Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 270
гр.Бургас, 27.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми
наказателен състав, в публично заседание на седми февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 5843 по описа на БРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на СНЦ
„*“, ЕИК *, с
адрес: гр. Бургас, ул. „*“, хотел „*“, против Наказателно
постановление № */09.08.2018г.,
издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл.25, ал.1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, на основание чл.
185, ал.1 ЗДДС, на търговеца е наложена „имуществена санкция” в размер на 500
лева.
С
жалбата се посочва, че е налице неяснота в НП и АУАН, а също така се посочва,
че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В
открито съдебно заседание не се явява представител на дружеството-жалбоподател.
Наказващият
орган, се представлява от пълномощник – юрисконсулт Карабелева,
която намира жалбата за неоснователна и моли постановлението да бъде
потвърдено.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като НП е било връчено
на 16.11.2019 г., а жалбата е входирана на 25.11.2019
г. (първи работен ден след изтичане на срока). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата
по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
Не
се спори, че към 22.06.2018г. жалбоподателят е бил регистриран като данъчно
задължено лице, като е стопанисвал търговски обект – тенис клуб „*“, находящ се в местност „Голата нива“, зад *. На 22.06.2018 г. в 16.09
часа, при извършена контролна покупка- еднократно наемане на червен корт за
един час с наем на две ракети за същото време на стойност 24 лв., заплатени с
банкнота от 50 лв. от проверяващите служители на НАП- Д.Т. и св. Ц.С., плащането
било прието, като не била издадена фискална касова бележка. Проверяващите се
легитимирали осъществили контрол за спазване на данъчното законодателство в
посочения търговски обект. При проверката се констатирало, че в обекта е
инсталирано и работело фискално устройство марка “DAYSI MICRO C-01KL”, с инд.
№ DY 366468 и № на ФП *********.
Била отпечатана контролна лента, от която се виждало, че не е регистрирана
горепосочената покупка.
За
извършената проверка и констатациите от него Д.Т. съставила Протокол за
извършена проверка бланков № 0343644 от 22.06.2018 г, с указание търговецът да
се яви допълнително в ТД на НАП-гр.Бургас на 29.06.2018 г. На 29.06.2018 г.
управителят се явил и бил съставен АУАН
с № F392293. Актосъставителят описал в акта констатираното при
проверката на 22.06.2018 г. нарушение, като записала, че не е издадена фискална
касова бележка от работещото устройство. Така описаното деяние актосъставителката квалифицирала като нарушение на чл. 25
ал.1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с
чл. 118, ал.1 ЗДДС, като предявила и връчила екземпляр от акта на управителя
при съставянето му срещу подпис. Управителят на дружеството не вписал възражение.
Впоследствие,
на 09.08.2018 г. въз основа на акта за установяване на нарушението било издадено
атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел фактическата
обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на нарушението. На
основание чл. 185, ал.1 ЗДДС дружеството било санкционирано с имуществена
санкция в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство,
които са безпротиворечиви и кредитирани от съда
изцяло. Липсват каквито и да е било основания съдът да не кредитира показанията
на свидетеля, който е присъствал по време на проверката.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е
издадено от компетентен орган съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
г. на изпълнителния директор на НАП. НП е издадено в срока по чл. 34 от ЗАНН. АУАН също е издаден от компетентен
орган. НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми. Пределно ясно е записано, че е
извършена проверка и какви са констатациите от нея. Точно е записано, че не е
била издадена фискална касова бележка, с което не е изпълнено задължението по
чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата, което е отразено и в АУАН, поради което
доводите за неяснота са неоснователни. Не създава неяснота посочването на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС, която разпоредба също е относима и за което ще
стане въпрос надолу в мотивите. Също така, в протокола от проверката е отразено
отпечатването на КЛЕН. Липсват каквито и да е било индиции
за антидатиране на постановлението
Фискалните касови бележки, редът
и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства. Съгласно
чл. 118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Прилагането на
цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови
бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се
определят с Наредба № Н-18. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредба №
Н-18 -независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително
се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал.
1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва
чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по чл. 3, ал. 2 - за всяко плащане,
включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. От анализа на
цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при
извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на
плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото
тя е доказателство за извършеното плащане.
В случая констатациите на
контролните длъжностни лица, че към момента на продажбата фискална касова
бележка не е издадена, са безспорно установени, което се доказва и от наличните
по делото доказателства. От страна на жалбоподателя не са представени каквито и
да е доказателства в обратна насока. За да е налице съставомерност
на констатираното деяние е необходимо да не е бил издадена фискална касова бележка,
след извършване на покупката и заплащане на цената, което обстоятелство е
налице. Задължението не е изпълнено от санкционираното дружество, като неговата
отговорност е безвиновна и за да бъде ангажирана е
достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на определеното
задължение, както е в настоящия случай. Всички признаци на вмененото нарушение
са посочени както в АУАН, така и в НП, поради което и правилно е била
ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател.
Настоящата инстанция приема, че
към процесното нарушение е неприложима хипотезата на
чл. 28 от ЗАНН предвид обществените отношения, защитата, на които се гарантира
чрез Наредба Н-18 и предвид неотразяването на приходи в полза на фиска. От установените по делото обстоятелства не може да
се направи извод, че нарушението попада в категорията на маловажните нарушения.
Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е
легалната дефиниция съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс -
"маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. От установените
по делото факти не може да се направи извод, че деянието е с по-ниска степен на
обществена опасност от другите нарушения от съответния вид.
Съдът намира, че правилно АНО е
индивидуализирал размерът на имуществената санкция, която следва да се наложи
на жалбоподателя, като е определил същата в минимално предвидения в закона
размер.
Предвид всичко изложено, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е процесуално и материално
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */09.08.2018г., издадено от
Началник Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение
на чл.25, ал.1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС,
на СНЦ „*“, ЕИК *, с адрес: гр. Бургас, ул. „*“, хотел „*“, е наложена
„имуществена санкция” в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.