№ 23356
гр. София, 26.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от М. ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110135834 по описа за 2024 година
Производството е по реда Глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 310 – 317 ГПК).
Ищецът В. Д. Т. е предявил срещу ответника ...., ЕИК ...., обективно съединени искове
за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 054/18.04.2024 г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност „...“ и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за
оставане без работа вследствие на уволнението в размер 11640 лв. за периода от 19.04.2024 г.
до 19.10.2024 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.06.2024 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ за осъждане на ответника да заличи от
трудовата книжка на ищеца отбелязването на уволнението.
С определение от 20.11.2024 г., постановено в открито съдебно заседание, проведено
на същата дата, производството по иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ за осъждане на ответника
да заличи от трудовата книжка на ищеца отбелязването на уволнението, е прекратено на
основание чл. 232 ГПК.
Ищецът В. Д. Т. твърди, че по силата на сключен с ответника ...., ЕИК ...., трудов
договор от 05.03.2024 г. заемал длъжността „...“ при ответника. На 19.04.2024 г., на ищецът
била връчена Заповед № 054 от 18.04.2024 г. за прекратяван на трудовото му
правоотношение на длъжност „...“ на основание чл. 71 от КТ без предизвестие. Ищецът
твърди, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като не е заемал длъжност „...“, поради
което не е сключвал и договор със срок за изпитване за нея. Сочи, че от 05.03.2024 г. до
1
18.04.2024 г. полагал труд на длъжност „...“, на която получил бонус за добро поведение за
месец март 2024 г. Прави искане уволнението да бъде отменено и да бъде възстановен на
заеманата длъжност и ответникът да бъде осъден да заличи вписаното основание в
трудовата книжка. Твърди, че е останал без работа след уволнението, поради което
претендира осъждане на ответника да заплати обезщетение вследствие на незаконното
уволнение в размер на 11640 лева за периода от 19.04.2024 г. до 19.10.2024 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от дата на подаване на
исковата молба в съда – 14.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски. Възразява за прекомерност на разноските на ответника.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, ответникът ...., ЕИК ....,
оспорва предявените искове. Твърди, че страните са били обвързани от трудово
правоотношение, по силата трудово договор със срок за изпитване за длъжността „...“. Сочи,
че в чл. 3 от договора е уговорен срок за изпитване в полза на работодателя, по която клауза
валидно упражнил правото си. Твърди, че ищецът не е преназначаван на друга длъжност, но
били проведени преговори, което довело до техническа грешка в изготвяне на заповедта.
Оспорва размера на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен от
ищеца месец, като твърди, че посочените суми не са с постоянен характер по смисъла на чл.
17 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Прави искане
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Представя списък по чл.
80 ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно и се установява от представения и приет по делото като
писмено доказателство Трудов договор за работа на пълно работно време от 5.03.2024 г., че
са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „....“, с място на работа ...., за неопределено време, със срок на изпитване от
шест месеца, уговорен в полза на работодателят, с основно месечно трудово възнаграждение
в размер на 1600 лева. Както се установява от отбелязването в договора, ищецът е постъпил
на работа на 06.03.2024 г.
От представената и приета по делото Заповед № 054/18.04.2024 г., връчена на
работника на 19.04.2024 г., се установява, че работодателят се е позовал на клаузата по чл. 71
от КТ, обективирана в трудовия договор, и е прекратил трудово правоотношение на ищеца
без предизвестие. В заповедта е посочено, че работникът е заемал при работодателя
длъжност „....“.
Между страните не е спорно и се установява от вписванията в трудовата книжка, че
трудовото правоотношение на В. Д. Т. е прекратено именно със Заповед № 054/18.04.2024 г.,
на основание чл. 71 КТ.
От представеното копие на трудова книжка на ищеца, което е идентично с оригинала,
предоставен за констатация в открито съдебно заседание, се установява, че след вписаното
2
прекратяване на трудовото правоотношение при ответника, считано от 19.04.2024 г. на
основание чл. 71 от КТ, e налице отбелязване, че ищецът В. Д. Т. е започнал работа при друг
работодател считано от 21.10.2024 г. Други вписвания във връзка с промени в трудовото
правоотношение, обвързващо ищеца и .... не се установяват.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице Ж., на което съдът дава вяра като компетентно и безпристрастно, се установява,
че ищецът е заемал при ответното дружество длъжността „....“, като преди датата на
прекратяване на трудовото правоотношение не е имал пълен отработен месец. Брутното
възнаграждение за месец април 2024 г. е в размер на 1251,68 лева, като се състои от 872,73
лева основна заплата за 12 отработени дни, 11,90 лева допълнително възнаграждение за
нощен труд, 16074 лева обезщетение о чл. 224 КТ, 103,21 лева болничен за 2 дни и 103,10
лева транспортни разходи. Тъй като работникът не е имал пълен отработен месец брутното
възнаграждение по чл. 228, ал. 1 от КТ, определено на база среднодневно възнаграждение
по броя работни дни за месеца, според експерта, е в размер 1600 лева на база среднодневно
възнаграждение от 72,7274 лева, а обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за периода от
19.04.2024 г. до 19.10.2024 г. е в размер на 9600 лева.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
Анализът на посочените установени в производството обстоятелства налага
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за отмяна на уволнението,
извършено със Заповед № 054/18.04.2024 г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от
КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „...“ и по чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа
вследствие на уволнението в размер 11640 лв. за периода от 19.04.2024 г. до 19.10.2024 г.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 14.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
В тежест на ищецът по исковете е да докаже съществуване на безсрочно трудово
правоотношение с ответника, което е било прекратено, съответно размера на последното
получено брутното трудово възнаграждение преди уволнението, както и че е останал без
работа за съответния период. В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението
на основанието, на което е извършено, а именно, че е налице валидно уговорена клауза по
чл. 71 КТ.
В конкретния случай, между страните безспорно се установява, че са били обвързани
от трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „....“, с място
на работа ...., възникнало от Трудов договор от 05.03.2024 г., сключен в предписаната от чл.
62, ал. 1 от КТ форма. Според чл. 3 от договора, същият е сключен за неопределен период от
време със срок на изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя.
Съгласно чл. 70, ал. 1 от КТ когато работата изисква да се провери годността на
работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се
3
предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца, а когато за работата е определен
срок, по-кратък от една година - срокът за изпитване е до един месец. Такъв договор може да
се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща
за него. Според ал. 2 на същия текст в договора се посочва в чия полза е уговорен срокът за
изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен
в полза и на двете страни.
По силата на чл. 71, ал. 1 КТ до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято
полза е уговорен, може да прекрати трудовия договор без предизвестие. Независимо в чия
полза е уговорен срокът за изпитване, за да се прекрати действието на трудовия договор е
достатъчно писменото изявление на страната, в чиято полза е уговорен срокът, да достигне
до насрещната страна, без да се излагат причините, мотивирали страната да прекрати
договора (така Решение № 11 от 24.01.2012 г. по гр. д. № 1783/2010 г. IV ГО на ВКС).
Доколкото в КТ няма уредени специални правила, преценката дали правото по чл. 71 КТ е
упражнено законосъобразно следва да се извърши при съобразяване на общите разпоредби
на ЗЗД.
В случая работодателят е оправил изявлението си в срока по чл. 3 от договора във
връзка с чл. 71 от КТ, писмено, със заповед, която без съмнение е достигнала до адресата.
Спорен по делото е единствено въпросът произвело ли е изявлението на работодателя
правен ефект при условие, че работникът не е заемал длъжността, посочена в заповедта –
„....“.
Независимо от допусната очевидна фактическа грешка в посочване на длъжността,
която работникът е заемал, волята на работодателя да прекрати трудовото правоотношение
на основание чл. 71 КТ се установява без съмнение. Волеизявлението му, към което законът
не поставя специални условия за съдържание, е породило правни последици, доколкото не
се установява страните да са били обвързани от повече от едно трудови правоотношение, по
силата на които работникът да е заемал различни длъжности, в т. ч не се ангажирани
доказателства, че ищецът е постъпил на работа на друга длъжност при ответника, както и че
страните са били обвързани от трудово правоотношение, различно от възникналото по
силата на трудовия договор за работа на пълно работно време от 05.03.2024 г., където е
уговорена клаузата по чл. 70 КТ.
Ето защо волеизявлението на работодателя, което е направено в срока по чл. 70, ал. 1,
вр. с чл. 71 от КТ, въз основа на валидна клауза, е породило своите правни последици и
трудовият договор от 05.03.2024 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „....“, с
място на работа ...., е бил законосъобразно прекратен на основание чл. 71 от КТ, поради
което предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на уволнението, извършено със
Заповед № 054/18.04.2024 г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като следва да
бъдат отхвърлени и обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване
заеманата преди уволнението длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за
заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на
11640 лева за периода от 19.04.2024 г. до 19.10.2024 г.
4
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, има
ответникът. Той е сторил разноски за адвокат в размер на 1955,83 лева без ДДС съгласно
фактура № 4950 от 18.11.2024 г., плащането на която не е оспорено. Възражението на ищеца
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника за настоящата инстанция, от
друга страна, съдът намира за основателно с оглед премета на делото, характера на спора,
който предполага анализ на ограничен брой писмени доказателства, броя на проведените
съдебни заседания и процесуалните действия, извършени от съда и страните в тях. Ето защо
възражението следва да се уважи, а възнаграждението по договора за правна защита и
съдействие следва да бъде намалено до размера по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения - минималната работна заплата за
страната към момента на сключване на договора за правна помощ съгласно ПМС №
193/12.10.2023 г. - 933 лева без ДДС или 1119,60 лева с ДДС, тъй като адвокатът е
регистриран по ЗДДС.
Ето защо на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят
1119,60 лева – разноски за тази инстанция, като за пълнота следва да се отбележи, че
обстоятелството, че ищецът е освободен от задължението да заплати такси и разноски по
делото на основание чл. 83 от ГПК, не го освобождава от отговорността да заплати
разноските на насрещната страната, при условие, че решението не е в негова полза (така
Определение № 101 от 24.02.2011 г. по ч.гр. дело № 555/2010 г. на IV ГО на ВКС).
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Д. Т., ЕГН **********, с адрес в ...., срещу ...., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление .... искове за отмяна на уволнението, извършено със
Заповед № 054/18.04.2024 г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „...“ и по чл. 344, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на
уволнението в размер 11640 лв. за периода от 19.04.2024 г. до 19.10.2024 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда – 14.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като
неоснователни.
ОСЪЖДА В. Д. Т., ЕГН **********, с адрес в ...., да заплати на ...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление .... на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 1119,60 лева
- разноски в производството пред първа инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от 27.12.2024 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6