Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 402 18.11.2019г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р.
ТОДОРОВА административно дело № 550 по описа за 2019г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „ВИП СТАЙЛ П.“ ЕООД
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Княз Ал. Батенберг“ №
51, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-437-0408995/ 10.07.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
– Пловдив в ЦУ на НАП. С оспорената заповед, на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС, на
„ВИП СТАЙЛ П.“
ЕООД е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – кафе-аперитив,
находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Августа Траяна“ № 1 и забрана за достъп до
него за срок от 5 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по
съображения за издаването му в противоречие и при неправилно приложение на
материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят не
оспорва констатираните факти и обстоятелства при извършената от служители на
ГДФК при ЦУ на НАП проверка и установеното като допуснатото нарушение на чл.26,
ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ в стопанисвания от „ВИП СТАЙЛ П.“ ЕООД търговски обект,
но поддържа, че това нарушение, макар формално да осъществява хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б
„а“ от ЗДДС за издаване на заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС, в конкретния случай
не може да обуслови налагането на принудителна административна мярка /ПАМ/ по
чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС. По съображения, основани на
регламентираните в чл.22 от ЗАНН цели на принудителните административни мерки и
предвид обстоятелството, че противоправното поведение на търговеца е
преустановено и съотв. нарушението е отстранено още в деня, следващ този на
извършената проверка, счита че към момента на издаване Заповед за налагане на ПАМ №
ФК-437-0408995/ 10.07.2019г., основанието за прилагане на ограничителната мярка
вече е било отпаднало. Твърди, че доколкото от обуславящото налагането на ПАМ
нарушение не са произтекли никакви вредни последици за фиска, обжалваният
административен акт се явява постановен при несъобразяване с принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК. Направено е искане оспорената Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК-437-0408995/ 10.07.2019г., да бъде
отменена, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни
дейности" – Пловдив в ЦУ на НАП,
чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представеното по
делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че с оглед установеното нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ в проверявания търговски обект, обосновано,
в съответствие и при правилно приложение на материалния закон административният
орган в условията на обвързана компетентност е издал обжалваната Заповед за налагане на ПАМ №
ФК-437-0408995/ 10.07.2019г., за което излага подробни съображения.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На 04.07.2019г. служители на ГДФК при ЦУ на НАП са
извършили проверка на търговски обект – кафе-аперитив, находящ се в гр. Стара
Загора, ул. „Августа Траяна“ № 1, стопанисван от „ВИП СТАЙЛ П.“ ЕООД. Съгласно Протокол
за извършена проверка /ПИП/ сер. АА 0408995/ 04.07.2019г., съставен на
основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, при проверката е била извършена
контролна покупка на два броя кафе и два броя вода на обща стойност 5.98 лева,
заплатени в брой от проверяващия служител Е.П.С. /преди легитимация/, на В.К.М.на
длъжност сервитьор. За покупката е издаден фискален касов бон № 000146 от
намиращото се обекта и въведено в експлоатация фискално устройство.
Констатирано е, че във фискалния бон липсват изискуеми реквизити – наименование
на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-437-0408995/ 10.07.2019г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС,
на „ВИП СТАЙЛ П.“
ЕООД е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – кафе-аперитив,
находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Августа Траяна“ № 1 и забрана за достъп до
него за срок от 5 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
От фактическа страна обжалваната заповед и наложената със заповедта
принудителна административна мярка се основават на констатациите от извършената
на 04.07.2019г. оперативна проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от
ДР на ЗДДС – кафе-аперитив, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Августа Траяна“
№ 1, стопанисван от „ВИП СТАЙЛ П.“
ЕООД,
при която е установено, че търговецът е нарушил разпоредбата на чл.26, ал.1,
т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, като в издаваните фискални
бележки липсва наименование на стоката/услугата, код на данъчна група,
количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. В хода на проверката
е установено, че за извършената от Е.П.С. /проверяващ, преди легитимация/
контролна покупка на два броя кафе и два броя вода на обща стойност 5.98 лева,
е издаден фискален касов бон № 000146/ 04.07.2018г. от намиращото се в обекта и
въведено в експлоатация фискално устройство, в който липсват изискуемите
реквизити - наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество
и стойност по видове закупени стоки или услуги. Въз основа на констатациите е
направен извод, че „ВИП СТАЙЛ П.“
ЕООД не
е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден
по установения ред за продажба. Извършеното нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, е
възприето като основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС за
прилагане на принудителна административна мярка със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС. С оглед на което на „ВИП СТАЙЛ П.“ ЕООД е
наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – кафе-аперитив,
находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Августа Траяна“ № 1 и забрана за достъп до
него за срок от 5 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по
издаване на обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-437-0408995/
10.07.2019г., в т.ч Протокол
за извършена проверка сер. АА 0408995/ 04.07.2019г., копия на фискален бон №
000146/ 04.07.2018г., на дневен отчет и дневен оборот, Декларация от Пета
Петева П. в качеството й на управител на „ВИП СТАЙЛ П.“ ЕООД и др.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат
на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в
законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 186,
ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване
на обект“ се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. По
делото е представена и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/
17.05.2018г. на
Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона
за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция
"Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол"
в Централното управление на Националната агенция за приходите да издават
заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.21 по делото/. Следователно обжалваната Заповед за налагане
на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС № ФК-437-0408995/ 10.07.2019г. е
издадена от материално компетентен административен орган – Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му
правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както
правното основание за упражненото от Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправна предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС. В обстоятелствена част на заповедта е описано
фактическото основание за осъщественото публичното право на налагане на
ограничителната административна мярка, с обосноваване от фактическа и правна
страна на констатираното правонарушение, датата и мястото на неговото
извършване, като са изложени отделни мотиви за продължителността на срока на мярката.
С оглед на
което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.
59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на проведеното административно производство.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от административния орган
релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се
субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма,
съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.
В
случая на оспорващото дружество е наложена принудителна административна мярка
по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, според която норма принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на
лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се
отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Следователно юридически
факт, пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„а" от ЗДДС да наложи ПАМ запечатване на обект /кумулативно с нея и при
същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС - забрана на достъпа до обекта/, е неспазването
на реда или начина за издаване на документ за продажба, издаден по установения
ред за доставка/продажба.
В
нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да
регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект,
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ.
Редът и
начинът за издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от
ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да съдържат, са регламентирани
в издадената въз основа на законовата делегация по чл.118, ал.4 от ЗДДС Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин /чл.1, ал.1, т.4 от Наредбата/. По силата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. В разпоредбата
на чл.26, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ е регламентирано, че
фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на
образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително реквизитите,
посочени в т.1 -17, като сред императивно изискуемите се реквизити са
наименованието на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност
по видове закупени стоки или услуги /чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ/.
Въз основа на
посочената нормативна регламентация следва извода, че неспазването на
изискванията по чл.26, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ досежно
задължителното съдържание на издаваните
фискални касови бележки от ФУ в изпълнение на задължението по чл.3, ал.1
от същата Наредба, се субсумира във фактическия състав на законово предвиденото
материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, доколкото се свързва с неспазване на начина за издаване на съответен
документ за продажба.
В случая от събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед
фактическа обстановка, а именно че на 04.07.2019г. при извършена от служители
на ГДФК при ЦУ на НАП оперативна проверка на търговски обект по смисъла §1,
т.41 от ДР на ЗДДС – кафе-аперитив, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Августа
Траяна“ № 1, стопанисван от „ВИП СТАЙЛ П.“ ЕООД, е констатирано, че за
извършена от проверяващите контролна покупка на два броя кафе и два броя вода
на обща стойност 5.98 лева, е издаден фискален касов бон № 000146/ 04.07.2018г.
от намиращото се в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство, в
който липсват изискуемите реквизити - наименование на стоката/услугата, код на
данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. Посочените
обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, а са удостоверени в Протокол за
извършена проверка сер. АА 0408995/ 04.07.2019г., който протокол, съставен по
установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се
ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по
приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Правилно
установеното при извършената проверка /липса в издаваните фискални бонове на
наименованието на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност
по видове закупени стоки или услуги/, е квалифицирано като нарушение на
императивното изискване по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
на МФ и съответно като юридически факт пораждащ правомощието на органа в
хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС, да наложи ПАМ запечатване
на обект, кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на
достъпа до обекта, поради неспазването на начина за издаване на документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба.
При установено нарушение на реда или
начина за издаване на документ за продажба, правоприлагащият административен
орган е длъжен да наложи принудителната административна мярка „запечатване на
търговския обект“, за обекта, в който е осъществена противоправната деятелност
– т.е органът действа в условията на обвързана компетентност. Законът не
регламентира възможност за всеки конкретен случай органът да извършва преценка дали
при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не
мярката по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Действително не е спорно между страните по
делото, а и се установява от събраните доказателства, че на деня, следващ този
на извършената проверка /т.е на 05.07.2019г./, противоправната деятелност
/издаване на фискални касови бонове, чието съдържание не съответства на
изискванията на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ/, е
преустановено. Това обстоятелство обаче е ирелевантно за законосъобразността на
наложената с обжалваната Заповед № ФК-437-0408995/ 10.07.2019г. принудителна
административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. а“ от ЗДДС от гл.т наличието на
нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за нейното
прилагане. Приложимият специален закон
/ЗДДС/, не регламентира възможност при отстраняване на установеното нарушение на
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, да не се издава заповед по чл.186, ал.3
във вр. с чл.186, ал.1 от ЗДДС за налагане на ПАМ. Преустановяването
/отстраняването/ на нарушението, съставляващо предвидена в закона
материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ, не заличава нито факта на
извършването на това нарушение, нито обуславя извод за отпаднало
материалноправно основание за налагане на ограничителната мярка, нито изключва възникването
и съществуването на правопораждащия фактически състав за упражняване на
административното правомощие за постановяване на заповед за прилагане на ПАМ по
чл.186, ал.3 във вр. с чл.186, ал.1 от ЗДДС. Своевременното преустановяване /отстраняване/
на нарушението представлява обстоятелство, което би могло да има значение при
определяне продължителността на срока на налаганата ПАМ, но е ирелевантно за
наличието на предпоставките за прилагането на законово предвидената по вид и
съдържание, следваща се за това нарушение принудителна административна мярка. В
този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че тъй като
констатираното нарушение на изискванията на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. на МФ при издаването на фискални касови бонове в търговския
обект, е било отстранено /преустановено/ към датата на издаване на оспорената
заповед, е липсвало основание за прилагането на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б.
„а” от ЗДДС, кумулативно с нея и ПАМ по чл.187, ал.1 от ЗДДС. Доколкото законът
не обвързва налагането на ПАМ с настъпването респ. с възможното настъпване на
вреди за фиска и съотв. наличието на вредоносен резултат не е нито елемент от
състава на нарушението на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ, нито представлява законова регламентирана материалноправна предпоставка за
прилагането на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС,
сочената от жалбоподателя липса на вредни последици от установеното в
търговския обект нарушение, не изключва налагането на ПАМ. Наличието, респ.
липсата на вреди, съотв. на възможност за тяхното настъпване, е обстоятелство, относимо
към продължителността на срока на налагането на ПАМ, но е ирелевантно за
упражняването на административното правомощие по прилагането на мярката.
Предвид така установените по делото факти съдът намира,
че административният орган обосновано е приел, че допуснатото в проверения
търговски обект на жалбоподателя нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18
от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, съставлява основание
за издаване на заповед по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС и в условията на обвързана компетентност е приложил със ЗНПАМ № ФК-437-0408995/ 10.07.2019г. принудителна
административна мярка запечатване на търговския обект, кумулативно с нея и при същите предпоставки и
ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на
достъпа до обекта.
Съгласно
разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка
запечатване на обект се налага за срок до 30 дни. В случая наложена на
дружеството-жалбоподател с оспорената заповед принудителна административна
мярка - запечатване на търговски обект- кафе-аперитив и забрана за достъп до
него, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС, е за срок от 5
дни. Съдът приема, че при определяне на срока на наложената ПАМ, не е нарушен
принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК - продължителността на налагането на мярката е
в разумно съотношение на пропорционалност между
охраняваните с прилагането на принудителна административна мярка
обществени отношения, касаещи данъчното облагане и засегнатите интереси на
дружеството. При определянето продължителността на срока на мярката решаващият
административен орган е взел предвид от една страна тежестта на извършеното
нарушение на реда и начина за издаване на фискални касови бонове за
реализираните продажби, при съобразяване, че това нарушение има за последица
неотчитане на точните количества продадени от търговеца стоки, както и
неотчитането на единичната цена на стоката, което не позволява да се установи
фактически реализирания оборот по доставени и продадените продукти. Отчетени са
и голямата търговска площ на обекта /около 150 кв.м, с 50 броя места на закрито
и на открито/, както и вида и характера осъществяваната търговска дейност /кафе-аперитив
с голям асортимент на алкохолни, безалкохолни и топли напитки/, обуславящи
възможност за реализиране на високи търговски обороти, които биха могли да
бъдат засегнати от посочените по-горе последици на констатираното нарушение във
връзка с тяхното отчитане. Определянето продължителността на срока на принудителната
административна мярка като такава от 5 дни /т.е доста под предвидения среден
размер/, сочи, че взето предвид както обстоятелството, че при извършената от
служители на ГД „Фискален контрол” проверка не са констатирани други нарушения
при регистрирането и отчитането на извършваните в търговския обект продажби и/или
други нарушения на данъчното законодателство, както и че констатираното
нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ е било
своевременно отстранено. В този смисъл съдът приема, че продължителността на
срока на наложената ПАМ е определена при съобразяване на охраняваните с
прилаганата принудителна административна мярка обществените отношения, свързани
с коректното отчитане на продажбите на стоки в търговските обекти и респ. с фискалните
интереси на държавата, която защита е в законово очертаните рамки - съобразно
целите на закона, без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Ето защо правилна,
законосъобразна, съответна на целите по чл.22 от ЗАНН и на принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК е преценката на правоприлагащия административен
орган, че за осигуряване защитата на обществения интерес от гл.т спазването от
задълженото лице на фискалната дисциплина и законосъобразното регистриране и
отчитане на продажбите чрез фискално устройство в търговски обект, прилагането
на ограничението следва да бъде за срок от 5 дни. Оспореният административен
акт се явява постановен при правилно приложение на материалния закон, като
прилагането по отношение на „ВИП СТАЙЛ П.“ ЕООД на
обжалваната ПАМ, освен че е фактически, правно и доказателствено обосновано от
гл.т наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка за
налагането на ПАМ по чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС, се основава и на
необходимост от прилагане на мяркат за постигане на предвидената в закона цел.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на ответника за
присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя „ВИП
СТАЙЛ П.“ ЕООД следва да бъде възложено заплащането на разноски за
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на
административния орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и
чл.37 от ЗПП.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВИП СТАЙЛ П.“ ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Княз Ал. Батенберг“ № 51, против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-437-0408995/
10.07.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ
на НАП, като неоснователна.
ОСЪЖДА
„ВИП СТАЙЛ П.“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Княз Ал.
Батенберг“ № 51, ЕИК *********, да заплати на Националната
агенция за приходите – София сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: