О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч, …………...2019г.
Окръжен съд - Ловеч гражданска колегия в закрито заседание
на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДА ДОЙНОВА
Като
разгледа докладваното от съдията т.д.№33/2019г. и за да се произнесе съобрази:
С вх.№2248 от 27.03.2019г. е
постъпила искова молба от Х.Ю.Т., ЕГН **********, чрез М.М.В., ЕГН **********, в
качеството й на майка и законен представител, и двете с адрес: с.Смочан,
общ.Ловеч, ул.Васил Левски №2, чрез Адвокатско дружество ”Ч., Петкова и
Иванова”, БУЛСТАТ *****, с рег. номер от Единния регистър *****, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.Клокотница №2А, ет.8, представлявано от адв.С.С.Ч.
– САК, с рег.номер от Единния регистър*****против „ДЗИ – Общо застраховане”ЕАД,
ЕИК *****, с адрес: гр.София, п.к.1000, Район Средец, ул.Георги Бенковски №3, с
цена на иска ***** лева предявен като частичен от 70 000.00 лева, с посочено
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Ищецът излага че при
пътнотранспортно произшествие, причинено виновно от застрахован при ответника
водач, са причинени телесни увреждания на Х.Ю.Т., ЕГН **********, в следствие
на което тя търпи неимуществени вреди. Сочи, че са налице елементите от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, основанието за предявения пряк иск срещу
застрахователя: наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност и
отказ на застрахователя да изплати доброволно обезщетение.
Към исковата молба са приложени: Констативен
протокол, Епикриза; Молба-претенция с вх.№94-С-160/03.12.2018г.; писмо с изх.№
0-92-16933/10.12.2018г.; писмо с изх.№0-92-3339/05.03.2019г.; удостоверение за
банкова сметка; ***.
Разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ във връзка с чл.496 от КЗ предвижда като допълнителна, специална
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач на МПС, изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.380
от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя
по повод заплащане на застрахователно обезщетение. Уредбата е повелителна и за
спазването на срока съдът следи служебно /Определение №165 от 24.03.2017г. на
ВКС по ч.т.д.№306/2017г. на ІІ г.о./.
В случая ищецът твърди, че този
срок е спазен с предявената претенция с вх.№94-С-160/03.12.2018 година.
В разпоредбата на чл.378, ал.9 от КЗ изрично се предвижда, че докато тече този срок, спира да тече давностния срок
по чл.378, ал.2 от КЗ за предявяване на прекия иск по чл.432 от КЗ.
Безспорно, че по реда на чл.498,
ал.1 от КЗ ищцата, като увредено лице е отправила до застрахователя писмена
застрахователна претенция по чл.380 от КЗ, на която писмо с изх.№
0-92-16933/10.12.2018г. и писмо с изх.№0-92-3339/05.03.2019г. е отговорено, но
които писма по своя характер представляват уведомяване по реда на чл.106, ал.3
от ЗК – на увредените лица е указано да представят доказателства, както и че по
служебен път ще се изискват допълнителни документи по образуваното досъдебно
производство, в който смисъл не може да бъде прието, че застрахователят е
отказал плащането на обезщетение. Към исковата молба не са представени
доказателства, че от страна на ищеца са приложени документи, за които е
указано: „относно проведените медицински изследвания, контролни прегледи,
рехабилитации /или др. след изписването й от МБАЛ „Проф.д-р Параскев Стоянов”АД
– гр.Ловеч на 04.08.2018г.”. В случая е налице започнала процедура за
доброволно плащане на застрахователно обезщетение, без да е изтекъл предвидения
в чл.106, ал.3 от КЗ срок от 45 дни.
При съобразяване на изложеното и
релевантните за процеса обстоятелства, се установява, че искът по чл.432, ал.1
от КЗ е предявен без да са налице предпоставките на чл.498, ал.3 от КЗ, което
води до недопустимост на предявения иск и което се констатира служебно от съда,
съгласно чл.130 от ГПК, поради което исковата молба следва да бъде върната и производството
по т.д.№33 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Ловеч да бъде прекратено.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА на основание чл.130 от ГПК искова молба с вх.№2248 от
27.03.2019г. постъпила от Х.Ю.Т., ЕГН **********, чрез М.М.В., ЕГН **********,
в качеството й на майка и законен представител, и двете с адрес: с.Смочан,
общ.Ловеч, ул.Васил Левски №2, чрез Адвокатско дружество ”Ч., Петкова и
Иванова”, БУЛСТАТ *****, с рег. номер от Единния регистър **********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Клокотница №2А, ет.8,
представлявано от адв.С.С.Ч. – САК, с рег.номер от Единния регистър*****против
„ДЗИ – Общо застраховане”ЕАД, ЕИК *****, с адрес: гр.София, п.к.1000, Район
Средец, ул.Георги Бенковски №3, с цена на иска 26 000.00 лева предявен
като частичен от **** лева, с посочено правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във
вр. с чл.86 от ЗЗД, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№33 по описа за 2019г. на Окръжен
съд – Ловеч.
Определението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – Велико Търново с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаване на ищеца.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: