№ 4106
гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20231100513307 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 28.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 43384/ 2020 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 161 състав, поправено с решение от 11.09.2023 г., по предявени от
„Софийска вода” АД- гр. София установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.12, ал.1, т.1, 2 и 3 ЗРВКУ и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за
установено, че К. Т. Т. /ЕГН **********/ дължи на „СОФИЙСКА ВОДА” АД /ЕИК
*********/ сумата 1690.82 лева, представляваща цена на потребена вода в имот,
находящ се на адрес: гр. София, жк *********, клиентски № **********, през периода
03.07.2017 г.- 01.02.2020 г., ведно със законната лихва от 10.06.2020 г. до изплащане на
вземането, и сумата 64.86 лв.- лихва за забава върху цената на потребена вода за
периода 03.08.2017 г.- 01.02.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 16.06.2020 г. по ч.гр.д. № 23389/ 2020 г. на СРС,
I ГО, 161 състав. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът К. Т. Т. е осъден да заплати
на ищеца „Софийска вода” АД сумата 867.63 лв.- разноски за заповедното и исковото
производства.
Постъпила е въззивна жалба от К. Т. Т. /ответник по делото/, в която са
изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС
решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за
отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна „Софийска вода” АД- гр. София /ищец по делото/ не
изразява становище по повод подадената от ответника въззивна жалба.
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
1
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1
ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за
правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи
окончателен извод за уважаване на предявените от „Софийска вода” АД
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД като
основателни и доказани- чл.272 ГПК.
Основателността на предявените по делото установителни искове е
предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на
ответника да отговаря по същите.
Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията
на този закон. Според нормата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-
битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
/населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в §
1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК-
услуги“, това са юридически или физически лица- собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл.3, ал.1
от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в
редакция- попр., бр.93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС
на РБ- бр.41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г./ е указано, че потребители на ВиК
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право
на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти. Получаването на
тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния
регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредбата.
В случая в своевременно подадения по делото писмен отговор на исковата
молба по чл.131 ГПК при реализиране на защитата си по същество ответникът К. Т. не
е оспорил обстоятелството, че притежава вещно право върху процесния недвижим
имот, респ. че е негов ползвател, както и че има качеството на потребител на ВиК-
услуги в него, поради което и това обстоятелство е прието за безспорно от
първоинстанционния съд в съставения на 25.10.2022 г. проекто- доклад по чл.140 ГПК
/чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК/. Възраженията на ответника срещу основателността на
иска се основават на твърдения за липсваща реална доставка на ВиК- услуги до
процесния имот, за неспазване разпоредбите на приложимата Наредба № 4/ 2004 г. при
2
отчитане на общия и индивидуалните водомери в процесния имот, за липса на отказан
от ответника- потребител достъп до процесния имот /каквото твърдение от страна на
ищеца изобщо не е направено по делото/, а също и на твърдения за прилагане
института на погасителната давност относно претендираните от ищеца главни и
акцесорни вземания. Ненаведени в срока за отговор по чл.131 ГПК възражения се
считат за преклудирани на основание чл.133 ГПК, поради което и фактът, че през
процесния период К. Т. е бил титуляр на вещно право върху имота не е бил /пред СРС/
и не е спорен по смисъла на чл.153 ГПК, което налага приемането на извод, че през
процесния период той е имал качеството потребител на ВиК- услуги по смисъла на §
1, ал.1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.1 вр. ал.2, т.2 от Наредба № 4/
14.09.2004 г. в процесния водоснабден имот: апартамент № 140 на ІV етаж в бл.266,
вх.Е в жк „Надежда- ІІ“- гр. София, и дължи плащане цената на доставените в него
през този период ВиК- услуги.
Неоснователни са наведените във въззивната жалба на ответника доводи
относно обема и стойността на доставените в имота през исковия период ВиК- услуги.
Събрани са в първоинстанционното производство доказателства относно доставката на
ВиК- услуги в процесния имот, като според приетите като неоспорени от страните
заключения на съдебно- техническата и съдебно- счетоводната експертизи стойността
им е определена въз основа на справка от система за електронно отчитане на ВиК-
услуги /електронен регистър на отчетите/, на база реален отчет на монтираните в
имота 4 водомера и разпределение от общ водомер. Съгласно даденото от вещото лице
по съдебно- техническата експертиза заключение общото количество на доставената
през исковия период от 2 години и 7 месеца в процесния имот вода е 737.63 куб.м, от
които: 651 куб.м- в имота, и 86.63 куб.м- за общи нужди. Оспорване на тези експертни
констатации от страна на ответника не е заявено, като при така определения обем на
доставените в имота ВиК- услуги съставянето на карнети на хартиен носител от
водоснабдителното дружество не е било необходимо, тъй като според направеното от
вещото лице Димитрова в о.с.з. на 12.12.2022 г. уточнение при електронно отчитане на
данните такива карнети не се съставят.
Доводи за недължимост на претендираните от ищеца лихви за забава и за
неправилно приложение на института на погасителната давност във въззивната жалба
на ответника не се поддържат, поради което и въззивният съд не дължи излагането на
самостоятелни мотиви в тази насока.
При тези съображения, поради неоснователност на релевираните във въззивната
жалба на ответника доводи и съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора постановеното от СРС решение, което е правилно, следва да бъде
потвърдено.
Искане за присъждането на разноски от въззиваемата страна, имаща право на
разноски- съгласно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК, не е заявено, поради което и такива с
настоящото решение не следва да й бъдат присъдени.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 28.04.2023 г., постановено по гр. дело № 43384/
2020 г. на Софийски районен съд, І ГО, 161 състав, поправено с решение от 11.09.2023
г.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4