Р Е Ш Е Н И Е
№ 75
гр. Силистра, 25 юли 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Силистра,
в открито съдебно заседание
на единадесети
юли през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Чернева
с участието на секретаря Антония Стоянова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело
номер 83 по описа за 2022 година
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на М.Р.И. с ЕГН - ********** *** против Заповед №
22-1099-000154 / 13. 04. 2022 г. на Началник група „МПСВАНД“ в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Силистра за прилагане на принудителна административна
мярка /ПАМ/ по чл. 171, т.1, б.“б“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/-
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 /осемнадесет/
месеца.
Жалбоподателят, действащ чрез адв.
В. П. ***, изтъква, че така наложената принудителна административна мярка е
незаконосъобразна. Счита, че поради допуснати процесуални нарушения не може да
се счете, че за установена по съответния ред употребата на амфетамини. Посочва,
че е бил задържан в РУ-Силистра за срок от 24 часа, но веднага след като е
освободен си е направил лабораторен тест за осем вида наркотични вещества,
който е бил отрицателен. Отделно се позовава на противоречие на оспорената
заповед в частта относно продължителността на принудителната мярка с
разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от АПК. Моли за отмяна на заповедта и за
присъждане на направените по делото разноски, в това число и определяне на
възнаграждение на адв. В. П. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът по жалбата-Началника на група МПСВАНД при ОДМВР Силистра счита, че жалбата е
неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ.
Производството е по реда на чл.
172, ал. 5 от ЗДвП във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е
адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла
на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима, а разгледана
по същество, същата е основателна по следните съображения:
Атакуваната заповед е издадена след
извършена проверка от служители на ОДМВР
- Силистра на 12. 04. 2022 г., в резултат на която на жалбоподателя е съставен
АУАН № GA598086 / 12. 04. 2022 г. за това, че на посочената дата около 21. 15
ч. в гр. Силистра по бул. „Македония“ до номер 48, управлява лек автомобил ***под въздействието на наркотични вещества
или техни аналози, което е установено с техническо средство Дръгтест 5000 с
фабричен номер ARPK 0018, дисплеят на което е отчел употреба на „Амфетамин“. Тъй като водачът не е приел показанията на
уреда, което се установява от приложените по преписката докладни записки и
сведения от служители на ОДМВР-Силистра, му е бил издаден талон за медицинско
изследване с номер 127216 (л. 17), в който същият посредством полагането на
подпис е изразил предпочитанието си да му бъде извършено медицинско и химическо
изследване за установяването на употребата на наркотични вещества. В рамките на
определеното в талона за изследване време М.И. ***, където е дал проби от кръв
и урина, след което е бил задържан в РУ-Силистра за срок от 24 часа на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. След освобождаването му на следващия ден
водачът си е направил лабораторен тест за употреба на осем вида наркотични
вещества, в това число и амфетамини, който тест е бил отрицателен. Тестът е бил
представен на вниманието на решаващия орган на 19. 04. 2022 г., но към този
момент процесната заповед е била издадена. В хода на настоящото производство
беше изискан и резултата от проведеното химико-токсилогично изследване въз
основа на предоставения на водача талон. От изпратената експертиза от МБАЛ –
Варна се установява, че в представените за изследване обекти – биологични проби
(кръв и урина), иззети на 12. 04. 2022 г. от лицето М.Р.И. не е открито наличие
на наркотични вещества или техни метаболити/аналози (в т. ч. отрицателен
резултат на амфетамини), което е установено по надлежния ред посредством
имунохимичен и газ-хроматографски анализ.
Въз основа на издадения АУАН №
GA598086 / 12. 04. 2022 г. със заповед Заповед № 22-1099-000154 / 13. 04. 2022
г., издадена от началника на група МПСВАНД при ОДМВР Силистра (л. 14 от делото) на основание
чл. 22 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. В заповедта е възпроизведена фактическата
обстановка от съставения АУАН; отчетено е и издаването на талон за медицинско
изследване. Посочено е, че деянието съставлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1,
пр. 2 от ЗДвП.
Оспорването на посочената заповед е станало
повод за инициирането на настоящото производство, при което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1
от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Съгласно чл.172, ал. 1 ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а” и
т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Видно от Заповед № 8121з-1524 / 09. 12. 2016 г. на Министъра на вътрешните работи, е обстоятелството,
че Областните дирекции на МВР са
определени като една от трите основни структури, осъществяващи контрол по ЗДвП.
Съобразно предоставената в закона възможност Директорът на ОД на МВР Силистра
със своя Заповед № 342з-1315 / 30. 12. 2021 г. (л. 28) е делегирал правомощия
на изрично посочени длъжностни лица, включително и на началниците на група МПСВАНД
в сектор ПП при ОДМВР – Силистра (т. 1.3), какъвто от ответника по делото, да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. С оглед
изложеното процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките
на неговите правомощия.
Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните установени в закона реквизити. Пълно и точно са изложени
фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната
административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи
основание за издаването на заповедта.
Съгласно разпоредбата на чл.171,
т. 1, б. ”б” от ЗДвП, за да бъде наложена ПАМ е необходимо да бъде установено
по надлежен ред управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда, установена по съответния ред, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, като е предвидено, че мярката се прилага и
при отказ за проверка с техническо средство или с тест, както и при отказ за изследване
с доказателствен анализатор или за даване на биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. В настоящия
случай не се спори, че при проверката на 12. 04. 2022 г. жалбоподателят е бил проверен с техническо
средство, отчело положителен резултат за употреба на амфетамини, но не е
приел отчетените показания. В този случай чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози предписва установяването на
употребата на наркотични вещества или техни аналози да се извърши посредством
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Предвид цитираната разпоредба, след като
жалбоподателят е заявил несъгласие с резултатите от техническото средство и е
дал биологични проби за изследване, то установяване на употребата на наркотични
вещества е следвало да стане единствено въз основа на резултатите от
лабораторното изследване. По аргумент от нормата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1
употребата на наркотични вещества или техни аналози би могло да се установява
въз основа на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ
за даване на проби за изследване. Настоящият случай не е такъв, доколкото
лицето е подписало талона за медицинско изследване, явило се е в ЦСМП-Силистра,
където е дало биологични проби за изследване. При това положение, резултатите
от теста не е следвало да се приемат като основание за установяване употребата
на наркотични вещества. Независимо от това, че в чл. 171, ал. 1, б.
"б" ЗДвП двата способа за установяване на употребата на наркотични
вещества са регламентирани алтернативно – с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, то отново по аргумент от чл. 6, ал. 9 от
цитираната наредба следва, че поредността на изброяването налага да се приеме,
че при различни резултати по двата способа, както в случая, следва да се
съобрази медицинското и химико-токсилогично изследване (в този смисъл Определение № 11432 от
11.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10222/2021 г., VII о. Решение № 67 от
3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5442/2018 г., I о.). В този смисъл в
настоящото производство презумптивната доказателствена сила по чл. 189, ал. 2
от ЗДвП на съставения на жалбоподателя АУАН № GA598086 / 12. 04. 2022 г. се явява
опровергана и предвид резултата от извършената химическа експертиза следва да
се счете, че на 12. 04. 2022 г. жалбоподателят не е управлявал МПС след
употреба на наркотични вещества, а след като това е така, липсва основание за отнемане
на свидетелството му за управление на МПС, респ. за налагането на процесната
ПАМ.
По изложените съображения следва
да се приеме, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е незаконосъобразна и са
налице основания за отмяната ѝ по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателя
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 10.00 лв.,
формирани от внесената държавна такса. Разноските за медицинското изследване на
взетите биологични проби за наличие на наркотични вещества и техни аналози са
извършени по повод образуваното административнонаказателно производство срещу
водача и съставения му АУАН, поради което няма как да бъдат репарирани в
настоящото производство. Относно определянето на размера на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца адв. В. П. в хипотезата на
чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата съдът счита, че приложение следва
да намери правилото по чл. 38, ал. 2, изр. 2 от същия закон, съгласно което
размерът на възнаграждението не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба
на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа. С чл. 8, ал. 3 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
установен минимален размер от 500 лева за процесуално представителство, защита
и съдействие по административни дела без материален интерес, извън случаите по
ал. 2. Ето защо за осъщественото процесуално представителство на жалбоподателя
ОД на МВР - Силистра, доколкото последната е юридическото лице, в структурата
на което административният орган упражнява своите правомощия (§ 1, т. 6 от ДР на АПК), следва да заплати
на адв. В. П. възнаграждение в размер на 500. 00 лева.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд гр. Силистра
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
22-1099-000154 / 13. 04. 2022 г. на Началник група „МПСВАНД“ в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Силистра за прилагане на принудителна административна
мярка по отношение на М.Р.И. с ЕГН - ********** *** по чл. 171, т.1, б.“б“ от
Закона за движението по пътищата - временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
/осемнадесет/ месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР – Силистра да заплати на М.Р.И. с ЕГН - ********** *** направените по делото разноски в размер на 10. 00 (десет) лева.
ОСЪЖДА ОДМВР – Силистра да заплати на адв. В.П. *** сумата от 500. 00 (петстотин) лева на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл.
38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата.
Решението
е окончателно - чл.172, ал.
5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: