РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 31931
гр. София, 10.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:.........
Производство за издаване на заповед за изпълнение чл. 410 във връзка с чл. 414, чл. 415 от
Гражданския процесуален кодекс.
За да изпълни задължението си по чл. 411, ал. 2, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс да
следи за наличие или за обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребителка, съдът се запозна със заявлението и установи, че:
Производството е образувано по заявлението на ...................... в апартамент
представлявано от управителите ................... против С. С. Д. с ЕГН**********, живееща в
............
Вземането, предмет на заявлението е цедирано на заявителя от ....... с ЕГН**********;
Цедентът е поръчител, встъпил в правата на ................... – удовлетворен кредитор по договор
за потребителски заем, сключен с длъжника по настоящото дело.
Направено е искане за издаване на заповед за изпълнение за различни суми, включително за:
възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство);
разходи и такси за извънсъдебно събиране.
Съдът намира, че уговорката, съдържаща се в чл. 4 от Договора за паричен заем, вменяващ
на длъжницата задължение в тридневен срок от сключване на договора да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения:
две физически лица – поръчители, които да отговарят на няколко кумулативно посочени
изисквания в това число да имат осигурителен доход в размер над 1 000.00 лева;
банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за цялата сума предмет на договора или
одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки
е в противоречие с добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита
на потребителите.
Специфичните изисквания към приеманите от кредитора обезпечения и краткият срок за
предоставянето им са предпоставка за значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца, предоставящ кредити по занятие, и тези на потребителите, защото практически
задължава длъжниците да сключат договор с предварително избран от кредитора поръчител.
Обезпечаването на кредита е свързано с процедурата за отпускане му, както и с действия на
кредитора по усвояване и управление на кредита, за които не се дължи заплащане на такси и
1
а
комисионни по силата на чл. 10, ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Дори да се приеме, че
се касае за възнаграждение за уговорени допълнителни услуги между страните по договора, по
а
смисъла на чл. 10 ал. 1 от същия закон, претендираното възнаграждение за сключен договор за
поръчителство не е посочена в договора за заем като дължима сума от потребителя в нарушение на
а
чл. 10, ал. 4 от закона. Посочената разпоредба предвижда, че видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони следва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. В случая възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство) не е част
общото задължение по договора, нито е включена като дължима такса в него, а се претендира на
основание договор за поръчителство, сключен в деня на сключване на процесния договор за заем
между посочено от заявителя дружество-поръчител и длъжницата в настоящото производство.
Клаузата от договора за поръчителство, предвиждаща задължение за длъжницата да плати
възнаграждение на поръчителя, е недействителна и на основание чл. 146, ал. 1 от Закона за защита
на потребителите, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителката: уговорката не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителката.
Уговореното възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи,
независимо дали отговорността на поръчителката е ангажирана при евентуално неизпълнение на
процесния договор за заем.
Поради тези обстоятелства следва да се приеме, че дългът по договора за потребителския
кредит следва да се разглежда като едно цяло с така уговорените акцесорни плащания по договора
за предоставяне на поръчителство, тъй като е видно, че задължението към поръчителя е неделимо
от основното задължение по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия
размер на разходите по кредита. С този разход обаче годишния процент на разходите ще
надхвърли допустимите от чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит пет пъти размера на
законната лихва (50.00 %).
Посредством уговорката за гарантиране на задълженията по договора за кредит кредиторът
прехвърля своето задължение за предварителна оценка на кредитоспособността на потребителите
на икономически по-слабата страна, като по този начин увеличава финансовото бреме за
длъжницата в настоящото производство. Така нарушава и разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Закона
за потребителския кредит, съгласно която доставчика на финансовата услуга има задължение да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителите преди сключване на договора за
потребителски кредит.
В случая не може да се приеме, че е налице индивидуално договаряне между страните по
отношение на тази уговорка, тъй като потребителката не е имала реална възможност да влияе
върху съдържанието и сама да избере обезпечението, което да предостави на кредитора, нито е
имала възможност да влияе върху избора на юридическото лице, с което да сключи договор за
предоставяне на поръчителство.
Поради това следва да се приеме, че уговорката за заплащане на възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство е неравноправна.
Уговорката в договора за паричен заем, съгласно която кредитополучателката дължи на
цедента направените разходи за извънсъдебно събиране на вземането, нарушава забраната по чл.
а
10, ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Според посочената разпоредба, кредиторът не може
2
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, каквито в случая представляват те.
Тези разноски се претендират за извършването на фактически действия, чиято цел е
стимулирането на длъжницата да изпълни, т. е. се отнасят до действия, свързани с управлението на
кредита, които по съществото си представляват съвкупността от действията по администриране на
точното изпълнение на задълженията на двете страни по договора за кредит.
Уговорката противоречи и на първите две алинеи на чл. 33 от Закона за потребителския
кредит, предвиждащи, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, а обезщетението за забава да не може да
надвишава законната лихва.
В случая е налице забава от страна на длъжницата по договора за потребителски кредит,
във връзка с която кредиторът начислява разноски за фактически действия на свои служители,
целящи извънсъдебно събиране на вземането, които се явяват допълнително финансово бреме за
длъжницата, успоредно с дължимото от него обезщетение за забава. Затова уговорката
противоречи на закона и се явява нищожна по смисъла на чл. 21, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите: в резултат от прилагането кредиторът получава и други финансови облаги,
различни от лихвата върху неплатената в срок сума за времето на забавата, в случаите на забава на
длъжниците.
Водим от изложеното съдът приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено по
отношение на претендираното възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство) и на
основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс
РАЗПОРЕДИ:
1. ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския
процесуален кодекс, по което е образувано производството по частно гражданско дело
№11241 по описа на Софийския районен съд за 2023 година, в частта му, с която се иска
издаване на заповед за изпълнение за възнаграждение по гаранционна сделка
(поръчителство).
2. По реда на чл. 415, ал. 1, т. 3, ал. 3 и ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс УКАЗВА на
заявителя, че може да предяви осъдителен иск за посочените вземания в едномесечен срок
от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
3. Делото ДА СЕ ДОКЛАДВА за издаване на заповед за изпълнение за останалите суми.
4. Препис от настоящото разпореждане ДА СЕ ВРЪЧИ по реда на чл. 38, ал. 2 от
Гражданския процесуален кодекс на основание чл. 50, ал. 5 от същия кодекс само на
заявителя по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на електронния адрес, посочен в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
2. Връчването на съобщението на електронния адрес ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния
начин:
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ СМЯТА за връчено в деня на изтеглянето му от адресата, в случай че бъде
а
изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, на основание чл. 41, ал. 1, изречение I от
3
Гражданския процесуален кодекс и по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ електронен запис от
информационната система на портала, подпечатан с квалифициран електронен печат на съда
с удостоверено време или с квалифициран електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3,
т. 1 от същия кодекс.
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ СМЯТА за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне, в
а
случай че не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане на основание чл. 41, ал.
1, изречение II от Гражданския процесуален кодекс и по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ
докладна записка.
Чл. 413, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс изрично посочва, че разпореждането на
съда, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
може да се обжалва от заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване,
поради което на основание чл. 279 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 от същия кодекс настоящото
разпореждане подлежи на обжалване с такава жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от съобщаването на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4