Р Е Ш
Е Н И E № 240
гр.Хасково, 20.06.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд, първи въззивен граждански състав,
на
двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година,
В
открито съдебно заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
Секретар Р.Р.
Като
разгледа докладваното от съдия СЕРАФИМОВА
в. гр. дело № 312 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 58 /13.03.2019 г., постановено по гр. д. №
812 по описа на съда за 2018 г., Районен съд – Свиленград е признал за установено по
отношение на Д.А.К., П.И.Д. и И.И.П., че Д.Д.М. е собственик на реална част от
недвижим имот, заключена между букви А-Б-В-Г-Д-А в комбинираната скица от
заключението на приетата съдебно техническа експертиза /л. 63/, представляваща
част от имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, общ.
Свиленград, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-106/13.12.2016 г. на
изпълнителния директор на АГКК, като поземлен имот с идентификатор № 36100.501.232.
С решението е постановено, че комбинираната скица от
заключението на СТЕ представлява неразделна част от него.
Съдът е осъдил ответниците Д.А.К., П.И.Д. и И.И.П. да
заплатят на Г.Я.А. и Я.М.
А., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер от 877 лв. –
разноски по делото.
Недоволни от така постановеното решение, с което искът
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е уважен,
са останали въззивниците Д.А.К., П.И.Д. и И.И.П., които в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв. Е.М. го обжалват, с оплаквания за неправилност
и незаконосъобразност. Твърди се във жалбата, че формираната от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е непълна, неправилна и
некореспондираща със събрания доказателствен материал. Считат, че въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът е следвало да достигне до извод противен
на този, до който е достигнал при постановяване на решението си.Ищецът не бил
провел пълно и главно доказване на наведените в иска си твърдения - за наличие
на грешка, изразяваща се в неправилно отразяване на границата между неговия
имот и имота на ответниците, както и че площта в размер на 60 кв. м., отразена
неправилно в имота на ответниците, следвало да се включи в неговия имот, тъй
като той бил собственик на тази идеална част.
Твърди се също, че при постановяване на решението,
съдът е допуснал грешка като е посочил неправилно, че поземленият имот е с
идентификационен № 36100.501.232, като се твърди, че правилният
идентификационен № е 36110.501.232. Изразява се становище по събраните
доказателства. Неправилно и в противоречие с установените факти и обстоятелства,
съдът приел, че е налице грешка при
заснемането на двата съседни имота по кадастралната карта на с.***. Излагат се съображения относно приложението на ЗКИР, във
връзка с ТР № 8/23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. Прави се
анализ на установените факти. Искането към въззивната инстанция е да отмени
обжалваното решение и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с
което да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен
отговор на въззивната жалба от Д.Д.М., чрез адв. К.Т., с който се оспорва
жалбата и се излагат съображения за нейната неоснователност. Прави се искане
въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС – Свиленград.
Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивниците Д.А.К., П.И.Д. и И.И.П.
- редовно призовани, не се явяват, за тях се явява адв. М.. Чрез процесуалния
си представител поддържат въззивната жалба.Навеждат твърдения, че обжалваното
решение е недопустимо, тъй като РС – Свиленград е разгледал и се е произнесъл
по непредявен иск. В диспозитива на съдебното решение липсвало и посочване на
площта на имота, заключена между буквите, посочени в комбинираната скица от
приетата по делото СТЕ. Иска се обезсилване на обжалваното решение и връщане на
делото за произнасяне от съда по предявения иск, както и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция
въззиваемият Д.Д.М. – редовно призован, не се явява. Вместо него се явява адв. Т.,
който оспорва жалбата като неоснователна.Претендира потвърждаване на
обжалваното решение като правилно и законосъобразно и присъждане на разноските
пред втора инстанция.
Пред въззивната инстанция не са направени
доказателствени искания и нови доказателства не са събирани.
Въззивната
жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна
в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от Д.Д.М., ЕГН: **********, с насрещен
иск, с който срещу Д.А.К., ЕГН: **********,
П.И.Д., ЕГН: ********** и И.И.П., ЕГН: **********,при условията
на субективно съединяване е бил предявен иск с правно основание чл. 211, ал. 1,
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, за признаване в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на реална част от недвижим
имот с площ 60 кв. м., която била погрешно отразена в кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.***, общ. Свиленград, одобрени със Заповед №
РД-18-106/13.12.2016 г. на ИД на АГКК, като включена в поземлен имот с идентификатор
№ 36110.501.233, собственост на ответниците, вместо в поземлен имот с
идентификатор № 36110.501.232, собственост на Д.Д.М..
С определение №
675/07.11.2018 г. по гр. д. № 617/2018 г. по описа на РС - Свиленград, насрещният
иск е отделен в самостоятелно производство.
Ищецът излага твърдения, че е придобил право на
собственост върху недвижимия имот въз основа на дарение от своя дядо Д.Д.М.,
извършено на 30.05.1997 г. с Нотариален акт № 23, том II, дело № 621/1997 г. на свиленградски районен съдия,
като по действащите КК и КР имотът бил заснет с идентификатор № 36110.501.232.
Имотът бил с площ 1376 кв. м., при неуредени регулационни сметки за 79 кв. м.
ведно с построените в парцела сгради, и представлявал парцел II – 232, за имот с пл. 232 в квартал 25 по плана, одобрен със
Заповед № 441/30.07.1966 г.
Сочи, че до
1997 г. дядо му е бил собственик на имота по наследство от своя баща и прадядо
на ищеца – Д.М.Д., починал на 01.03.1971 г., който от своя страна придобил
собствеността върху имота въз основа на Нотариален акт за право на собственост
върху недвижим имот от 24.11.1937 г., том IV, № 173, рег. № 2178, дело № 696/1937 г. на
свиленградски околийски съдия, издаден по Закона за селскостопанско настаняване
на бежанците и пр. /от 1926 г./. Имотът, придобит от прадядото на ищеца бил с
обща площ от 2442 кв. м. На 19.11.1962 г. Д.М.Д. продал част от имота си - с
площ 700 кв. м., на И.Д.К., наследодател на ответниците, което било
обективирано в нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 165, том I, дело № 400/1962 г. на РС – Свиленград, като при сега
действащите КК и КР този имот бил с идентификационен № 36110.501.233.
Твърди, че имотът му в КК и КР, одобрени със Заповед №
РД-18-106/13.12.2016 г. на ИД на АГКК, бил отразен като поземлен имот с
идентификационен № 36110.501.232, находящ се на адрес: с.***, с площ 1402 кв.
м., с трайно предназначение на земята: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, стар № 232, квартал 25, парцел II, ведно с построените в него сгради, при съседи:
36110.501.233, 36110.501.231, 36110.501.9064 и 36110.501.2501. Имотът с №
36110.501.233 бил погрешно заснет и отразената в КК и КР площ от 924 кв. м. не
отговаряла на действителното фактическо положение, като част от имота на ищеца
с площ от 60 кв. м. била отразена като част от имота на ответниците. Твърди, че
е собственик на тази площ и я владеел от придобиването на своя имот през 1997
г. лично, непрекъснато, явно и необезпокоявано, а преди това чрез своя баща и
дядо. Сочи, че нито И.Д.К. – наследодател на ответниците, нито ответниците са
били собственици, както и че същите не са владели тази част от имота.
Моли съда
да постанови решение, с което да се установи със силата
на присъдено нещо, че КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-106/13.12.2016 г.
на ИД на АГКК, съдържат грешка, изразяваща се в неправилно отразяване на
границата между имота на ищеца с идентификатор № 36110.501.232 и имота на
ответниците Д.К., П.Д. и И.П. – с идентификатор № 36110.501.233, тъй като
реална част от неговия имот с площ от 60 кв. м. е отразена неправилно като такава
от имота на ответниците, и респективно, че е собственик на тази реална част на
основание придобивна давност.
С постъпилия в
срока по чл. 131 от ГПК отговор на искова молба, ответниците оспорват иска.
Твърдят, че имотите така, както са заснети по действащите КК и КР са правилни,
отговарящи на действителните собственически права на страните, и не е допусната грешка. Правят възражение за изтекла
придобивна давност. Искат отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно
заседание ищецът е депозирал
молба-уточнение на исковата молба, с която конкретизира, съгласно приетото
заключение на вещото лице по назначената СТЕ, че частта от неговия имот, включена
в имота на ответниците, била с площ 88 кв. м. и била заключена между точките
А-Б-В-Г-Д-А в комбинираната скица към заключението
– Приложение № 3 /л. 63 от делото/.
Обжалваното
решение е издадено от надлежен съдебен състав на Районен съд–Свиленград и в
рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност,
поради което същото е валидно.
Съдът счита, че не се установяват нарушения на
съдопроизводствените правила, във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
Направеното възражение от страна на въззивниците за
недопустимост на съдебното решение, поради произнасяне по непредявен иск, съдът
намира за неоснователно.
Първостепенният съд както се посочи и по-горе е бил сезиран с иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, при конкретно и изчерпателно посочени параметри на
търсената защита, а именно: да се установи, че КК и КР съдържат грешка, изразяваща
се в неправилно отразяване на границата между имот с идентификатор №
36110.501.232 и имот с идентификатор № 36110.501.233, като
реална част от имота на ищеца с площ от 60 кв. м., а след допуснатото уточнение
– с площ 88 кв. м., заключена между точки А-Б-В-Г-Д-А в комбинираната скица от
СТЕ /л. 63/, е отразена неправилно като такава от имота на ответниците.
Съдът намира за
основателно наведеното от въззивниците
твърдение,че постановеното от
първоинстанционния съд решение е неизпълнимо.
В тази връзка и въз основа на писмените доказателства по делото въззивният съд установи, че в мотивите, и в диспозитива на първоинстанционното решение, районният
съд е допуснал техническа грешка при изписването на идентификаторите на имотите
на страните - № 36100.501.232 и № 36100.501.233, вместо реалните
идентификационни номера: 36110.501.232 и 36110.501.233. Касае се за техническа
грешка,която с оглед естеството си
не прави постановения съдебен акт недопустим.
Районен съд - Свиленград е следвало да опише имота,
предмет на спора, с неговите индивидуализиращи белези: местонахождение,
граници, площ, както и всички други данни, имащи отношение към
индивидуализацията на имота. Въпреки че съдът е постановил комбинираната скица
/Приложение № 3 от СТЕ/ да се счита за неразделна част от решението, то на база
посочените квадратури и направената в открито съдебно заседание уточняваща
молба е трябвало след като определи
и да посочи изрично както в мотивите така и в диспозитива на
решението площта на имота.
Разгледана по същество
въззивната жалба е неоснователна.
По делото са събрани писмени доказателства, изхождащи
и от двете страни по спора, изслушани са показанията на свидетелите Д.М., А.А.,
С.Л.и М. Л., изслушано и прието е заключението на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните.
Установява се, че ищецът Д.Д.М. въз основа на договор
за дарение на недвижим имот от страна своя дядо през 1997 г. е станал
собственик на поземлен имот с идентификатор 36110.501.232, а ответниците Д.К., П.Д.
и И.П. – в качеството си на наследници на И.Д.К., са собственици на поземлен
имот с идентификатор № 36110.501.233.През 1962 г. прадядото на ищеца Д.М.
прехвърлил на наследодателя на ответниците „дворно място от 700 кв. м.“ от
собствения си имот с обща площ от 2442 кв. м., придобит през 1937 г., за което
има издаден Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден
по Закона за селскостопанското настаняване на бежанците и пр. /от 1926 г./ том IV, № 173, рег. № 2178, дело № 696/1937 г.
Твърдението, че съдът не е обърнал внимание в
достатъчна задълбоченост на показанията и на двете групи свидетели, водени от
страните, и е дал вяра на едните, изхождащи от заинтересовани от изхода на
делото свидетели, е невярно. Съдът е обсъдил показанията и на двете групи
свидетели, а изводите, до които е достигнал, са в синхрон както с представените
писмени доказателства и назначената съдебно-техническа експертиза, така и със
свидетелските показания.
Следва да се допълни, че свидетелят С.Л. твърди за
къщата на сем. К., че „е построена през 1965 г.“, а св.М.Л., че „поне 3 години
и повече“ след построяване на къщата е била направена водната инсталация,
разположена в спорния парцел /т. е. малко след 1968 г./. Св. Л. посочва, че
постройките на сем. Д., навлизащи „в тези 2-3 метра зад къщата“ са построени
„пет-шест години по-късно“ от 1970 г. /т. е. около 1975-1976 г./. От тези
показания се извежда, че въпреки приетия КиРП през 1966 г. и разположената вече
водна инсталация на К., през 1975-1976 г. дядото на ищеца е направил стопанска
постройка „от най-различни материали“ и е владял мястото.Както няма данни за
противопоставяне от страна на ищеца, а преди това от страна на неговите прадядо
и дядо, при построяване на водната инсталация в частта, за която се твърди, че
е погрешно заснета, така липсват данни за противопоставяне на от страна на
ответниците при направата на стопанската постройка, още повече, че св. Л.
твърди, че миризмата и бълхите от животните особено през лятото пречели на
ответниците. Тези показания не противоречат на показанията на свидетелите,
доведени от ищеца. Затова не може да се приеме, че съдът е кредитирал само
показанията на ищцовите свидетели и е игнорирал тези на ответниците.
В хода на първоинстанционното производство първоинстанционният съд е събрал и обсъдил
всички ангажирани от страните доказателства, имащи значение за изясняването на
действителната фактическа обстановка и за правилното решаване на делото,съобразявайки
се както с изискванията на закона, така и с приложимата съдебна практика, и е
достигнал до правилен и законосъобразен извод за основателност на иска.От
изложения подробен анализ на събраните
доказателства в мотивите на съда, както и от достигнатите крайни изводи, следва
да се приеме, че съдът се е произнесъл по предявения от Д.Д.М. иск по чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, а допусната техническа грешка при
изписването на може и следва да бъде отстранена от настоящата въззивна
инстанция, която е и инстанция по същество, чрез постановяване на нов и коректен
диспозитив, в който имота да се опише с
неговите индивидуализиращи белези: местонахождение, граници, площ, както и
всички други данни, имащи отношение към индивидуализацията на имота,
По гореизложените съображения и макар
крайният извод на съда да е правилен, обжалваното
решение следва да се отмени и вместо
това да се постанови ново решение, с
което да се отстрани допуснатата от съда
непълнота относно индивидуализирането на имота ,който е предмет на спора, като имота се опише с
неговите индивидуализиращи белези: местонахождение, граници, площ, както и
всички други данни, имащи отношение към индивидуализацията на имота, както и да
се отстрани допуснатата техническа
грешка при изписването на
идентификационните номера на имотите. Изписаните като идентификационен № 36100.501.232 и идентификационен № 36100.501.233 в първоинстанционното решение
следва да се четат като
идентификационен № 36110.501.232 и
идентификационен № 36110.501.233.
С оглед изхода на делото, разноски за въззивната
инстанция в размер на 500 лв. следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна Д.Д.М.
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран така,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 58/ 13.03.2019 г., постановено по гр. д. №
812/2018 г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което съдът е признал за
установено по отношение на Д.А.К., П.И.Д. и И.И.П., че Д.Д.М. е собственик на
реална част от недвижим имот, заключена между букви А-Б-В-Г-Д-А в комбинираната
скица от заключението на приетата съдебно техническа експертиза /л. 63 от
делото/, представляваща част от имот по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.***, общ. Свиленград, обл. Хасково, одобрени със Заповед №
РД-18-106/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, като поземлен имот с
идентификатор № 36100.501.232 и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д.А.К., ЕГН: **********, П.И.Д., ЕГН: **********, и И.И.П., ЕГН: **********, че Д.Д.М., ЕГН: **********, е собственик на реална част с площ 88
кв. м., разположена непосредствено по южната граница на собствения му
имот, с идентификатционен№ 36110.501.232, находящ
се на адрес: с.***, с площ 1402 кв. м., с трайно предназначение на земята:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар №
232, квартал 25, парцел II, ведно с
построените в него сгради, при съседи: 36110.501.233, 36110.501.231,
36110.501.9064 и 36110.501.2501, и на
северната граница в имота на ответниците Д.А.К., П.И.Д. и И.И.П.,заключена
между букви А-Б-В-Г-Д-А в комбинираната скица, Приложение № 3 от заключението
на вещото лице, която съставлява неразделна част от решението, която реална
част е включена неправилно в техния имот с идентификационен № 36110.501.233, находящ се на адрес: с.***, с площ 924 кв.
м., с трайно предназначение на земята: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, стар № 233, квартал 25, парцел XIII, ведно с построените в него сгради, при съседи:
36110.501.9038, 36110.501.234, 36110.501.235, 36110.501.231, 36110.501.232 и
36110.501.2501, както и че е налице грешка в кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-106/13.12.2016 г.,
издадена от ИД на АГКК – гр. Хасково, относно границата между поземлен имот с №
36110.501.232 и поземлен имот с № 36110.501.233 по отношение на тази част с
площ 88 кв.м., разположена непосредствено по южната граница на имот с
идентификатор 36110.501.232 и по северната граница в имота на ответниците Д.А.К.,
П.И.Д. и И.И.П., заключена между букви А-Б-В-Г-Д-А в комбинираната скица,
Приложение № 3 от заключението на вещото лице, която съставлява неразделна част
от решението, която реална част е включена неправилно в имот с идентификационен
№ 36110.501.233.
ОСЪЖДА Д.А.К., ЕГН: **********,***, П.И.Д., ЕГН: **********,***, и И.И.П.,
ЕГН: **********,***, и трите със съдебен адрес ***, да заплатят на Д.Д.М., ЕГН: **********,***, със
съдебен адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 500
лв., представляваща сторените във въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд на РБългария, в едномесечен срок от връчването му на страните,
при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.