О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260027 07.01.2021
година гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
седми януари две хиляди
двадесет и първа година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА- ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар:
ТАНЯ КЕМЕРОВА
като
разгледа докладваното от зам.председателя
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.ч.гр.
д. № 3390 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.413, ал.2
от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ,,б.п.п.ф.“
С.А. Ф. чрез ,,б.п.п.ф.“ С.А. клон Б., гр.С., ЕИК № *****, със седалище и адрес
на управление: ж.к.“*****, представлявано от законния си представител Д.Т.Д.,
чрез юрк.Н.М., против разпореждане № 262025
от 29.10.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 4356/2020 г. по описа на
Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК срещу С. М. А..
Частният жалбоподател излага доводи за
неправилност на обжалваното разпореждане, поради постановяването му при
неправилно приложение на закона. Моли да бъде отменено и делото върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Въззивният съд, след като обсъди
оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е
образувано по заявление на ,,б.п.п.ф.“ С.А. Ф. чрез ,,б.п.п.ф.“ С.А. клон Б. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу С.
М. А. *** за сумата от 1224,36 лв. -
главница; 294,34 лв. - мораторна лихва за периода от 20.04.2018 г. до 16.10.2020
г., възнаградителна лихва – 124.36 лв. за периода от 20.03.2018г. до
20.09.2018г. законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението в
съда до изплащане на вземането.
В заявлението е посочено, че вземането
произтича от договор за потребителски кредит от 20.09.2017 г., сключен между
длъжника и ,,б.п.п.ф.“ЕАД, по силата на
който дружеството е отпуснало заем на С.
М. А. в размер на 1979,18 лв. чрез директното заплащане на сумата в полза на
търговеца, от който длъжника закупува стоките, а последният се задължил да
върне заетата му сума, ведно с възнаградителна лихва и разноските по подготовка
и обслужване на кредита, на 12 месечни погасителни вноски всяка в размер на 192,64
лв.
Длъжникът не изпълнил точно задълженията
си по договора като преустановил плащанията на 20.03.2018 г., към която дата не
били заплатени 5 броя погасителни вноски.
При просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо, като в случая предсрочната
изискуемост настъпила на 20.04.2018г.- датата на втората пропусната месечна
вноска, а на 12.09.2018г. на длъжника била изпратена покана за доброволно
изпълнение, с която кредитът бил изрично обявен за предсрочно изискуем.
От представения към заявлението договор
за потребителски кредит –чл.3, изр.ІІ-ро, е видно, че страните са договорили
при просрочването на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата
на втората непогасена вноска, вземането на кредитора да става предсрочно
изискуемо в целия си размер, включително всички определени в договора надбавки,
ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.
С обжалваното разпореждане съдът е
отхвърлил заявлението като е приел, че искането за издаване на заповед за
изпълнение се основава на неравноправна клауза в договора – чл.3, изр.ІІ - ро.
При така установените обстоятелства
въззивният съд намира следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е
подадена от процесуално-легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2
т.3 от ГПК, заповед за изпълнение не се издава, ако искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това.
В случая искането на заявителя за
издаване на заповед за изпълнение е основано на договор за потребителски
кредит, т.е. в случая хипотезата на чл. 411, ал.2 т.3 от ГПК намира приложение.
Правилен и съответстващ на съдебната
практика е извода на заповедния съд, че разпоредбата на чл.3, изр.ІІ – ро от
договора за потребителски кредит е неравноправна, т.к. предвижда настъпването
на автоматична предсрочна изискуемост на потребителския кредит, считано от
падежа на втората просрочена вноска, без да е необходимо кредиторът да изпраща
съобщение на длъжника.
Неравноправността на тази клауза е налице, т.к. чл.3, изр.ІІ -
ро в разрез с императивното правило на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД отнема на
потребителя възможността за преценка дали неизпълнената част от задължението, с
оглед на която се предвижда настъпване на предсрочна изискуемост и прекратяване
на договора за потребителски кредит, е значителна или незначителна от гледна
точка на интереса на кредитора. Невъзможността за извършване на такава
преценка, която е гарантирана от общата нормативна уредба, обуславя
неравноправен характер на клаузата и води до нейната нищожност съгласно чл. 146
ЗЗП.
Неоснователно е възражението на частния
жалбоподател, че клаузата на чл.3, изр.ІІ-ро от договора не е произвела
действие, т.к. кредиторът е изпратил покана, с която е обявил договора за
кредит за предсрочно изискуем.
На първо място това обстоятелство е без
значение, тъй като преценката по чл.411, ал.1 т.3 от ГПК се отнася до
неравноправността на конкретната клауза в договора с потребител, на която
кредиторът е основал искането си.
На следващо място заявителят не е
представил никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че е изпратил
уведомление до длъжника и дали то е достигнало до адресата.
Други възражения не са изложени в
жалбата.
По изложените съображения въззивният съд
намира, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Старозагорски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 262025 от
29.10.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 4356/2020 г. по описа на
Старозагорски районен съд , с което е отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК срещу С. М. А..
Определението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/