№ 151
гр. Варна , 31.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на тридесет
и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20213000500235 по описа за 2021 година
., намира следното:
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на Д. П. Н. от гр. Варна
чрез адв. Кр. М. от АК-Варна, срещу решение № 426/26.02.2021г., постановено по
гражданско дело № 2923 по описа за 2020г. на Окръжен съд – Варна, с което същата е
осъдена да заплати на М. Н. Д. от гр. Варна, на основание чл. 59 от ЗЗД, сумата от 36 421.50
лева, с която ответницата се е обогатила за сметка на ищцата, която сума е получила за
периода от 13.12.2013 год. до 14.12.2017 год., по силата на Договора за аренда от 18.08.2007
год. за притежаваната ½ идеална част от имот с № 085019, находящ се в с. Сърнино, общ.
Генерал Тошево, целият с площ 177 693 кв. м., собственост на ищцата М.Д.; както и сумата
от 3 079.51 лева, направени по делото разноски, от които адвокатско възнаграждение в
размер на 1 622.65 лева, намалени по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Счита се, че обжалваното
решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални
нарушения и необоснованост. Счита се, че в нарушение на процесуалните правила съдът е
изключил изцяло показанията на водените от ответната страна свидетели за установяване на
съществувалото между страните споразумение рентата от посочената земеделска земя да
остава в полза на Д.Н.. Показанията на тези свидетели не са били опровергани от останалите
доказателства по делото, а освен това съдът не е направил съвкупен анализ на целия
доказателствен материал, за да съпостави свидетелските показания с останалите
доказателства по делото. Не е бил обсъден и установения по делото факт, който се явява
косвено доказателство за наличието на твърдяното от ответницата споразумение относно
ползването на рентата от земеделската земя, че в договора за аренда от 13.06.17г. вече
налице и изрична писмена уговорка в посочения смисъл. Не е обсъден и факта, че през
2007г. ответницата е сключила договора за аренда от свое име, но за дарената на децата
земеделска земя, което отново посочвало на волята на собствениците да отстъпят рентата на
своята майка. Близките отношения между майката и двете деца е била причината в договора
1
за дарение от 1997г. да не бъде включвана постигнатата устна уговорка за получаване на
ползите от земята от дарителката. Поради тези близки родствени връзки се счита, че е
налице допустимост на свидетелските показания за установяване на постигнатото между
страните споразумение. Счита се още, че са допустими гласни доказателства и за
установяване на факта на плащане на по 1/3 от получаваната ежегодно от майката рента в
полза на всяко от двете деца, който факт се счита за установен и при съпоставяне с
размерите на изтеглените от банката парични суми, непосредствено след тяхното
постъпване по банковата сметка на ответницата. Счита се, че в случая е приложима кратката
погасителна давност от 3 години, а не общата такава от 5 години. Поддържа се оспорването
на становището на ищцата, че с рентата от земята тя е изпълнявала собствените си
облигационни задължения за издръжка по договора за прехвърляне на собственост срещу
задължението за издръжка и гледане от 1994г., тъй като такива задължения са били налице
от 1994г., а дарението на земеделската земя от кредитора по цитирания алеаторен договор е
от 1997г., при което няма житейска логика кредиторът да обезпечава изпълнение на своето
вземане чрез дарение на друг свой имот на длъжника. Не съществува сила на пресъдено
нещо, формирана с решението по гр.д. № 2018/18г. на ВОС по въпроса дали ищцата е
изпълнявала алеаторния договор чрез предоставяне на ответницата на рентата от земята.
Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на
разноските за двете инстанции.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна
М. Н. Д. чрез адв. Л. П. от АК-Варна, с който същата е оспорена като неоснователна.
Споделят се съображенията на съда да не кредитира показанията на водените от ответницата
свидетели поради тяхната заинтересованост, имайки предвид предприетите разпореждания
от тях в своя полза с имотите на ответницата. Въвеждането на твърдението за заплащане от
ответницата на по 1/3 от получаваната от земята рента е било несвоевременно предприето и
поради това недопустимо, а освен това същото е останало и недоказано по делото.
Дарствена уговорка за отстъпване на рентата не е била налице, а отделно от това дарение на
бъдеща рента от земята е нищожно. Приложима е 5-годишна погасителна давност за
вземането, тъй като страните не са обвързани от договор с периодични платежи. Счита се за
неправилно приетото от първоинстанционния съд, че претенцията е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗЗД като не е била разгледана преди това хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД, тъй като заявеното по делото от ищцата е, че се претендира от ответницата сумата,
която тя е получила в периода от 2013г.-2018г. вместо ищцата като рента за собствената на
ищцата ½ ид.ч. от описания земеделски имот, вместо изплащането на издръжка, поради
отпадане на основанието за това – развалянето на договора за издръжка и гледане между
страните, обективиран в НА № 147, т. LІІІ, дело № 19697/1994г., с влизането в сила на
решението по гр.д. № 2018/18г. на ВОС – т. 7 от ППВС № 1/79г.; и само ако не се установи,
че рентата не е получавана по повод изпълнението на алеаторния договор от страна на
ищцата, то тогава сумите от получената от ответницата рента се явяват получени без правно
основание, при което ответницата се е обогатила за сметка на ищцата и се дължи връщане на
2
онова, с което ответницата се е обогатила, но до размера на обедняването. Претендира се
решението да бъде потвърдено като законосъобразно, ведно с присъждане на разноските по
делото.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на
обжалваем съдебен акт и при надлежна представителна власт .
Не е налице хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да дава указания
на страните относно посочването и събирането на доказателства, а отделно от това и самите
страни не са формулирали доказателствени искания в подадените въззивна жалба и отговор
на същата, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва производството по делото в открито с.з. на 07.07.21г. от 09.45 ч., за която дата и
час да се призоват страните чрез процесуалните им представители.
С оглед противоепидемичните мерки призоваването на страните да стане по
телефона, а настоящото определение да им се изпрати на посочен от представителите
електронен адрес чрез електронна поща.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3