Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 22.10.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от съдията
гр. дело № 5666 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата Р.Г.Г., действаща понастоящем със съгласието на своята майка и
законен представител П.П.Г., излага следните обстоятелства за обосноваване на
исканията си: настъпило на 23.10.2018 г. в гр. С. ПТП по вина на водач на
автобус БМЦ Б.с ДК № ******, ударил я при пресичане в района на пешеходна пътека
и деликтната отговорност на който е застрахована по застраховка ГО при З.Л.И.
АД – неизплатил обезщетение след отправена до него писмена претенция на
09.01.2019 г.; причинени телесни увреждания, изразяващи се в тежка
черепно-мозъчна травма, контузия на мозъка и гръден кош, изкълчване на хрущялна
част на носна преграда, закрито счупване на носна преграда, счупени предни
зъби, травматичен кръвоизлив около обвивката на мозъка и счупване на
лицево-челюстни кости, причинили болки и страдания, затруднено дишане за продължителен
период от време, неудобства от необходимостта от спазването на охранителен режим
и психически стрес от преживянето, справедливото обезщетяване на които
неимуществени вреди възлиза на 150000 лева. Претендира тази сума, заедно със законната
лихва от увреждането – 23.10.2018 г., и разноските по производството.
Ответникът З.Л.И. АД в законоустановения срок е оспорил исковете,
възразявайки че липсват доказателства за противоправно поведение на
застрахования при него водач, за обстоятелствата и причините за неговото
настъпване и за причинна връзка на ПТП-то с твърдените вреди, настъпили изцяло
в резултат от поведението на ищеца – изскачане пред автобуса в зона, в която
ударът е непредотвратим от водача, неупражнен постоянен контрол от родителя над
малолетното дете като пешеходец и падане на детето върху пътното платно поради
проявено от него невнимание или блъскането му от трето на делото лице. Навежда
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат поради неупражнен контрол
от законния представил на детето - П.Г., и внезапното излизане на детето Р.Г.
на платното за движение, където не е имало пешеходна пътека и което не е
съобразило и разстоянието на приближаващото се към него превозно средство, за
вида на настъпилите от процесното ПТП увреждания, за прекомерност на
претендирания размер на обезщетението и за недължимост на законната лихва. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното:
По делото се
установява от констативен протокол № К-680 от 23.10.2018 г., че на 23.10.2018
г., около 07.30 часа, в гр. С. водачът на автобус БМЦ Б.с ДК № ****** – И.Й.Т.,***
в посока от ул. Руски войн към ул. Знание в района на № 86А участва в
пътнотранспортно произшествие с пешеходката Р.Г.Г.. В протокола е констатирано,
че от произшествието е пострадало детето Р.Г. и че за водача на БМЦ Б.с ДК № ******
е била сключена със З.Л.И. АД задължителна застраховка Гражданска отговорност
по полица № BG/22/318002130915, със срок на покритие от 25.07.2018 г. до
25.07.2019 г. (представена по делото, а и факт безспорен между страните), като
за настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство.
От заключенията на
съдебно-автотехническата и комплексна експертизи, изводите на които са
взаимодопълващи и поясняващи и които съдът възприема като обективно и компетентно
дадени от вещите лица въз основа на изготвените протоколи и показанията на
разпитаните пред настоящата инстанция свидетели Л.С.(близък родственик на ищцата
– вуйчо на нейната майка, наричан от детето дядо, закарал я до мястото, от
което тя е предприела пресичане на булеварда) и И.Т. (водач на автобуса, който не е видял детето
и узнава за настъпилия удар от пътуващите в автобуса), се установява, че след като св. Л.С.спрял
автомобила, с който превозвал детето Р.Г. (ищца в настоящото производство) до училище, на бул. Лазар М.в гр. С. ***
войн към ул. Знание” и в района на № 86А върху затревената ивица, детето, което
пътувало на задната седалка, излязло от задната дясна врата на автомобила и
тръгнало назад към задната част на същия, за да предприеме пресичане на
платното за движение на бул. Лазар Михайлов. Когато детето достигнало задната
част на автомобила, то тръгнало напречно на платното за движение, за да го
пресече, слязло на платното, в която част не е имало пешеходна пътека и е
започнало да го пресича, като в района до мястото на удара е изминало около 1.7
м. Преминавайки покрай спрения
автомобил, в който се е возило, детето било блъснато от задната част на дясната
страна на автобуса. Настъпил е удар страничен за автобуса, при който детето е
отблъснато напред по посоката на движение на автобуса и надясно, като от
контакта е придобило и ротация в посока на часовниковите стрелки, гледано
отгоре. Паднало е върху асфалта и се е спряло с глава в мястото, където при
огледа на произшествието е установено петното от кръв върху пътното платно.
Вещите лица изясняват, че водачът на автобуса, който се е движел с около 30
км/ч, е имал възможност, независимо дали е имало други ППС пред автобуса, да
възприеме ищцата Р.Г. от момента на излизането й от задната дясна врата на
автомобила и да предотврати удара с нея, в случай че тя се е движела с бавен,
спокоен и бърз ход, като намали скоростта на автобуса и при възможност отклони
движението му или спре управлявания от него автобус. Тъй като по делото липсват
данни за водача на автобуса да е съществувало обективна невъзможност своевременно
да възприеме ищцата Р.Г. и предприетите от нея действия от излизането й от
задната дясна врата на автомобила, липсата на такова възприятие от водача на
автобуса в случая съдът приема за резултат от субективното поведение на водача
на автобуса и респ. от липсата на проявено внимание към всички участници в движението,
включително и към ищцата Р.Г., която видно от показанията на св. Л.С.не се е движела
тичайки, а дори е и изчакала преминаването на други превозни средства. Съдът
възприема показанията на св. Л.С.при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК с
оглед на всички данни по делото, включително и на установените от протокола за
оглед, в частта им относно местоположението на спрения от него автомобил и
предприетите действия от ищцата Р.Г. при и след излизането й от задната дясна
врата на автомобила. Показанията в частта им относно предприетото от детето
пресичане на платното по обозначена на него пешеходна пътека същите се опровергават
от установените данни въз основа на изслушаните експертизи, поради което съдът
не им дава вяра в тази им част. Съдът не поставя в основаната на фактическите
изводи и показанията на св. И.Й., тъй като той изрично заявява, че не е
възприел детето и изложеното от него е възпроизвеждане на казано от трети лица.
Според вещите лица ищцата Р.Г. - дете на 12 години, е имало възможност да възприеме
автобуса и да го наблюдава от момента, в който е затворила задната дясна врата
и е тръгнала назад спрямо автомобила, от който е слязла, до мястото на удара.
По делото са
представени също медицински документи – лист за преглед на пациент в КДБ/СО към
УМБАЛ Царица Йоанна – ИСУЛ от 23.10.2018 г.; епикриза от УМБАЛСМ Пирогов -
Клиника по неврохирургия по История на заболяване № 39250 за периода 23.10.2018
г. - 05.11.2018 г., заедно с препис от последната; епикриза от УМБАЛСМ Пирогов -
Клиника по неврохирургия - Отделение по лицево-челюстна хирургия по ИЗ № 41022
за периода 05.11.2018 г. - 09.11.2018 г., заедно с препис от последната;
епикриза от УМБАЛСМ „Пирогов“ - Клиника по неврохирургия, Отделение по лицево-челюстна
хирургия по ИЗ № 41861 за периода 11.11.2018 г. - 13.11.2018 г., заедно с
препис от последната; амбулаторен лист № 000782 от 02.07.2019 г. за преглед от
детски невролог; магнитно-резонансна томография на главен мозък от 04.07.2019
г. от МДЛ М-тех – С.; електроенцефалография (ЕЕГ) от дата 27.06.2019 г. със заключение:
Абнормен ЕЕГ запис с дифузни, неспецифични промени и иритационни прояви от
остри вълни вляво тилно, явяващи се спонтанно и при хипервентилацията.
Започнато лечение с Levetiracetam 500 mg по схема за три месеца, и амбулаторен
лист № 127 от 26.11.2018 г. за преглед от стоматолог. Диагноза: Фрактура на
короната на зъби 1/2; 1/1; 2/1; 2/2, издадени през релевантния период и които
са били предмет на изследване от приетите заключения на комплексните експертизи
и съответно са послужили на вещите лица, заедно с преглед на ищцата, за
достигане на крайните им заключения, които съдът възприема за достоверни дадени.
Според вещите лица в резултат на претърпяното произшествие ищцата Р.Г. е
получила следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма; мозъчна
контузия; малък епидурален хематом; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки; контузия и разкъсно-контузна рана на челната област на главата; разкъсно-контузна
рана върху корена на носа вляво, близо до вътрешния клепачен ъгъл; многофрагментно
счупване на носните кости; частично счупване на коронките на 11, 21, 31 и 32-ри
зъби; контузия и охлузване на лявата част на лицето. Според вещите лица липсват
данни за получени от ищцата травматични увреждания на гърдите и корема,
твърдени от ищцата като настъпили от процесното произшествие.
Спешна медицинска
помощ ищцата Р.Г. е получила в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ С., но след преглед
била транспортирана и приета за болнично лечение в Клиниката по неврохирургия
на УМБАЛСМ Н. И. Пирогов, като при постъпването й тя е била в ясно съзнание, с
адекватно поведение за възрастта си, оплаквала се е от главоболие и нямала спомен
за травмата. След извършване на необходимите медицински прегледи, консултации и
изследвания детето е било настанено за лечение в Детска реанимация - в увредено
състояние, ясно съзнание, оценка по ГКС - 15 точки (норма). По време на 4-дневния
реанимационен престой остава в ясно съзнание, с оценка по ГКС 15 точки, без
данни за огнищна неврологична симптоматика. На 26.10.2018 г. Р.Г. е изведена от
Реанимация и лечението продължило в Клиника по неврохирургия - Детско
отделение. Проведено е било комплексно медикаментозно и инфузионно лечение.
През цялото време на болничния престой детето останало в ясно съзнание (ГКС = 15 точки), без симптоми на менинго-радикулерно
дразнене (СМРД), без латерализираща неврологична симптоматика, без данни за
гърчова активност, спокойна, афебрилна. Лечението му продължило в УМБАЛСМ Н. И.
Пирогов, Клиника по неврохирургия, Отделение по лицево-челюстна хирургия за
периода 05.11.2018 г. - 09.11.2018 г. За периода 11.11.2018 г. - 13.11.2018 г.
е било проведено повторно лечение в Отделението по лицево-челюстна хирургия
поради оплаквания от лицева асиметрия, оток, болки и асиметрия на носната
пирамида, счупени предни зъби. След проведени нови клинични изследвания,
консултации с педиатър и анестезиолог и след предоперативна подготовка, детето Р.Г.
било оперирано на 12.11.2018 г. - под обща венозна анестезия била направена
инструментална и мануална репозиция на носните кости, като оперативното й
лечение е било наложително за възстановяване функцията на носната кухина и
естетичния външен вид на носа. При операцията се постигнало възстановяване на
симетрията на носната пирамида. Протекъл гладък следоперативен период и била изписана
с подобрение, без оплаквания и в добро общо състояние. Според вещите лица понастоящем
носната преграда на детето била възстановена и то дишало свободно през двете
ноздри на носа си. На 26.11.2018 г. било извършено и изграждане с фотополимер
на зъби 1/2; 1/1; 2/1; 2/2, като окончателното им възстановяване трябвало да бъде
извършено след навършване на 16-годишна възраст. Лечението на ищцата Р.Г. продължило
в домашно-амбулаторни условия - от личен лекар и невролог.
Изяснява се от
заключението на комплексната медицинска експертиза, че възстановителният период
при ЧМТ с характер на процесната продължавал до 2-3 години и преминавал през
определени в клиничен и патомолфологичен аспект периоди, като този възстановителен
период при ищцата Р.Г. към м. ноември 2019 г. все още не е приключил и не можело
да се правели прогнози за в бъдеще, но развитието на травмената болест на
мозъка до момента не давало основание за неблагоприятно въздействие върху
интелектуалното развитие на ищцата Р.Г.. Според заключението в резултат на
получените травматични увреждания ищцата е претърпяла интензивни болки и
страдания за срок от 30 дни, значителни до 2-3 месеца и умерени до момента.
Полученото многофрагментно счупване на носните кости е довело на пострадалата
болки и страдания и затруднения при дишане през носа в продължение на около 45
дни, като през същият период детето е имало затруднения при хранене, поради смущения
при дъвчене на храната.
Вещите лице
изясняват, включително и при изслушването им в съдебно заседание, че всички
травматични увреждания на детето Р.Г. са в областта на лицето и отговарят да са
получени от действието на (с или върху) твърд тъп предмет с охлузваща
повърхност. Възможен бил контакт с автобуса, по който поради дебелата му
метална обшивка на каросерията при удар с пешеходец не винаги оставали следи.
При този контакт, видно и от изслушването на вещите лица в съдебно заседание на
27.11.2019 г., ищцата Р.Г. вероятно е получила лицево-челюстната травма, а от
падането й върху твърдата пътна настилка вследствие на този контакт -
черепно-мозъчната травма, като поради възможното суперпониране (припокриване)
на уврежданията същите не биха могли да бъдат категорично разграничени относно
начина им на получаване.
Пред настоящата
съдебна инстанция е разпитан и св. Г.Г.– баща на ищцата Р.Г.. От показанията на
свидетеля се установява, че е видял ищцата в болницата след настъпилото произшествие,
като тя имала видими наранявания по лицето и избити зъби. През време на
болничното й лечение не можела да се храни и пиела сокове. Не й разрешавали да
става от леглото. Тогава и понастоящем ищцата изпитвала главоболие, което налагало
прием на обезболяващи, като лечението на зъбите й също продължавало. Ищцата Р.Г.
имала белези от нараняванията й по лицето, установени и от заключението на
комплексната съдебно-медицинска експертиза в лява челна област с неправилна
окръглена форма и размери 2 x 2 см и в областта на вътрешния ъгъл на лявото око
с вертикален ход и размери 10 x 3 мм. От случилото се с нея произшествие тя се
е стресирала и затворила в себе си. Съдът цени показанията на св. Г.Г.при
преценката им съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на всички данни по делото, като
отчита възможната му заинтересованост от изхода на спора. Доколкото обаче
изложеното от свидетеля почива на непосредствените му и трайни възприятия и не
се опровергава от останалите доказателства, съдът не намира основание да им
откаже вяра, а и показанията му се подкрепят от останалите доказателства по
делото.
На 09.01.2019 г.
ищцата Р.Г. е предявила своята претенция пред застрахователя З.Л.И. АД, по
която липсват данни същият да се е произнесъл, а и не се твърди.
Други относими
доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон преклузивни
срокове.
При така
установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно
основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
За възникването на
имуществената отговорност на застрахователя, исковата претенция за която в
настоящото производство е процесуално допустима поради наличието на проведено
рекламационно производство пред застрахователя по чл. 496 от КЗ, трябва да бъде
осъществен следният фактически състав: застрахованият виновно да е увредил
ищеца, като му е причинил вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка
с противоправното поведение на застрахования и наличие на правоотношение по
договор за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника.
В разглеждания
случай се установи по несъмнен начин по делото, че при настъпилото на 23.10.2018
г. в гр. С. *** М.в района на № 86А пътнотранспортно произшествие
застрахованият при ответника водач на автобус БМЦ Б.- И.Т., поради нарушаване
на правилата за движение по пътищата по чл. 117 от ЗДвП
относно поведението
на водачите при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се
намират деца, без да намали и спре управлявания от него автобус, за да пропусне
намиращото се на пътя и предприело пресичане дете – ищцата Р.Г., й е причинил
различни по вид и тежест телесни увреждания. Доказа се по делото, че получените
от нея увреждания се изразяват в: черепно-мозъчна травма; мозъчна контузия;
малък епидурален хематом; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки;
контузия и разкъсно-контузна рана на челната област на главата;
разкъсно-контузна рана върху корена на носа вляво, близо до вътрешния клепачен
ъгъл; многофрагментно счупване на носните кости; частично счупване на коронките
на 11, 21, 31 и 32-ри зъби; контузия и охлузване на лявата част на лицето и в
резултат от които тя е претърпяла неимуществени и имуществени вреди. Изпитвала
е болки и страдания, неудобства от видимите й наранявания и проявяващото й
главоболие, направили я затворена. От съвкупната преценка на събраните и обсъдени
допустими доказателствени средства по делото се установява по несъмнен начин,
че претърпените от ищцата Р.Г. увреждания са в причинно-следствена връзка с
противоправно поведение на водача на автобус БМЦ Белде, извършено в противоречие
с изискванията на правилата за движение по чл. 117 от ЗДвП, като виновното им
причиняване от него съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага и тази презумпция
не се опроверга в настоящото производство с обратно доказване от ответника.
Неоснователни са
възраженията на ответника за липсата на виновно противоправно поведение на
застрахования при него водач и доказателства за обстоятелствата и причините на
настъпване на процесното произшествие. Установи се от събраните доказателствени
средства при условията на пълно и главно доказване от ищцата Р.Г., че процесното
ПТП е настъпило при предприето от нея пресичане на бул. Лазар М.в гр. С. за
намиращото се в близост училище, което е признато и гарантирано от закона право
на всяко лице, в резултат от осъществен удар от задната част на дясната страна
на автобуса в областта на лицето й, от който тя е била отблъсната и паднала с
глава на пътното платно. Съгласно чл. 117 от ЗДвП при приближаване към място,
където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно
средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре. В случая
установената възможност за водача на автобуса – застрахован при ответника, независимо
дали е имало други ППС пред автобуса, да възприеме мястото на пътното платно,
на което се е намирало детето – ищцата Р.Г., от момента на излизането й от
задната дясна врата на автомобила и да предотврати удара с нея, като намали
скоростта на управлявания от него автобус и при възможност отклони движението
му или го спре, водят до категоричния извод, че невъзприемането от него на
ищцата и предприетите й действия по пресичането на пътното платно, са резултат
от субективното поведение и липсата на проявено внимание от водача на автобуса към
детето Р.Г., за което като пешеходец законът предвижда по-голяма защита, именно
чрез намаляване на скоростта и/или спиране на управлявания от него автобус, а
не са резултат на обективната му невъзможност да предвиди или предотврати
настъпването на вредоносния резултат, която да изключва виновното му поведение.
Претърпените от
ищцата Р.Г. увреждания са също пряка и непосредствена последица от противоправно
поведение на водача на автобус БМЦ Белде. Те са част от осъществените в
каузална обусловеност факти, отговарящи на изискванията за еквивалентност и адекватност
- без удара с автобуса не би настъпило падането на детето и без удара и падането
не би се стигнало до получаване на установените на ищцата Р.Г. телесни увреждания,
поради което последните са в причинно-следствена връзка с поведението на водача
на автобуса, а възраженията на ответника в обратния смисъл се явяват изцяло неоснователни.
Следователно в случая са налице всички елементи от фактическия състав на
деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - увреждане, вина, противоправност, вреди и
причинна връзка, и съответно представляващи една от предпоставките на иска,
предявен пряко срещу застрахователя на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Доказа се по
делото наличието и на следващата материална предпоставка, включена във
фактическия състав, обуславящ правото на вземане на ищцата Р.Г. срещу ответника
З.Л.И. АД, а именно съществуването на валидно застрахователно правоотношение,
произтичащо от действащ към момента на процесното ПТП договор за застраховка
Гражданска отговорност. По силата на този договор ответникът съгласно чл. 431,
ал. 1 и чл. 493, ал. 1 от КЗ е обезпечил деликтната отговорност на водачите,
причинили вреди на трети лица, при управлението на автобус БМЦ Белде. Този
правнорелевантен факт е безспорен между страните, а и се доказа от представените
по делото полица и констативен протокол.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични
блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критерия
за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, съобразявайки вида и обема на причинените
неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпените болки и
страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото (така Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС). Ищцата
Р.Г. е претърпяла различни по характер и тежест увреждания, представляващи съчетана
черепно-мозъчна и лицево-челюстна травма и засягащи различни системи на
човешкия организъм, и които са й причинили значителни болки и страдания. За
получените травматични увреждания на ищцата Р.Г. се е провело комплексно
медикаментозно и инфузионно болнично лечение, оперативно лечение за възстановяване
функцията на носната кухина и естетичния външен вид на носа и лечение за изграждане
на счупените зъбни коронки. Възстановителният период на получената от нея черепно-мозъчна
травма, чиято продължителност е до 2-3 години, не е приключил понастоящем, като
същата й е причинила болки и страдания – интензивните от 30 дни, значителни до
2-3 месеца и умерени понастоящем. Предстои окончателно й възстановяване при
навършване на 16-годишна възраст и на отчупените зъбни коронки, които заедно
със счупването на носните кости са причинили на ищцата болки и страдания и
затруднения при дишане и хранене в продължение на около 45 дни. Съобразявайки
посочените обстоятелства, наличието на трайни белези в челната област на
главата и в областта на вътрешния ъгъл на лявото око на ищцата, както и изключително
младата й възраст – навършени 12 години, влиянието на случилото се върху нейното
самочувствие и общуване в изключително ранима и незряла психически възраст, и
лимитите на застрахователна отговорност по задължителна застраховка ГО като
проявна форма на икономическите условия в страната към момента на настъпване на
произшествието – м. октомври 2018 г., съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от нея болки и страдания и неудобства възлиза на 90000
лева.
Неоснователно е
възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на
процесните вреди поради неупражнен подходящ контрол от законния представител по
отношение на малолетното дете Р.Г. съгласно изискването на чл. 125, ал. 3 от СК.
посоченото възражение за съпричиняване на ответника не е обусловено с конкретно
поведение и принос на ищцата, а на нейния родител – майката, която като такъв
не е осъществила дължимия надзор над детето. Съпричиняването е поведение на
самия пострадал, с което той обективно е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки предпоставки или улеснявайки настъпването му, без да е необходимо да
е действал виновно. В случая пострадал е самото дете – ищцата Р.Г., на което са
причинени уврежданията от процесното произшествие и за които се претендира
обезщетението за претърпените от нея неимуществените вреди, а не на нейния
родител, поради което релевантно за евентуално съпричиняване би било лично
неговото поведение.
Именно установеното
лично поведение на ищцата Р.Г., изразяващо се в предприето от нея пресичане на платното
за движение на бул. Лазар М.в гр. С. на място без пешеходна пътека, без да се
съобрази с приближаващия се автобус БМЦ Белде, в нарушение на чл. 114, ал. 2
във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗДвП, и също наведено от ответника като възражение за
съпричиняване на процесния вредоносен резултат, е създало предпоставки за
неговото настъпване и обуславя приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Посочената законова разпоредба не изисква виновно поведение на увредения,
поради което способността му да действа разумно и да предвижда евентуалните
негативни последици от своите действия и бездействия, са правно ирелевантни за
приноса в настъпването на резултата, поради което и малолетието на ищцата Р.Г.
е без правно значение за нейното поведение, предпоставило настъпването на процесните
вреди. Поради това съдът приема, че в случая е налице съпричиняване на вредите
и съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението следва да се намали,
а наведените доводи на ищцата в обратния смисъл съдът намира за неоснователни.
След като прецени
причините, довели до настъпилото ПТП, включително и че поведението на ищцата Р.Г.
не е тъждествено с поведението на водача на автобуса, предвид осъщественото от
последния нарушение на чл. 117 от ЗДвП, засягащо децата като уязвимите
участници в движението, и значително завишената отговорност на водачите на ППС
за осигуряване безопасността на движението спрямо тази на останалите участници
в движението, и процесните вреди, съдът приема, че е налице 30 % съпричиняване,
поради което обезщетението за неимуществени вреди, възлизащо на сумата от 90000
лева следва да се намали с посочения процент на съпричиняване. Следователно
ответникът дължи на ищцата Р.Г. за причинените й вреди обезщетение в размер на
сумата от 63000 лева, за която сума искът се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен. В останалата част - за разликата над тази сума до сумата
от 150000 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По акцесорната
претенция за лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2,
т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното
покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят отговаря за
лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице,
което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от
датата на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429,
ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая основателността
на главния иск в посочения размер води до основателност и на акцесорната
претенция. Като при липса на данни по делото, а и твърдения от страните, за
по-ранна дата на уведомяване на ответника от застрахования или увреденото лице
за настъпването на процесното застрахователно събитие, настоящият състав на
съда намира, че лихвата за забава се дължи от предявяването на
застрахователната претенция от ищцата Р.Г. – 09.01.2019 г., поради което следва
да се присъди от този момент до окончателното изплащане на дължимото
обезщетение. Акцесорната претенция за периода от 23.10.2018 г. до 08.01.2019 г.
включително е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата сумата от 189 лева, представляваща сбора на реално заплатените по
производството разходи за възнаграждения за вещи лица, а на основание чл. 38,
ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв на адв. С.Н. сумата 1902.60 лева за
предоставената на ищцата безплатна правна помощ, определена съразмерно на
уважената част на иска въз основа на възнаграждение по Наредба № 1 от 2004
година в размер на 4530 лева. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника
следва да се присъди сумата от 580 лева, представляваща разноски по
производството за възнаграждения за вещи лица и свидетел съразмерно на
отхвърлената част на иска. До приключване на съдебното дирене по производството
доказателства за уговорено и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение не
са представени, поради разноски за такова не му се и присъждат с решението.
Ответникът на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати и на съда
сумата 2520 лева, представляваща дължимата държавна такса по производството съобразно
уважената част на иска.
По изложените
съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на Р.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,***,
действаща със съгласието на своята майка и законен представител П.П.Г., ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 63000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от
причинените й травматични увреждания – черепно-мозъчна травма; мозъчна
контузия; малък епидурален хематом; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки; контузия и разкъсно-контузна рана на челната област на главата; разкъсно-контузна
рана върху корена на носа вляво, близо до вътрешния клепачен ъгъл; многофрагментно
счупване на носните кости; частично счупване на коронките на 11, 21, 31 и 32-ри
зъби; контузия и охлузване на лявата част на лицето, в резултат от осъществено
на 23.10.2018 г. в гр. С. *** М.в района на № 86А пътнотранспортно произшествие
по вина на водача на БМЦ Б.с ДК № ****** – И.Й.Т., чиято деликтна отговорност е
обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност със З.Л.И. АД,
заедно със законната лихва върху тази сума от 09.01.2019 г. до окончателното й
изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 189 лева - разноски по
производството, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над уважения размер от 63000 лева до пълния предявен размер от 150000
лева и акцесорната претенция за периода от 23.10.2018 г. до 08.01.2019 г. включително.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на адв. С.К.Н. от САК – член на САК, на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв сумата 1902.60 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 година за
предоставената на Р.Г.Г. безплатна правна помощ по производството.
ОСЪЖДА Р.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,***,
действаща със съгласието на своята майка и законен представител П.П.Г., ЕГН **********,
да заплати на З.Л.И. АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 580 лева, представляваща разноски по
производството.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на Софийски градски съд на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК сумата 2520 лева - държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова