№ 265
гр. Благоевград, 10.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500003 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274 ал.1 т. 1 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба подадена от адв. Г.Ю., като пълномощник на Г.
АСП. В., ЕГН **********, от гр. С., ул. „****“ № 9, насочена срещу Определение №
905468/07.09.2021г., постановено по гр.д. № 2251/2020г. по описа на РС Благоевград, с
което съдът на осн. чл. 129 ал. 3 от ГПК, е върнал исковата молба и прекратил
производството по делото, поради неизпълнение на указанията на съда за отстраняване
нередовностите на исковата молба.
С частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, както и
оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се иска от
въззивния съд отмяна на атакуваното определение и връщането на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Оспорват се доводите на първоинстанционния съд, на които същият се е позовал за да
прекрати производството по делото, основани на съждението- че исковата молба не отговаря
на изискванията на закона, тъй като не са изпълнени указанията на съда за отстраняване на
нейните нередовности. Поддържа се с частната жалба, че не са налице нередовности на
исковата молба, като всички указания на съда за отстраняването на такива са били
изпълнени от ищеца по делото.
С частната жалба се излагат доводи, че съдът при разискването на неотстранените
нередовности на исковата молба, не е сновал доводите са на непрецизен петитум или неясно
или неточно изложени обстоятелства във връзка с предявените искове, а е развил
съображения относно видовете искове, с които съдът е бил сезиран.
Поради изложените съображения, иска се с частната жалба от жалбоподателя, въззивният
1
съд да отмени обжалваното определение за прекратяване на делото и да върне същото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК, не е депозиран писмен отговор на частната жалба от
ответниците по делото.
Настоящият въззивен съдебен състав, след като съобрази обстоятелствата по делото и
приложимия закон, основан на оплакванията с частната жалба, намира за установено от
фактическа страна следното:
Производството по гр.д. № 2251/2020г. по описа на РС Благоевград е образувано по искова
молба от Г. АСП. В., ЕГН **********, от гр. С., ул. „****“ № 9, срещу Д.М. И., ЕГН
**********, от гр. С., ул. „****“ № 9 и срещу „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: село П., Община С., представлявано от Ю.С. И..
Твърди се в ИМ от ищеца, че ответницата Д.М. И., ЕГН **********, е негова майка и
двамата са наследници на А.Б.И., ЕГН **********, негов баща, починал на 20.03.2009г.
Сочи се, че съгласно Експертно решение № 1852/20.06.2019г. на ТЕЛК към МБАЛ
Благоевград, ответницата Д.М. И., ЕГН **********, е освидетелствувана с водеща диагноза-
Мултиинфарктна деменция, като твърди се от ищеца по делото, че неговата майка не е
способна да се грижи за собствените си работи, живее в едно семейство с него, като той и
съпругата му се грижат за нея.
Същевременно сочи се, че ответницата Д.М. И., ЕГН **********, е собственик и
представител на ЕТ „Д.И.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на регистриране: гр. С..
Навадени са с първоначалната ИМ по делото твърдения от ищцовата страна, че през време
на брака си- бащата на ищеца А.Б.И. и неговата майка- ответнцита Д.М. И., са придобили в
режим на СИО търговски обект, с административен адрес: гр. С., ул. „****“- ПАЗАРА № 1-
самостоятелен обект за търговска дейност с площ от 62кв.м.- магазин за хранителни стоки №
5, в сградата на първия етаж, която е със застроен площ от 192 кв.м., както и право на
пристрояване на пристройка към съществуващия търговски обект, с площ от 91.85кв.м.
Сочи се, че след смъртта на бащата- А.Б.И., е прекратен режима на СИО по отношение на
описания в ИМ недвижим имот, като същата е преобразувана в обикновена съсобственост,
от която по силата на наследствените квоти на наследниците по закон- ответницата Д.М. И.,
ЕГН **********, е собственица на 5/8 идеални части от недвижимия имот, а ищеца и
неговите двама братя са собственици на по 1/ 8 идеална част от имота.
Ищецът твърди че не му е известно по какъв ред и на какво законово основание недвижимия
имот е станал собственост на ЕТ „Д.И.“, ЕИК ****, но в началото на м. октомври 2020г. той
е узнал, че собствеността върху магазина е прехвърлена на трето лице- ответника по делото
„****“ ЕООД, ЕИК ****, като е извършено с договор за продажба, инкорпориран в
Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот, вписан в СВ гр. Благоевград, с №
**** по вх. регистър от 03.09.2020г., Акт том № 13, с вх. № 1686/03.09.2020г. по описната
книга.
Излагат се правни доводи от ищеца с исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д.
2
№ 2251/2020г. по описа на РС Благоевград, че в нито един момент неговата майка и
продавачка на имота- Д.М. И., ЕГН **********, не е споделила с него или с неговите братя,
че се е разпоредила с недвижимия имот, като го е подала на трето лице, като си изказват
съмнения, че с оглед на здравословното и състояния, тя едва ли е разбрала точно какво
разпореждане е извършила. Твърди се още с ИМ, че на ищеца или на останалите наследници
на А.Б.И., които са собственици на идеални части от продадения недвижим имот, никой не е
предлагал да бъде изкупен дела на тяхната майка, при условията и на цената по сключения
договор за продажба, поради което се твърди че не е изпълнено задължението по чл. 33 от
ЗС, поради което предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 33 ал.2 от ЗС, като
ищецът е поискал от съда да признае правото му на изкупуване на 5/8 идеални части от
описания в исковата молба недвижим имот- търговски обект, с административен адрес: гр.
С., ул. „****“- ПАЗАРА № 1- самостоятелен обект за търговска дейност с площ от 62кв.м.-
магазин за хранителни стоки № 5, в сградата на първия етаж, която е със застроен площ от
192 кв.м., както и право на пристрояване на пристройка към съществуващия търговски
обект, с площ от 91.85кв.м., при същите условия, при които имотът е продаден на ответника
по делото- „****“ ЕООД, ЕИК ****.
Предявен е пред РС Благоевград и иск за отмяна на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, на
нотариалния акт, с който е изповядана сделката за покупко- продажба на процесния имот.
С Разпореждане № 908654 от 06.11.2020г., постановено по образуваното гр.д. № 2251/2020г.
по описа на РС Благоевград, съдът е оставил ИМ без движение за уточняване точната дата
на научаването от ищеца за извършената сделка, за представяне на актуална схема на
недвижимия имот по КК на гр. С., данъчна оценка на недвижимия имот, във вр. с внасянето
на държавна такса, както и за да бъде вписана ИМ в СВ по местонахождението на
недвижимия имот.
Посочените от съда нередовности са били отстранени в удължения по реда на чл. 63 от ГПК
срок, като по делото е депозирана изправена ИМ, вписана в СВ към РС Благоевград.
С изправената ИМ, наред с първоначално предявения иск за изкупуване по чл. 33 ал. 2 от
ЗС, навадени са и основания за нищожност на сключения договор за продажба,
инкорпориран в НА № 84, том IV, рег. № 6448, дело № 637 от 03.09.2020г. по описа на
Нотариус И.К., по смисъла на чл. 26 ал.1 пр. 1 и чл. 26 ал. 2, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД.
Навадени са доводи, че договора за продажба на недвижим имот е привиден и симулативен,
тъй като е сключен без съгласието на продавача- Д.М. И., ЕГН **********, която макар и
действаща като представител на ЕТ „Д.И.“, ЕИК ****, предвид здравословното и състояние-
заболяване от деменция, не е съзнавала извършваните от нея разпоредителни действия,
поради което не е могла да формира воля за извършеното разпореждане с недвижимия имот.
Навадени са доводи и за привидност и симулативност на сключения договор, доколкото
липсват данни за извършване на плащане на „уговорената продажна цена“ по сметката на
ЕТ „Д.И.“, ЕИК ****.
С Разпореждане № 90226 от закрито съдебно заседание, проведено на 12.01.2021г. по гр.д.
3
№ 2251/2020г. по описа на РС Благоевград, съдът е разпоредил препис от изправената ИМ,
ведно с книжата по делото, да бъдат изпратени на ответницити, за отговор в едномесечен
срок и по реда на чл. 131 и сл. от ГПК.
С Определение № 90965 от 03.02.2021г. по първоинстанционното гр.д. № 2251/2020г. по
описа на РС Благоевград, производството по делото е спряно на осн. чл. 229 ал.1 т. 3 и т. 4
от ГПК, поради преюдициалност и до приключване на производството по висящото гр.д. №
1344/2020г. по описа на ОС Благоевград, с влязъл в законна сила съдебен акт.
Видно е от писмените доказателства представени пред РС Благоевград, че с влязло в законна
сила на 04.06.2021г.- Решение № 165 от 11.05.2021г. по гр.д. № 1344/2020г. по описа на РС
Благоевград, съдът е поставил под пълно запрещение Д.М. И., ЕГН **********, от гр. С.,
ул. „****“ № 9.
С Определение № 905213 от 23.07.2021г. по първоинстанционното гр.д. № 2251/2020г. по
описа на РС Благоевград, съдът е възобновил производството по делото и е оставил
исковата молба без движение, като нередовна.
Посочени са основанията за това- неясно е в какво качеството Д.М. И., ЕГН **********,
участва по делото- в качеството на ФЛ или като представител на ЕТ „Д.И.“, ЕИК ****.
Съдът е развил съображения, че с оглед на правното основание на предявения иск по чл. 33
ал.2 от ЗС, ищецът не е обосновал правния си интерес от предявения конститутивен иск за
изкупуване, след като твърди в ИМ и е навел доводи за нищожност на сключения договор за
продажба. Съдът е приел че е недопустимо съединяването на иск за нищожност на договор
за продажба, с иск за изкупуване по чл. 33 ал.2 от ЗС, именно на дела на продавача по същия
договор за покупко- продажба. Изложени са доводи, че правен интерес от предявяването на
иск по чл. 33 ал. 2 от ЗС възниква за собственика, който не е участвал при извършването на
сделката, само при наличие на валидно сключен договор, от който са настъпили целените от
страните правни последици. За да може ищецът да замести третото лице- купувач и да
придобие правата, прехвърлени с извършената сделка за идеална част от собствеността на
недвижимия имот, следва извършената продажба да е действителна и да не е обявена за
нищожна, на някое от предвидените в закона правни основания.
Съдът е указал на ищеца Г. АСП. В. че следва да изпълни дадените му указания за
отстраняване на нередовностите на ИМ, като представи изправена ИМ, в която да посочи в
какво качество участва в процеса ответницата Д.М. И., както и да обоснове правния си
интерес от воденето на иск по чл. 33 ал.2 от ЗС, след като е навел доводи за нищожност на
сключения договор за продажба поради привидност и симулативност на същия.
С молба от 12.08.2021г. по първоинстанционното дело и в срока по чл. 129 ал.2 от ГПК, адв.
Ю., като пълномощник на ищеца Г. АСП. В., сочи че ответник по предявените искове е ЕТ
„Д.И.“, ЕИК ****.
По отношение на заявеното възражение за нищожност, заявява се от ищцовата страна, че
същото е при условията на евентуалност. Излагат се съображения, че съдът е длъжен да се
самосезира и да упражни косвен контрол по отношение на действителността на сключения
4
договор за продажба на недвижим имот и без предявен самостоятелен иск за това,
включително инцидентен установителен иск или направено възражение, доколкото нормите
за нищожност са императивни и когато страната се позовава на такъв договор, съдът следи
служебно за неговата действтелност и е длъжен да се произнесе по формалните основания за
валидността на договора и без да има позоваване от някоя от страните за нищожност. Тъй
като е налице и съдебна практика в обратна насока- че съдът не може да се произнася по
обстоятелства, които не са въведени от страните по делото чрез наведени доводи и
възражения, в изправената искова молба от ищцовата страна са посочени основания за
нищожност на сключения договор за продажба, като са изложени фактите от които
ищцовата страна черпи основания за наведените доводи за нищожност.
С обжалванотоОпределение № 905468/07.09.2021г., постановено по гр.д. № 2251/2020г. по
описа на РС Благоевград, съставът на първоинстанционният съд е върнал исковата молба на
ищеца и е прекратил производството по делото, поради това че в дадения от съда и от
закона срок, ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, съобразно
указанията на съда, дадени с предходно определение по делото, с което ИМ е била оставена
без движение.
Прието е в мотивите към обжалвания съдебен акт, че пред съда не е предявен отделен иск за
нищожност на сключения договор за продажба, а само са наведени основания за нищожност
на същия от ищеца по делото, поради което единствената правна последица е разискването в
мотивите към съдебния акт налице ли са основанията за нищожност на процесния договор и
ако съдът счете че сделката е нищожност- отхвърляне като неоснователен на предявения иск
по чл. 33 ал. 2 от ЗС.
При така изложените съображения, съдът отново е приел че не е обоснован от ищеца
правния му интерес от обявяването на процесния договор за продажба за нищожен, след
като това би довело до неоснователност на предявения по делото иск с правно основание чл.
33 ал. 2 от ЗС. Излагат се отново правни съображения от съда, че правото на изкупуване
възниква за собственика при наличието на валидна разпоредителна сделка, която поражда
целения вещноправен ефект, тъй като собственикът не може да встъпи в нищожно
съглашение и да придобие права по него, ако такова не е възникнало за страните по
сделката. Сочи се, че за да замести третото лице- купувач и да придобие вместо него правото
на собственост върху идеални части от недвижимия имот, е необходимо договора за
продажба да е действителен.
При така установеното от фактическа страна, въззивният състав на ОС Благоевград, навежда
следните правни доводи:
Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в рамките на едноседмичния
преклузивен срок по чл. 275 ал. 1 ГПК, от лице с правен интерес и правоспособност за
обжалване на атакуваното определение на районния съд и е насочена срещу подлежащ на
инстанционен съдебен контрол съдебен акт, като жалбата отговаря на изискванията на чл.
275 ал. 2, във вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК.
5
Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:
Установена е въз основа на нормите на процесуалния закон трайна практика на Върховният
касационен съд, че ищецът е длъжен да посочи в основанието на исковата молба единствено
факти и обстоятелства (съществуващи преюдициални правоотношения), а в петитума - да
индивидуализира претендираното право като посочи неговото съдържание. Правна
квалификация на предмета на делото и на преюдициалните правоотношения ищецът не е
длъжен да сочи и дори да го е направил, това не обвързва съда, които е длъжен сам да
определи вярната правна квалификация на всички права, претендирани от страните и на
всички възражения, реплики, дуплики и пр. Ако в основанието на исковата молба се
съдържат противоречиви твърдения за отделни факти или се твърдят факти, които е
невъзможно да се осъществят заедно, това не е основание за оставяне на исковата молба без
движение, а основание съдът да даде указания на ищеца съгласно чл. 145, ал. 2 ГПК в
първото заседание по делото. /Определение № 142 от 21.02.2012г. на ВКС по ч.гр.д. №
103/2012г., IV г.о., ГК/.
С обжалваното Определение № 905468/07.09.2021г., постановено по гр.д. № 2251/2020г. по
описа на РС Благоевград, развити са съображения от съдебния състав че не са отстранени
посочените от съда нередовности на исковата молба, депозирана от Г. АСП. В..
Първоинстанционният съд е приел че е навадено от ищеца възражение за нищожност на
договора за продажба на недвижим имот, инкорпориран в НА № 84, том IV, рег. № 6448,
дело № 637 от 03.09.2020г. по описа на Нотариус И.К., но е останал необоснован от
ищцовата страна правния интерес от навеждането на доводи за нищожност на процесния
договор с исковата молба. Тъй като не е предявен за разглеждане иск за нищожност, който
да е съединен с предявения иск за изкупуване по чл. 33 ал.2 от ЗЗ, то въпроса за
нищожността може да бъде коментиран от съда само в мотивите към съдебното решение, а
това би могло да доведе само до основания за отхвърляне на предявения иск по чл. 33 ал.2
от ЗС. Изложени са съображения че за да бъде уважено правото на изкупуване на третото
лице съсобственик, което не е участвало в атакуваната сделка, то задължително условие е
сключения договор за продажба да е валиден и да не е обявен за нищожен, тъй като при
нищожни договор за страните не са настъпили целените правни последици и ищецът не би
могъл да встъпи в нищожно съглашение и да придобие права по него.
С Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012г., ОСГК, прието е
че когато основанието на предявения главен иск е за осъществяване на правото по чл. 33 ал.
2 ЗС, заинтересованите лица имат правен интерес и могат да сочат различни основания за
нищожност на договора за дарение с нарочен установителен иск, съединен с иска за
изкупуване или като преюдициален въпрос по отношение на иска за изкупуване. Може да се
твърди, че дарението е извършено при липса на основание, или че то или мотивът,
единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави. При
допустимост на предявяване на иск за нищожност или само за навеждане от ищеца на
възражения за нищожностна сключения договор, във връзка с който е предявен иск за
изкупуване по чл. 33 ал. 2 от ЗС, ищецът винаги може да съединява при условията на
6
евентуалност иска за нищожност с иска за изкупуване.
В други решения на ВКС е посчоено, че рравен интерес от предявяване на установителния
иск би съществувал за ищеца при посочване на други основания за нищожност на договора,
като преюдициален, но само когато е съединен с иска за изкупуване по чл. 33 ал. 2 ЗС- напр.,
че договорът за замяна е привиден и прикрива договор за покупко-продажба, но
съсобственика няма правен интерес да оспорва придобивната сделка, ако не е предявил
срещу прехвърлилия бивш съсобственик иска по чл. 33 ал. 2 ЗС за изкупуване. Интересът да
оспори с иск или възражение сделката, в която не е участвал, произтича за ищеца от правото
му на изкупуване. Ако то не бъде заявено отпада и правния интерес да я оспорва. В този
смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 54 от 18.3.2013г. по гр.
дело № 627/12г. на ВКС, IV г.о. на ГК; Решение № 296/15.7.2011г. по гр. дело № 179/2010г.
на IV г.о. на ГК; Решение № 302/28.11.12г. по гр. дело № 1597/2011г. на ВКС, III г.о. на ГК
и Определение № 53 от 6.02.2020г. на ВКС по ч.гр.д. № 4727/2019г., IV г.о., ГК.
Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на
установителни искове, за която съдът следи служебно. Тя трябва да е налице до
приключване на устните състезания. Наличието на правен интерес обаче се определя от
твърденията в исковата молба и не зависи от произнасянето на съда по същество по друг
кумулативно или евентуално съединен иск. /Решение № 1410 от 18.12.2008г. на ВКС по гр.
д. № 6191/2007г., V г.о., ГК/.
В настоящия случай според състава на въззивния съд, безспорно е налице правен интерес за
ищеца Г. АСП. В., да предяви наред с конститувния иск за изкупуване по чл. 33 ал. 2 от ЗС и
възражение за нищожност на сключения договор за продажба на недвижим имот,
инкорпориран в НА № 84, том IV, рег. № 6448, дело № 637 от 03.09.2020г. по описа на
Нотариус И.К., тъй като същият не би могъл да встъпи в правата на друго лице, придобити
по силата на нищожен договор. С изправената искова молба, ищецът Г. АСП. В., чрез
пълномощника си по делото- адв. Ю., ясно и точно е посочил правно релевантните факти на
които се основава, като се позовава на нищожност- страданието от деменция на продавача
по сделката и негова майка Д.М. И. и липсата на преведени суми по „уговорената продажна
цена“ по сметките на ЕТ „Д.И.“, ЕИК ****, на което тя е собственик. В този смисъл ясно и
точно са посочени от ищеца обстоятелствата на които се основава възражението за
нищожност, като е въведено позоваване на нищожност и посочено правното основание на
така наведеното възражение. Без значение в настоящия случай е съдбата на предявения иск
по чл. 33 ал. 2 от ЗС, в случай на уважаване на наведеното възражение за нищожност от
съда разглеждащ делото, тъй като наличието на правен интерес за ищеца от въвеждането на
основание за нищожност в процеса, не може да зависи от бъдещото произнасяне на съда по
основателността на предявения иск по чл. 33 ал. 2 от ЗС. От друга страна предявения иск за
признаване на право на изкупуване, не може да бъде уважен за договор, който е нищожен и
който не е породил права за страните по него, тъй като в този случай ищецът не би могъл да
встъпи по нищожен договор, по който не са възникнали права за страните.
Съществен за състава на настоящия състав на ОС Благоевград е въпроса, че нито наличието
7
на правен интерес от въвеждането в процеса на възражение за нищожност, нито въпроса за
неговото съединяване за разглеждане с вече предявения иск за изкупуване по чл. 33 ал. 2 от
ЗС, са относими към съжденията на първоинстанционният съд за наличието на неизпълнени
указания на съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Същите са относими
към допустимостта на предявените за разглеждане възражение за нищожност и
конститутивен иск за изкупуване по чл. 33 ал.2 от ЗС, поради което не може да бъде
споделено становището на състава на РС Благоевград, че ищецът не е отстранил
констатираните от съда нередовности, съобразно дадените му с предходно определение
указания в тази насока.
В закона/чл. 127 ал.1 от ГПК/ и в съдебната практика ясно са очертани основанията, които се
отнасят до редовността на исковата молба сред които ясното и точно изложение на
обстоятелствата на които се основава предявения иск, както и формулирането на прецизен
петитум, за това в какво се състои искането, като съдът не е обвързан от посочената от
ищеца правна квалификация. Според въззивния състав на ОС Благоевград, основанията
изложени в мотивите към обжалваното Определение № 905468/07.09.2021г., постановено по
гр.д. № 2251/2020г. по описа на РС Благоевград, са неотносими към редовността на
представената по делото изправена ИМ, като въззивният съд намира за основателни
доводите, наведени с частната жалба че не се констатират неизпълнени указания от ищеца,
чрез неговия процесуален пълномощник, за дадените от съда указания досежно
отстраняване нередовности на исковата молба, които да обуславят връщането на исковата
молба и прекратяването на производството по делото.
Изложените от въззивния състав на съда доводи, сочат на неправилност и необоснованост
на обжалваното Определение № 905468/07.09.2021г., постановено по гр.д. № 2251/2020г. по
описа на РС Благоевград, с което изправената ИМ е върната, а производството по делото е
било прекратено, като на осн. чл. 271 ал.1 от ГПК, определението следва да бъде отменено, а
делото върнато на РС Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия по
него.
Мотивиран от горното и на посочените основания, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 905468/07.09.2021г., постановено по гр.д. № 2251/2020г. по
описа на РС Благоевград, с което съдът на осн. чл. 129 ал. 3 от ГПК, е върнал исковата молба
и прекратил производството по делото, поради неизпълнение на указанията на съда за
отстраняване нередовностите на исковата молба.
ВРЪЩА гр.д. № 2251/2020г. по описа на РС Благоевград за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9