Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер                                              24.03.2009 год.                                    Град  Царево

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Царевският районен съд                                                                   наказателен състав

на тринадесети март                                                                 две хиляди и девета година

в публично заседание, в следния състав:                               Председател: М.Т.

Секретар: П.Б.

 

като разгледа докладваното от съдия М.Т.

НАХД номер 330 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. 

Образувано е по повод постъпила жалба от П.М.М., ЕГН **********,***, в качеството му на управител на „ПММ" ЕООД, със седалище и адрес на управлението   гр. София, ул.''Омая" № 12, Код по Булстат *********, против наказателно постановление № 03-1394/ 22.12.2008 год. на Директор на РИОКОЗ- Бургас, с което на основание чл. 210, ал. 3, вр. чл. 231 от Закона за здравето, му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 31, ал. 2 от Закона за здравето, чл. 5 от Приложение 2 т. 2 към чл. 5 от Наредба №6 на МЗ и МОСВ за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението.

В жалбата си, нарушителя не отрича констатираното нарушение, но счита че наложената му санкция е прекалено висока, поради което моли съда да  намали размера на така определената санкция.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява, не взима становище по делото. Не ангажира доказателства. Ответникът по жалбата РИОКОЗ, гр. Бургас, се представляват от юрисконсулт в съдебно заседание. Процесуалния представител на ответника, пледира НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Не ангажира нови доказателства. Явяват се актосъставителя и свидетелите. По делото се събраха множество писмени доказателства, разпитаха се актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението, които в показанията си описват фактическата обстановка по съставяне на АУАН.

 

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

 

На 15.08.2008 год. в РИОКОЗ- Бургас е постъпила жалба от живущи в гр. Царево лица, според която същите са били обезпокоявани от “жива музика” от бистро „Нептун”, което се намира на ул. „Крайморска” № 2, в гр. Царево. Във връзка с подадената жалба, на 26.08.2008 год. екип от служители на РИОКОЗ- Бургас извършили измерване на еквивалентните нива на шума в жилището на семейството от музиката на обекта. В резултат от измерването били констатирани завишени стойности на еквивалентни нива на шума от допустимите, съгласно изискванията на Наредба № 6 от 2006 год. Жалбоподателя бил уведомен за това, че дейността му допуска шумови нива над нормата и изискванията, а именно 41 децибела, при норма 35 децибела. Констатираното нарушение мотивирало актосъставителя да състави акт за установяване на административно нарушение № 25509 от 02.09.2008 год. в който нарушението било описано както следва: „…„ПММ" ЕООД с управител П.М.М. не спазва установените здравни изисквания при осъществяване на дейността си и допуска шумовите нива да превишават нормата и изискванията на Наредба № 6…..”. Акта бил връчен лично на жалбоподателя, който го приел без възражения. Наказващият орган- Директор на РИОКОЗ- Бургас, въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по следния начин: „При извършена проверка на 26.08.2008 год. в обект- бистро „Нептун", намиращ се в гр. Царево, ул. "Крайморска" № 2, с удостоверение за регистрация № Т025210284/ 13.08.08 год. и извършено измерване на еквивалентното ниво на шум в съседно жилище на сем. Дукови от дейността в обекта на осигурена „жива музика", се установи, че „ПММ" ЕООД, с управител П.М.М. не спазва установените здравни изисквания при осъществяване на дейността си и допуска шумовите нива да превишават нормата и изискванията на Наредба №6/2006 год. При извършеното измерване в периода 22,15-22,45 часа се установи 41 dBA еквивалентно ниво на шум при норма 35 dBA. Протокол за контрол на шум № К-1488/ 28.08.08 год. и сертификат за контрол № К-1488/ 28.08.08 год.”. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 31, ал. 2 от Закона за здравето, чл. 5 от Приложение 2 т. 2 към чл. 5 от Наредба №6 на МЗ и МОСВ за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението, поради което и на основание чл. 210, ал. 3, вр. чл. 231 от Закона за здравето, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите, които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви вътрешно и помежду си и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост. Отделно от това, жалбоподателя не оспорва направените от длъжностните лица констатации.

 

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РИОКОЗ- Бургас, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директор на РИОКОЗ- Бургас, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Жалбоподателя в жалбата си не оспорва констатациите по акта и изложеното в обжалваното НП. Не отрича, че е допуснал нарушението за което е ангажирана неговата административно- наказателна отговорност, но счита, че в случая не са спазени разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН от страна на наказващия орган и наложената му санкция е прекалено висока.

С оглед на гореизложеното, съдът намира че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение, което нарушение е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

Вида и размера на административните наказания, които могат да бъдат наложени за констатираните нарушения, са определени в чл. 210, ал. 3 от Закона за здравето, където е посочено, че който извършва дейност в нарушение на здравните изисквания по този закон и нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 200 до 5000 лв. а когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. Това налага извода, че в конкретния случай, размера на наказанието е определен в границите на нормативно определения такъв, като според съда при индивидуализирането му, административно- наказващият орган го е съобразил с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Съдът счита, че административно- наказващия орган правилно е отчел факторите определящи тежестта на наказанието, така както повелява чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, поради което е наложил наказанието в минималния, нормативно определен за нарушението размер.

По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. При индивидуализация на санкцията, са спазени изискванията на чл. 27, ал. 1 и 2 от ЗАНН. Ето защо, наказателното постановление- като законосъобразен акт, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 03-1394/ 22.12.2008 год. на Директор на РИОКОЗ- Бургас, с което на основание чл. 210, ал. 3, вр. чл. 231 от Закона за здравето, на „ПММ" ЕООД, със седалище и адрес на управлението, гр. София, ул.''Омая" № 12, Код по Булстат ********* е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 31, ал. 2 от Закона за здравето, чл. 5 от Приложение 2 т. 2 към чл. 5 от Наредба № 6 на МЗ и МОСВ за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението.

 

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд, гр. Бургас, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за неговото постановяване.

 

 

 

 

СЪДИЯ :