Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.07.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, II-„А” въззивен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни през
двехиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско
дело № 11130 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.” ЕАД
срещу решение от 16.07.2020г. по гр. дело № 38761/2019г. на Софийски районен
съд, 33 състав В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от дружеството - жалбоподател
срещу Ана П.Ф. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
разликата над сумата 3314. 50 лв. до пълния предявен размер от 4314. 37 лв. за
периода 01.05.2015г. – 29.01.2016г. и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86 ЗЗД за разликата над сумата 334. 33 лв. до пълния предявен размер от
569. 26 – лихва за забава върху
главницата.
Въззивникът – ищец обжалва решението в частта за отхвърляне на
исковете, с оплаквания за неправилност и необоснованост, поради неправилно
приложение на материалния закон относно приложимата погасителна давност по чл.
111 ЗЗД. Поддържа, че съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от
2014г., клиентите дължат заплащане на дължимите суми в 30 - дневен срок от
публикуване на общите фактури на интернет страницата на продавача за съответния
отоплителен сезон. По силата на чл. чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016г., в сила от
11.07.2016г., падежът на задължението за заплащане стойността на фактурата е
след изтичане на 45 - дневен срок за периода, за който се отнася, а издадената
обща фактура през м. юли/август е за целия предходен отоплителен сезони. Поради
изложеното твърди, че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, не
е налице изтекла погасителна давност, тъй като задълженията по общата фактура
от 31.07.2016г. стават изискуеми на 15.09.2016г. и от този момент тече
погасителната давност. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да
уважи исковете до пълните предявени размери, като му присъди разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата – ответник не заявява становище.
Третото лице - помагач не заявява становище по въззивната
жалба.
Решението в частта за уважаване на исковете е влязло в
сила, като необжалвано.
Софийският
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо в атакуваната част.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
СРС е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
дължимостта на сумата 4278. 12 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия
за периода м.05.2015г. – м.04.2018г., отразена в общи фактури от 31.07.2016г.,
31.07.2017г. и 31.07.2018г.; сумата 563. 62 лв. – мораторна лихва за забава за
периода 14.09.2016г. – 07.01.2019г.; сумата 36. 25 лв. – цена на услугата
дялово разпределение за периода м.05.2015г. – м.04.2018г. и сумата 5. 64 лв. –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
30.01.2016г. – 07.01.2019г.
С оглед влязлото
в сила решение в частта за уважаване на исковете за главници за топлинна
енергия и за дялово разпределение и лихва, предмет на въззивното производство е
единствено размерът на претендираните главница за топлинна енергия и лихва за
забава за разликата над присъдените до пълните предявени размери, с оглед
уваженото възражение за давност.
СРС
е уважил частично исковете, като е приел, че по делото е проведено пълно и
главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по продажба на топлинна енергия, като е приел, че
са погасени по давност изискуемите вземания за претендирания период м.05.2015г.
– 30.01.2016г., т.е. три години преди подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК на 30.01.2019г. СРС е уважил иска за главницата
за сумата 3314.50лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия с
включена главница за дялово разпределение за периода 30.01.2016г. – 30.04.2018г. –
незаплатена топлинна енергия за непогасения по давност период, като е
кредитирал заключението на приетите СТЕ и ССчЕ.
Задълженията за плащане на цената на доставяната топлинна енергия представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и
се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. В този
смисъл е и задължителната практика на ВКС, обобщена с ТР № 3/2012г. на ОСГТК на
ВКС. Този извод се налага от еднородния и периодичен характер на задълженията,
които, независимо че имат в основанието си доставка на топлинна енергия,
съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително в
случаите, при които окончателният общ размер на задължението се определя в края
на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЕ. Изводът следва и
от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното дружество –
задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до
процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен
брой единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено
плащане на месечни падежи. Съгласно чл. 155, ал. 1 ЗЕ, потребителите на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна
енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска /считано от изм. 15.05.2015г./, респ. на 10
равни вноски и 2 изравнителни – в
предходната редакция на ЗЕ 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за
топлоснабдяването. Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че
задълженията на потребителите за заплащане на месечни
вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях
срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски
са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие.
В
случая по отношение на вземанията общо за процесния период за главницата 01.05.2015г. – 29.01.2016г.,
предмет на въззивното производство, са приложими ОУ, одобрени с решение от
03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. Съгласно чл. 33, ал.1 от ОУ от 2014г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните суми за топлинна енергия в 30 - дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие. Публикуването
има характер на покана за изпълнение, но не рефлектира върху началния момент на
давността. По арг. от чл. 114, ал. 2 ЗЗД, давността започва да тече от датата
на възникване на вземанията. Поради това, противно на твърденията в жалбата,
издаването на обща фактура и счетоводното й отчитане не променя падежа на
общото задължение, респ. давността не започва да тече от изтичане на 30 -
дневния срок от публикуването й за фактурираните и потребени услуги за минал
период. Довода в жалбата за публикуването на общата фактура от 31.07.2016г. и
настъпването на изискуемостта на вземанията по нея на 14.09.2016г. е
ирелевантен в случая, тъй като за посочения период искът не е отхвърлен като
погасен по давност, а е уважен.
По
изложените съображения, изискуемите вземания за главница за топлинна енергия за
периода три години преди подаване на заявлението са погасени по давност, както
е приел СРС.
Други
оплаквания не са релевирани с жалбата.
С
оглед неоснователността на жалбата досежно иска за главницата, е неоснователна
и бланкетната жалба досежно акцесорния иск за лихва.
Поради
съвпадение в изводите на двете инстанции, решението в обжалваната част следва да
бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
При
този изход на правния спор, право на разноски пред въззивната инстанция има
въззиваемата страна, но такива не се претендират и не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 16.07.2020г., постановено по гр.д. №
38671/2019г. по описа на СРС, ГО, 33 състав в обжалваната част за отхвърляне на
исковете.
Решението в частта за уважаване на исковете е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД – „Б.Б.“
ООД.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.