№ 169
гр. Горна Оряховица, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20214120101793 по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
Ищцата П. В. СТ. от гр. Л., чрез процесуалния си представител адв. М.
Николова, твърди, че на основание наследяване по закон е собственик на
недвижим имот с кадастрален номер 1274, за който е отреден УПИ VII-1274,
в кв. 99 от ПУП-ПР на гр. Л., одобрен със заповед № 346/09.06.1993 г.,
кадастрален план, одобрен със заповед № 300-4-49/31.10.2003 г., план за
улична регулация, одобрен с решение № 277/28.04.2004 г. Имотът бил с площ
1000 кв. м. и с граници от двете страни улици, УПИ VIII-1275, УПИ VIII-
1286. Посочва, че границата между УПИ VII-1274 и УПИ VIII-1286, двата в
кв. 66 от ПУП – ПР на град Л., е каменна ограда построена през 1959 г. От
известно време съществувал спор между съседите, дали границата между
имотите минава покрай тази ограда или е на някое друго място. Ищцата
направила справка в Община Л. като на скицата на имота си установила, че
границата е изместена и я ощетява с около 10 кв.м. Не съвпадала с
изградената каменна ограда през 1959 г. Предвид спора между страните за
местоположението на границата между имотите им иска от съда да се признае
за установено, че границата между имотите е съществуващата
материализирана ограда между същите и че е допусната грешка в нанасянето
1
на регулационния план на границата между УПИ VII-1274 и УПИ VIII-1286.
Иска да бъде нанесена действителната граница между имотите. Претендира
разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адв. Н. К. –
процесуален представител на ответника Й.Т.. Оспорва твърдението на
ищцата, че е налице грешка в отразяването на границата на имотите в
кадастралната карта на гр. Л., че каменната ограда е граница на имотите,
Намира, че оградата не отговаря на действителното правно положение. Счита,
че оградата навлиза в имота му и го ощетява. Посочва, че ищцата е изградила
през 2015 г. каменната ограда между имотите на място различно от старата
ограда между тях, с което го ощетила в площта на имота му. Иска от съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
По предявения положителен установителен иск чл. 124 от ГПК:
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл.
12 ГПК намира, че се установява следна фактическа обстановка:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** на
нотариус при ГОРС В.С.В. е придобил собствеността върху дворно място от
около 1000 кв. м.. с построени в него сайвант и хамбар, съставляващо парцел
X-925, в кв. 62, по плана на гр. Л., при граници: улица, В.П. и М.К.. С
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № *** на
нотариус Красимира Боева, с рег. № 296 (на л. 9 от делото) В.С.В. бил
признат за собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. Л., а
именно:ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА - Къща, със застроена площ от
120 кв.м., построена в югоизточната част на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с плано
снимачен № 1274, в кв. 66, за който е отреден УПИ – VII – 1274, в кв. 66, по
подробния устройствен план на град Л., с площ 775 кв. метра, съгласно скица
№ 243/27.04.2004 г. на Община Л., а съгласно горе-цитирания нотариален акт
имотът е с площ от 1000 кв. м., който имот е с неуредени сметки по регулация
към имоти пл. № 1286, улица с о.т. 253-256 и улица с о. т. 253-254, при
граници на имота на: на север - Х.И.Ц., на изток – Т.В.Н., на юг- Улица с о. т.
253-256, на запад – улица с о.т.253-254.
Видно от удостоверение за наследници (на л. 11 от делото) В.С.В. починал на
20.05.2021г., като оставил за свой наследник П. В. СТ. – дъщеря.
От нотариален акт за продажба на недвижим имот № *** на нотариус
2
Красимира Боева, с рег. № 296 (на л. 23 от делото) се установява, че Й. В. Т.
придобил собствеността върху имот с кадастрален № 1286, за който е отреден
УПИ VI-1286, в кв. 66, по подробния устройствен план на град Л., с площ 686
кв.м., с неуредени регулационни отношения от към улица, заедно с
построените в този имот двуетажна жилищна сграда-къща, със застроена
площ 70,17 кв. м., навес с оградни стени със застроена площ от 16 кв. м.,
навес с оградни стени с площ от 20 кв. м., второстепенна постройка със
застроена площ от 28 кв. м., при граници на имота: на север- имот 1275,1284,
на изток имот 1285, на юг – улица, на запад имот 1274.
Приети по делото са удостоверение издадено от Община Л. за
трасировъчни данни за точки от работната геодезическа основа на населеното
място и трасировъчни данни за поземления имот, както и протокол за
трасиране, означаване и координиране на граница между УПИ- VI-1285 и
УПИ VII-1274 в кв. 66 по ПУП на гр. Л., общ. Л..
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, от
което се установява, че по сега действащия ПУП на гр. Л. на практика към
новия кадастрален план на града, одобрен със заповед № 300-4-49/31. 10. 2003
г. е пренесена и запазена дворищната регулация от стария план, одобрен със
заповед № 346 от 09.06.1993 г. В него е приета нова улична регулация,
одобрена с решение № 277 от 28.04.2004 г. И в плана от 1973 г. и в този от
2003 г. се вижда, че предаваеми места между двата имота обект на спора
няма. Разногласията при тях настъпили в резултат на допусната явна
фактическа грешка в кадастралната карта от 2003 г., при заснемане на
кадастралната граница. Ответникът закупил имота си по новия план/ по
променената граница/, а П.С. владее имота си от преди, при границите
показани на стария план.
Според вещото лице до 2003 г., когато със заповед № 300-4-49 от
31.10.2003 е приет новия кадастрален план на града, е действал кадастралния
и регулационния план одобрен със заповед № 346 /09.06.1993г. На
оцифреното копие от плана в М-1:200 /приложение 1 от експертизата/, където
имот с кадастрален № 1274 бил под № 925, а имот с кадастрален номер 1286
бил под № 923 била пренесена кадастралната граница по действащия ПУП на
града. В това приложение ясно се виждало, че двете граници не съвпадали.
Лицето на имот с кадастрален номер 925 било 25, 63 кв.м., а по новия план от
3
2003 г. аналогичния имот кадастрален № 1274 бил с лице 24, 95 кв. м.
Виждало се, че границата по новия план била права линия, а по стария план
била с чупка в средата. Дворищно регулационната линия съвпадала с
кадастралната граница по стария план. Липсата на преписки с регулационните
промени в периода 1993-2003 г. в Община Л., водело до извод, че в
кадастралния план от 2003 г. границата между двата имота била отразена
невярно. Допусната била явна фактическа грешка. В приложение № 2 вещото
лице пренесъл имотната граница от плана от 1973 г. с кафяв цвят, а с виолетов
отразил заснетата по координатите в момента на терена трайна ограда между
имотите обект на спора. От заключението на вещото лице се установява, че
не е имало причина (като например придаване на части по регулация или др.),
поради която границите на имотите по оцифрения и кадастралния план да
бъдат определени по различен начин от тези по одобрения регулационен план
преди 2003 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че
наследодателят му В.С.В. е бил собственик на спорната реална част от 10 кв.
м., към момента на одобряване на кадастралната карта през 2003г. Следва да
докаже, че парцел УПИ VII-1274, в кв. 66 от ПУП-ПР на гр. Л., заснети по
кадастрален план одобрен със заповед № 300-4-49/31.10.2003 г. и УПИ VIII-
1286,в кв. 66 от ПУП-ППР на град Л. са заснети неправилно. В негова
доказателствена тежест е да установи, че към момента той е собственик на
спорната реална част от около 10 кв. м. по силата на наследствено
правоприемство. Следва да докаже, че при заснемането от 2003г. спорната
част е заснета погрешно към имота на ответника.
На първо място съдът намира, че следва да бъдат направени уточнения
във връзка с допустимостта на предявения иск и спорния предмет по делото.
Както е прието в задължителната практика на върховната инстанция –
Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016г. по тълк. дело № 8/2014г. по описа
на ОСГК на ВКС, искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е положителен установителен
иск за собственост. Предмет на делото по този иск е установяването на
правото на собственост върху реална част от поземлен имот, която грешно е
заснета в границите на записания на името на ответника поземлен имот,
4
вместо в границите на записания на името на ищеца поземлен имот /грешка в
кадастралната карта/. С оглед целта на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР (да се
установи принадлежността на правото на собственост и неправилното
отразяване на границите на имота в КК), установяването както на спорното
право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право,
е към момента на предявяване на иска, респ. към приключване на съдебното
дирене в инстанцията по същество. Поради изложените причини с доклада си
от 06.12.2021г. съдът е квалифицирал иска си като такъв за признаване право
на собственост върху сочената от ищеца реална част от 10 кв. м. към
настоящия момент и установяване на непълноти и грешки именно към този
момент. В тази връзка е разпределена и доказателствената тежест по делото.
След горните уточнения във връзка с допустимостта на иска и предмета
на спора, съдът намира следното във връзка с основателността на предявения
иск:
От фактическа страна по делото безспорно се установява, че
наследодателят на ищеца е бил собственик на УПИ VII –1274 в кв. 66 по
ПУП-ПР на гр. Л. с площ 775 кв. м. От своя страна ответникът е придобил
собствеността върху УПИ VI-1286, с площ 686 кв. м. Установява се, че със
заповед № 300-4-49/31.10.2003 е одобрен кадастралния план за гр. Л. (от
заключението на съдебно-техническата експертиза).
Основният спорен по делото въпрос е дали спорната реална част от 10
кв. м. през 2003г. е заснета погрешно към имота на ответника. В тази връзка
на първо място следва да се има предвид, че от приетата по делото съдебно-
техническа експертиза се установява, че дворищно регулационната граница
между двата имота съвпада с кадастралната граница. Придаваеми места
между двата обекта няма, от което следва, че в кадастралния план от 2003 г.
границата между двата имота е отразена невярно. Допусната е фактическа
грешка, защото не е запазена границата по стария регулационен план, а
именно между двата имота да няма предаваеми места, а дворищната
регулация да съвпада с кадастралната граница. Вещото лице е пренесло в
приложение № 2 цифровия модел на кадастралния план от 2003 г. имотната
граница от 1973 г. От заключението на вещото лице, а и от приложената
комбинирана скица (на л. 62 от делото – приложение № 2) се установява, че
при извършеното оцифряване границата на плана между двата имота е
5
изместена в полза на имот на ответника - УПИ VI-1286, като навлизането за
разлика от плана от 1973 г. е с 68 см. В съдебно заседание вещото лице
уточни, че материализираната на място ограда била средно между плана от
1973 г. и плана от 2003 г., поради което нямало как да се изчисли разлика в
квадратурите на имотите. След оцифряването и изместването на границата
тези спорни 68 см са навлезли в имота на ищеца, т. е. застъпили са имота му,
както е отразено и на комбинираната скица (от оцветеното в черна линия е
границата на кадастралната карта от 2003, а границата от 1973 г. е в
оранжево, и също има разлика с границата на терена, която е оцветена в
лилаво.)
При тези данни същественият въпрос по делото е дали е допусната
грешка във връзка с процесните 10 кв. м. при оцифряването или при
изготвянето на кадастралния карта от 2003 г., когато геодезиста от общината
е допуснал явна фактическа грешка при заснемане на кадастралната граница,
като не я е наложил съобразно плана от 1973 г., т.е. в случая е налице грешка
при което границата между двата имота е невярно отразена.
По своята същност грешката в кадастралната карта представлява
несъответствието между действителните пространствени характеристики на
имотите и тяхното отразяване в КК (погрешно заснети граници). В случая
отправна точка за преценката дали е налице грешка между действителните
пространствени характеристики на имотите и тяхното отразяване в КК е
приложеният още през 1973г. регулационен план. Това е така, тъй като от
съществено значение са границите, установени от съответното придобивно
основание. В случая ищецът се легитимира като собственик на УПИ VII –
1274 в кв. 66 по ПУП-ПР на гр. Л. с площ 775 кв. м. по силата на
наследствено правоприемство от неговия наследодател, който е придобил
имота по силата на нотариални актове за покупко-продажба, издадени въз
основа на граници по действалия към този момент регулационен план от 1973
г. Това се установява и от приетата по делото съдебно техническа експертиза,
в която са отразени граници на имотите по действалия към този момент план.
От своя страна ответникът се легитимира като собственик на УПИ VI-1286, с
площ 686 кв. м. въз основа на придобивно основание – договор за покупко-
продажба, в който границите са описани по кадастрален план от 2003 г. Тези
граници следва да отразява кадастралния план, тъй като по делото се
установи, че липсва изменение на границите по този регулационен план.
6
Точно обратното от заключението на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че не са провеждани процедури, свързани с
промяна на границите по регулационния план на каквото и да е правно
основание. Регулацията е основание за промяна на границите на
собствеността, като регулационните граници по приложена регулация се
отразяват като имотни. Наред с това от експертизата се установява, че с
регулацията не са придавани части, а разминаването в границите между
регулацията и кадастралния план е въз основа на грешка. Следователно от
значение в случая са регулационните граници и тях трябва да отразява
кадастралния план. При иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР от съществено значение е
единствено дали кадастралния план отразява точно границите на
собствеността, така както са установени, въз основа на сочените от страните
придобивни основания. Практиката на върховната инстанция по искове с
правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР (чл. 53, ал. 2 ЗКИР по предходната
уредба) е постоянна и е изцяло в посочената по-горе насока – напр. Решение
№ 187 от 10.11.2015г. по гр.д. № 6738/2014г. по описа на I гр. о. на ВКС,
Решение № 196 от 06.02.2017г. по гр.д. № 2151/2016г. по описа на I гр. о на
ВКС и др.
Ето защо съдът намира, че е налице грешка в кадастралния план на град
Л. и същият не отразява коректно границите между имотите на страните,
навлизайки в имота на ищцата. Предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане,
ответника следва да бъде осъден да му заплати сторените пред настоящата
инстанция разноски: заплатена държавна такса – 50 лв., 100 лв. заплатен
депозит за вещо лице, както и сумата от 300 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, или общо сумата от 450 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. В. Т., ЕГН
7
**********, с адрес: гр. Л., ул. ***, че П. В. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр.
Л., ул. *** е собственик на реална част с площ 10 кв. м., отразена в
комбинираната скица на л. 62 от гр. д. № 1793 по описа на Районен съд Горна
Оряховица за 2021г., към заключението на съдебно-техническата експертиза,
по гранични точки с номера 1, 3, 8, оцветена с оранжев цвят, и че е налице
грешка в кадастралния план на град Л. одобрена със заповед Заповед № 300-
4-49/31.10.2003 г., изразяваща се в погрешно нанасяне на спорната част от 10
кв. м. по комбинираната скица като част от УПИ VIII-1286, в кв. 66 от ПУП-
ППР на град Л., вместо като част от УПИ VII –1274, в кв. 66 по ПУП-ПР на
гр. Л..
Скицата на вещото лице Т. Б. Ц. по съдебно-техническата експертиза –
на л. 62 от гр. д. № 1793 по описа на Районен съд Горна Оряховица за 2021г.,
е приподписана от съдията и следва да се счита за неразделна част от
решението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Й. В. Т., ЕГН **********, да
заплати на П. В. СТ., ЕГН **********, сумата от 450 лв., представляваща
направени по делото разноски – заплатен депозит за възнаграждение на
вещото лице по допусната по делото експертиза, адвокатско възнаграждение
и държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8