№ 599
гр. К., 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20235510101960 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба Г.Ф., гр.С., ул.
„**********“ ***, представляван заедно от изпълнителните директори М.К. и
С.С. против Д. Й. К., ЕГН **********, адрес: гр. К., ул. „***********, общ.
К., обл. С.З. с правно основание чл. 288а, ал.1, т. 1, б „а“ от Кодекса за
застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 1, т. 1 КЗ и цена на иска 1721,20 лв.
В исковата молба се сочи, че на основание чл. 288а, ал.1, ал. 1, от
Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за
застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и
Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта
Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявената претенция от
НББАЗ при спазване на законоустановения срок по щета № *******/*******.,
Г.Ф. възстановил на Националното Бюро на Българските Автомобилни
Застрахователи (НББАЗ), в качеството му на компенсационен орган, сума в
общ размер на 1721.20 лв. На основание чл. 559 и чл. 561 от КЗ на посочената
дата Фондът възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от
компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на
автомобилистите на Ф..
Процесуалният представител на ищеца сочи, че към датата на
образуване в ГФ на щета № *******/*******. международното регулиране на
претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Ф. чрез
изплащане на обезщетението, ведно с всички гореописани разходи за щетите
по увредения в ПТП обект било вече извършено от Националното бюро на
автомобилистите на Ф. в качеството му на компенсационен орган по
местонастъпване на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в
държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС с
прилагането от българското бюро на чл. 288а, ал.1, ал. 1, от Кодекса за
1
застраховането (отм.) сега чл. 559 и чл. 561 от КЗ. В производствата пред
двата компенсационни органа за определяне и изплащане на обезщетението
били направени разноски, които на осн. чл. 288а, ал.1, ал. 1, от Кодекса за
застраховането (отм.) чл. 559 и чл. 561 от КЗ Фондът задължително
възстановявал.
Виновен бил ответникът Д. Й. К., който на ********. във Ф.,
управлявайки МПС с *********, на кръстовището на *** и на ***** в община
Ш. (Оаз) ударил намиращия се пред него л.а. **** с peг. № *******, като така
причинил процесното ПТП.
В нарушение на чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът управлявал
увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”.
Правоотношенията във връзка с настъпилото процесно събитие, се
уреждали от Кодекса за застраховането, Правилника за устройство и дейност
на ГФ и правилата и актовете на международното частно право /Кодекса на
международното частно право, директиви на ЕС и международни
споразумения между националните бюра на застрахователите на страните-
членки на ЕС-Споразумение между компенсационните органи и ГФ /СКОГФ/,
основано на Директива 2000/26/ЕС на ЕП и ЕК по хармонизация на
законодателството на страните-членки във връзка със застраховките „Гр.
отговорност” по отношение употребата на МПС, Вътрешни правила на
Съвета на бюрата и т.н./.
Директива 2000/26/ЕО от 16.05.2000г. на ЕП, известна като Четвърта
директива за автомобилно застраховане предвиждала компенсаторен
механизъм за уреждане на претенции с посредничеството на Националните
бюра на автомобилните застрахователи, както и Вътрешните правила на
Съвета на бюрата от 01.07.2009г и Договорът между бюрата.
Чл.288а, ал. 3 във връзка с чл. 288 , ал. 12 и ал.14 от КЗ (отм) чл. 559 във
връзка с чл. 558 ал. 7 и ал. 8 уреждал правото на Г.Ф. за встъпване в правата
на увреденото лице.
Регресните и суброгационни права на Г.Ф. били следствие на
изпълнението на задължение за плащане в предвидените от закона хипотези,
съгласно което Фондът възстановявал суми, когато Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ в съответствие с
международните договори, по които е страна, е заплатило обезщетения за
вреди, причинени от ПТП, настъпили в друга държава членка. Сумите се
възстановяват в срок от 15 дни от писменото заявление на бюрото“. В
съответствие с това, на база постъпила претенция за възстановяване на
изплатено обезщетение от НББАЗ по процесната щета били изплатени
имуществени вреди, вследствие на ПТП, виновно причинени с
незастраховано към датата на събитието МПС с български регистрационен
номер, били образувани преписки по щета на Г.Ф. и били възстановени с
приложените платежни нареждания.
Относно приложената към първоначалната искова молба „Претенция от
НББАЗ и платежни нареждания било видно, че в сумата, претендирана за
възстановяване на НББАЗ от Г.Ф., били включени и всички разходи, сторени
от НББАЗ, необходими по обработката на документите по процесната щета.
2
Тези разходи били дължими от увреждащия и виновен водач в цялост.
Сочи, че с регресна покана поканили ответника да възстанови
платеното от Г.Ф., но лицето не погасило задължението си.
Моли съда на основание чл. 288а, ал.З във вр. с чл. 288, ал.12 от
Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7 от
Кодекса за застраховането да осъди Д. Й. К. да заплати на Г.Ф. исковата сума
от 1721.20 лв., обезщетение за имуществени вреди възстановени на
Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ)
във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Ф., за
щетите по увредения в ПТП обект от гореописаното ПТП, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски, както
и юрисконсултско възнаграждение.
Банкова сметка на Г.Ф.: **********, IBAN - ********** 01, Банков
идентификационен код (SWIFT BIC) на ************ – **********.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника чрез адв. С. М., АК П.. На същия са редовно връчени препис от
исковата молба и приложенията към нея.
Счита предявеният от Г.Ф., с код по Булстат *********** иск, за изцяло
неоснователен и недоказан, тъй като нямало годни доказателства,
установяващи вината на Д. Й. К., с ЕГН **********.
Оспорва наличността на представения двустранен констативен
протокол за ПТП, попълнен и подписан във Ф.. На основание чл.183, ал.1
ГПК, моли съда да задължи ищеца да представи в оригинал двустранен
констативен протокол за ПТП, като изрично предупреди ищеца, че при
непредставяне на този документ, същият ще бъде изключен от
доказателствата по делото.
Моли съда да изключи като доказателство преводът на двустранния
констативен протокол за ПТП, поради обстоятелството, че имало липса на
законоустановената форма за легализация на документи, издадени от друга
държава и ползващи се на територията на Република България.
Оспорва изцяло автентичността на положения подпис върху протокола.
Възразява и срещу доказателствената стойност на двустранния
констативен протокол за ПТП. Процесният документ бил частен
свидетелстващ документ, който нямал материална доказателствена сила, а
следвало да се цени наред с останалите доказателства по делото. В случая
нямало други относими доказателства към механизма на настъпване на
събитието и обстоятелството кой водач станал причина за него, с оглед на
което, смята, че искът следвало да бъде отхвърлен.
Оспорва размера на претендираното обезщетение. Ищецът по никакъв
начин не бил установил какъв е бил действителният размер на вредите.
Моли съда искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Моли за присъждане на сторените разноски в производството.
Моли съда да оставите без уважение предявеният иск като
3
неоснователен и недоказан.
Съдът е оставил исковата молба без движение и е задължил ищеца на
осн. чл. 183, ал. 1 ГПК да представи в оригинал Двустранен констативен
протокол за ПТП или официално заверен препис от него, който да отговаря на
изискванията на чл. 21а от Правилник за легализациите, заверките и
преводите на документи и други книжа.
Постъпила е молба от процесуалния представител на ищцовото
дружество, към която е представя Двустранен констативен протокол за ПТП
от ******** г., съставен от компетентните длъжностни лица във Ф. по повод
процесното пътно-транспортно произшествие – официално заверен препис.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно от справка от базата данни към Г.Ф. на база подадени данни от
застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ВПС с ********** е активно, със служебно прекратен ЗГО
поради липса на плащане.
По делото е представен Двустранен констативен протокол за ПТП,
официално заверен препис, преведен на български език, с нотариално
удостоверен подпис на преводача. От същия е видно, че на ******** г. около
18,00 часа във Ф., Ш. е възникнало ПТП. Д. Й. К., управлявайки МПС с
********* ударил намиращия се пред него л.а. **** с peг. № *******.
По делото са представени 3 бр. Претенции от Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ към Г.Ф. за
възстановяване на изплатени имуществени вреди в следствие на ПТП с
виновно незастраховане ВПС с български регистрационен номер *********.
Първата е с изх. № ********/17/******* г. за сумата от 616,91 евро /1206,57
лв./; 2-ра претенция с изх. № ********/17/01.07.**** г. за сумата от 240 евро
/469,40 лева/ и 2-ра претенция изх. № ********/17/01.08.**** г. за сумата от
23,00 евро /44,98 лева/. Общата сума от трите претенции е в размер на 879,91
евро или 1721,20 лева.
С преводно нареждане от 14.08.2018 г. е заплатена от Г.Ф. по сметка на
НББАЗ сума в общ размер на 170179,57 лева, ведно с приложен към
плащането опис, от който е видно, че в тази обща сума е включена и тази по
повод процесната щета /**********/ в размер на 44,98 лева, претенция изх.
№ ********/17/01.08.**** г. за сумата от 23,00 евро.
С преводно нареждане от 31.08.2018 г. е заплатена от Г.Ф. по сметка на
НББАЗ сума в размер на 1206,57 лева по повод процесната щета
/**********/, претенция с изх. № ********/17/******* г. за сумата от 616,91
евро.
Представена е фактура № ********/19.06.**** г. , НББАЗ е
фактурирало на Г.Ф. такса обработка по щета ********** в размер на 469,40
лева / претенция с изх. № ********/17/01.07.**** г. за сумата от 240 евро/.
Установява се от представените Претенции за възстановяване на
изплатено от НББАЗ на *************** по щета, причинена от
4
незастраховане МПС с българска регистрация до Г.Ф. - 3 бр., с обща сума по
трите претенции в размер на 1721,20 лева; Доклад по щета №
*******/*******. и от платежни нареждания е била изплатена сумата от
1721,20 лева за причинени в резултат на процесното ПТП имуществени
вреди. Установява се, че процесните суми са били възстановени от
Гаранционния фонд на НББАЗ, видно от приложените преводни нареждания.
Установява се, че до ответника е била изпратена с обратна разписка
Регресна покана изх.№ГФ-********/18/11.01.2023г., с която същият е бил
поканен да изплати на Г.Ф. възстановените от последния на НББАЗ суми.
Видно от приложената обратна разписка, изпратената на регистрирания адрес
на ответника, същият я е получил лично.
От така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 559 ал. 1 от КЗ Гаранционният фонд възстановява суми,
изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато:
1. моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира
на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на
застрахователното събитие не може да се определи застрахователят;
2. застрахователното събитие е настъпило на територията на Република
България и не може да се определи моторното превозно средство;
3. застрахователното събитие е настъпило на територията на Република
България и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на трета държава, и в двумесечен срок от настъпване
на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят.
(2) Сумите по ал. 1 се възстановяват в пълен размер в срок 30 дни от
писменото искане на съответния компенсационен орган.
(3) След изплащането на обезщетението по ал. 1 Гаранционният фонд
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и
лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му.
В процесния случай предпоставките за уважаване на предявения
регресен иск са налице, съобразно представените по делото доказателства.
Безспорно установено е, че по вина на ответника е настъпилото ПТП,
вследствие на което са причинени материални вреди на лекия автомобил,
управляван от другия участник в ПТП-то, за обезщетяването на които е
отговорен ответникът. Установява се от събраните писмени доказателства, че
ищецът е възстановил на НББАЗ по щета №*******/*******. – 1721,20 лв.
изплатеното от бюрото обезщетение за причинените имуществени вреди в
резултат на процесното ПТП.
Разпоредбата на чл. 288а, ал. 3, във връзка с чл. 288 , ал. 12 и ал. 14 от
КЗ (отм.) урежда правото на Г.Ф. за встъпване в правата на увреденото лице.
Регресните и суброгационни права на Г.Ф. са следствие на изпълнението на
задължението за плащане в предвидените от закона хипотези, каквото е
предвиденото задължение по чл. 34, ал. 3 от Правилника за устройство и
дейността на ГФ, съгласно което Г.Ф. възстановява суми, когато
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ в
съответствие с международните договори, по които е страна, е заплатило
5
обезщетения за вреди, причинени от ПТП, настъпили в друга държава членка.
В съответствие с това, на база постъпилите претенции за възстановяване на
изплатено обезщетение от НББАЗ на Националното бюро на автомобилистите
във Ф. за изплатени имуществени вреди, вследствие на ПТП, виновно
причинени с незастраховано към датата на събитието МПС с български
регистрационен номер, била образувана процесната преписка по щета на
Г.Ф. и е възстановена с преводни нареждания сумата от общо 1721,20 лева.
По делото не са представени доказателства за заплащане от страна на
ответника на претендираната сума в общ размер на 1721,20 лева, поради
което исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена в
пълен размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 25.08.2023г. до окончателното изплащане на
вземането.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК
ответникът следва за заплати на ищеца направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски в размер на 68,85 лв. - държавна
такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Й. К., ЕГН **********, адрес: гр. К., ул. „***********,
общ. К., обл. С.З. да заплати на Г.Ф., БУЛСТАТ: ***********, гр. С., ул.
„**********“ ***, представляван заедно от изпълнителните директори М.К. и
С.С., сумата от 1721,20 лв. /хиляда седемстотин двадесет и един лева и 20
ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, възстановени на
Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ)
във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите във Ф.,
за щетите по увредения л.а. „**** 205“ с рег. № ****** от ПТП, настъпило на
********., ведно със законната лихва от 25.08.2023 до окончателното
изплащане на сумата
ОСЪЖДА Д. Й. К. , ЕГН **********, адрес: гр. К., ул. „***********,
общ. К., обл. С.З. да заплати на Г.Ф., БУЛСТАТ: ***********, гр. С., ул.
„**********“ ***, представляван заедно от изпълнителните директори М.К. и
С.С., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в
размер на 68,85 лв. /шестдесет и осем лева и 85 ст./
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.З. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6