Решение по дело №368/2018 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 308
Дата: 15 октомври 2018 г. (в сила от 15 октомври 2018 г.)
Съдия: Дора Димитрова Михайлова
Дело: 20181800500368
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 15.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА       ЧЛЕНОВЕ:           ДОРА МИХАЙЛОВА

                РОСИНА ДОНЧЕВА

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията Михайлова гр. дело № 368 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното.

 

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 66/08.05.2018 г., постановено по гр. дело № 1016/2017 г. по описа на РС – гр. Самоков, е уважен конститутивният иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, като са отменени решенията на ОС на ЕС в сградата, намираща се в с. Г., ул. „С.” № .., взети на 15.07.2017 година.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответниците етажни собственици чрез техния представител, с доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Въззивникът оспорва представителната власт на ищеца и поддържа, че събранието, на което са взети отменените от районния съд решения, е свикано редовно. Счита, че неправилно районният съд е отрекъл наличието на неотложност по смисъла на ЗУЕС в разглеждания случай. Поддържа, че са спазени процесуалните правила за свикване и провеждане на събранието.

Въззиваемата страна поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба, тъй като в процеса на доказване пред първоинстанционния съд по несъмнен начин е било установено ненадлежното свикване на ОС на ЕС, на което са взети оспорените решения. Счита, че тези решения са взети в противоречие с императивни правила на закона, поради което са незаконосъобразни.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Районният съд е бил сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

С оглед исковия характер на производството и при спазване на основния принцип в него - диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), предметът на делото е очертан от изложените в исковата молба обстоятелства, поради което съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в нея и не следи служебно за законосъобразността на решенията, взети на проведеното заседание на ОС на ЕС на 15.07.2017 година. Тъй като в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е уреден преклузивен срок за оспорване на взети решения на ОС на ЕС, ищецът може да навежда нови основания за незаконосъобразност на оспорените решения на тази неперсонифицирана общност на собственици на обособени обекти в една сграда само до изтичане на 30-дневния срок от оповестяването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. , като по този начин би се достигнало до изменение на иска чрез добавяне на ново основание – арг. чл. 214, ал. 1 ГПК. Но е недопустимо след изтичане на този преклузивен срок да се релевират нови основания за порочност на оспорените решения, взети от ОС на ЕС, вкл. и чрез поясняване и допълване на исковата молба по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК. По този ред, след разрешаване на предварителните въпроси – арг. чл. 143, ал. 1 ГПК, ищецът може да допълни исковата си молба чрез релевиране на фактически твърдения, но само в пределите на заявеното основание.

В случая съдът следва да съсредоточи своята правосъдна воля само относно релевираните в исковата молба пороци на оспорените решения, както следва: 1). нередовно свикване на ОС на ЕС, проведено на 15.07.2017 г., поради обстоятелството, че то не е свикано нито от управителя (управителния съвет), нито от собствениците, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата, нито от контрольора (контролния съвет), нито е бил налице неотложен случай по смисъла на ЗУЕС, т. е. неясно било по чия воля е свикано това ОС; 2). нередовно проведено ОС на ЕС на 15.07.2017 г. поради неустановяване самоличността на присъствалите лица с твърдение да са пълномощници на част от етажните собственици и 3). решенията на ОС на ЕС, проведено на 15.07.2017 г., са взети в противоречие с императивни материалноправни разпоредби.

Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУЕС процесуално легитимиран да иска отмяна на решението на общото събрание е всеки собственик на обособен обект в сградата - етажна собственост. Ищецът заявява в исковата молба, че е получил на 21.07.2014 г. препис от протокола за процесното ОС на ЕС, проведено на 15.07.2017 г., поради което настоящата съдебна инстанция приема, че конститутивният иск, въз основа на който е образувано съдебното производство, е предявен в уредения в 40, ал. 3 ЗУЕС преклузивен 30-дневен срок, който е започнал да тече на 22.07.2014 година. Възраженията на въззивния жалбоподател за липса на представителна власт на пълномощника на ищеца поради непредставяне на пълномощното в оригинал, а в заверен препис, са неосновантелни. Съгласно чл. 183 ГПК представеният официално заверен препис (вкл. заверен от адвокат) се приравнява по значение на оригинала.

Не се спори между страните в настоящото съдебно производство, че ищецът е носител на право на собственост върху обособен обект в сградата - етажна собственост, поради което е имал право да участва в заседанието на ОС на ЕС, вкл. да обсъжда въпросите, включени в дневния ред на ОС на ЕС, като гласува предложенията за приемане на съответни решения – арг. чл. 17, ал. 1 ЗУЕС.

От протокол, обективиращ взети решения на проведеното на 04.07.2017 г. ОС на ЕС, се установява, че компетентният орган на процесната ЕС е избрал за управител на ЕК Д. К., а за контрольор – Й. Й. Установява се от покана да свикване на ОС за датата 15.07.2017 г., че същата изхожда от А. А. Н., действащ чрез пълномощниците си адв. М. Д. и Л. Г., в която като дневен ред са включени  следните точки: 1. Приемане на Правилник за управление на ЕС, 2. Избор на нови органи на управление – управителен и контролен съвет, 3. Приемане/изменение на бюджета за периода 15.07.2017 г. – 15.07.2018 г. и определяне/изменение размера на вноските по чл. 48, ал. 8 ЗУЕС за този период; 4. Други, включително приемане на решение за търсене на имуществена отговорност от членовете на етажната собственост за неплатените от тях парични вноски.

  Съгласно правната норма, уредена в чл. 12 ЗУЕС, Общото събрание на ЕС се свиква от управителя (УС), контролния съвет (контрольора), по писмено искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата, както и от всеки собственик или ползвател в неотложни случаи, или когато е изминала повече от една година от последното проведено събрание. В случая е налице нередовност на свикването на събранието, на което са взети оспорените решения, тъй като, съобразно установеното от фактическа страна, това е станало по инициатива на един от собствениците без наличие на неотложен случай по смисъла на закона - такъв, който изисква спешно срочно решение.

Затова и основателен се явява първият правен довод на ищеца за незаконност на взетите решения – поради нарушаване на предписаните в ЗЕУС правила за свикване на ОС. Извод за обратното не следва и от събраните гласни доказателства.

При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи се явява безпредметно изследването на останалите твърдения за пороци при свикването и провеждането на събранието.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да се присъдят разноските по водене на делото в размер на 750. 00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 66/08.05.2018 г., постановено по гр. дело № 1016/2017 г. по описа на РС – гр. Самоков.

ОСЪЖДА Етажната собственост на комплекс „Ф.в., намиращ се в с. Г., ул. „С.” № .., да заплати на „Х.Д.“ ООД, ЕИК: ………, сумата от 750. 00 (седемстотин и петдесет) лева – разноски по делото пред въззивния съд.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:       1.               

       

                                   2.