Р Е Ш Е Н И Е
№
355
17.05.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор: Антон Стоянов
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №742 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.В.К., подадена чрез пълномощника му адв.Р.В., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис 1, против Ревизионен акт №Р-16002621005408-091-001/11.04.2022 г., потвърден с Решение №252/15.06.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите.
Жалбоподателят твърди, че с Ревизионния акт неправилно и неоснователно били установени задължения за ДДС и корпоративен данък в размер общо 146 310,16 лв. главница и 44 937,88 лв. лихви. Счита, че обжалваният Ревизионен акт бил незаконосъобразен и неправилен, поради противоречие с материалноправните и процесуални норми, и бил необоснован, поради непълнота и неправилност на установените факти и обстоятелства, и направените фактически и правни изводи.
Излага съображения, че с Ревизионния акт задълженията за довнасяне на дружеството се установявали само на база предположения. Основанието за отказ от право на данъчен кредит по спорните фактури от страна на данъчните органи било общо и бланкетно, а именно липса на реалност на доставките, без да били посочени конкретни доказателства за този извод. Твърди, че били налице реално извършени доставки по спорните фактури, в подкрепа на което в хода на ревизионното производство били представени достатъчно писмени доказателства, както от ревизираното лице, така и от неговите доставчици. Налице били доказателства относно договаряне, приемане и предаване на доставените стоки и материали, и плащане по тях – обстоятелства, които по категоричен начин доказвали реалността на доставката, и не било ясно защо тези доказателства не били обсъдени и кредитирани от ревизиращия екип. Данъчните органи не обсъждали факти и обстоятелства от значение за правото на приспадане на данъчен кредит, а коментирали ирелевантни обстоятелства за предходни доставчици.
Сочи се, че съгласно действащия ЗДДС правото на данъчен кредит на получателя по фактурите не можело да бъде обвързано единствено с поведението на доставчиците му, тъй като липсвала конкретна разпоредба, която да въвежда такъв фактически състав като самостоятелно основание за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит. Развиват се съображения, че в случая не били направени анализ и преценка на относимите обстоятелства за установяване отрицателния факт липса на доставка. Следвало да се има предвид, че дейността на ревизираното лице била производство и търговия с шамот, а шамотната настилка се изготвяла от смлени керамични изделия (тухли), направени от висококачествена изпечена глина, и била приложима за изграждането и поддържането на тенис кортове, лекоатлетически писти и червени терени за волейбол. Видно било от констатациите на ревизиращия екип, че през ревизирания период дружеството било получател по доставки с предмет строителни материали – тухли, от различни доставчици. Съгласно предмета на дейност на дружеството можело да се направи недвусмислено заключение, че материалите са закупени и използвани за дейността на ревизираното лице.
Извършва се позоваване на т.1 от диспозитива на Решение на СЕС по дело С-18/13 и Решение на СЕС по обединени дела С-80/11 и С-142/11, и се твърди, че съвкупната преценка на представените доказателства и установените при ревизията факти и обстоятелства не давала основание обективно да се приеме за обосновано заключението за липса на реално осъществени доставки. Сочи се, че Ревизионният акт не съдържал каквито и да било изводи, че жалбоподателят лично е извършил неправомерни действия, като например представяне на неверни декларации или изготвяне на фактури, а напротив, в РД било констатирано, че дружеството води надлежно счетоводно отчитане на всички счетоводни операции.
Излагат се подробни доводи за противоречие на обжалвания акт с основни принципи на данъчното право – принципа на обективност и безпристрастност, заложен в чл.3 и чл.37 от ДОПК, и на служебно начало – чл.5 и чл.115, ал.2 от ДОПК, като се счита, че данъчните органи били извършили съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, което водело до незаконосъобразност на издадения Ревизионен акт.
Цитира се съдебна практика и се претендира обжалваният Ревизионен акт да бъде отменен изцяло.
Ответникът, Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – Пловдив, чрез процесуален представител, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, конституирана като страна в съдебното производство, излага становище за законосъобразност на Ревизионния акт и счита, че жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
До представляващия „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД Г.В.К. е изпратено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №П-16002621077390-040-001/11.05.2021 г., във връзка с извършване на Проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), възложена с резолюция №П-16002621077390-ОРП-001/28.04.2021 г., с което на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК е изискано представянето на изброени документи – оборотна ведомост с натрупване за периодите от 2015 г. до 2020 г. вкл., и към 03.2021 г., и фактури за изброени покупки, съответно по контрагенти: „АНДЖИ-95“ ЕООД – 44 броя с предмет на доставка „тухли и керемиди“ и „материали“; „АР ТИМ ТРЕЙД“ ООД – 11 броя с предмет на доставка „закупени материали“, „тухли“, „керемиди“, „тухли и керемиди“; „ЕЛЕКТРОИНВЕНТ ООД“ – 6 броя с предмет на доставка „материали“, „тухли и керемиди“; „МЕГА ГРУП ИН“ ЕООД – 43 броя с предмет на доставка „материали“, „тухли“, „тухли и керемиди“; „МАР МАГ“ ЕООД – 9 броя с предмет на доставка „материали“, „тухли“ и „РИНА ТЕХ“ ЕООД – 1 брой с предмет на доставка „тухли“. От дружеството е изискано да представи: документи, удостоверяващи реалното извършване на доставките, по които е получател, документирани с изброените фактури – експедиционна бележка, пътен лист, кантарна бележка, складови разписки, приемо-предавателни протоколи, товарителници и други относими към доставките документи; документи, удостоверяващи начина на плащане на извършените доставки и договори между „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД и доставчиците, както и вида, начина и времето на заявяване и изпълнение на доставките на стоките, а също и счетоводни регистри, откъдето е видно осчетоводяването на доставките по фактурите и др.
Във връзка с
полученото Искане, от управителя на „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД до ТД на НАП Пловдив,
ИРМ гр.Хасково, е депозирано писмо вх.№ВхР-2850/28.05.2021 г., с което са
представени изброени в 8 точки документи (включително оборотни ведомости, фактури, приемо-предавателни
протоколи) и писмени
обяснения. В писмените обяснения относно критерия, по който са били избрани
фирмите доставчици на тухли и керемиди, управителят на дружеството сочи, че за
направата на качествен шамот били нужни плътни тухли и керемиди. Той посетил
бившия завод „Кремиковци“, за да види дали тухлите и керемидите ще са добри за
направата на шамот, там се срещнал с работниците, които демонтирали завода, те
му дали телефона на техния ръководител – Ю. С. Т., с когото се уговорили за
доставката на материалите до *.
С течение на времето той го свързал и с управителите на другите фирми, с които
осъществявали сделките. При всяка заявка за тухли и керемиди К. ходел до *, бившия завод „Кремиковци“,
за да уговорел количеството на материалите. Уговорката и разплащането в брой
между него и представляващия фирмата доставчик ставала там на място, материалите
били доставяни до *,
Гаров район, и там били оставяни на площадка. Тухлите и керемидите били
наредени в палети по брой, К. ги приемал на база Приемо-предавателен протокол и
фактура, от представляващия на фирмата. Управителят е подписал и приложената Справка
с имената и ЕГН на лицата, на които са броени суми за всяка от шестте фирми.
От З. Н. Н., на длъжност Инспектор по приходите в НАП, ТД Пловдив, е съставен Протокол №П-16002621077390-073-001/27.08.2021 г., с който се удостоверяват извършени за времето от 28.04.2021 г. до 27.08.2021 г. в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, действия по установяване на факти и обстоятелства относно ползван ДК от ЗД за покупки от „АНДЖИ-95“; „АР ТИМ ТРЕЙД“ ООД; „ЕЛЕКТРОИНВЕНТ ООД“; МЕГА ГРУП ИН“ ЕООД; „МАР МАГ“ ЕООД и „РИНА ТЕХ“ ЕООД, свързани с „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД.
В Протокола са изброени извършените в хода на проверката процесуални действия и Протоколите за извършване на насрещна проверка по Искане за извършване на насрещна проверка от други ОП, съответно Протокол от 15.07.2021 г. за „АНДЖИ-95“ ЕООД; Протокол от 23.06.2021 г. за „АР ТИМ ТРЕЙД“ ООД; Протокол от 17.06.2021 г. за „МЕГА ГРУП ИН“ ЕООД; Протокол от 21.06.2021 г. за „МАР МАГ“ ЕООД и Протокол от 09.06.2021 г. за „РИНА ТЕХ“ ЕООД.
Направен е анализ на ползван данъчен кредит в размер на 31 159,00 лв., с ДО 155 795,00 лв. по фактурите, издадени от „АНДЖИ-95“ ЕООД; в размер на 8 511,00 лв., с ДО 42 555,00 лв., по фактурите, издадени от „АР ТИМ ТРЕЙД“ ООД; в размер на 7 303,80 лв., с ДО 36 519,00 лв., по фактурите, издадени от „ЕЛЕКТРОИНВЕНТ“ ООД; в размер на 42 704,50 лв., с ДО 213 772,50 лв. по фактурите, издадени от „МЕГА ГРУП ИН“ ЕООД; в размер на 6 470,00 лв., с ДО 32 350 лв., по фактурите, издадени от „МАР МАГ“ ЕООД и в размер на 450,00 лв., с ДО 2 250,00 лв., по фактурата, издадена от „РИНА ТЕХ“ ЕООД, като за всички тях е установено, че доставчикът не ги е отразил в Дневника за продажби за съответните периоди, както и към момента.
В Протокола са изложени констатираните при насрещните проверки обстоятелства, включително относно представените копия от фискалните бонове, приложени към фактурите, и е установено, че „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД представя документи за декларираните от него покупки от изброените дружества, които не съдържат достоверни данни за реално извършени доставки на стоки – посочените доставчици не са отразили такива фактури в отчетните си регистри по ЗДДС и декларират, че не са издавали такива фактури, както и нямат търговски взаимоотношения с „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД; представените фискални бонове не са издадени от ЕКАФП на контрагентите, регистрирани в НАП и не документират реално извършени плащания, а „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД не притежава доказателства за получена доставка на стока по см. на чл.6 от ЗДДС и на основание чл.68 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС през периода 2015 г. – 2021 г. е ползвало неправомерно данъчен кредит.
В табличен вид са изложени декларираните от „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД данни с ГДД по ЗКПО по отделни години за периода 2015 г. – 2020 г. вкл. Посочено е, че по описаните фактури проверяваното дружество е отчело счетоводно покупка на материали по с-ка 302 Материали, както и отчетените разходи за материали за съответната година при формиране на счетоводния финансов резултат, видно от представените оборотни ведомости.
Прието е, че отчетените разходи по фактурите с издатели изброените шест дружества не са документално обосновани по см. на чл.10, ал.1, 2 и 4 от ЗКПО и на основание чл.26, т.2 от ЗКПО не са признати за данъчни цели – с тези разходи следва СФР да бъде преобразуван в увеличение при определяне на ДФР.
Изброени са приложените към Протокола доказателства, които се съдържат и в ревизионната преписка.
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16002621005408-020-001/23.09.2021 г., издадена от П. Д. С. – на длъжност Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването ревизия на „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, с обхват задължения по:
1. Корпоративен данък – за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2020 г. и
2. Данък върху добавената стойност – за периода от 01.12.2015 г. до 31.08.2021 г.
В заповедта е посочено ревизията да бъде извършена от: 1. А. Н. Б. – Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и 2. Р. Г. Й. – Главен инспектор по приходите. Определен е срок за извършване на ревизията – три месеца от връчване на ЗВР. Съгласно представеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“, заповедта е връчена на „БУЛШАМ ГРУП“ електронно на 27.09.2021 г.
Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) №Р-16002621005408-020-002/23.12.2021 г., връчена на дружеството електронно на 29.12.2021 г., срокът на завършване на ревизията е изменен до 27.01.2022 г., а със ЗИЗВР №Р-16002621005408-020-003/26.01.2022 г., връчена електронно на 28.01.2022 г., срокът на завършване на ревизията е определен до 25.02.2022 г.
С Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) №Р-16002621005408-040-001/04.10.2021 г., връчено по електронен път на 06.10.2021 г., на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК, от „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД са изискани изброени документи във връзка с извършването на възложената ревизия, включително всички договори, сключвани от дружеството по ЗЗД и анекси към тях, протоколи, разписки, заповеди, бележки, във връзка с извършваната от него дейност през ревизирания период, и всякакви документи, имащи отношение към извършените от дружеството доставки за периода 01.01.2015 г. – 31.08.2021 г.
Под вх.№Рев 2086/20.10.2021 г. в ТД на НАП Пловдив, офис Кърджали, е регистрирано писмото, с което управителят на дружеството представя изброени като приложения документи във връзка с Искането от 04.10.2021 г., както и писмени Обяснения.
С ИПДПОЗЛ №Р-16002621005408-040-002/01.11.2021 г., връчено по електронен път на 02.11.2021 г., на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК от „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД е изискано представянето на документи, удостоверяващи реалното извършване на доставките, по които е получател, документирани с изброени фактури с контрагент „АДЕЛ 1“ ООД – 31 броя с предмет на доставка „тухли“, и документи за извършени ВОД през ревизирания период за изброени в табличен вид 5 броя декларирани ВОД по контрагенти и фактури.
Изисканите документи са представени с постъпило в ТД на НАП Пловдив, офис Кърджали, писмо вх.№Рев 2273/17.11.2021 г.
Във връзка с извършваната ревизия са съставени съответните Искания за извършване на насрещна проверка: №Р-16002621005408-141-001/13.10.2021 г. на „ЕЛЕКТРОИНВЕНТ“ ООД; №Р-16002621005408-141-002/19.10.2021 г. на „АНДЖИ-95“ ЕООД и №Р-16002621005408-141-003/22.10.2021 г. на „АДЕЛ 1“ ООД, съответно към трите дружества са отправени Искания за представяне на документи и писмени обяснения №П-22222521177307-040-001/19.10.2021 г.; №П-2222**********-040-001/20.10.2021 г. и №П-22221721185932-040-001/01.11.2021 г., с които са изискани документи и обяснения от трите посочени дружества – извършвани ли са от тях продажби с получател „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД. Съставени са и Протоколи за извършена насрещна проверка във връзка с извършваната на „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД ревизия, съответно №П-22222521177307-041-001/28.10.2021 г. на „ЕЛЕКТРОИНВЕНТ“ ООД; №П-22221021183837-041-001/30.11.2021 г. на „АНДЖИ-95“ ЕООД и №П-22221721185932-041-001/15.11.2021 г. на „АДЕЛ 1“ ООД.
С подписан от Главен инспектор по приходите Р. Г. Й. Протокол от 11.11.2021 г., за целите на извършваната ревизия от данъчното досие на „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД се присъединява Протокол №П-16002621077390-073-001/27.08.2021 г., ведно с всички приложения към него.
До „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД е изпратено Уведомление №Р-16002621005408-113-001/25.01.2022 г., с което на основание чл.124, ал.1 от ДОПК същото се уведомява, че при извършването на възложената ревизия се установили следните обстоятелства: „След извършени насрещни проверки на следните доставчици: „АНДЖИ-95“ ЕООД; „АР ТИМ ТРЕЙД“ ООД; „ЕЛЕКТРОИНВЕНТ“ ООД; „МЕГА ГРУП ИН“ ЕООД; „МАР МАГ“ ЕООД; „РИНА ТЕХ“ ЕООД и „АДЕЛ 1“ ООД е констатирано, че същите не са извършвали доставки към „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД, респективно не са издавали фактури. По този начин е установено, че за „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД е налице обстоятелството по чл.122, ал.1, т.3 от ДОПК – в неговото счетоводство са използвани неистински или с невярно съдържание документи, поради което основата за облагане с Данък върху добавената стойност за период 01.12.2015 – 31.08.2021 г., Корпоративен данък за период 01.01.2015 – 31.12.2020 г. и осигурителният доход за установяване на задълженията от ЗОВ ще бъде определена по реда на чл.122 – 124а от ДОПК, както и е определен срок 14 дни от датата на връчване на уведомлението за представяне на доказателства и вземане на становище.
Уведомлението е връчено електронно на ревизираното дружество на 28.01.2022 г.
По електронен път в ИС „Контрол“ на 28.01.2022 г. на дружеството е връчено и Уведомление №Р-16002621005408-139-001/25.01.2022 г. на основание чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК.
С ИПДПОЗЛ №Р-16002621005408-040-004/25.01.2022 г., връчено по електронен път на 28.01.2022 г., във връзка с извършваната ревизия и на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК, от ревизираното дружество е изискано допълнително попълване на декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК относно имущественото състояние на юридическото лице за ревизирания период, каквато е попълнена и представена с писмо вх.№Рев 244/15.02.2022 г. С писмо вх.№Рев 245/15.02.2022 г. са депозирани и писмени обяснения от управителя на ревизираното дружество, в които сочи, че нямало писмени договори с изброените доставчици, уговорката била устна, между него и „… представител на „МЕГА ГРУП ИН“ ЕООД и „ЕЛЕКТРОИНВЕНТ“ ООД, в района на бившия комбинат „Кремиковци“. След известно време каза, че работи и с други фирми, а именно гореизброените доставчици, и от тяхно име ще ни доставя материали (тухли и керемиди) … Материалите се доставят до гр.Харманли, бившия склад на Топливо Гаров район с транспорт на представителя с когото бях осъществил контакт още в самото начало. Фактурите които ми представяше с доставката на материалите бяха написани правилно и имаха всички реквизити за данъчни фактури …“
Извършена е насрещна проверка и на „ЖЕТОМ – ТРАНС“ ЕООД, приключила с Протокол за извършена насрещна проверка №П-16001621209821-141-001/17.01.2022 г., а с отделни Искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица (ИПДСПОТЛ) са изискани от различни дружества данни и доказателства във връзка с получавани от тях доставки от „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД. Съответно с ИПДСПОТЛ от 26.01.2022 г. такива са изискани от „КРЕМИКОВЦИ“ АД – предоставени с писмо вх.№Рев 3131/23.02.2022 г., с ИПДСПОТЛ от 26.01.2022 г. са изискани от „БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ТЕНИС ЦЕНТЪР“ ЕООД – предоставени с писмо вх.№Рев 185/03.02.2022 г., с ИПДСПОТЛ от 26.01.2022 г. са изискани от „ЕКО ТРАДЕКС ГРУП“ АД – предоставени с писмо вх.№Рев 229/10.02.2022 г., с ИПДСПОТЛ от 26.01.2022 г. са изискани от „ТЕНИС КЛУБ ПЛОВДИВ“ ООД – предоставени с писмо вх.№Рев 141/27.01.2022 г., с ИПДСПОТЛ от 26.01.2022 г. са изискани от „ПАВИ 2012“ ЕООД – предоставени с писмо вх.№Рев 203/07.02.2022 г.
От определения със ЗВР екип от ревизори е съставен Ревизионен доклад №Р-16002621005408-092-001/11.03.2022 г., с предложение за установяване на дължими суми от ревизираното лице.
Съгласно представеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ на НАП, Ревизионният доклад, ведно с изброените приложения, е връчен на „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД на 14.03.2022 г.
От П. Д. С., на длъжност Началник на сектор – възложил ревизията и А. Н. Б., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт №Р-16002621005408-091-001/11.04.2022 г., с който се потвърждават констатациите, направени в Ревизионния доклад и определените при ревизията задължения на „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД, като се установява размера на задълженията по видове и периоди, както следва: Корпоративен данък за ревизиран период от 2015 г. до 2020 г. вкл. и ДДС за ревизиран период от м.12.2015 г. до м.08.2021 г. вкл., и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 11.04.2022 г., в общ размер на 191 248,04
Ревизионният акт е подписан с електронен подпис с неоспорена валидност, и видно от Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”, е връчен на ревизираното дружество на 11.04.2022 г.
С жалба, постъпила под вх.№70-00-3617/13.04.2022 г. в ТД на НАП – Пловдив, „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД обжалва Ревизионния акт на основание чл.152 от ДОПК пред Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив.
Постъпилата жалба, ведно с приложенията към същата и пълната административна преписка по издаване на акта (с един брой диск) е изпратена на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив на основание чл.146 от ДОПК с придружително писмо изх.№20-15-3036#2/20.04.2022 г. и регистрирана под вх.№20-32-6/26.04.2022 г.
С Решение по
жалба срещу ревизионен акт №252/15.06.2022 г. Директорът на Дирекция ОДОП –
Пловдив се произнася по жабата на „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД, като на основание чл.155,
ал.2 от ДОПК потвърждава Ревизионния акт, с който допълнително са установени задължения
за Корпоративен данък и ДДС общо 146 310,16 лв. главница и 44 937,88
лв. лихви.
Видно от Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”, Решението е връчено на дружеството жалбоподател на 04.07.2022 г.
Жалбата срещу
Ревизионния акт е подадена на 08.07.2022 г., видно от пощенското клеймо на
плика, с който е постъпила чрез Дирекция ОДОП – Пловдив, където е регистрирана
под вх.№96-00-167/12.07.2022 г.
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена
в предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК
срок, насочена срещу Ревизионен акт, обжалван в предвидения за това срок пред
компетентния в приходната администрация орган, който с решението си го е
потвърдил изцяло.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността, законосъобразността и обосноваността на обжалвания ревизионния акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, счита жалбата за неоснователна.
Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл.112, ал.1 и чл.113, ал.3 от ДОПК орган по приходите. Заповедта за възлагане на ревизията е издадена на 23.09.2021 г. от П. Д. С. – на длъжност Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив, а видно от т.2 на приложената по делото Заповед №РД-09-2433/16.12.2019 г., издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, от Директора на ТД на НАП Пловдив на началниците на сектори в отдел „Ревизии“ с месторабота в гр.Пловдив, и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали, е делегирано правомощие да издават заповеди за възлагане на ревизии. Приложена е и Заповед №РД-09-2428/13.12.2019 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, от Приложение №1 към която е видно, че служителят П. Д. С. заема длъжността Началник сектор в ИРМ Кърджали – сектор „Ревизии“.
Ревизионен доклад №Р-16002621005408-092-001 е съставен от определения със ЗВР екип от ревизори на 11.03.2022 г., при спазване предвидения в чл.117 от ДОПК 14-дневен срок, считано от посочения в ЗВР срок на завършване на ревизията – до 25.02.2022 г., като Ревизионният доклад има предписаното в чл.117, ал.2 от ДОПК съдържание. В съответствие с изискването на чл.117, ал.4 и ал.5 от ДОПК, Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице на 14.03.2022 г. и на същото е предоставена възможност да направи писмено възражение.
Процесният Ревизионен акт е издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, на 11.04.2022 г., т.е. в 14-дневен срок от изтичането на срока за подаване на възражение, съобразно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, като Ревизионният акт е в писмена форма и с определеното в чл.120, ал.1 от ДОПК съдържание.
Данъчният субект е обжалвал Ревизионния акт по реда на Глава осемнадесета от ДОПК пред Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив към Централно управление на НАП, който при спазване на срока по чл.155, ал.1 от ДОПК (60-дневен от изтичането на 7-дневен срок от получаването на жалба с вх.№20-32-6/26.04.2022 г.) се е произнесъл с Решение №252/15.06.2022 г., с което е потвърдил изцяло Ревизионния акт.
Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган, при спазване установената процедура, и властническото волеизявление е обективирано в изискваната от закона форма. Не се установява в хода на ревизионното производство да са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби по издаването на Ревизионния акт, които да са основания за нищожност на същия.
Ревизията е извършена по реда на чл.122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е преценил, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.3 от ДОПК, според която разпоредба органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: (т.3) когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи.
В особените правила за ревизии, регламентирани в чл.124 от ДОПК е предвидено, че
(ал.1) Когато органът по приходите установи наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, той уведомява ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл.122 ред, и му определя срок за представяне на доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде по-кратък от 14 дни;
(ал.2) В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено със събраните доказателства.
Съгласно цитираните разпоредби, в производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на ревизионния акт, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи, при условията на пълно и насрещно доказване, твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
Съобразно информацията, събрана в хода на административното производство, при липса на ангажирани от страна на жалбоподателя други доказателства, настоящият съдебен състав намира, че ревизията основателно е протекла по особения ред на чл.122 от ДОПК, като възприема заключението на ревизиращия екип, че в счетоводството на дружеството са използвани неистински или с невярно съдържание документи.
Този извод е направен въз основа на извършени насрещни проверки на доставчиците: „АНДЖИ-95“ ЕООД; „АР ТИМ ТРЕЙД“ ООД; „ЕЛЕКТРОИНВЕНТ“ ООД; „МЕГА ГРУП ИН“ ЕООД; „МАР МАГ“ ЕООД; „РИНА ТЕХ“ ЕООД и „АДЕЛ 1“ ООД, извършени в хода на ревизионното производство и Проверката за установяване на факти и обстоятелства, приключила с Протокол №П-16002621077390-073-001/27.08.2021 г., събраните по която доказателства са присъединени с Протокол от 11.11.2021 г. за целите на извършваната ревизия на „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД.
От Протоколите за извършени насрещни проверки на цитираните дружества се установява по несъмнен начин, не само, че те не са включвали в дневниците за продажби разглежданите фактури с получател „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД. По отношение на дружеството „АНДЖИ-95“ ЕООД е установено, че от м.11.2014 г. до датата на дерегистрация по ЗДДС 27.12.2018 г. същото е подавало нулеви СД, няма отразени покупки и продажби през цитирания период. По отношение на „АР ТИМ ТРЕЙД“ ООД е установено, че управителят Р. Ф. К. (т.е. лицето, на което се твърди, че са броени сумите) декларира, че дружеството не е издавало фактури с проверяваните номера. По отношение на „ЕЛЕКТРОИНВЕНТ“ ООД е установено, че регистрираното на това дружество ЕКАФП е с номер, различен от номера на фискалното устройство, изписан на фискалните бонове, приложени към фактурите, т.е. последните не са издадени от регистрираното от дружеството ЕКАФП. По отношение на „МЕГА ГРУП ИН“ ЕООД е установено, че представляващия дружеството В. П. (т.е. лицето, на което се твърди, че са броени сумите) декларира, че дружеството няма търговски взаимоотношения с „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД, нито с негови представители, не е издавало никога данъчни фактури и няма сключени договори. По отношение на „МАР МАГ“ ЕООД е установено, че управителят Р. И. И. (т.е. лицето, на което се твърди, че са броени сумите) декларира, че дружеството е нямало търговски взаимоотношения с „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД, не е издавало фактури или е имало разплащания с него. По отношение на „РИНА ТЕХ“ ЕООД е установено, че управителят И. Е. П. декларира, че дружеството в качеството си на доставчик не е извършвало доставки на клиент „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД, и не е издавало фактура с проверявания номер. По отношение на „АДЕЛ 1“ ООД е установено, че от страна на дружеството писмено се декларира, че то не е извършвало продажби с получател „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД, не е осъществявало контакт с такъв клиент, не е получавало плащания от него, не е сключвало договори или осъществявало търговска кореспонденция, не е извършвало транспорт на каквато и да било стока до него, не е извършвало продажба на тухли и други строителни материали и не е издавало проверяваните фактури.
Приложените към административната преписка доказателства обосновават наличие на предпоставката на т.3 от чл.122, ал.1 от ДОПК.
Целта на нормите, регламентиращи ревизиите по особения ред, е да се извърши облагане в случаите, в които данните, необходими за установяване на данъчните задължения, съобразно приложимия материален данъчен закон, липсват, или не са достатъчни.
В разглежданата жалба от страна на дружеството жалбоподател на практика няма повдигнат спор относно възприетото от ревизиращите органи обстоятелство – че представените фактури с касови бонове и приемо-предавателни протоколи, надлежно заведени в счетоводството му, в действителност представляват неистински или с невярно съдържание документи, тъй като не са издадени от посочените в тях като доставчици дружества. Тази констатация на ревизиращите органи е била надлежно съобщена на „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД с полученото на 28.01.2022 г. Уведомление №Р-16002621005408-113-001/25.01.2022 г. и не е опровергана нито в ревизионното, нито в настоящото съдебно производство. От съдържанието на жалбата е видно, че Ревизионният акт се оспорва като немотивиран, като се твърди, че основанието за отказ от право на данъчен кредит по спорните фактури от страна на данъчните органи било общо и бланкетно, без посочени конкретни доказателства за извода за липса на реалност на доставките, което твърдение не съответства на изложените в акта подробни мотиви. Дружеството жалбоподател счита, че представените от него писмени доказателства са били достатъчни за приемане доставките за реални, без да държи сметка, че тези доказателства са възприети като неистински или с невярно съдържание, и в негова доказателствена тежест е да установи реалността на доставките с допълнителни доказателства.
Неоснователни са наведените в жалбата възражения за немотивираност на Ревизионния акт, а твърдението, че оспореният акт не съдържал каквито и да било изводи, че дружеството жалбоподател лично е извършило неправомерни действия (като например представяне на неверни декларации или изготвяне на фактури), се опровергава по категоричен начин от съдържанието на Ревизионния доклад, послужил като основание за издаване на Ревизионния акт, към което и последният изрично препраща.
В Ревизионния доклад е констатирано, че „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД последно е регистрирано по ЗДДС на 04.08.2014 г., декларираната като извършвана от него дейност е производство на керамични изделия, като предмет на дейността е производство на шамот, изграждане на тенис кортове, лекоатлетически писти и спортни площадки. Посочено е, че шамотната настилка се изготвя от смлени керамични изделия, направени от висококачествена изпечена глина, че дружеството стопанисва обект за ТЕ със строителни материали, находящ се в *** и притежава само ремарке за лек автомобил.
В раздел V от Ревизионния доклад, касаещ констатациите по ЗДДС, е посочено, че през ревизирания период „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД е изпълнител на облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДС – реализация на шамот. В т.3 на раздела е посочено, че данъчният кредит е формиран от получени доставки на материали и услуги, свързани с основната дейност на дружеството, което води „Дневник за покупките“ съгласно изискванията на чл.124, ал.4 и ал.5 от ЗДДС. За периодите, включени в обхвата на ревизията, дружеството декларира получени доставки на материали – тухли и керемиди, основно от следните контрагенти: „АНДЖИ-95“ ЕООД; „АР ТИМ ТРЕЙД“ ООД; „ЕЛЕКТРОИНВЕНТ“ ООД; „МЕГА ГРУП ИН“ ЕООД; „МАР МАГ“ ЕООД; „РИНА ТЕХ“ ЕООД; „МЕТАЛ ХАСКОВО“; „МИВЕКО“ ООД; „АДЕЛ 1“ ООД. При извършена справка в ИС на НАП – Дневници по ЗДДС е установено, че за периода м.05.2016 г. – м.08.2021 г. ревизираното лице е декларирало в регистрите по чл.124, ал.1 от ЗДДС покупки на тухли и керемиди от изброените доставчици (без „МЕТАЛ ХАСКОВО“ и „МИВЕКО“ ООД), документирани с фактури, които тези доставчици не са отразили в Дневниците за продажби за съответните периоди, както и към настоящия момент.
Подробно по периоди са обсъдени декларираните от дружеството в регистрите по чл.124, ал.1 от ЗЗД покупки на строителни материали от отделните доставчици, с изброени с номерата си и дати на издаване фактури, с включените данъчни основи и ДДС за всяка от тях, констатациите във връзка с фискалните бонове, приложени към фактурите и вписаните в тях номера на фискални устройства, като неиздадени от ЕКАФП, регистрирани на дружествата, посочени като доставчици, и останалите констатации от извършените на последните насрещни проверки.
Обективирани са фактическите и правни изводи на ревизиращия орган в насока, че по разглежданите фактури е налице фактуриране на стоки, без реално тези стоки да са доставени от обследваните доставчици на ревизираното дружество към датата на издаване на фактурите. Възприето е, че по фактурите няма реална доставка на стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната и не е налице данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС. Посочено е също, че при договарянето и осъществяването на сделките представляващият ревизираното лице не е положил грижата на добър търговец, че ревизираното лице е знаело и не е възможно да не е знаело, че участва в привидна доставка (издателят на фактурите не е действителният доставчик), като с приемане на предмета на доставката от лице, за което се знае, че не е действителният доставчик, получателят се поставя в положението на недобросъвестно данъчно задължено лице, което съзнателно участва в недействителна доставка. Направен е извода, че чрез осчетоводяването и посочването на процесните фактури в Дневниците си за покупки, представляващият ревизираното дружество не е действал добросъвестно, както и не е взел в търговската си дейност всички разумни мерки в рамките на своите възможност, за да се увери, че тези му действия не го довеждат до данъчна измама. Посочено е също, че при липса на извършена двустранна сделка, нормално и логично е знание за това да има и при двете страни по тази сделка.
Прието е, че фактурираните количества стоки (материали – тухли и керемиди) са получени и с тях ревизираното дружество е извършило последващо разпореждане, но доставчикът не е посоченият във фактурите, т.е. стоката е доставена от трето лице, а не от посоченият в самите фактури – в случая са налице само документално оформени сделки, без дейностите да са реално осъществени от вписаните във фактурите преки доставчици. Налице са само издадени фактури, без издателят реално да е прехвърлил собственост върху стоките, описани в тези фактури, а ревизираното лице, като участник и страна в съставянето на тези документи, не може да не е запознато с това обстоятелство.
Направен е извода, че по отношение на доставчиците ревизираното дружество се ползва неправомерно от правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, които не документират реални доставки на стоки, като неправомерно намалява данъчния си резултат за съответния период и реализира за себе си данъчно предимство. Тъй като съзнателно е участвало в този процес, „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД не може да се ползва от принципа на правната сигурност в неговото проявление за защита на оправданите правни очаквания.
Посочено е, че като следствие не възниква задължение за начисляване на данъка от дружествата, посочени като издатели на фактурите, а начисленият данък се явява начислен в нарушение на закона, при липса на основание за начисляване. В случаите, когато данъкът е начислен без основание, нормата на чл.70, ал.5 от ЗДДС поставя изискването за непризнаване на данъчен кредит.
Тези, и други изложени в Ревизионния доклад подробни съображения за приложението на Директива 2006/112/ЕО, опровергават по несъмнен начин твърденията на жалбоподателя, че в случая не били направени анализ и преценка на относимите обстоятелства за установяване отрицателния факт липса на доставка. Опровергава се и твърдението на оспорващия, че наличните доказателства не били обсъдени и кредитирани от ревизиращия екип. Следва да се отбележи, че доказателства относно договаряне на доставените материали от страна на ревизираното дружество не са представени, а наличните такива относно приемо-предаване и плащане подробно са обсъдени от ревизиращите органи, а събраните от последните в хода на ревизионното производство писмени доказателства подкрепят заключението за наличие само на документално оформени сделки, без дейностите да са реално осъществени от вписаните във фактурите преки доставчици. Обстоятелствата, коментирани от данъчните органи, са относими към правото на приспадане на данъчен кредит от дружеството, а тези обстоятелства не се опровергават от ревизираното дружество с надлежни доказателства.
Следва да се посочи също, че противно на подробно развитите в жалбата съображения, заключението на ревизията, че ревизираното дружество се ползва неправомерно от правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, не е обосновано с липсата на кадрова или материална обезпеченост на доставчиците, или на предходни техни доставчици, а с обстоятелството, че дейностите реално не са осъществени от вписаните във фактурите преки доставчици, за което данъчно задълженото лице няма как да не е знаело.
Константна е практиката на ВАС, че
притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на
отразените във фактурите стопански операции. По силата на чл.4, ал.3 от Закона
за счетоводството, документална обоснованост на стопанските операции е налице
само когато фактурата, като първичен счетоводен документ, отразява действително
осъществена стопанска операция. В редица свои решения Съдът на Европейския съюз
(СЕС) приема, че правото на приспадане следва да се признае не само защото
данъкът е вписан във фактурата. В решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 г.
на СЕС, съдът е посочил, че за да се установи, че на основание на процесните
доставки на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери
дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били
използвани от получателя за извършването на последващи облагаеми сделки. В същото
решение е посочено, че
националната съдебна инстанция
е задължена, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното
право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически
обстоятелства по делото, и ако в резултат от тази преценка се установи, че разглежданите доставки на
услуги са реално осъществени и в последствие тези услуги са били използвани от
дружеството за целите на неговите облагаеми сделки, по принцип правото на
приспадане не би могло да му бъде отказано. Следователно, за да се признае
правото на приспадане на ДДС е необходимо услугите да се реално получени и
да са използвани за целите на облагаеми сделки.
Условието за наличие на облагаема
доставка като основание за възникване на данъчно събитие, обуславящо правото на
данъчен кредит, залегнало в разпоредбата на чл.167 и чл.63 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно
общата система на данъка върху добавената стойност, е транспонирано именно с
нормите на чл.25 и чл.68, ал.2 от ЗДДС. Според националния данъчен закон и постоянната практика
на Съда на Европейския съюз по тълкуване на чл.167, чл.168 и чл.178 от цитираната
Директива, възникването и
надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква
установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми
доставки на стоки и услуги. Приема се, че правото на приспадане трябва
да бъде упражнено по отношение на данъчен период, през който са изпълнени и двете
условия – стоките да са били доставени (или услугите извършени) и данъчнозадълженото лице
да притежава фактура (или
документ, който може да се счита за служещ за фактура), като двете предпоставки за признаване
право на данъчен кредит са кумулативни и липсата на която и да е от тях
възпрепятства възникването и упражняването на това право. Приема се, че доставката е доказана само ако между
доставчика и получателя съществува реално правоотношение с достатъчно
индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят конкретни взаимни
престации. В тежест на ползващия се от правата, визирани в съответните първични счетоводни
документи, е да докаже,
че отразените във фактурата стопански операции действително са осъществени.
Недоказана реална доставка, макар и документално оформена в счетоводството, не
поражда права за данъчно задълженото лице.
По делото не е установено наличие на договорни отношения между ревизираното лице и посочените във фактурите и приемо-предавателните протоколи като доставчици дружества. В представените от „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД в ревизионното производство приемо-предавателни протоколи липсва посочено място на предаване, респ. приемане, като не са били представени изрично изисканите транспортни документи – товарителници, пътни листове и др. подобни. Доказателства, оборващи изводите на ревизиращия орган не са ангажирани и в настоящото производство. Ето защо съдът не намира за опровергано възприетото от ревизиращия орган становище за липса на убедителни доказателства, чрез които по безспорен начин да се установи реалността на доставките, обективирани в спорните фактури, като предпоставка по чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит.
Споделя се и
становището на решаващия орган, изложено в Решение №252/15.06.2022 г., и
основано на цитирани решения на СЕС, че фактура, която не документира реално
осъществена облагаема доставка на стоки и услуги, е с невярно съдържание, а
издаването и използването от получателя за упражняване на право на данъчен
кредит на фактура с невярно съдържание може да се счита за част от данъчна
измама. Обстоятелството, че управителят и законен представител на ревизираното
дружество не е договарял стоките с конкретните вписани във фактурите
доставчици, се потвърждава и от писмените му обяснения, постъпили под вх.№Рев
244/15.02.2022 г.
Съдът приема, че от събраните в ревизионното производство доказателства за доставка на шамот в различни видове и количества от „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД на трети лица, на които са извършвани насрещни проверки („БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ТЕНИС ЦЕНТЪР“ ЕООД, „ЕКО ТРАДЕКС ГРУП“ АД, „ТЕНИС КЛУБ ПЛОВДИВ“ ООД и др.) не може да се приеме за доказано, че именно доставките по процесните фактури са използвани за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. Не е доказано, че визираните доставки отговарят на условието, залегнало в чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, предвиждащо когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил.
Не са налице предпоставките на чл.68, ал.2, във вр. ал.1, т.1 от ЗДДС и изводът на ревизиращия орган, че дружеството жалбоподател няма право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от:
„АНДЖИ-95“ ЕООД (за периода м.05.2016 г – м.04.2019 г., 44 броя, с ДО общо 155 795 лв. и ДДС 31 159 лв.);
„АР ТИМ ТРЕЙД“
ООД (за периода
м.06.2015 г – м.04.2016 г., 11 броя с ДО общо 42 555 лв. и ДДС 8 511
лв.);
„ЕЛЕКТРОИНВЕНТ“
ООД (за периода м.02.2015 г – м.07.2016 г., 6 броя с ДО общо 36 519 лв. и ДДС
7 303,80 лв.);
„МЕГА ГРУП ИН“
ЕООД (за периода м.02.2015 г – м.06.2020 г., 42 броя с ДО общо 205 522,50 лв. и ДДС 41 104,50 лв.);
„МАР МАГ“ ЕООД (за периода м.07.2020 г – м.02.2021 г., 9 броя с ДО общо 32 350 лв. и ДДС 6 470 лв.);
„РИНА ТЕХ“
ЕООД (за периода м.09.2020 г. – 1 фактура от 02.09.2020 г. с ДО 2 250 лв.
и ДДС 450 лв.) и
„АДЕЛ 1“ ООД (за
периода м.03.2021 г – м.08.2021 г., 31 броя с ДО общо 112 245 лв. и ДДС 22 449
лв.), е правилен.
Правилно въз основа на установеното с ревизията са изчислени разликите с подадените данни по отделните данъчни периоди, и при непризнатия данъчен кредит по фактурите е изчислен допълнителен ДДС за внасяне.
По отношение констатираните в ревизионното производство основания за корекция на данъчната основа на извършените доставки и начисления данък по фактура №241 от 30.07.2021 г. на стойност 440,10 лв. с предмет Реализация на шамот с контрагент Sequola Consult SRL – Румъния, от страна на оспорващия не са наведени конкретни възражения нито в жалбата по административен ред, нито в настоящото производство, и съдът възприема изцяло основаните на доказателствата по делото фактически и правни изводи на ревизиращия орган, че дружеството не притежава документите, визирани в чл.45 от ППЗДДС, във вр. с чл.53, т.2 от ЗДДС, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка на стоки, респ. и нулева ставка на данъка.
Ревизионният акт е мотивиран с подробно изложени в Ревизионния доклад доводи и относно допълнително начислените суми за внасяне на Корпоративен данък – главница и съответните лихви, за данъчни периоди 2015 г.; 2016 г.; 2017 г., 2018 г. 2019 г. и 2020 г., по съображения за констатирани в хода на ревизията суми, с които да бъде коригиран декларираният финансов резултат в посока увеличение на основание чл.26, ал.2 от ЗКПО, с разходи, които не са документално обосновани, а именно разглежданите счетоводни фактури с вписани доставчици „АНДЖИ-95“ ЕООД; „АР ТИМ ТРЕЙД“ ООД; „ЕЛЕКТРОИНВЕНТ“ ООД; „МЕГА ГРУП ИН“ ЕООД; „МАР МАГ“ ЕООД; „РИНА ТЕХ“ ЕООД и „АДЕЛ 1“ ООД.
Въз основа на изложени по-горе мотиви, и при липса на други възражения и доказателства, съдът приема за установено, че стопанските операции не са осъществени и фактурите са фиктивни, поради което правилно е увеличен финансовият резултат на дружеството по отделните данъчни периоди с разходите по фактурите, които не са документално обосновани и не отразяват реално осъществени стопански операции по чл.10, ал.1 от ЗКПО.
Като краен резултат, законосъобразно с обжалвания Ревизионен акт са установени допълнителни задължения на дружеството жалбоподател за Корпоративен данък за периода 2015 г. – 2020 г. вкл. и за ДДС за периода 01.12.2015 г. – 31.08.2021 г., в общ размер от 146 310,16 лв. главница и 44 937,88 лв. лихви – общо 191 248,04 лв., поради което подадената жалба подлежи на отхвърляне като неоснователна.
При този изход на спора, основателна съгласно чл.161, ал.1, изр.трето от ДОПК се явява претенцията на ответника в негова полза да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Определено по реда на чл.7, ал.2, т.5, вр. чл.8, ал.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото е в размер на 12 300 лв.
Водим от изложеното и на основание
чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД, *, против Ревизионен акт №Р-16002621005408-091-001/11.04.2022 г., потвърден с Решение №252/15.06.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „БУЛШАМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на Национална
агенция за приходите, Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” –
Пловдив при Централно управление, разноски по делото в размер на 12 300 (дванадесет хиляди и триста) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: