М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 217/2016 г. по описа на КРС
По
отношение на подсъдимия Л.Т.Ч. е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен
акт за това, че на 23.10.2015 г. в с. Х.Д.,
обл. П. се съвкупил с лице от женски пол- С.Я.М. ЕГН ********** ***, като я е принудил
към това със сила, и деянието е извършил при условията на опасен рецидив- след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по
малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и е
извършил престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 от НК- престъпление по чл.152, ал.3, т.5, във вр. с ал.1, т.2, във вр. с чл.29,
ал.1, б. „А“ и б. „Б“ от НК.
Районна
прокуратура гр. Карлово, представлявана в с.з. от прокурора Александър Михайлов
поддържа внесения обвинителен акт. Счита, че съобразно събраните по делото
доказателства, вината на подсъдимия Ч. в извършване на престъплението, за което
му е повдигнато обвинение е безспорно и категорично доказана. Пледира за
налагане на наказание лишаване от свобода за срок от 10 години, което да се
изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип.
По делото е
конституирана в качеството на частен обвинител пострадалата С. Я.М., за която
като повереник се явява адв.
П.. Същият поддържа обвинението по отношение на подсъдимия Ч., както и
поисканото от прокурора наказание по вид и размер
По делото е
предявен и приет за съвместно разглеждане от пострадалата С.Я.М. чрез нейния повереник адв. П. граждански иск
за сумата от 30000 лв., представляващи обезщетение за причинените и
неимуществени вреди от престъплението по чл.152,
ал.3, т.5, във вр. с ал.1, т.2, във вр. с чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ от НК, а именно
причиняването на лека телесна повреда, уплаха и психически стрес, ведно със
законната лихва от датата на извършване на деянието- 23.10.2015 г. до
окончателното изплащане.
Повереникът на гражданският ищец поддържа предявения
граждански иск. Счита същият за доказан по основание и размер. Пледира за
уважаването му в пълния предявен размер.
Подсъдимият Ч.,
лично, разбира обвинението и не се признава за виновен. Дава обяснения.
Защитата на
подсъдимия в лицето на адв. Е. счита, че вината на подзащитния му не е категорично и безспорно доказана, като
излага доводи в тази насока. Поради това пледира за постановяване на
оправдателна присъда. Алтернативно счита, че по делото са налице доказателства
за извършено друго, по- леко наказуемо престъпление- блудство, поради което
пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на това
престъпление. Също алтернативно пледира, че ако подсъдимият бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение, то исканото от прокурора наказание
лишаване от свобода за срок от десет години би се явило прекомерно и
несъразмерно тежко на извършеното.
Съдът, след
преценка на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Л.Т.Ч.,
ЕГН ********** е роден на *** ***, П. обл****,****,****.
Има постоянен адрес ***, но живее в с. Х.Д., П. обл.,
ул. „***“№ *. Осъждан е със следните присъди:
С присъда по
НОХД № 250/2005 г. по описа на КРС, влязла в сила на 28.06.2008 г., е осъден за
извършено на 29.12.2004 г. престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.
чл.129 ал.2 пр.6 вр. ал.1 вр.
чл.63 ал.1 т.4 вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем
месеца, а изпълнението на наказанието на основание чл.66 ал.1 от НК било отложено
с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъда по
НОХД № 237/2010 г. по описа на КРС, изм. с решение по ВНОХД № 242/2011 г. на
ПОС, влязла в сила на 14.03.2011 г., е осъден за извършено на 24.10.2009 г.
престъпление по чл.129 ал.2 предлож.3 вр. ал.1 вр. чл.2 от НК, като му
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да
изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение- затвор или
затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда на основание чл.68 от НК е постановено да изтърпи отделно изцяло и наказанието- лишаване от свобода
за срок от седем месеца, постановено по НОХД № 250/2005 г. на КРС, при
първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
Наказанието по НОХД № 250/2005 г.
на КРС било изтърпяно в периода от 04.04.2011 г. до
04.11.2011 г., след което от същата дата подс. Ч.
започнал да търпи наказанието по НОХД № 237/2010 г. на КРС и и бил освободен на
21.06.2012 г. с остатък 2 м. и 6 д. С определение по ЧНД № 879/2012 г. на ПОС,
влязло в сила на 29.06.2012 г. е бил освободен от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание лишаване от свобода в размер на два месеца и седем дни
с изпитателен срок от шест месеца.
Пострадалата С.Я.М.,
ЕГН ********** е **- годишна. ******,*****,****. Страда от „*******“.
Заболяването е с давност от 1988 г., като до момента била лекувана неколкократно в ЦПЗ гр. Пловдив. Живее в с. Х.Д., П. обл., ул. „***“ № **.
Пострадалата М.
живеела сама в къщата на родителите си, които били починали. Дворното място,
около къщата, където живеела М. било опасано с каменен зид, висок около метър, като
над него имало поставена телена мрежа, висока около два метра. Дворната врата
била метална и се заключвала с метално резе. Независимо от това обаче в двора
можело да се влезе свободно през една от страните на оградата, намираща се до обора,
тъй като там тя била полусъборена. През това място неколкократно влизали крадци в двора и извършвали кражби.
В къщата, обитавана от
пострадалата М. се влизало през две врати, една от които- външната, била
остъклена, която се заключвала с метално резе, но стъклото над него било
счупено, а другата врата- вътрешна, към стаята, в която спяла пострадалата, се
заключвала с амортизиран райбер, който не бил захванат добре. Домът на
пострадалата М. бил изключително оскъдно обзаведен и нуждаещ се от основен
ремонт. Токът бил спрян. В стаята, обитавана от М. нощно време влизала светлина
от уличното осветление, като осветителното тяло се намирало в непосредствена
близост до дома и.
Поради
заболяването на М.- „*******“, тя била подпомагана и контролирана от близките
си. М. редовно посещавала прегледите при психиатър, водена от близките си.
Лечението и било провеждано чрез поставяне на инжекция на всеки шест месеца, а
когато се налагало били изписвани допълнително и медикаменти. Около седмица
преди процесната дата- 23.10.2015 г. на М. била
поставена поредната инжекция.
Пострадалата М. познавала
подсъдимият Ч. още от дете. Той често посещавал улицата, на която живеела М.,
тъй като там се намирал дома на приятелката му, като Ч. ходил да помага и на
нейния баща- св. Р.М., който отглеждал животни.
На 22.10.2015 г., вечерта,
подсъдимият Ч. отишъл на гости в дома на св. М., тъй като неговия син- св. А.М.
имал рожден ден. Били общо пет човека- подсъдимият Ч. и свидетелите Р.М., сина
му А.М., св. Я.К., и св. Я. К., които употребявали алкохол, но не били повлияни
от алкохола. Около 23,30 ч. подсъдимият Ч., заедно със св. К. и св. К. си
тръгнали от дома на Моллови и отишли на гости в дома на братовчеда на Ч.- св. С.М..
Малко след това двамата свидетели си тръгнали, а подсъдимият продължил до късно
през нощта да гостува на братовчед си, където също употребил алкохол.
Същата вечер, в дома си, пострадалата
М. легнала да спи, облечена с яке, червена блуза с дълъг ръкав и обута в сив панталон
и черно долно бельо, тъй като и било студено. Около 03,00 ч. пострадалата М. се
събудила от тропане в дома и. Първоначално помислила, че идва брат и- св. С.М.,
за да и запали печката, тъй като често го правил рано сутринта. След като
човекът влязъл в стаята, в която спяла, М. видяла на светлината на уличното
осветление, че това не е брат и, а „комшийското момче“ Л.- подс.
Ч.. М. му казала, че го е разпознала, но той се приближил до леглото и и казал
да си свали якето. Тя понечила да стане от леглото,
но не могла, тъй като подсъдимият започнал да я дърпа, за да я съблича. Тя
започнала да го удря с ръце и да рита с крака, но подсъдимият легнал върху нея,
и тъй като бил значително по- голям и по- тежък от пострадалата, тя не могла да
го избута. По мириса на алкохол разбрала, че подсъдимият е пил. Казала му
отново, че го е познала и ще го издаде на полицията. Започнала да вика, за да
се отърве от него. Тогава подсъдимият затиснал с ръка устата и. Боричкайки се с
М., подсъдимият успял да и свали якето, а след това и панталона с бельото. Впоследствие
с ръце успял да отвори краката и, и проникнал с половия си орган във
влагалището на пострадалата. Тя била девствена и при проникването била
разкъсана девствената и ципа. М. изпитала силна болка. Продължила да удря и
рита подсъдимият Ч., който направил опит повторно да проникне във влагалището
и. В резултат от съпротивата на М. с ръце и крака, подсъдимият паднал по гръб
върху леглото и тя успяла да стане. Бързо взела панталона си и избягала от дома
си на улицата. Успяла да обуе единия крачол на панталона.
Отишла до съседната къща, където
живеел единият от братята и- вече починал и племенника и- св. О.М. със
семейството си. Влязла в двора, качила се по стълбите до втория етаж на къщата,
като викала за помощ. Посрещнал я племенника и, който я видял цялата трепереща
и с кръв по дрехите. Тя му обяснила, че била изнасилена от Л.Ч.. Сина на М. се
обадил на другия брат на пострадалата- св. С.М.. Той работил като шофьор и
когато получил обаждането вече се подготвял за работа, като бил запалил
автобуса, който управлявал. Св. С.М. веднага отишъл в дома на племенника си,
където заварил сестра си трепереща и с петна от кръв по лицето и по дрехите,
ожулвания по врата и крака. И на него М. обяснила, че била изнасилена от
подсъдимия Ч.. Тогава той казал на племенника си да се обади в полицията и на
сутринта да заведат заедно със жена му- св. К.М. пострадалата при лекар. Св. М.
излязъл от дома на племенника си, съпровождан от последния, за да отива на
работа. Тогава двамата забелязали през телената мрежа на оградата между двете
къщи, че подсъдимият Ч. излизал от дома на М.. Св. М. започнал да го гони, но
докато излезе на улица, Ч. започнал да бяга. Намесил се и св. О.М., който казал
на чичо си да не го гони, за да не направи някоя беля.
Малко по- късно в дома на М.
дошла и св. К.М.- съпруга на св. С.М., който я уведомил за случилото се със
сестра му. Пострадалата и на нея обяснила, че била изнасилена от подс. Ч.. Св. К.М. като видяла пострадалата се изплашила от
състоянието и. М. вече била обула и другия крачол на панталона. Цялата
треперела и почти не могла да говори от преживения стрес. Върху червената блуза
с която била облечена имало кръв. Областта на лицето на пострадалата около
устата и носа била зачервена, като там впоследствие се очертала като синина
ръката, с която е била притискана. Имала ожулвания по врата и коляното.
Оплаквала се от болки в долната част на тялото си.
Близките на М. уведомили
полицейските органи чрез тел.112. Пристигналите на място полицейски служители издирили
подс. Ч., като го заварили да спи в дома си. Същият
бил задържан. Бил извършен оглед в дома на пострадалата, при който бил намерен
металният щифт, с който се заключвала вратата на металното остъкление
на къщата на земята в предверието. Били намерени и
иззети като веществени доказателства черно дамско долно бельо и бяла олекотена
завивка с тъмночервеникави петна върху нея. Същите
били иззети и запечатани в хартиени пликове с картони за ВД. Извършено било
претърсване в дома на подс. Ч., от където било иззето
черно мъжко долно бельо, което било запечатано в хартиен плик.
Бил извършен и оглед в дома на
подсъдимия Ч., при който било установено зацапване от тъмночервени петна върху
дръжката на входната врата, от където била иззета проба за изследване.
С протокол за доброволно
предаване от 23.10.2015 г. пострадалата М. предала на разследващите червена
блуза и сив панталон, с които била облечена вечерта, когато била изнасилена. На
същата дата, подс. Ч. предал доброволно с протокол
черно шушлеково яке, сив на цвят анцуг, раирана
фланела в тъмно и светло синьо с надпис на латински „Мастиф“,
тъмносини боксери, чифт черни чорапи и чифт черни обувки с надпис „Панда“ на латински. Подсъдимият обяснил, че с тези дрехи
бил облечен на 22 срещу 23.10.2015 г.
На 23.10.2015 г. били иззети от
пострадалата М. и подс. Ч. с протоколи образци за
сравнително изследване- кръв от М. и кръв и одорологични
образци от подс. Ч..
Пострадалата М. била отведена на
23.10.2015 г. в отделението по съдебна медицина в УМБАЛ „Св. Георги“ гр. П.,
където била прегледана от специалист, който изготвил и възложената му съдебно-
медицинска експертиза. От нейното заключение се установява, че при прегледа на
пострадалата били установени три кръвонасядания с
размери от 0,5 см. до 1 см. в областта на носа- над лявата ноздра, над дясната
ноздра и към върха на носа. Засъхнали корички от кръвениста
материя били установени по брадичката и по лявата ноздра. По предната
повърхност на лявата коленна става се установило охлузване със забелване на
епидермиса с размер 2/1 см. По предната повърхност на лявата подбедрица били установени две овални кръвонасядания
със синкав цвят и размери около 3/2 см. за всяко. Подобно овално кръвонасядане било установено и по дясната подбедрица с диаметър 2 см. По задната повърхност на лявата
подбедрица се установило кръвонасядане
със синкав цвят и размери 10/5 см. При огледа на половия орган и девствената
ципа била установена прясна дефлорация на две места. Тези разкъсвания на
девствената ципа достигали до основата и към момента на прегледа кървели
умерено, спонтанно и при допир с марлен тампон. Бил
взет материал за изследване на влагалищно съдържимото. При така установените
увреждания вещото лице дало заключение, че се касае за прясна дефлорация на двествената ципа, която отговаря по време и начин да е
получена при извършен полов акт към времето, което е съобщено предварително.
Установените кръвонасядание по гърба на носа със
следи за кървене от ноздрите са причинени по механизма на удар или притискане с
или върху твърд тъп предмет и отговаряли добре да са получени при притискане на
носа с ръце. Кръвонасяданията по двете подбедрици с овална форма добре отговаряли да са получени
при стискане с пръсти- при опит за разтваряне на бедрата. В съдебно заседание
вещото лице е уточнило, че овалните кръвонасядания по
двете подбедрици били типичен белег при половите
престъпления и се получавали при опит за насилствено разтваряне на бедрата на
крайниците. Охлузването по лявата коленна става и кръвонасядането
на лявата подбедрица било възможно да е станало при
удар в ръба на леглото, така както съобщила М.. Посочените травматични
увреждания причинили на пострадалата болка и страдание. Същите се
възстановявали за около две седмици.
От заключението на изготвената по
делото съдебно- медицинска експертиза по делото на веществените доказателства
по делото- черно дамско бельо, олекотена завивка с бял цвят, черни мъжки
боксери с надпис „Уомо“, марлен
тампон с червеникавокафяво зацапване, черно шушлеково
яке, сиво анцугово долнище, блуза на черно и синьо
хоризонтално райе, тъмносини боксерки, чифт чорапи,
дамска блуза с поло яка и дълъг ръкав в червено-
оранжев цвят, сив панталон и памучен тампон с влагалищно съдържимо се
установява, че по представените обекти за изследване не се доказало наличието
на човешка семенна течност. По изследваните обекти- черно дамско бельо,
олекотена завивка с бял цвят, марлен тампон с
червеникавокафяво зацапване, сиво анцугово долнище,
блуза на черно и синьо хоризонтално райе, тъмносини боксерки,
дамска блуза с поло яка и дълъг ръкав в червено-
оранжев цвят, сив панталон и памучен тампон с влагалищно съдържимо има човешка кръв,
която може да произхожда от С.М., както и от всяко друго лице от нейната кръвна
група- В /алфа/, но не може да произхожда от
подс. Ч., който е с кръвна група 0 /алфа, бета/.
На подсъдимият Ч. била изготвена
съдебно- психиатрична експертиза. Освидетелстването било извършено в
следствения арест, два месеца след като подсъдимият бил задържан на 23.10.2015
г. При извършване на освидетелстването вещото лице преценило подс. Ч. като спокоен, адекватен и съдействащ. Не
установило данни за каквото и да е актуално психическо разстройство, което му
позволявало да участва пълноценно в наказателния процес, да организира защитата
си и да носи наказателно отговорност. Като заключение вещото лице направило
извода, че подс. Ч. е бил в състояние на обикновено
алкохолно опиване по време на инкриминираното деяние. Могъл да възприема правилно
обстоятелствата и фактите, които имат значение по делото и може да дава
достоверни обяснения за тях, ако желае. Могъл е да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Не страдал от психично
заболяване, няма задръжки в умственото му развитие. Не се водил на диспансерен учет при ЦПЗ Пловдив.
Съдебно- психиатрична експертиза
била назначена и на пострадалата М., според заключението на която същата страда
от „*******“. Заболяването и се проявило през 1988 г. От тогава била лекувана неколкократно в стационара на ЦПЗ гр. Пловдив. Последната и
хоспитализация била през 2009 г. Въз основа на документацията в ЦПЗ Пловдив и
личния преглед на М. вещото лице преценило, че заболяването на същата през
последните шест години се намира в трайна ремисия.
Това състояние било съизмеримо с психично здраве, което позволявало на М. да
възприема правилно обстоятелствата и фактите от значение по делото и да дава
достоверни показания за тях. Тя е могла, предвид нормалните и интелектуални
възможности и липсата на актуално влошаване на заболяването и да разбира
свойството и значението на случилото се и е могла да ръководи постъпките си. При
М. не били установени задръжки в умственото и развитие. Нямало данни за
нарушения във възприятнопредставната дейност.
Мисленето и било подредено, тематично ограничено, като не били доловени
болестни мисли. Била установена редукция на волята и избледняване на емоциите,
което могло да се обясни със заболяването, от което страда. Това обуславяло и
бедността на представите, липсата на склонност да драматизира и оцветява
преживяванията си.
Веднага след случилото се,
пострадалата посетила психиатър, за да се предотврати евентуално влошаване на
психическото и състояние. Била установена остра стресова реакция, поради което били
изписани допълнително медикаменти, които тя приемала и към 03.12.2015 г.
Изложената фактическата
обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства по делото,
съдържащи се в обясненията на подсъдимия Ч., показанията на свидетелите С.М., К.М.,
О.М., С.М., Я.К., Я. К., С.М., А.М., Р.М. и В. В.. Горната фактическа
обстановка се установява и от събраните по делото и прочетени на основание
чл.283 от НПК писмени доказателства- постановление за задържане на подсъдимия,
протокол за оглед на местопроизшествие, одобрен в частта му, с която се
изземват ВД, ведно с приложен към него фотоалбум, протокол за претърсване и
изземване с приложен към него фотоалбум, протокол за оглед на
местопроизшествие- входна врата, ведно с приложен към него фотоалбум, протокол
за освидетелстване на лице- подсъдимия Ч., ведно с приложен към него фотоалбум,
протоколи за вземане на образци за сравнително изследване- 3 бр., протоколи за
доброволно предаване- 2 бр., разписки- 2 бр., протоколи за изземване на одорологични следи- 2 бр., фиш за СМП- 2 бр., 2 бр. справки
за лице от АИС „БДС“, справка от МП- ГД “ИН“, справка за съдимост, ведно с
бюлетини за съдимост към нея и определение за условно предсрочно освобождаване,
справка за търпени наказания, амбулаторен лист, етапна епикриза,
справка от Затвора Пловдив, характеристична справка. Фактическата обстановка се
установява и от предявените по делото на основание чл.284 от НПК веществени
доказателства- черно дамско бельо, олекотена завивка с бял цвят, черни мъжки
боксери с надпис „Уомо“, марлен
тампон с червеникавокафяво зацапване, черно шушлеково
яке, сиво анцугово долнище, блуза на черно и синьо
хоризонтално райе, тъмносини боксерки, чифт чорапи,
чифт обувки, дамска блуза с поло яка и дълъг ръкав в
червено- оранжев цвят и сив панталон.
Подсъдимият Ч., разбирайки
обвинението, не се признава за виновен по него. Дава обяснения, в които твърди,
че е бил повикан от пострадалата, за да правят доброволно секс. Действията му
спрямо него са се изразявали единствено в докосване с ръка, като и двамата са
били в изправено положение. Навеждат се данни, че евентуално при проникване с
пръст във влагалището на пострадалата в изправено положение се е стигнало до
разкъсване на девствената ципа. Твърди, че е бил повлиян от алкохола, за да го
направи. Обсъждайки обясненията на подсъдимия, съдът взе предвид, че същите
освен доказателствено средство, представляват и
средство за защита. Извън факта, който не се отрича от подсъдимия, че на
инкриминираната дата около 03 часа се е намирал в дома на пострадалата М.,
останалите му обяснения се явяват единствена израз на защитната му функция в
процеса. Същите изцяло противоречат на обективните находки, установени по
тялото на пострадалата М. и механизма на тяхното причиняване, установен със
съдебно- медицинската експертиза по делото. Установените при освидетелстването
на М. кръвонасядания в областта на носа и устата,
както и по двете подбедрици биха могли да се получат
при притискане с пръсти на областта около устата и носа, както и при опит за
разтваряне на бедрата. Т.е. въздействано е чрез
използване на достатъчно физическа сила, за да се получат кръвонасядания.
Още повече, вещото лице определя кръвонасяданията по
двете подбедрици като „показателен признак при
насилствено разтваряне на бедрата, представляващ типичен белег при половите
престъпления“. Отделно от това, твърденият от страна на подсъдимия механизъм на
разкъсване на девствената ципа на пострадалата, а именно с пръст в изправено
положение и на двамата, се изключва като възможен от страна на вещото лице,
доколкото, за да се получи разкъсване по подобен начин, то следва да са налице
данни за специфично положение и на двамата, и специфични действия, каквито в
конкретния случай не се установяват, а и такива биха били в противоречие с
останалите обективни находки. Обстоятелството, касаещо
психичното състояние на подсъдимия Ч. на инкриминираната дата, във връзка с употребения
от него алкохол, а и след задържането му, е обсъдено от съдебно- психиатричната
експертиза, която определя алкохолното опиване като обикновено, което не е
попречило на подсъдимия да разбира свойството и значението на постъпките си и
да ги ръководи. Във връзка с гореизложеното, съдът кредитира обясненията на
подсъдимия единствено в частта им, в която същия твърди, че е влязъл в дома на
пострадалата М., на инкриминираната дата и е употребил преди това алкохол,
което обстоятелство обаче не му е попречило да разбира свойството и значение на
извършеното и да може да ръководи постъпките си. В останалата част съдът не
кредитира обясненията му, считайки ги за израз единствено на защитната му
функция в процеса.
При постановяване на присъдата
си, съдът ползва показанията на пострадалата М., като кредитира същите изцяло,
тъй като касаят пряко механизма на извършване на процесното
деяние. Обсъждайки показанията на М., съдът съобрази характерните за
заболяването и изяви, свързани с емоционално- волева промяна на личността,
както и обстоятелството, че същата освен свидетел по делото има и качеството на
страна- граждански ищец и частен обвинител. Това качество на М. съдът не
установи да е повлияло на обективността на нейните показания като свидетел.
Пострадалата страда от „*******“, но вещото лице- психиатър, изготвило съдебно-
психиатричната експертиза на М. по делото е дало заключение, че заболяването и
е в трайна ремисия от около 6 години, състояние,
съизмеримо с психично здраве, което е позволило на М. правилно да възприема
обстоятелствата и фактите, които имат значение по делото и да дава достоверни
показания за тях. Поведението на М. при разпита и в съдебно заседание също не е
дало основание на вещото лице да промени така направения извод, т.е. и към този
момент не са установени данни за актуална психоза.
В резултат от заболяването си,
макар и в ремисия, при М. била налице емоционално
волева промяна на личността- същата била вяла, мудна, дезинтересирана,
без особени интереси. Тези особености, съчетани с ниския и образователен ценз и
със свойствените за етноса и културалната и среда-
стеснителност, срамежливост и затвореност дават отражение върху това, как тя
възприема обстоятелствата и ги възпроизвежда. Така, показанията на М. в съдебно
заседание, които се отличават с стереотипно повторение на едни и същи
обстоятелства, според вещото лице- психиатър са важните и съществените за нея, т.е.
те са тези, оказали травмиращо влияние върху нея. От друга страна, детайлите,
значими за делото, за които тя с неохота дава показания не са били пряко
свързани с нейните представи за случилото се. Стереотипното и клиширано повторение
от страна на пострадалата на едни и същи важни за нея обстоятелства се явява
резултат от бедния и речник. Същата използва твърде малко думи, но не
преувеличава и не видоизменя обстоятелствата, за които свидетелства.
От друга страна, обстоятелствата,
касаещи пряко механизма на извършване на процесното
деяние, за които М. дава показания се потвърждават и от останалите
доказателства по делото. Налице са обективни находки- прясна дефлорация и кръвонасядания по тялото и, констатирани непосредствено
след случилото се, които по безспорен начин установяват извършения полов акт,
както и употребата на сила за това, като съществени елементи от фактическия
състав на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия. Тези
обстоятелства се потвърждават и от показанията на близките на М.- св. К.М., св.
О.М. и св. С.М., които дават описание на нейното състояние, непосредствено след
случилото се- трепереща, стресирана и с петна от кръв по лицето и дрехите и.
Описаните свидетели дават показания и за разказаното им от пострадалата М.
относно случилото се- досежно извършения насилствен
полов акт, както и неговия автор. Съобщеното им от М. и впоследствие заявено от
самата нея вече в качеството на свидетел по време на цялото производство е
последователно и непроменено досежно съществените
елементи на фактическия състав на деянието и неговия автор.
При постановяване на присъдата
си, съдът ползва показанията на свидетелите К.М., О.М. и С.М., като ги
кредитира изцяло при постановяване на присъдата си. Обсъждайки техните
показания, съдът отчита обстоятелството, че същите се намират в близки
роднински отношения с пострадалата М.. Тези отношения обаче, съдът намира, че
не са повлияли на обективното и безпристрастно пресъздаване на обстоятелствата,
касаещи пряко предмета на доказване по делото. Тези свидетели установяват с
показанията си състоянието на пострадалата М. непосредствено след
инкриминираното деяния, а именно, че същата е била стресирана, трепереща и със
зацапвания от кръв по лицето и дрехите и. Свидетелстват също така и за
споделеното от пострадалата относно случилото се- че е била изнасилена, както и
относно извършителя на деянието- подс. Ч..
Свидетелите С.М. и О.М. установяват и факта, че непосредствено след деянието,
подсъдимият Ч. се е намирал в дома на пострадалата, от където е избягал след
като видял двамата свидетели. Показанията на изброените свидетели не са оборени
по никакъв начин от останалите доказателства по делото, а напротив потвърждават
се от заключенията на съдебно- медицинската експертиза на пострадалата и
съдебно- медицинската експертиза на веществени доказателства, както и от
писмените доказателства- амбулаторен лист, етапна епикриза
и фиш от СМП.
Показанията на свидетелите Я.К., Я.
К., С.М., А.М. и Р.М., съдът кредитира при постановяване на присъдата си, тъй
като същите установяват местоположението на подс. Ч.
вечерта на 22.10.2015 г. и ранните сутрешни часове на 23.10.2015 г., а именно,
че се е намирал в близост до дома на пострадалата, както и че подс. Ч. през това време е употребявал алкохол. Показанията
на тези свидетели, независимо от близките и приятелски подкрепени от останалите
по делото доказателство.
По отношение показанията на св. В.
В., призован по искане на защитата на подс. Ч., съдът
намира, че същите не касаят предмета на доказване по делото. Според показанията
на св. В., преди около 6-7 години той пиел бира с починалия брат на С.М.,
когато тя му поискала цигара и след като той не и дал започнала да си говори
„нейните“. След този случай другия брат на М.- св. С.М. отишъл до дома му, за
да се разправя по повод казаното му от М. за св. В.. Свидетелят първоначално навежда
данни за това, че М. казала на брат си, че В. искал да влиза при нея и след
това да се възползва. Впоследствие обаче в показанията си уточнява, че това са
били негови предположения, породени от факта, че братът на М. е отишъл да се
разправя с него, но не знае какво точно е казала същата на брат си. Обстоятелствата,
за които свидетелства В. имат давност назад във времето около 6-7 години.
Поради това и съдът намира, че същите нямат отношение към психическото
състояние и поведението на пострадалата към инкриминираната дата. Освен това,
част от тези показания, а именно, че В. искал да влиза при нея и след това да
се възползва, представляват съждения и предположения от страна на свидетеля,
които нямат отношение към инкриминираното деяние. Досежно
показанията на свидетеля В., че пострадала М. си е искала от него цигари и след
като той е отказал да и даде, тя започнала да „нарежда“, вещото лице- психиатър
е дало заключение, че при страдащите от „*******“ е характерно да просят, и
когато не им бъде дадено исканото започвали да ругаят, кълнат и др.
Заключението на вещото лице обаче за психическото състояние на пострадала към
инкриминираната дата и към момента на даване на показания в съдебно заседание
е, че заболяването на М. е в ремисия и поведението и
не е болестно обусловено. В този смисъл показанията на св. В. за обстоятелства
с 6-7 годишна давност не могат да се противопоставят на заключението на вещото
лице.
При постановяване на присъдата си
съдът ползва заключението на съдебно- медицинската експертиза на пострадалата М.,
тъй като вещото лице, което я е изготвило е специалист в съответната област и е
отговорило ясно и точно на поставените му въпроси, чийто отговори касаят пряко
обстоятелствата от предмета на доказване по делото. Установи се, че при
изписване на експертизата е допусната техническа грешка при изписване на датата
на изготвяне на експертизата, като е посочена датата- 23.11.2015 г. При защита
на заключението си в съдебно заседание вещото лице е заявило, че прегледа на
пострадалата е извършен непосредствено след инкриминираното деяние, което се
потвърждава и от отразените в нея обективните находки и преди всичко отразената
прясна дефлорация. Допусната техническа грешка при изписване на датата на
изготвяне на експертизата, съдът намира, че не променя констатациите на вещото
лице, отразени в нея, които се потвърдиха изцяло от него в съдебно заседание.
Възражения от страна на защитата на подсъдимия бяха направени относно участието
при техническото изписване на експертиза на лице- секретар, което не е отразено
в нея, че я е изписало. Съдът намира възражението за неоснователно, тъй като
посочването на лицето, извършило техническото изписване на експертиза не се
отразява по никакъв начин на процесуалното и значение, доколкото в нея са
отразени само и изцяло констатациите на подписалото я вещото лице, потвърдени и
защитени от него в съдебно заседание.
Съдът ползва при постановяване на
присъдата си и заключението на изготвената по делото съдебно- медицинска
експертиза на веществени доказателства. Вещото лице, което е извършило
изследванията и е изготвило заключението е специалист в съответната област и е
отговорило ясно и точно на поставените му въпроси, чийто отговори касаят
съществено обстоятелствата от предмета на доказване по делото. Направени са
възражения от страна на защитата на подсъдимия, че в експертизата не е описано
по какъв начин са били опаковани изследваните веществени доказателства, както и
същите не били описани надлежно от вещото лице. Така направеното възражение,
съдът намира за неоснователно. Видно от съдържанието на съдебно- медицинската
експертиза на веществени доказателства, в него са описани обстойно всички
предадени на вещото лице предмети за изследване. Също така, видно от
приложените по делото протокол за оглед на местопроизшествие /л.32 от ДП/, протокол
за претърсване и изземване /л. 41 от ДП/ и протокол за оглед на
местопроизшествие /л.44 от ДП/, иззетите предмети при тези следствени действия,
инкорпорирани като веществени доказателства, са били запечатани в хартиени
пликове с картони за ВД, както е отбелязано в самите протоколи. Отделно от така
приобщените при извършване на описаните следствени действия веществени
доказателства, са приобщени като такива впоследствие и дрехите, с които М. и Ч.
са били облечени на 23.10.2015 г., които са били предадени от тях с протоколи
за доброволно предаване /л.97 и 98 от ДП/. Предвид изложеното, съдът намира, че
по делото са налице достатъчно доказателства относно опаковането на
веществените доказателства, както и че същите са били опаковани отделно едно от
друго, така че да не се внася съмнение в обективността на извършеното
впоследствие изследване. Направено е и възражение от страна на защитата на
подсъдимия, че не е спазена разпоредбата на чл.146 от НПК относно вземането на
сравнителни образци за изследване. Съдът намира възражението за неоснователно. В
материалите по делото на л.94 и л.95 от досъдебното производство се намират
протоколи за доброволно вземане на образци за сравнително изследване от М. и Ч.,
надлежно подписани от тях двамата. Тези протоколите са надлежно подписани и от
медицинските лица, взели съответните образци. Доколкото е извършена
експертизата с представените образци за сравнително изследване, то следва
извода, че същите са били годни, за да се извърши изследването с тях.
При постановяване на присъдата
си, съдът ползва заключенията на изготвените по делото съдебно- психиатрични
експертизи на пострадалата М. и подсъдимия Ч.. Същите са изготвени от вещо
лице- специалист в съответната област, след запознаване с материалите по делото
и личен преглед на лицата. Отговорено е конкретно и
изцяло на поставените въпроси, като дадените заключенията касаят пряко
обстоятелствата от предмета на доказване по делото.
Съдът ползва писмените
доказателства по делото, тъй като същите са събрани по реда и във формата,
изискуема от НПК, и са пряко относими към предмета на
доказване по делото.
Веществените доказателства по
делото, съдът ползва при постановява на присъдата си, като установяващи значими
за предмета на доказване по делото обстоятелства. Като веществени доказателства
по делото са посочени в материалите от досъдебното производство и в процесния обвинителния акт- марлен
тампон с червеникавокафяво зацапване, памучен тампон с влагалищно съдържимо,
както и 2 бр. буркани с одорологични следи, иззети от
местопроизшествието, и от подс. Ч., които съдът
намира, че нямат характера на такива, съобразно нормата на чл.109 от НПК, а
именно „предмети, които са били предназначени или са послужили за извършване на
престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на
престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за
изясняване на обстоятелствата по делото“. Посочените по-горе два броя тампони и
2 бр. буркани с одорологични следи по своя характер
представляват образци за изследване.
При установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Ч. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.152, ал.3, т.5 вр. ал.1,
т.2 вр. чл.29, ал.1, б. „Б“ от НК, тъй като на 23.10.2015 г. в с. Х.Д., обл.
П. се съвкупил с лице от женски пол- С.Я.М.
ЕГН ********** ***, като я е принудил към това със сила и деянието е извършил
при условията на опасен рецидив- след
като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е било отложено по чл.66 от НК.
Непосредствен обект на престъплението по чл.152 от НК са обществените
отношения, които осигуряват половата неприкосновеност на лицата от женски пол.
От обективна страна подс. Ч. е осъществил
престъплението по чл.152, ал.3, т.5 вр. ал.1, т.2 вр. чл.29, ал.1, б.
„Б“ от НК, като на инкриминираната дата се е съвкупил с лице от женски пол-
пострадалата С.М., против нейната воля, използвайки физическа сила, за да сломи
съпротивата и. Престъплението е резултатно и е довършено от подсъдимия чрез
осъществяване на съвкуплението.
От субективна страна, подс.
Ч. е извършил процесното деяние при пряк умисъл, с
целени и настъпили обществено опасни последици. Същият е съзнавал, че
пострадалата не е била съгласна да се съвкупява с него, съзнавал е
принудителния характер на употребеното срещу нея насилие, но е целял чрез него
да сломи съпротивата и и да извърши полов акт.
Деянието
е извършено от подс. Ч. при наличие на квалифициращия
признак опасен рецидив при условията на чл.29, ал.1, б. „Б“ от НК, а именно след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 от НК.
Квалифициращият признак опасен рецидив по отношение на подсъдимия се обуславя
от осъжданията му със следните присъди:
С присъда по НОХД № 250/2005 г.
по описа на КРС, влязла в сила на 28.06.2008 г., е осъден за извършено на
29.12.2004 г. престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.
чл.129 ал.2 пр.6 вр. ал.1 вр.
чл.63 ал.1 т.4 вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем
месеца, а изпълнението на наказанието на основание чл.66 ал.1 от НК било
отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
С присъда по
НОХД № 237/2010 г. по описа на КРС, изм. с решение по ВНОХД № 242/2011 г. на
ПОС, влязла в сила на 14.03.2011 г., е осъден за извършено на 24.10.2009 г.
престъпление по чл.129 ал.2 предлож.3 вр. ал.1 вр. чл.2 от НК, като му
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да
изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение- затвор или
затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда на основание чл.68 от НК е постановено да изтърпи отделно изцяло и наказанието- лишаване от свобода
за срок от седем месеца, постановено по НОХД № 250/2005 г. на КРС, при
първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
Наказанието по НОХД № 250/2005 г.
на КРС било изтърпяно в периода от 04.04.2011 г. до
04.11.2011 г., след което от същата дата подс. Ч.
започнал да търпи наказанието по НОХД № 237/2010 г. на КРС и и бил освободен на
21.06.2012 г. с остатък 2 м. и 7 д. С определение по ЧНД № 879/2012 г. на ПОС,
влязло в сила на 29.06.2012 г. Ч. е бил освободен от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание лишаване от свобода в размер на два месеца и седем дни
с изпитателен срок от шест месеца.
Към инкриминираната дата-
23.10.2015 г. по отношение и на двете осъждания на подс.
Ч. не е бил изтекъл 5-годишния срок от изтърпяване на наказанията по чл.30 ал.1
и ал.2 от НК, изключващ приложението на чл.29 ал.1 от НК.
Посочените по- горе осъждания
обаче не обуславят по отношение на подс. Ч.
квалифициращия признак опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.“А“ от НК, така както е
повдигнато обвинението му. Нормата на този текст от НК изисква подсъдимия да е извършил деянието, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл.66 от НК. Действително на подс. Ч. е било наложено
по НОХД № 237/2010 г. на КРС наказание лишаване от свобода за срок от една
година, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо
заведение- затвор или затворническо общежитие от закрит тип, за извършено
престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК. Това
деяние обаче е извършено на 24.10.2009 г., т.е. при действието на НК, преди
изменението от 2010 г., предвиждащ
наказание лишаване от свобода до пет години за престъплението по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК. Т.е. престъплението, за което е осъден подс. Ч. по НОХД № 237/2010 г. на КРС не е представлявало
тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК към датата на неговото извършване. В този
смисъл и не е налице едно от императивните условия на чл.29 ал.1 б.“А“ от НК, а
именно деецът да е осъждан за тежко умишлено престъпление.
Поради
гореизложеното, съдът призна подс. Ч. за виновен в
извършване на престъплението по чл.152,
ал.3, т.5 вр. ал.1, т.2 вр.
чл.29, ал.1, б. „Б“ от НК, за това, че на 23.10.2015 г. в с. Х.Д., обл. П. се съвкупил
с лице от женски пол- С.Я.М. ЕГН **********
***, като я е принудил към това със сила и деянието е извършил при условията на
опасен рецидив- след като е бил осъждан
два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било
отложено по чл.66 от НК, като го призна
за невинен в това да е извършил деянието, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК и на основание чл.304 от НПК го оправда по
повдигнатото му обвинение по буква „А“ на чл.29 ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да бъде наложено на подс. Ч. за
извършеното от него престъпление по чл.152,
ал.3, т.5 вр. ал.1, т.2 вр.
чл.29, ал.1, б. „Б“ от НК, съдът взе предвид, че за това деяние е предвидено
налагането на наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години. При
определяне на наказанието съдът отчете и степента на обществена опасност на
деянието и дееца. Престъплението по чл.152 ал.3 т.5 вр.
чл.29 ал.1 от НК представлява тежко, умишлено престъпление. С оглед
обществените отношения, които са обект на защита в случая, а именно половата и
телесна неприкосновеност на личността, съдът преценява обществената опасност на
деянието като висока. От друга страна, съдът намира подс.
Ч. за личност със завишена степен на обществена опасност. Явно е за лицето
трайното незачитане на установения правов ред. Престъпленията, за които до
момента е осъждан, както и процесното деяние представляват
все посегателства върху личността- срещу телесната и полова неприкосновеност, и
здравето. В тази насока съдът отчита и механизма на извършване на процесното деяние- подсъдимият е влязъл в чуждо жилище през нощта, нападайки спяща, психичноболна жена. Към процесното
деяние липсва от негова страна критичност. Посочените обстоятелства съдът
отчита като отегчаващи отговорността на подс. Ч..
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете младата възраст на
подсъдимия, както и полагането на труд от негова страна, макар и не по трудов
договор.
Като взе предвид горното, съдът намира, че наказанието
на подс. Ч. следва да се определи при условията на
чл.54 ал.1 от НК в ориентиран около средния, предвиден за това престъпление
размер, а именно лишаване от свобода за срок от седем години.
На основание чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС следва подсъдимият да изтърпи така
определеното наказание лишаване от свобода за срок от седем години при
първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На
основание чл.59, ал.1 от НК следва да се приспадне от така определеното
наказание времето, през което подсъдимият Л.Т.Ч., е бил задържан по делото,
считано от 23.10.2015 г. до влизане в сила на присъдата.
С така наложеното по вид и размер наказание, съдът
намира, че ще се изпълнят индивидуалната и генерална превенции на наказанието,
визирани в чл.36 от НК, като подсъдимият ще бъде наказан за извършеното от него
престъпление, но преди всичко ще се въздейства поправително и възпиращо върху
него, за да спазва занапред установеният правов ред.
Предявеният
граждански иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Съгласно
чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Престъплението по чл.152,
ал.3, т.5 вр. ал.1, т.2 вр.
чл.29, ал.1, б. „Б“ от НК е противоправно деяние, извършено от подсъдимия Ч. виновно. Безспорно
установено по делото от съдебно- медицинската експертиза е, че в резултат от
извършеното от подсъдимия посегателство върху половата и телесна
неприкосновеност на пострадалата М., на същата са причинени осем травматични
увреждания- три кръвонасядания с размери от
0,5 см. до 1 см. в областта на носа- над лявата ноздра, над дясната ноздра и
към върха на носа, по предната повърхност на лявата коленна става- охлузване
със забелване на епидермиса с размер 2/1 см., по предната повърхност на лявата подбедрица били установени две овални кръвонасядания
със синкав цвят и размери около 3/2 см. за всяко, подобно овално кръвонасядане е било установено и по дясната подбедрица с диаметър 2 см., по задната повърхност на
лявата подбедрица е установено кръвонасядане
със синкав цвят и размери 10/5 см. При огледа на половия орган и девствената
ципа е била установена прясна дефлорация на две места. Всички изброени
травматични увреждания са били причинени в пряка причинно- следствена връзка от
противоправното и виновно поведение на подс. Ч.. Те са причинила на пострадалата М. болка и
страдание. Болките са били с обичайния интензитет, а срока за възстановяването
им е между 10 дни до две седмици.
На пострадалата М. са били
причинени и психически страдания, вследствие противоправното
и виновно поведение на подс. Ч.. Същата е била
стресирана и уплашена от внезапното нахлуване посред нощ в дома и на чужд
човек. От последващите действия на подсъдимия- прилагането
на сила спрямо нея, за да бъде сломена съпротивата и извършване на съвкупление
без нейно съгласие, М. е изпитала изключително голям стрес и уплаха, което се
установява от вида и състоянието и непосредствено след деянието, за което дават
показания нейните близки- св. К.М., св. О.М. и св. С.М.. Според тези свидетели
пострадалата силно треперела и почти не говорила, като това нейно състояние траело
часове. Бил извършен след деянието- на 30.10.2015 г. и медицински преглед от
психиатър на пострадалата, при който било установено, че при същата била налице
остра стресова реакция, която се изразявала чрез обективното и състояние-
психомоторно напрегната, с удължено реактивно време, като първоначално
отговаряла с кимане и жестове. Била изписана медикаментозна терапия, която
продължавала и към 03.12.2015 г. Пред близките си споделяла, че все още и тежи
от случилото се. Изпитвала страх от подсъдимия, което състояние продължавало и
към момента на разглеждане на делото в съдебна фаза, видно от показанията на
св. К.М..
Видно
от гореизложеното са налице законовите предпоставки за реализиране на деликтната отговорност- действие, противоправност
на деянието, причинени вреди, вина и причинна връзка между деянието и
причинените вреди, поради което е налице основание да се ангажира отговорността
на подсъдимия Ч. за причинените от него
неимуществени вреди. Съдът като взе предвид, че подлежат на обезщетяване
всички причинени неимуществени вреди и същите следва да се да се репарират по
справедливост, съобразно чл.52 от НК, както и обема на травматичните
увреждания, претърпените болки и страдания, преживения стрес и уплаха и
унижение от пострадалата намира, че подсъдимият Л.Ч. следва да заплати на
пострадалата С.М. обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 15000 лв., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на извършване на
престъплението-23.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата от 15000 лв. до пълният предявен размер от 30000 лв. предявеният
граждански иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Веществените доказателства-
1 бр. черни
гащи /бельо/ и 1 бр. олекотена завивка от легло; 1 бр. долно мъжко бельо от
памучна материя с тъмен цвят и със светли раета по
цялото протежение; 1 бр. тампон от червено на цвят петно; 1 бр. шушлеково яке, 1 бр. сив на цвят анцуг, 1 бр. раирана
фанела в тъмно и светло синьо с надпис MASTIF, 1 бр. тъмно сини боксерки; 1 бр. черни чорапи и един чифт черни обувки марка
Panda; 1 бр. червена на цвят блуза с дълъг
ръкав и 1 бр. сив дълъг панталон следва да се унищожат след влизане на
присъдата в сила като вещи без стойност.
При установената вина на подс. Ч. в извършване на престъплението, за което е обвинен
и на основание чл.189 ал.3 от НПК в негова тежест следва да бъдат оставени
направените по делото разноски, а именно същият следва да
заплати по сметка изпълнителната власт, по бюджетна сметка на ОД на МВР гр.
Пловдив сумата от 547.26 /петстотин четиридесет и седем лева и 26 стотинки/ лева,
представляващи направени по делото разноски от досъдебното производство за
експертизи. Следва да заплати също така по сметка на ВСС, по бюджетна сметка на
КРС сумата от 370,40 /триста и седемдесет лева и четиридесет стотинки/,
представляващи направените в съдебното производство разноски, от които сумата
от 30 /тридесет/ лева, представляващи заплатено възнаграждение на вещо лице,
изготвило съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства за явяване и
пътни разноски; сумата от 190,40 /сто и деветдесет лева и четиридесет стотинки/
лв., представляващи възнаграждение и пътни разноски на вещото лице, изготвило
две съдебнопсихиатрични експертизи; и сумата от 150 /сто и петдесет/ лева,
представляващи възнаграждение и пътни разноски за вещо лице, изготвило
съдебномедицинска експертиза, както и сумата от 600 /шестстотин/ лева,
представляващи държавна такса върху уважения граждански иск. На гражданския ищец и частен обвинител С.М.
подсъдимият следва да заплати сумата от 1600 /хиляда и шестстотин/ лева,
представляващи заплатеното от нея възнаграждение на повереник.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ