Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 12.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря
Илияна Илиева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 15213 по описа на
ВРС за 2018-та
година, 9-ти с-в, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са искове по чл.26 ЗЗД вр. чл.20, чл.10 и чл.11 ЗПК на С.Я. Д., ЕГН**********,
срещу „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, за прогласяване за изцяло нищожен на договор за
потребителски кредит №50061236111/12.03.2014г.,
поради сключването му при бланкет;
поради липса на изискуемата форма; поради противоречие
с чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 ЗПК; поради противоречие с добрите нрави с оглед прекомерност
на ГЛП и ГПР.
Ищцата
твърди, че е сключила с ответника договор за потребителски кредит
№50061236111/12.03.2014г., по силата
на който получила в заем сумата от 1000лв. със задължения за връщането й и за плащане на
лихва за ползването.
При сключването на договора обаче твърди, че подписала
само бланков образец на договор,
в който била вписана само заемната
цена, а останалите му параметри, включително
ГЛП и ГПР не били вписани. Обяснено й било, че те
ще се попълнят
след одобрение от управителните органи на ответното
дружество, но устно й било посочено,
че лихвата ще бъде около
300лв. Впоследствие не й е бил предоставен окончателен вариант на договора, нито
тя е подписвала такъв. Оказало се обаче,
че общия дължим, според ответника, размер на задълженията й, е 4032лв., т.е. ГПР от 3032лв. за срока на
договора, или в процент 157.75% на годишна база, респ.
98.52лв. ГЛП на годишна база. С което не
се е съгласявала и за което била
въведена в заблуждение относно реалния размер на задълженията.
При тези обобщени фактически твърдения твърди, че договорът
за кредит е изцяло нищожен на следните обобщени
основания: 1/ сключване при бланкет (невписани
основни елементи на договора при
подписване – ГПР и ГЛ); 2/ липса
на изискуемата форма (подписан бил само проекта
на договора, не самият такъв,
който следвало „да се одобри“
от управлението на ответника; 3/ противоречие с чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 ЗПК (по подробно изложени
причини); 4/противоречие с добрите нрави с оглед прекомерност и недоговаряне на ГЛП и ГПР, с оглед нормата на
чл.143 ЗПК; 5/ неподписване, незапознаване
и необсъждане и на ОУ към договора за
кредит; 6/изрично указание на КЗП за прекратяване от страна на
ответника на подобна практика при сключване на
договорите си, обявена от КЗП за нелоялна и подвеждаща.
Моли за прогласяване на сочената нищожност
и за разноски.
В срока
по чл.131
от ГПК ответникът депозира писмен отговор. В него той оспорва изцяло
основателността на предявения иск с подробни аргументи, които могат да
се обобщят в следните групи: 1/ на ищцата е била
предоставена пълната
преддоговорна информация, съобразно
единен европейски формуляр, която тя е подписала лично, като уведомена;
2/ ищцата е приела и ОУ, защото те са
били отпечатани на гърба на
договора, който тя е подписала лично; 3/ чл.11, ал.2 ЗПК е неприложим,
защото е бил приет след сключването
на договора; 4/ формата е била спазена и е нямало бланкет, след като
в крайна сметка, макар и в различен момент, и двете страни са поставили
подписите си под писмения договор
според общото им съгласие с клаузите
му; 5/ одобреният екземпляр на договора
е бил изпратен на три пъти
до адреса на ищцата, но
тя недобросъвестно е отказала да го
получи (не е била открита и не е потърсила пратката); 6/ договорът включвал цялото минимално необходимо съдържание по чл.11 ЗПК; 7/ ищцата изпълнила без възражение първите си вноски,
а на 27.05.2015г. подала и молба за отлагане
на следващите три от тях,
която била уважена, с което тя приела договора;
8/ не е налице прекомерност или неравноправност на крайните ГПР и ГЛП; 9/ липсва и заблуждаване на потребителя; 10/ сделката била търговска, по см. на
ТЗ.
Моли за отхвърляне на
иска и за разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По
делото са приложени документи относно материалното състояние на ищцата, които
са без отношение към съществото на спора, а са послужили при произнасянето по
чл.83 ГПК.
На
л.16-18 от делото е приложено решение на ВКС без пряко отношение към съществото
на спора по процесния договор за кредит.
На л.19-22 от
делото е приложено решение на КЗП от 2013г. без пряко отношение към съществото
на спора по процесния договор за кредит.
Видно от приетия на
л.15 (в препис) и на л.99-100 (в оригинал) договор за кредит, оригиналът
съпроводен и с оригинал на Общи условия към него, на дата 12.03.2014г. ищцата
сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит, по силата на който получила
в заем сумата от 1000лв. със задължения за връщането
й и за плащане на лихва за
ползването. Подписите не са оспорени от страните по делото.
Оспорено е и се твърди от ищцата подписването на бланкет
(т.е. поставяне на подписа й под бланка с невписани основни уговорки, като ГПР
и ГЛП), но не са ангажирани абсолютно никакви доказателства за това. Видно от
съдържанието на представения договор, включително в оригинали, той съдържа
подписи на двете страни; сума по кредита; срок на кредита; ГПР в %; ГЛП в %,
лихвен процент на ден; дата на погасяване; общо задължение за връщане. Общи
условия по кредита са отпечатани на гърба на самия договор.
Видно от приетия на
л.85-86 от делото стандартен европейски формуляр, който носи подписа на ищцата
и е с дата 11.03.2014г. и които реквизити изобщо не са оспорени от нея, на
11.03.2014г., тоест един ден преди сключване на самия договор за кредит от
12.03.2014г., ищцата е била запозната с всички съществени условия на бъдещото
към този момент кредитно правоотношение. Те съвпадат с параметрите, описани и в
самия договор за кредит.
Видно от приетата
на л.93 от делото молба, която носи подписа на ищцата и е с дата 27.05.2015г. и
които реквизити не са оспорени от нея, на 27.05.2015г., в хода на съществуване
на кредитното правоотношение и близо година след като е възникнало то, ищцата е
пожелала разсрочване на задълженията й.
Видно от приобщения
на л.94-95 от делото анекс, който носи подписа на ищцата и е с дата 29.05.2015г.
и които реквизити не са оспорени от нея, на 29.05.2015г., в отговор на
подадената молба, страните са подписали анекс към договора, с който са
разсрочили предстоящите за заплащане три вноски с №12-14, по взаимното им
съгласие за това.
На л.96 от делото е
приобщен и подписан от ищцата и неоспорен от нея погасителен план от
01.06.2015г., след договореното с анекса разсрочване.
От приетото по делото заключение по ССчЕ, което съдът
кредитира, като обективно и неоспорено от страните, се установява, че
доброволно върнатите от ищцата суми по договора за кредит с ответника възлизат
на общо1021.40лв. Още се изяснява, че ГПР по кредита реално е 157.75%, а ГЛП
реално е 98.52%. Сочен е и размер на лихвата за забава по кредита.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните
правни изводи:
Фактическият състав на предявените искове се свързва с пълното и главно
доказване от ищеца на: Сключването
на сочения
договор
за кредит с ответника; твърдяните от ищеца
обстоятелства при самото му сключване, в т.ч. подписване
на бланкет (проект на договор,
който е с непопълнено съдържание към момента на подписването);
всички свои твърдения
за нищожност и за неравноправност на целия договор за кредит.
В процесуална
тежест на ответника е да докаже:валидността
на сключения договор; предоставянето на пълните условия на
правоотношението преди това; подписването и запознаването на
ищеца ОУ; спазената
форма на възникване на правоотношението;
узнаването и съгласието на ищеца за
одобрението на кредита при тези
условия; действителността на договора и клаузите
му по приложимите
законови правила към сключването; извършените от длъжника плащания, както и предоговарянията на задълженията, по инициатива
на клиента.
По съществото на
спора: Нищожността на договор, като
родово понятие, се свързва с наличието на един или повече тежки порока или
закононарушения, които са така съществени, че правят правно и морално
недопустимо изобщо да съществува в правния мир въпросното правоотношение – в
неговата цялост. При проверката следва да се вземат предвид както
обстоятелствата при възникване, така и обстоятелствата в хода на съществуване
на правоотношениет. Всички те следва да се подведат
под общите правила на чл.26 ЗЗД, като се държи сметка и за императивната
разпоредба на чл.26, ал.4 ЗЗД – че нищожността на отделни части не
влече нищожност и на договора, когато те са заместени
по право от повелителни правила на закона
или когато може да се
предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните и части. Релевантни са и
въпросите за потенциалното саниране или конвертиране на сделката или части от
нея.
Относно първите две
твърдяни от ищцата групи основания за нищожност– подписване на договора при бланкет и липса на изискуемата
форма – изобщо не се ангажираха никакви доказателства от
ищцовата страна, носещи задължението за това. Дори въпреки изричното указание
на съда в тази насока, с разпределяне на доказателствената тежест с
определението по чл.140 ГПК, както и с приетия доклад по делото по чл.146 ГПК.
Точно напротив – видно от приетия на на л.99-100 от
делото оригинал на договор за кредит, в него фигурират подписите и на двете
страни в правоотношението, както и всички негови съществни
елементи. В този смисъл първите две сочени групи основания за нищожност са
недоказани и дори опровергани от материалите. Впрочем няма законово задължение
да бъдат поставени едновременно подписите на двете страни един договор,
достатъчно е съвпадение на насрещните волеизявления, чрез подписите в
документа.
Следващите твърдяни
групи основания за нищожност – противоречие с чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 ЗПК и неподписване, незапознаване и необсъждане и на ОУ към договора за
кредит – също не могат да се споделят. Защото видно от
съдържанието на представения договор, включително в оригинал, той съдържа следните
реквизите: подписи на двете страни; сума по кредита;
срок на кредита; ГПР в %; ГЛП в %, лихвен процент на ден; дата на погасяване; общо
задължение за връщане; а общите условия по кредита са отпечатани на гърба на
договора. В този смисъл съдът приема, че потребителят очевидно е запознат с
тези условия на кредитното правоотношение и ги приема. Последното се
потвърждава още и от приетия (противно на доводите на ищцата) стандартен
европейски формуляр, който носи подписа на ищцата и е с дата 11.03.2014г. –
неоспорени. Видно от него, на 11.03.2014г., един ден преди сключване на самия
договор за кредит от 12.03.2014г., ищцата е била запозната с всички съществени
условия на бъдещото към този момент кредитно правоотношение, а те изцяло
съвпадат с параметрите, описани и в самия договор за кредит. При това положение
да се твърди, че не е знаела ищцата условията на договора, е изключен за съда
извод, на база данните по делото, в т.ч. непроведеното изискуемо доказване от
ищцата. От друга страна общите условия към договора очевидно са отпечатани на
гърба му, което дава и възможност за узнаването им от клиента. Съвсем отделен е
въпросът, за спорния договор за кредит от 12.03.2014г. е действал ЗПК в
редакцията му по ДВ бр.30 от
26.03.2013 г., в сила от
26.03.2013г., който в своята ал.2 изобщо не
е предвиждал задължение за подписване на всяка страница от ОУ от клиента (както
е сега).
Относно следващото твърдяно
основание за нищожност – противоречие с добрите нрави с оглед прекомерност
и недоговаряне на ГЛП и
ГПР, с оглед нормата на чл.143 ЗПК, съдът следва да разграничи мотивите си.
Действително е без съмнение за съда, че вписаните и установени и от ССчЕ размери
на ГЛП и ГПР – 157.75% ГПР и 98.52% ГЛП – са прекомерни, неравнопранви и колидират с
изискванията на морала и добрите нрави, тъй като значително
надхвърлят нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора за
това, че е предоставил свои парични средства за ползване от
потребителя, и адекватния размер на всички останали разходи, които кредиторът е направил, прави и ще реализира, като
съпътстващи предоставянето и обслужването на кредита. Затова тези клаузи на договора са нищожни за
съда. Но както вече се посочи, съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделни части на сделка не влече нищожност и на целия договор, когато те са
заместени по право от повелителни
правила на закона или когато
сделката би била сключена и без частите. Ето защо не може да се приеме, че едно валидно
възникнало кредитно правоотношение е нищожно в своята цялост, само защото
възнаграждението за кредитора е прекомерно. Точно напротив – в този случай
нищожно е именно и само последното. Същевременно по делото не са предявени
искове за нищожност на отделни клаузи, каквито биха били напълно допустими и
основателни, а е предявен иск за нищожност на целия договор, каквато съдът не
може да прогласи само заради прекомерната лихва. От друга страна не са
предявени и осъдителни искове или такива по чл.422 ГПК от кредитора, за да може
при тях съдът да отхвърли възнаградителните вземания. И за това горните
обстоятелства не са достатъчни за пълна нищожност на сделката.
Следващото сочено
основание за нищожност – наличието на указание на КЗП за прекратяване от ответника на практиката при сключване
на договорите си, която обявена от КЗП за нелоялна
и подвеждаща – не съставлява предвидено в закона основание за нищожност на конкретна
сделка. Установеното от КЗП и изобщо дейността на органа е значима и полезна за
обществото. Всеки случай на очевидни злоупотреби следва да бъдат санкционирани.
И ако се установи, че е практика настоящият ответник или други кредитори на
т.нар. „бързи кредити“ да подхождат недобронамерено и с цел реализиране на
печалба, която многократно да надвишава разумното, то следва срещу тях да се
приложи пълната строгост на закона, с всички произтичащи способи –
административни, от КЗП. Това обаче не може директно да означава нищожност на
всяка сделка между частноправни субекти, каквато преценка може да извърши съда
– в цялост или отчасти. Когато се прецени от съда, че възнаградителните
вземания и другите такси на кредитора са прекомерни, противоречат на добрите
нрави и целят единствено печалба, без поне приблизителна еквивалентност, те
(клаузите) следва да се прогласяват за нищожни. И в резултат да остава валидно
съществуващо заемно отношение, при което е предадена парична сума, която
подлежи на въщане. А в последното не е налице нищо
нищожно или неравноправно. Такава е и ситуацията по делото, но изборът на вида
на търсената пред съда защита е изцяло на ищеца.
В допълнение към гореизложеното следва да се отбележи, че видно от приетата на л.93 от делото молба, която носи
подписа на ищцата и е с дата 27.05.2015г. и които реквизити не са оспорени от
нея, на 27.05.2015г., в хода на съществуване на кредитното правоотношение и
близо година възникването му, ищцата е пожелала разсрочване на задълженията й.
А видно от приетия на л.95 от делото анекс, който носи подписа на ищцата и е с
дата 29.05.2015г. и които реквизити не са оспорени от нея, на 29.05.2015г., в
отговор на подадената молба, страните са подписали анекс към договора, с който
са разсрочили предстоящите за заплащане три вноски с №12-14, по взаимното им
съгласие за това. Тези две обястоятелства ясно
свидетелстват за взаимната воля на страните да продължат да се ползват от
висящата от повече от година между тях сделка, включително и да изпълняват
задълженията си по нея при новирани условия.
За пълнота следва да се отбележи пълна процесуална пасивност на ищеца,
който след подаване на исковата молба и въпреки указанията на съда по чл.140 и
чл.146 от ГПК не предприе нужните последващи действия за защитата си, в това
число не ангажира никакви други доказателства (освен ССчЕ); дори не се яви и не
изпрати представител на двете открити заседания по делото; не оспори нищо и от
насрещно представените от ответника доказателства.
В заключение по изложените причини съдът намира, че целият договор за кредит в случая
не е нищожен в своята цялост, поради което и искът само за това няма как да
бъде уважен.
По разноските: Предвид изхода по спора и доказателствата, следва да се
присъдят на ответника разноски – 100лв. юк хонорар.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на С.Я. Д., ЕГН**********, срещу „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК***, за прогласяване за изцяло нищожен на договор
за потребителски кредит №50061236111/12.03.2014г., поради сключването му при бланкет;
поради липса на изискуемата форма; поради противоречие
с чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 ЗПК; поради противоречие с добрите нрави с оглед прекомерност на ГЛП и ГПР, на осн. чл.26 ЗЗД вр. чл.20, чл.10 и чл.11 ЗПК.
ОСЪЖДА С.Я. Д., ЕГН**********, да заплати на „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК***, сумата 100.00лв.
– разноски пред ВРС, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………