№…………………… 2022г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в
публичното заседание на двадесет и шести януари две
хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля
Йорданова
като разгледа
докладваното от съдия Д.Станева адм.дело № 2533/2021г.
по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от АПК във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е
по жалба на В.М.В. *** против решение на Директора на ТП на НОИ № 2153-03-126/04.11.2021г., с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е
отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № **********/20.08.2021г. на ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ, с което е
отказано да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при
условията на чл.
69б, ал. 1-2 от КСО и чл.68 ал.1-3 от КСО. Жалбоподателят твърди, че е работил при условията на първа категория труд като
машинист инсталации в „Девня Цимент“ 9 години 9 месеца и 19 дни. Сочи, че е
работил при втора категория труд 9 години 11 месеца и 16 дни. Счита, че следва
да се пенсионира при уславията на чл. 104, чл. 66б от КСО и чл. 2 т. 15 от
НКТП. Твърди, че е работил в „Полимери Девня“ 4 години при втора категория
труд, и в „Каолиново“ МОК седем месеца при втора категория труд. Бил е в
казарма две години. Горното според жалбоподателя обосновава наличието на 100
точки. Със заявление с.д. 18013/07.12.2021г. чрез пълномощник адв. С.Р.
уточнява, че обжалваното решение е незаконосъобразно поради противоречие с
материалния закон, предвид наличието на необходим стаж и възраст за отпускане
на пенсия. По изложените
съображения моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на
Директора на ТП на НОИ и да върне преписката на административния орган за ново
разглеждане по същество, като даде указания по тълкуването и прилагането на
закона. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Жалбоподателят получава лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване по чл. 74 от КСО, отпусната от
17.12.2009г., впоследствие многократно изменяна по отношение на размер и срок.
Административното производство е започнало със заявление от
28.04.2021г., с което В.В. е поискал отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст с преценка за по-благоприятен размер. Приложил е
документи за осигурителен стаж с начална дата
14.11.1981г. и крайна дата 26.03.2017г., с
периоди на прекъсване и такива за осигурителен доход. Посочил
е, където с необходимо да се ползват данните от
Регистъра на осигурените лица /РОЛ/
и документите от пенсионното досие.
С
Разпореждане от 20.08.2021г., по заявление от 28.04.2021г. от
фактическа страна административният орган е приел, че заявителят има следния
осигурителен стаж:
- при първа категория труд 09 год. 09 мес. 19
дни;
- при втора категория труд 12 год. 05 м. 03
дни;
- при трета категория труд 05 г. 11 м. 25 дни.
Общият
осигурителен стаж превърнат към трета категория труд е 37 год. 10 мес. 09 дни.
Навършената
възраст към 28.04.2021г. е 58 год. 01 мес. 09 дни.
Сборът от осигурителен стаж, превърнат към трета категория и възраст е 95
год. 11 мес. 18 дни.
Според горните установявания административният орган
извежда извод, че заявителят няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст:
-
по
условията на чл.69б ал.1 на КСО, тъй като няма 10г. изискуем осигурителен стаж
при условията на първа категория труд и сбор от осигурителен стаж и възраст –
100, а има 09г. 09м. 19д. и сбор - 95.
-
по
условията на чл.69б ал.2 на КСО, тъй като няма навършена изискуемата възраст за
мъжете за 2021 г. от 58г. 08м. и изискуем сбор от осигурителен стаж и възраст
100.
-
по
условията на чл.68 ал.1-2 на КСО, тъй като не е придобил изискуемия
осигурителен стаж за мъжете за 2021 г. от 39г.
-
по
условията на чл.68 ал.3 от КСО, тъй като няма навършена изискуемата възраст за
2021 г. - 66г. 08м.
Разпореждането
е обжалвано по реда на чл. 117 ал.1 т.2 б.”а” от КСО пред Директора на ТП-Варна на НОИ. След подробно обсъждане на материалноправните
предпоставки на постановения отказ да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и
възраст, Директорът на ТП на НОИ с Решение № 2153-03-126/04.11.2021г.
е отхвърлил жалбата на В.В. и е оставил в сила
Разпореждане № **********/20.08.2021г. на Ръководител ”ПО” при ТП – Варна на НОИ.
С оглед
установеното от фактическа страна, съдът, при преценка на допустимостта на
жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с
жалбата основания и правомощията си по чл. 168 ал.1 от АПК, прави следните
правни изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално
допустима. Разгледана по съществото жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 от КСО, през 2021г., мъжете, които са работили 10 години при условията на първа
категория труд, придобиват право на пенсия при навършена възраст 53 год. 08
мес. и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Съгласно ал. 2 през
2021г., мъжете, които са работили 15 години при условията на втора категория
труд придобиват право на пенсия при навършена възраст 58 год. 08 мес. и имат
сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Според ал. 6, за преценяване правото
на пенсия по ал. 2 осигурителният стаж от първа категория труд допълва
осигурителния стаж от втора категория труд без превръщане.
Съгласно чл. 68, ал. 1-2 от КСО, през 2021г.
мъжете придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване
на възраст 64 год. и 04 мес. и осигурителен стаж 39 год. Според ал. 3 в случай
че лицата нямат право на пенсия по общия ред по чл. 68, ал. 1 и 2 те придобиват
право на пенсия при действителен осигурителен стаж най-малко 15 години и
навършена възраст за мъжете през 2021г. 66 год. и 08 мес.
Спора в настоящото производство с относно
това правилно ли е зачетен по продължителност, съответно видове категория,
положения от жалбоподателя осигурителен стаж.
От представените с административната преписка
доказателства е видно, че жалбоподателят има осигурителен стаж по подаденото от
него на 28.04.202 г. заявление - 09 год. 09 мес. 19 дни от първа категория, 12
год. 05 мес. 03 дни втора категория, като са съобразени разпоредбите на т. 66б
от ПКТП /в сила до 31.12.1999г./ и чл. 2, т. 15 от ПКТП /в сила от
01.01.2000г./, 05 год. 11 мес. 25 дни от трета категория /в това число и
времето на наборна служба/, общ осигурителен стаж, превърнат към трета
категория 37 год. 10 мес. 09 дни толкова, колкото е посочен и в оспорения
административен акт.
По
аргументите на жалбоподателя касаещи неотчетен стаж, положен в „Девня Цимент“,
„Полимери Девня“, „Каолин“ и наборна военна служба, съдът приема, че доводите са напълно несъстоятелни. В преписката се съдържат
всички представени от жалбоподателя документи – трудова книжка, удостоверения
обр. УП-3, удостоверение от ДА „Архиви“, които са били взети предвид при определяне
на осигурителния му стаж. Извършени са и справки от персоналния регистър на НОИ
по партидата на жалбоподателя.
За да придобие жалбоподателят право на пенсия по
по-благоприятния ред предвиден в нормата на чл. 69б, ал. 1 от КСО следва към
датата на постановяване на оспореното решение да са налице следните
предпоставки: 1. навършване на определена възраст; 2. работа десет години при
условия на първа категория труд и 3. сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за
мъжете. Безспорни са изводите на ответника, че към датата на подаване на
заявлението за отпускане на пенсия - 28.04.2021г.,
В.В. е имал навършени навършени 58 год. 01 мес. и 09 дни, но
не се установява да има изискуемия 10 години осигурителен стаж от първа
категория и сбор от осигурителен стаж и навършена възраст 100, съгласно чл. 69б,
ал. 1 от КСО, а има 09 год. 09 мес. 19 дни от първа категория и сбор - 95 год.
11 мес. 18 дни. С разпореждането от 20.08.2021г. е взет предвид доходът от удостоверение обр. УП-3 № 14/14.01.2010г. и справки от
персоналния регистър на НОИ по партидата на жалбоподателя. Нещо повече самият жалбоподател не оспорва, че няма 10 години осигурителен стаж при
условията на първа категория труд, а твърди че има 09 год. 09 мес. 19 дни. Следователно
същият не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при
условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО поради липса на 10 години осигурителен стаж
при условията на първа категория труд. Не отговаря и на условията по чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като при изискуеми навършена възраст за мъжете за 2021г. от 58г. 08м.
и изискуем сбор от осигурителен стаж и възраст 100, има възраст 58г. 01м. и 09
дни и изискуем сбор от осигурителен стаж и възраст 95 год. 11 мес. 18 дни.
Не се установява и жалбоподателят да отговаря
на условията по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, а именно при изискуеми за мъжете за
2021 г. навършена възраст 64 год. и 04 мес. и осигурителен стаж 39 год., има
такива съответно 58 год. 01 мес. 09 дни и 37 год. 10 мес. 09 дни. Следователно
жалбоподателят не отговаря и на условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО, тъй като
към датата на заявлението за отпускане на пенсия е навършил 58 години 01 месец
и 09 дни, а през 2021г. изискумата възраст за мъжете е 64 години и 04 месеца.
Предпоставките на чл. 68, ал. 3 от КСО също
не са изпълнени спрямо жалбоподателя, тъй като при изискуема възраст 66 год. и
08 мес. има навършени 58 год. 01 мес. 09 дни.
В хода
на съдебното производство жалбоподателят не представи нови доказателства, нито направи доказателствени искания, които да
обосноват различни от установените от административния орган изводи.
Представените в съдебното производство Покана за
доброволно изпълнение изх. № 00884/15.03.2013г. по изп. дело № 20127130400224
от ЧСИ Л. Т. рег. № 713, писмо изх. № 3036-03-1962/09.12.2021г. от ТП на
НОИ-Варна, Разпореждане № ********** ***, Удостоверение изх. №
3039-03-13/16.12.2019г. на ТП на НОИ-Варна касаят придобитата от жалбоподателя
пенсия за иинвалидност поради общо заболяване и са ирелевантни за настоящия
спор, поради което съдът не е длъжен да ги обсъжда. Жалбоподателят не успя да докаже с допустимите
доказателствени средства, че са били налице предпоставките за отпускане на
лична пенсия към момента на подаване на заявлението му.
На основание чл. 40, ал. 1 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж се установява с данните по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ
по утвърден образец. Ал. 3 уточнява, че документите по ал. 1 се издават, въз
основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и
договори за възлагане на труд.
Именно по посочените правила
и въз основа на данните от представените от жатбоподателят документи за
осигурителен стаж и доход, събраните такива от пенсионния орган и данните от
РОЛ правилно и законосъобразно пенсионният орган е зачел по продължителност и
видове категории, положения от лицето осигурителен стаж. С оглед на това и тъй
като не отговаря на цитираните по-горе разпоредби, правилно е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б ал.
1-2 от КСО и чл. 68 ал. 1-3 от КСО.
Предвид изложеното, оспореното решение е правилно
и законосъобразно, постановено в
съответствие с материалния закон и релевантните за спорното право юридически
факти, поради което жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Въпреки
изхода на спора ответникът не е направил искане за разноски по делото,
поради което такива не следва да му се присъждат.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.М.В. *** против решение на Директора на ТП на НОИ №2153-03-126 от
04.11.2021г., с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е
отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №**********/20.08.2021г. на
ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
– дневен срок от съобщаването на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: