите да са били в сила към датата на подписването им. Прави се искане да бъдат изключени от доказателствения материал като неотносими. Оспорва се изрично и искането  за присъждане на сумата от 647.26 лв. – нотариални такси за периода от 23.01.2018 – 19.02.2019 г. Банката сама е избрала уведомяването на ответника  да става чрез връчване на нотариални покани, но такъв ред не се въвежда от законодателя и страната изразява становището си, че ответникът не може да отговаря за заплатените от банката суми по избор на самата банка. Прави се и възражение за изтекъл шестмесечен срок и погасяване на това задължение по давност.

От страна на ищеца „Юробанк България“АД е постъпила допълнителна искова молба по смисъла на чл.372 от ГПК. Страната посочва, че ответникът е подписал договора и се е задължила в качеството на поръчител солидарно да отговаря за задълженията на И.Б.– кредитополучател. Излагат се и други съображения от страната. Прилага се препис от молбата за подновяване на ипотеката за ответника.

По делото е постъпил допълнителен отговор на исковата молба, с който се посочва, че макар и да се твърди, че процесният договор за поръчителство е инкорпориран в договора за кредит, не се сочат никакви конкретни уговорки от този договор, касаещи задължението на ответника за обезпечаване задължението на кредитополучателя към банката.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за кредит от 11.02.2008г., от който е видно, че „Алфа Банк“ – дружество, учредено и регистрирано по гръцкото законодателство е сключило Договор за кредит с И.Г.Б. в качеството му на кредитополучател и Д.С.Д. в качеството му на поръчител. Изрично в договора е посочено, че Банката предоставя кредит в размер на 30 000 евро за срок от 360 месеца за покупка на жилищна сграда, находяща се в гр. Айтос и за ремонт на същия имот. В договора е посочено и обстоятелството, че договорът за  кредит се сключва при общите условия на Банката за предоставяне на ипотечен кредит. Видно от представения Договор за кредит от 11.02.2008г. Д.С.Д. е посочен в качеството му на поръчител и именно в това свое качество той е подписал договора.

По делото е представено и копие от Общите условия на Алфа Банка клон България, от които е видно, че на основание чл. 24 от общите условия изрично е отразено, че с подписването на Общите условия, индивидуалния договор и анексите към него всеки поръчител се задължава, а Банката приема поръчителят да отговаря солидарно и изцяло за всички задължения на кредитополучателя съгласно Общите условия, индивидуалния договор и анексите към него. Изрично в общите условия е отразено, че поръчителят отговаря за всички последици от неизпълнението, вкл. и за разноските по неговото събиране. Видно от представеното копие на Общите условия на Алфа Банка клон България, същите са подписани от кредитополучателя – И.Б. и от Д.С.Д. в качеството му на поръчител.

На 29.02.2016г. е сключен договор между „Алфа Банк“ А.Е. и „Юробанк България“ АД, по силата на който последното дружество купува и придобива собствеността върху търговското предприятие на „Алфа Банк“, съставляващо дейността на българския клон.

По делото е безспорно, че ищцовото дружество е депозирало Заявление за издаване на заповед за изпълнение на дата – 18.10.2013г. и на дата – 25.10.2013г. е постановена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по силата на която И.Г.Б. в качеството му на длъжник и Д.С.Д. са осъдени солидарно за заплатят на кредитора Алфа Банк АД главница в размер на 1 714, 57 евро за периода от 27.02.2009г. до 26.09.2013г., ведно със законната лихва за периода от 18.10.2013г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 9 158, 58 евро за периода от 27.02.2009г. до 26.09.2013г., наказателна лихва в размер на 357, 80 евро за периода от 27.03.2009г. до 15.10.2013г., такса в размер на 444, 69 евро за 2011г., 2012г. и 2013г., разноски в размер на 20, 36 евро и 1 272, 01 лева, разноски по делото.

Във връзка с депозирано възражение от ответника срещу заповедта за незабавно изпълнение е подаден и иск от банката с правно основание чл. 422 ГПК. С Решение № 133 от 30.08.2016г., постановено по гр. дело №84/2017г. по описа на Районен съд – Айтос е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 86 от ЗЗД по отношение на Д.С.Д. съществуването на вземането на ищеца „Юробанк България“ АД като правоприемник на дейността на клона на „Алфа банка – клон България“ със седалище гр. София по Заповед от 25.10.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по частно гр. дело № 43752/2013г. по описа на СРС за сумата от 359, 64 лева (183, 88 евро) непогасената главница, както и на сума в размер от 607, 51 лева, представляваща разноски по частно гр. дело № 43752/2013г. по описа на СРС. С цитираното решение е отхвърлен като неоснователен искът в останалата му част.

С решение II-71 от 27.04.2018г. постановено по в.гр.д.№1710/2017г. по описа на БОС решението на РС Айтос по отношение на исковата претенция е потвърдено.

         На 23.01.2019г. „Юробанк България“ АД връчва нотариална покана до кредитополучателя И. Б., с която му е даден 7-дневен срок да погаси цялото си задължение, като след изтичането му банката ще премине към принудително събиране на цялото задължение.

На 04.01.2019г. до ответника Д.Д. е връчена нотариална покана от банката със същото съдържание.

На 22.02.2019г. ищцовото дружество е депозирало пред Районен съд Берковица Заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано  ч.гр.д. №108/2019г. по описа на РС Берковица. В рамките на цитираното дело е издадена Заповед за незабавно изпълнение без номер от 25.02.2019г.,  с която на длъжниците И.Б. и Д.Д. е разпоредено да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД сумата от 23008.13евро-част от цялата дължима главница, 647лв.-дължими такси за периода 23.01.2018г.-19.02.2019г., ведно с направените разноски  размер на 912.95лв. държавна такса и 1457.65лв. адвокатско възнаграждение.

Въз основа на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист е образувано изп.д. №20198410401638/2019 по описа на ЧСИ Неделчо Митев. С нарочна молба делото е преобразувано под №20198040400636/2019 по описа на ЧСИ Делян Николов с район на действие БОС.

На 14.10.2019г. ответникът Д. е получил Покана за доброволно изпълнение ведно с копие от Заповедта за незабавно изпълнение от 25.02.2019г., като на 28.10.2019г. ответникът е депозирал възражение.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която посочва, че сумата по кредита в размер на 30 000евро е усвоена на 11.02.2008г. Просрочената главница по кредита до 27.09.2013г. възлиза на сумата от 2069,43евро. Дължимата главница за периода от 27.09.2017г. до 22.02.2019г. възлиза на сумата от 27 930,57евро. Осчетоводени са нотариални такси в размер на 647.26лв. Според заключението към момента на подаване на второто заявление за издаване на заповед за изпълнение 22.02.2019г. непогасени са 64 на брой погасителни вноски, считано от 27.10.2013г.

По делото е представено заявление от упълномощен представител на ищеца, с което на 31.01.2018г. е поискано подновяване на вписана договорна ипотека. Видно от поставените върху заявлението удостоверявания заплатени са нотариални такси в размер на 41.34лв. в това число и за нотариална заверка на подписа. Във връзка с връчването на нотариалната покана до длъжника Б. на 17.12.2018г. е удостоверено, че е събрана такса в размер на 73.20лв.

При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД съдът намира за доказан по основание и размер. Съображенията за това са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че за всички възражения на ответника, свързани с възникването и съществуването на облигационното правоотношение между страните по делото, е налице преклудиращото действие на силата на присъдено нещо.  Това е така, тъй като вземане на банката за част от задължението по процесния договор за кредит е било предмет на съдебно разглеждане. С Решение № 133 от 30.08.2016г., постановено по гр. дело № 84/2017г. по описа на Районен съд – Айтос е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 86 от ЗЗД по отношение на Д.С.Д. съществуването на вземането на ищеца „Юробанк България“ АД като правоприемник на дейността на клона на „Алфа банка – клон България“ със седалище гр. София по Заповед от 25.10.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по частно гр. дело № 43752/2013г. по описа на СРС за сумата от 359, 64 лева (183, 88 евро) непогасената главница по договора за периода от 27.02.2009г. до 26.09.2013г. С решение II-71 от 27.04.2018г. постановено по в.гр.д.№1710/2017г. по описа на БОС решението на РС Айтос по отношение на исковата претенция е потвърдено.

След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира паричното вземане, е възникнало валидно, поради което искът за част от вземането е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало.

При постановяване на решението съдът е длъжен да обсъди събраните доказателства, възражения и доводи на страните, да установи реално осъществените факти и обстоятелства и въз основа на тях да направи извод за възникването, съществуването, прекратяването или погасяването на съответното материално правоотношение, разбирано като двустранна правна връзка, обединяваща корелативни субективни права и юридически задължения от момента на тяхното възникване до реализацията им – аргумент от чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК.

Аргумент за този извод е и обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение съдът се произнася не само за размера на вземането, но и относно основанието /какво представлява и от какво произтича присъденото вземане/, предвид изискването на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК в решението да бъде посочено какво постановява съдът по съществото на спора, и с оглед СПН на диспозитива съобразно постановките на ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, т. 18.

След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то  позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. В този смисъл  т.2 от Тълкувателно решение № 3, постановено по т.д. № 3/2016г. на ОСГТ на ВКС.

По отношение на възражението на ответника за неспазен срок по чл. 147 ЗЗД съдът намира същото за основателно.

Съгласно т.4б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен, поради което за неговото спазване съдът следи служебно.

С Решение № 44 от 5.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60073/2016 г., III г. о. е прието, че по отношение дължимите вноски с настъпил падеж към датата на обявяване на предсрочна изискуемост срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД тече от падежа /изискуемостта/ на всяка погасителна вноска.

В цитираното решение, както и в Решение № 83 от 26.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 50394/2016г. е застъпено становище, според което, при бездействие на кредитора да предяви правата си спрямо длъжника, поръчителството се погасява с изтичането на шестмесечен срок, съгласно чл. 147, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, считано падежа на отделните вноски, настъпващ през определени в договора или с погасителен план периоди. Погасяването на отделните вноски чрез плащане или по друг начин, погасява и самото поръчителство, като от момента на падежа вноските стават изискуеми, а за кредитора е възможно успешно да упражни правата си.

При наличието на установени както със закона, така и с договора възможности за кредитора да се погрижи за интересите си, бездействието му да предяви иск за вноските с настъпил падеж или да обяви на длъжника кредита за предсрочно изискуем, не може да има и няма за последица запазване на правата спрямо поръчителите до крайния срок по договора за кредит. Това разбиране следва от акцесорността на поръчителството спрямо отговорността на длъжника и от възприемането на изискуемостта на отделните вноски като начало на давностния срок съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Липсва основание както от гледище на закона, така и с оглед интересите на гражданския и търговски оборот, при бездействие на кредитора да упражни правата си в собствен интерес, за начало на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД да бъде възприеман крайния срок на договора за кредит, а не изискуемостта на анюитетите.

Предвид гореизложеното, Бургаски окръжен съд приема, че при бездействие на банката да упражни правата си спрямо кредитополучателя, поръчителството в лицето на ответника е погасено за сума в размер на 2690,38евро., съставляваща падежирали вноски за периода 28.10.2013г.-27.07.2018г.

Независимо от това обстоятелство искът следва да се уважи изцяло, доколкото дължимата главница е в размер на 27 930,57евро. Дори и без погасената по чл. 147 ЗЗД част от главницата в размер на 2690,57евро, вземането на банката надхвърля претендираната по делото  сума в размер на 23 008.13 евро., поради което искът за главницата по договора следва да се уважи в пълен размер.

По отношение на претенцията в размер на 647.26лв.-нотариални такси за периода от 23.01.2018г.-19.02.2019г. съдът намира същата за основателна единствено за сумата от 73.20лв., тъй като за тази сума има представени доказателства за действителното й разходване. По отношение на сумата  размер на 41.34лв., представляваща нотариални такси за подновяване на вписаната договорна ипотека съдът намира, че по отношение на нея срокът по чл. 147,ал.1 ЗЗД е изтекъл и същата не се дължи от ответника.

При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски съобразно уважената част от претенциите в размер на 1199.60лв., включващи заплатена държавна такса и депозит за вещо лице. Ответникът от своя страна има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 40.24лв.

По отношение на разноските, сторени в заповедното производство, ответникът следва да бъде осъден да заплати сума в размер на 2340,79лв.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.С.Д. с ЕГН ********** от гр. А., ул. „Х. Б.“ №**, че съществува вземането на „Юробанк България“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, „Околовръстен път“ №260  в размер на 23 008.18евро-претендирана част от общо дължимата главница по Договор за кредит №106-236/2008, Продукт Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт“ от  11.02.2008г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда-22.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и в размер на 73.20лв.-нотариални такси за периода от 23.01.2018г.-19.02.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 73.20лв. до пълния предявен размер от 647.26лв.

ОСЪЖДА Д.С.Д. с ЕГН ********** от гр. А., ул. „Х. Б.“ №**  да заплати на „Юробанк България“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, „Околовръстен път“ №260 сума в размер на 2340,79лв. съдебно деловодни разноски в заповедното производство

ОСЪЖДА Д.С.Д. с ЕГН ********** от гр. А., ул. „Х. Б.“ №** да заплати на „Юробанк България“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, „Околовръстен път“ №260 сума в размер на 1199.60лв. съдебно деловодни разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, „Околовръстен път“ №260 да заплати на Д.С.Д. с ЕГН ********** от гр. А., ул. „Х. Б.“ №** сума в размер на 40.24лв. съдебно деловодни разноски в исковото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Окръжен съдия: