Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 67 25.02.2020 г. гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На единадесети февруари две хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана Чолакова
Секретар Ганка Атанасова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №2380/2019 г.
Производството е с правно
основание чл.124 вр с чл.439 от ГПК.
Депозирана е искова молба от Ф.М.И., с която е предявен
иск срещу „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, за приемане на установено по
отношение на ответника, че вземането в размер на: сумата 3647,67лв. непогасено
задължение по договор за кредит, ведно със законната лихва от 10.11.2010г. до
окончателното и изплащане, сумата 726,16лв. лихва за забава за периода
30.06.2008г.-09.11.2010г., сумата 87,48лв. държавна такса и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение произтичащо от изпълнителен лист издаден на
30.12.2010г. на РРС и заповед №3126/16.10.2011г. по гр.д.№1982 от 2010г. е
погасено по давност. Иска и разноски. Сочи, че на 14.09.2019г. получил покана
за доброволно изпълнение по изп.дело №657/18г. на ЧСИ Г.С., за заплащане на
парично задължение към ответника в размер на 7576,64лв., от които главница в
размер на 3467,67лв., законна лихва в размер на 1238,26лв. за периода от
22.04.2016г.-27.08.2019г., 1406,03лв. неолихвяеми вземания, 409,98лв. присъдени
разноски, 150лв. разноски по изп. дело, 724,70лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ
към 27.08.19г. Твърди, че с изпълнителен лист издадена на 3.12.2010г- на РРС и
Заповед №3126/16.11.2010г. по гр.д. №1982/2010г. на РРС, е осъден да заплати на
БНП Париба Пърсънъл файненс ЕАД, следните суми: 3467,67лв. непогасено
задължение по договор за кредит, 726,16лв. лихва за забава, 87,48лв. държавна
такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение. Както, че вероятно ищецът е
правоприемник на БНП Париба пърсънъл файненс ЕАД, като не бил уведомен за това
обстоятелство. Намира, че за задълженията в изпълнителния лист е изтекла
погасителна давност уредена в чл.110 ЗЗД, започнала да тече от 30.12.2010г., а изп. дело е образувано на
21.07.2011г., прекратено на 01.08.2019г. на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, след
което образувано ново изп.производство-657/19г. по описа на ЧСИ Г.С., девет
години след изтичане на давностния срок. Ответникът
депозира отговор, намира претенцията за неоснователна. Сочи, че вземанията
придобил по Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.16г. сключен
с БНП Париба пърсънъл файненс ЕАД, че е упълномощен от последния за
уведомяването за това и изпратил на посочения адрес на ответника, като
уведомлението не е получено, а пратката се е върнала удостоверена, като
непотърсена от получателя. Както, че с направена справка по изп. дело ищецът се
е запознал с приложените книжа удостоверяващи това обстоятелство. Евентуално да
се приеме, че ищецът е уведомен, с приложеното уведомление. Намира, че е
неоснователно възражението за изтекла погасителна давност, като по молбата на
предишния кредитор въз основа на изпълнителен лист на 21.07.11г.
е образувано изп.д. №367, по което е изпратена покана за доброволно
изпълнение, връчена на постоянния адрес на длъжника. На 09.06.14г. е изпратено
запорно съобщение до работодателя на длъжника, с което течащата давност била
прекъсната. През 2016г. ответникът изпратил молба за конституиране на нов
взискател, а на 23.05.18г. е депозирал молба, с която е поискал насрочването на
опис на движими вещи, собственост на длъжника. След като изп.д. №367/11г. е
било премирано е образувано ново изп.дело №657/19г., с молбата по която
взискателят е поискал насрочването на опис на движими вещи в дома на длъжника,
както и налагане на запори върху трудово възнаграждение и банкови сметки, което
също представлява действие, валидно да прекъсне течащата погасителна давност
според ТР №2/13г. ОСГТК ВКС. Както, че към процесния период от образуване на
изп.д.№367/11г. до 26.06.15г. намира приложение ППВС №3/18.11.1980г. и
погасителната давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни
действия. Началният момент, от който започва да тече погасителната давност е
26.06.15г. на която е постановено ТР №2/26.06.15г., а след това има извършени
множество изпълнителни действия, които я прекъсват.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: Срещу
ищеца е издаден изпълнителен лист в полза на БНП Париба Пърсънъл файненс ЕАД,
по ч.гр.д.№1982/2010г. по описа на РРС, по реда на чл.410 от ГПК, за сумата 3647,67лв.,
представляваща задължение по договор за кредит, ведно със законната лихва,
сумата 726,16лв. лихва за забава за периода от 30.06.2008г. до 09.11.2010г.,
сумата 87,48лв.държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение, въз
основа на заповед №3126/16.11.10г. Изп.
дело №367/11г. на ЧСИ Г.Солаков е образувано на 21.07.2011г., по молба на БНП
Париба Пърсънъл Файненс ЕАД. В молбата до ЧСИ се иска да бъдат предприети
необходимите изпълнителни действия срещу Ф.И. за принудително изпълнение, на
посочените задължения, с възложени всички действия по чл.18 ЗЧСИ. На 06.08.11г.
е изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника, връчена на 28.08.11г.
Изпратени са съобщения и до ТД на НАП, ОСЗ Разград, за проучване на
задълженията, съответно имущественото състояние на длъжника. Като е установено,
че не притежава недвижими имоти, деклариран е лек автомобил. От справката на ТД
на НАП от 30.05.2014г. е видно, че последният сключен трудов договор на
длъжника е от 21.03.2013г., с приложена справка за осигуряването му. Изпратено
е запорно съобщение до работодателя-осигурител от 12.06.14г., което няма данни
да е връчено а същия. От последваща справка от ТД на НАП съответно справка за
осигуряване с от 09.02.15г. се установява нов работодател, за който не са
отразени данни за осигуряването на
длъжника. С молба от 08.06.2016г. по изпълнителното дело е конституиран като
нов взискател настоящият ответник, въз основа на представен договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 22.04.2016г.
Последният с молба от 27.04.2017г. до ЧСИ е поискал извършване на
справка за наличие на банкови сметки на длъжника. А с молба от 23.05.18г. – извършване на опис на движими вещи находящи
се в дома на длъжника. На 04.06.2018г. е изпратена призовка от ЧСИ за
принудително изпълнение до длъжника - извършване на опис на движими вещи
находящи се в дома на длъжника в с.Дянково, която не е връчена на длъжника. С
молба вх.№1001 от 05.08.2019г. до ЧСИ
ответникът предвид прекратяване на изп. производство на основание чл.433 ал.1
т.8 от ГПК е поискал изпълнителният лист, с който е осъден длъжникът да бъде
депозиран в деловодството на ЧСИ, с оглед образуване на ново производство,
съответно образувано ново на 05.08.19г. под
№657/2019г. по описа на ЧСИ. По същото
дело на 13.08.2019г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника,
която му е връчена на 14.08.19г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Искът е допустим, поради наличието на интерес от воденето му, тъй като ищецът
се позовава на факт – изтекъл давностен срок, последващ издаването на
изпълнителния титул, което може да бъде предявено от длъжника към взискателя
единствено по съдебен ред. Давностният срок започва да тече от влизане в сила
на решението, когато вземането е установено със съдебно решение. В случая е въз
основа на несъдебно изпълнително основание и давността започва да тече от
влизане в сила на заповедта за изпълнение, т.е. от 09.12.2010г. видно от
приложения изпълнителен лист по гр.д. №1982/2010г. на РРС. За да се приеме, че е изтекъл срокът по чл.117 ал.1 от ЗЗД за погасяване
вземането кредитор в изпълнителното производство, съдът счита, че следва да се
изхожда от задължителното тълкуване дадено с ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС. Според
решението давност върху вземането тече и в изпълнителния процес. Изпълнителното
дело се образува с молба от кредитора до съдебния изпълнител, като подаването
на тази молба не прекъсва давността. За разлика
от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно в
началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно
- с предприемане на кое да е действие за принудително изпълнение - насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н., до настъпването на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, прочуването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др. назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло
в сила разпределение и др. Прието, че при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно/за разлика от исковия/ с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния
процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа,
или да не действа, като е посочено, че ППВС №3/80г. следва да се счита за
изгубило сила. Съгласно разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява, като същото настъпва по
силата на закона т.нар. „перемпция“. Без правно значение е дали съдебния
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право,
като нова погасителна давност започва да тече от предприемане на последното по
време валидно изпълнително действие - т.10 от ТР №2/15г. на ОСГТК ВКС.
Прекратяване на изпълнителното производство по право, води до отпадане на
валидността на всички процесуални действия по прекратеното изп. производство. Т.е.,
когато е налице прекратяване в хипотезата на „перемпция“, тогава няма да има каквито
и да е било валидни изпълнителни действия по смисъла на т.10 от посоченото ТР,
и погасителната давност никога няма да е била прекъсвана по време на неговата
висящност на основание чл.116 б.“в“ от ЗЗД, в т.см. и практика на ВКС- Р-е
№42/26.02.2016г. гр.д. №1812/15г. IV г.о. ВКС,
Р-е №371/29.10.2015г. гр.д.№1385/12г. IV г.о. на
ВКС. В настоящия случай двугодишния срок
по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е изтекъл на 21.07.13г., след подаването на молбата за образуване изпълнително
дело, в която взискателят е възложил
всички действия по чл.18 от ЗЧСИ, е изтекъл посоченият срок, през който
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия. Поисканият опис
на движими вещи на длъжника, както и изпращане на запорно съобщение до третото
задължено лице е станало през м.май
2018г. и м. юни 2018г., което не е валидно извършено, поради което не прекъсва
давността. Освен това изпълнителното производство към този момент е прекратено
по силата на закона. По отношение на процесното вземане произтичащо от кредит
давността е пет годишна съгласно чл.110 от ЗЗД. Същата започва да тече от влизане
в сила на заповедта за изпълнение, т.е. от 09.12.2010г. Същата не е била прекъсвана
както бе посочено по-горе, тъй като посоченото действие - неосъществено
връчване на запорно съобщение, съответно насрочване на опис на движими вещи по
принудително изпълнение, дори и да се приеме, че са изпълнителни действия
изграждащи съответния изпълнителен способ, са от време, когато изпълнителното
производство по отношение на ищеца, е прекратено по силата на закона. Което води до отпадане на валидността на всички процесуални действия по прекратеното
изп. производство. Доводите на
ответника, че към този момент е действало ППВС №3/1080г. и до постановяване на
т.д.№2/2013г. ОСГТК ВКС погасителна давност по време на изпълнителния процес не
е текла, е неоснователно. С тълкувателните решения не се регулират по нов начин
съществуващите обществени отношения, не се създават нови правила за поведение,
а само се дава задължително тълкуване на вече съществуващи правни норми.
Тълкуването на нормата е неразделна част от самата норма и за това произвежда действие
към момента на влизане на самата норма, а не от момента на постановяване на
тълкувателното решение и независимо от това кога са се осъществили юридическите
факти, определящи казуса/в т.см. Р-е №416/22.10.12г. гр.д.№294/12г., Опр.
№20/12.03.19г. гр.д.№7/19г., Опр. №53/26.03.18г. ч.гр.д. №1049/18г.
IIг.о ВКС,
Опр. №195/04.10.17г. ч.гр.д. №3351/17г. I г.о ВКС и др./ Позоваването на изтекла в полза на
длъжника погасителна давност препятства възможността на взискателя да търси
принудително удовлетворяване на иначе съществуващото за него материално право.
По изложените съображения претенцията, че вземането е погасено по давност е
основателна.
С оглед изхода на спора, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
от него разноски, включващи заплатена държавна такса в размер на 182,46лв.
По
гореизложените съображения, съдът:
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установено по отношение на „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК202423225, гр.София, бул. Панчо Владигеров 21 Бизнес
център Люлин-6 ет.2, че Ф.М.И., ЕГН**********, адрес ***, не дължи сумата
3647,67лв. непогасено задължение по договор за кредит, ведно със законната
лихва от 10.11.2010г. до окончателното и изплащане, сумата 726,16лв. лихва за
забава за периода 30.06.2008г.-09.11.2010г., сумата 87,48лв. държавна такса и
100лв. юрисконсултско възнаграждение произтичащо от изпълнителен лист издаден
на 30.12.2010г. на РРС и заповед №3126/16.10.2011г. по гр.д.№1982 от 2010г. , поради
погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА Кредит
инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК202423225, гр.София, бул. Панчо Владигеров 21
Бизнес център Люлин-6 ет.2, да заплати на Ф.М.И., ЕГН**********, адрес *** сумата от 182,46лв./сто осемдесет и два лева и
четиридесет и шест стотинки/ разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: