РЕШЕНИЕ №
гр.
Велинград, 14.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
При секретар Мария Димитрова , като разгледа докладваното от съдия Терзиева- Владимирова гр.
дело № 421 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, представляван от Н.Т. С., М.Д.Д., с адрес гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“, № 25, ет. 2, оф. 4, против Л.А.Т., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 92 ЗЗД, с които се иска да бъде установено по отношение
на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 856,68 лв. (осемстотин
петдесет и шест лева и 68 стотинки) - представляващи главница по договор за
паричен заем № 2544156/26.04.2016 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на
заявление за издаване заповед за изпълнение- 07.12.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 64,64 лв. (шетдесет и четири лева и 64
стотинки), представляващи възнаградителна лихва за периода от 11.05.2016 г. до
21.09.2016 г.; сумата от 9,00 лв. /Девет лева/, представляващи такса разходи за
събиране на просрочени вземания; сумата от 424,08 лв. /четиристотин двадесет и
четири лева и 8 стотинки/, представляващи неустойка, за периода от 18.05.2016
г. до 21.09.2016 г.; сумата от 207,16 лв. (двеста и седем лева и 16 стотинки),
представляваща обезщетение за забава, за периода от 12.05.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда- 07.12.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 898 от 10.12.2018г., по
ч.гр.д. № 1524, по описа ВРС за 2018 г..
Ищецът излага, че подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение
№ 898 от 10.12.2018г., по ч.гр.д. № 1524, по описа ВРС за 2018 г.., като в
срока по чл. 415 ГПК се предявява настоящия установителен иск във връзка с
указания на съда. Ищцовото дружество твърди, че по силата на сключен между „Изи
Асет Мениджмънт“АД и ответника Договор
за паричен заем № № 2544156/26.04.2016 г., на последния е предоставена сума в размер на 900,00 лв., като била
договорена възнаградителна лихва в размер на 78,18 лв. или задължението на
ответника е в общ размер на 978,18 лв. Поддържа се, че съгласно уговореното
ответникът следвало да погаси заема на 21 равни седмични вноски от по 46,58 лв.
всяка, като при забава на заплащането на
падеж на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, дължи такса
за разходи в размер на 9,00 лева. Сочи се, че предвид забавата на длъжника е
начислена такса в размер на 45,00 лева. Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 2
от договора, на същия е начислена неустойка за неизпълнение на задължението му,
уговорено в чл. 4, ал. 1 от договора, а именно да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията по договора, в размер на 468,72 лева, която
страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 21 равни вноски,
всяка в размер на 22,32 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем, поради което погасителната вноска,
която е следвало да заплаща ответницата е била в общ размер на 68,90 лева. Твърди, че на 01.02.2017 г., между ищцовото
дружество и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
подписано Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.11.2010 г., съгласно което е прехвърлено процесното
вземане, ведно с всички привилегии и обезпечения, като ответникът бил уведомен
за това. Предвид изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено в отношенията между страните, че Л.А.Т. дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, сумата от 856,68 лв. (Осемстотин
петдесет и шест лева и 68 стотинки) - представляващи главница по договор за
паричен заем № 2544156/26.04.2016 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на депозиране на заявление за издаване заповед за
изпълнение- 07.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 64,64 лв. (Шестдесет и четири лева
и 64 стотинки), представляващи възнаградителна лихва за периода от 11.05.2016
г. до 21.09.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска); сумата от 9,00 лв.
/Девет лева/, представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания;
сумата от 424,08 лв. /Четиристотин двадесет и четири лева и 8 стотинки/, представляващи
неустойка, за периода от 18.05.2016 г. до 21.09.2016 г. (падеж на последна
погасителна вноска); сумата от 207,16 лв. (Двеста и седем лева и 16 стотинки),
представляваща обезщетение за забава, за периода от 12.05.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда- 07.12.2018 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение № 898 от 10.12.2018г., по ч.гр.д. № 1524, по описа ВРС за 2018
г..Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответникът Л.Т. в срока по чл. 131 ГПК не депозира
отговор на исковата молба.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
За основателността на предявените искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че между цедента „Изи Асет
Менджмънт“ и ответника е налице валидно облигационно отношение, по
договор за заем, по силата на което е предоставило на ответника процесната
сума, а за него е възникнало задължение за връщане на заетата сума, ведно с
възнаградителна и наказателна лихва и такса в претндираните размери, както и наличието
на неустоечно съглашение и настъпилата изискуемост на вземанията. В тежест на ответника
и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си
задължение.
По делото са приети и неоспорени заверени преписи
на: подписан договор за потребителски
кредит № 2544156 от 26.04.2016 г., сключен между „Изи Асет Менджмънт“ и
ответника, рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., Приложение № 1 към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.,
потвърждение за извършена цесия на основание 99, ал. 3 ЗЗД, пълномощно по чл.
99, ал. 3 ЗЗД, уведомление за извършено
прехвърляне на вземания.
От представения като писмено доказателство договор за потребителски кредит № 2544156 от
26.04.2016 г., сключен между „Изи Асет Менджмънт“ и ответника се
установява, че Л.Т. е изявила
воля за сключване на договор за заем с цедента, по силата на който да получи
сумата от 900 лв., като била договорена
възнаградителна лихва в размер на 78,18 лв. или задължението й, съгласно
уговореното е в общ размер на 978,18 лв., което следвало да погаси на 21 равни
седмични вноски. Видно от договора страните са уговорили при забава на
заплащането на падеж на погасителна
вноска с повече от 30 календарни дни, заемателят да дължи такса за разходи в
размер на 9,00 лева. В договора (чл. 4, ал. 1) е посочено, че в случай, че не се предостави
обезпечение, съгласно уговореното между страните се дължи неустойка в размер на
468,72 лв. (чл. 4, ал. 2). Предвид обстоятелството, че процесния договор
представлява частен удостоверителен документ, съдържащ неизгодни за издателя му
факти и доколкото не е успорен от старанта, то съдът се намира обвързан от
материалната му доказателствена сила.
От приетата и неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ответницата е изплатила два броя погасителни
вноски по сключения договор на обща стойност от 137,50 лв., с които са погасени
задълженията й както следва: главница- 43,22 лв., възнаградителна лихва- 13,54
лв., неустойка- 44,64 лв., такса разходи- 36 лв.. Доколкото ответницата не оспорва да е получила
процесната сума, нито твърди или установява между нея и ищцовото дружество да
са съществували други договорни правоотношения, извън това по процесния
договор, съдът намира, че по делото се установява възникването на заемно
правоотношение между страните и пораждането в тежест на ответника на парично
задължение за връщане на получената сума. Вещото лице сочи, че за целия срок на
договора задълженията на ответницата са в размер на: сумата от 856,38 лв.-
главница, сумата от 64,64 лв.- възнаградителна лихва, за периода от 11.05.2016 г. до 21.09.2016 г., сумата от
424,08 лв.- неустойка и сумата от 9 лв.- такси. Поради липсата на
изпълнение в уговорения срок, на ответницата е начислена и лихва за забава,
която вещото лице сочи, че е в размер на 208,67 лв., за периода от 12.05.2016 г.
до 07.12.2018 г.. Съдът
кредитира изцяло изслушаното заключение като пълно, обективно и компетентно
изготвено. При това положение и предвид
обстоятелството, че от ответницата в съответствие с носената от нея
доказателствена тежест не е ангажирала доказателства за плащане на дължимите
суми на кредитора-ищец исковете на последния следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание
чл. 78, ал.1 ГПК на ищцовото дружество се следват разноски съобразно уважената
част от исковете, или в негова полза следва да бъдат присъдени направените
разноски в размер на 612.46 лв., в заповедното и
исковото производство, съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, представляван от Н.Т. С., М.Д.Д., с адрес гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, ет. 2, оф. 4, против Л.А.Т., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 92 ЗЗД, че Л.А.Т.,
ЕГН **********, ДЪЛЖИ НА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от от 856,68
лв. (осемстотин петдесет и шест лева и 68 стотинки) - представляващи главница
по договор за паричен заем № 2544156/26.04.2016 г., ведно със законната лихва
за забава върху главницата от датата на депозиране на заявление за издаване
заповед за изпълнение- 07.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 64,64 лв. (шестдесет и четири лева
и 64 стотинки), представляващи възнаградителна лихва за периода от 11.05.2016
г. до 21.09.2016 г., сумата от 9,00 лв. /девет лева/, представляващи такса
разходи за събиране на просрочени вземания, сумата от 424,08 лв. /четиристотин
двадесет и четири лева и 8 стотинки/, представляващи неустойка, за периода от
18.05.2016 г. до 21.09.2016 г, сумата от 207,16 лв. (двеста и седем лева и 16
стотинки), представляваща обезщетение за забава, за периода от 12.05.2016 г. до
07.12.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 898 от
10.12.2018г., по ч.гр.д. № 1524, по описа ВРС за 2018 г..
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 ГПК Л.А.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, представляван от Н.Т. С., М.Д.Д.,
с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, ет. 2, оф. 4, сумата от 612.46 лв.,
представляваща сторени от ищцовото дружество разноски в заповедното и
исковото производства.
Решението подлежи на обжалване
пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА